Беден странник, мъж, познал скръбта

Текстове

1. 1. Беден странник, мъж, познал скръбта,

   стоеше блед на моя път.

   Тъй смирено помощ молеше,

   че не можах да кажа: „Не“.

   Как се казва, не попитах аз,

   къде отива в’този час,

   но със кротки искрени очи

   спечели той сърцето ми.

2. 2. И веднъж във моя дом дойде

   тоз беден мъж с’добро лице.

   Той умираше от глад и аз

   му дадох своя хляб тогаз.

   Той разчупи и благослови,

   за мене къшей отдели.

   Като манна вкусен бе за мен

   тоз къшей хляб благословен.

3. 3. Срещнах го отново до скала,

   отдето бликаше вода.

   Беше паднал слаб и уморен

   и аз го вдигнах натъжен.

   Дълго пи той жаден, изтощен,

   а после даде и на мен.

   Аз отпих от чудната вода

   и никога не ожаднях.

4. 4. Зимни вихри виеха в’нощта,

   аз чух на странника гласа.

   В’моя топъл дом го приютих,

   нахраних и развеселих.

   Той във моето легло заспа,

   а аз – на твърдата земя.

   Но какъв прекрасен сън видях –

   в’Едемската градина бях.

5. 5. Наранен, пребит почти до смърт

   видях го на безлюден път.

   С’топли грижи аз го изцерих,

   духа угаснал съживих.

   И забравих бързо в’онзи час,

   че имам скрита рана аз.

   Дивно щастие във миг обзе

   измъченото ми сърце.

6. 6. Във затвор видях го след това –

   осъден беше без вина.

   Спрях клеветниците зли и там

   почетох го – презрян и сам.

   Той запита ме какво бих дал

   за него – бих ли аз умрял.

   В’ужас вледени ми се кръвта,

   но моят дух извика: „Да!“

7. 7. И пред мене, този странник в’миг,

   застана със сияен лик.

   Рани по ръцете му видях

   И тъй Спасителя познах.

   С’радост чух да казва умилен:

   „Не се отрече ти от Мен.

   Ще се помнят твоите дела,

   С’любов ти служи на Сина“.