„Не се съмнявайте, а вярвайте“
Духовно послание за пълнолетни младежи по света • 13 януари 2019 г. • Университет Бригъм Йънг – Хавай
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Благодаря, че сте с нас днес. Знаем, че всички вие имате други неща за вършене. Молим се Бог да ви благослови за вашата жертва. От името на Господ и Неговата Църква ви благодаря за вашата вяра и вярност.
Сестра Рут Л. Ренлънд: Прекрасно е да сме тук. Хорът беше великолепен и покани Духа на това събрание. Благодарни сме за хората на подиума и оценяваме тяхната роля във вашия живот, както и в нашия. Възхищаваме се на техния пример за ученичество.
Чувстваме се подтикнати да обсъдим една тема, върху която размишляваме в продължение на много месеци: вяра и съмнения. През юни миналата година споделихме една притча по време на годишното излъчване за обучение на преподавателите в Семинара и Института по религия. Като начало искаме да споделим с вас същата притча.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Представете си, че пътувате с лодка през океана и тя се преобръща. Имате спасителна жилетка и плувате в продължение на часове, вярвайки, че се приближавате към най-близкия бряг, но не можете да сте сигурни. Вече сте силно обезводнени и всеки път, когато започвате да плувате, ви се завива свят и се уморявате. По ваши изчисления брегът е на около 30 километра . Страхувате се за живота си, защото не можете да плувате толкова надалече. В далечината чувате звука на малък двигател. Той сякаш се движи към вас и вие се изпълвате с надежда, че ще бъдете спасени. Когато се оглеждате, виждате, че към вас се приближава малка рибарска лодка.
Сестра Рут Л. Ренлънд: Казвате си: „Благодаря на небесата, капитанът ме вижда!“. Лодката спира и внимателен рибар със загрубяло от вятъра лице ви помага да се качите в лодката. С благодарност долазвате до едно местенце в лодката и въздъхвате от облекчение. Рибарят ви дава манерка с вода и малко солени крекери. Лакомо се нахвърляте върху тях. Водата и крекерите ви дават достатъчно сили, за да се подкрепите. Чувствате такова облекчение и радост. Вече сте на път за дома.
Когато идвате на себе си и се чувствате по-добре, започвате да обръщате внимание на неща, които не сте забелязали преди. Водата от манерката е малко застояла и не е това, което бихте предпочели – като Евиан или Периер. Крекерите са вкусни, но това, което наистина бихте желали за храна, е деликатес от месо, а след това кроасан с шоколад. Забелязвате също така, че рибарят е възрастен и носи стари ботуши и сини дънки. Връзката на шапката му е захабена и сякаш той не чува добре.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Забелязвате, че лодката е доста стара и има следи от удар от дясната страна на носа. На места боята е напукана и се лющи. Забелязвате, че когато рибарят не държи здраво руля, лодката се отклонява надясно. Започвате да се тревожите, че тази лодка и този капитан не могат да ви предоставят спасението, от което се нуждаете. Питате възрастния мъж за следите от удар и за руля. Той казва, че не се тревожи за тези неща, тъй като с тази лодка е ходил на риболов и се е връщал по един и същ маршрут ден след ден в продължение на десетилетия. С нея винаги е отивал безопасно и без проблем там, където е искал.
Вие сте изумени! Как е възможно той да не се притеснява за повредите и за руля? И как така това, което ви дава, за да се подкрепите, не е нещо, което да ви се хареса повече? Колкото повече се вглеждате в лодката и рибаря, толкова по-разтревожени ставате. Започвате да се съмнявате в първоначалното си решение да се качите на борда. Безпокойството ви се засилва. Накрая настоявате рибарят да спре лодката и да ви остави да се върнете във водата. Въпреки че сега сте на повече от 20 километра от брега, нe можете да понасяте мисълта да сте на тази лодка. Натъжен, рибарят спира лодката и ви оставя да се върнете във водата. Отново разчитате само на себе си.
Сестра Рут Л. Ренлънд: Приемете тази история като притча, в която лодката представлява Църквата, а рибарят – тези, които служат в нея1. Единствената цел на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е да помага на Небесния Отец и Исус Христос в Тяхното дело да се осъществи вечният живот на Божиите чеда2. Тя предоставя заветната пътека – начинът, по който да се завърнем при нашия Небесен Отец. Тези, които служат в Църквата, въпреки своите несъвършенства, играят важна роля в това да ни помагат и насърчават по заветната пътека.
Какво учим за Църквата от лодката и рибаря? Дали повредите и лющещата се боя на Църквата влияят на възможността ѝ да предлага определените от Бог спасителни и възвисяващи обреди, които ни помагат да ставаме по-подобни на нашия Небесен Отец? Ако рибарят трябва да държи руля с двете си ръце, за да се придържа към курса, това намалява ли неговата способност и тази на лодката да ни отведат безопасно и без проблем там, където желаем? Не е нужно да бъдете ръкоположен гледач като съпруга ми, за да знаете, че да скочите обратно във водата вместо да останете в лодката, е опасно. Въпреки това, когато нямаме добро виждане над нещата, малките нащърбени части и лющещата се боя могат да ни изглеждат по-важни от колкото са в действителност.
Всеки член се нуждае от собствено свидетелство за истинността на възстановената Църква. Без истинско обръщане, включващо дълбока промяна в сърцето, може да започнете да се съсредоточавате върху метафоричните крекери и олющената боя.
По време на конференцията през април 2018 г. президент Ръсел М. Нелсън заяви: „Не е нужно да се чудите дали това е така (вж. Мороний 10:5). Не е нужно да се чудите на Кого е безопасно да се доверите. Чрез лично откровение можете да получите собствено свидетелство, че Книгата на Мормон е словото Божие, че Джозеф Смит е пророк и че това е Господната Църква. Независимо от това какво може да казват или вършат останалите, никой не може да отнеме свидетелство, дадено в сърцето и ума ви относно това кое е истина“3. Това свидетелство е от по-съществено значение от когато и да било.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Получих свидетелството си, докато живеех в Гьотеборг, Швеция. Бях на 11 години. Президентът на мисия отправи покана към всички млади хора да прочетат Книгата на Мормон. Приех предизвикателството и започнах да чета. Докато четях, един от съветниците на президента на мисия ни каза, че трябва да се молим относно това, което четем. Много добре си спомням вечерта, когато последвах тази покана. Коленичих до леглото и започнах просто да се моля, за да знам дали Книгата на Мормон е истинна.
Не чух глас, но беше все едно Бог ми каза: „През цялото време ти казвам, че е истинна“. Това преживяване ме промени; промени и живота ми. Така започнах да вярвам; започнах един процес на това да съм на заветната пътека и да се стремя да правя повече и да се справям по-добре. В Гьотеборг научих как да се покайвам. Именно в Гьотеборг стигнах до знанието за моя Изкупител. Точно в Гьотеборг започнах да се вглеждам в хора, които служат отдадено в призованията си и работят усърдно за изграждането на Божието царство. Гьотеборг се превърна в моите „води на Мормон“4.
Сестра Рут Л. Ренлънд: Вие къде стигнахте до знание за вашия Изкупител? Как се чувствахте? Ако сте забравили, ви увещаваме да направите нещо, за да си припомните чувството. Това знание и тези чувства поставят началото на вярата.
Вярата е избор, който всеки човек трябва да направи. Вярата не е просто хрумване, че искаме нещо да бъде истина и да се самоубеждаваме, че е така. Вярата е увереност в съществуването на неща, които не сме виждали в плътта. Вярата също така е принцип на действие.
„За да доведе човека до спасение, вярата трябва да е съсредоточена в Исус Христос. … Вярата се разпалва чрез слушане на Евангелието, преподавано от упълномощени (учители), изпратени от Бога (вж. Римляните 10:14–17). Чудесата не предизвикват вяра; силната вяра се развива чрез подчинение на Евангелието на Исус Христос. С други думи, вярата идва от праведност (вж. Алма 32:40–43“5. Вярата не се поражда от това да изискваме знамения от Бог, а от подчинение и спазване на Неговите заповеди.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Бог иска да имаме вяра, за да може да ни благославя6. Вярата е ключът към Божията милост. Човек има нужда да реши, че желае да има вяра и след това да действа с вяра, преди тя да може да расте. Алма продължава: „Но ето, ако желаете да се събудите и да съживите способностите си, дори само за да изпитате словата ми и упражните частица вяра, да, дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате, нека това желание да действа във вас, чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми“7. За да може вярата да расте, човек трябва да избере да има вяра и да действа според нея.
Сестра Рут Л. Ренлънд: Желанието ни да повярваме трябва да води до действие. Често показваме своята вяра чрез своите постъпки.
Този принцип е заявен в обещанието на Книгата на Мормон, което съпругът ми последвал, когато бил на 11. „И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух“8.
Когато започвате с въпроса: „Може ли тези неща да не са верни?“, това води до вяра, която нараства, ако бъде подхранвана. Въпросът „Може ли тези неща да не са верни?“ предполага, че те са верни. Например, ако кажа: „Няма ли да шофираме от Хонолулу до северния бряг?“, това предполага, че ще шофираме. Въпросът, който ни увещава Мороний да зададем относно Книгата на Мормон, е мотивиран от вяра и води до повече вяра.
Ако вместо това започнем с въпроса: „Може ли тези неща да не са погрешни?“, това води до съмнения. А съмненията никога не водят до вяра.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Веднъж, по време на конференция на кол президентът ме помоли да поговоря с мъж, когото ще нарека Стивън. Той бил верен член на Църквата. Бил отслужил мисия и сключил брак в храма. Бил служил вярно в продължение на много години, но започнал да има съмнения по отношение на Църквата. Докато говорех със Стивън, той каза, че го тревожел факта, че Джозеф Смит разказал четири версии относно Първото видение. Той мислеше, че това може да означава, че Джозеф Смит е измислил преживяването си.
Свързах Стивън с човек, който бе проучвал тези четири разказа десетилетия по-рано. Стивън се срещна с него. Следващият път, когато говорих със Стивън, казах: „И така, какви са чувствата ти по отношение на Първото видение?“.
Той каза: „Ами, всичко е наред, защото получих отговори на въпросите си. Това вече не ме притеснява. Но сега съм наистина притеснен по отношение на полигамията, практикувана в Наву и след манифеста от 1890 г. Това наистина ме тревожи“.
Помолих Стивън да посети човек, който е проучвал тези теми от достоверни основни източници. След това обсъждане се свързах със Стивън и го попитах как е.
Той каза: „Ами, това вече не ме притеснява. Разбирам какво се е случило и намерих разрешение на притесненията си. Но сега наистина се тревожа, че за определен период от време свещеничеството не е било давано на мъже с африкански произход“.
Сестра Рут Л. Ренлънд: За съжаление, Стивън бе избрал постоянно да се съмнява. Съмненията му носеха повече удоволствие от познанието9 и той разкопаваше със съмнения това, което беше посял с вяра10. С времето, когато се намираше разрешение на едно притеснение, възникваше друго. Без значение колко някой се опитваше да отговаря на тези въпроси, той намираше друга тема, която да го тревожи. Той се съсредоточаваше върху следите от ударите по лодката, вместо върху способността на лодката да го води до благословиите на Единението на Исус Христос. При Стивън постоянно изскачаха нови поводи за съмнение относно историята на Църквата. Нали знаете детската игра, при която къртица изскача от една дупка и веднага след като я удариш, друга къртица изскача на друго място.
Допълнителна интелектуална информация временно може да реши определено интелектуално притеснение, но тя не е пълно решение, защото, както Павел пише на коринтяните: „Но естественият човек не разбира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост, и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно“11. Необходими са още вяра в Исус Христос и свидетелство от Духа.
Много хора с въпроси, в чиито умове са се промъкнали съмнения, и на които им е било трудно да намерят своята здрава духовна основа, въпреки всичко са останали верни и на заветната пътека. Често, като са се молили, са получили отговора, който старейшина Нийл Л. Андерсън е получил преди десетки години, докато се чудел дали е достатъчно подготвен да стъпи на мисионерското поле. Докато се молел, почувствал: „Не знаеш всичко, но знаеш достатъчно“12. Понякога, всъщност често, Господният отговор ще бъде: „Знаеш достатъчно, за да останеш на заветната пътека и да спазваш заповедите Ми“.
Когато Нефи е попитан дали познава благоволението Божие, Той отговаря: „Аз зная, че Той обича чедата Си; при все това не разбирам значението на всички неща“13. Той е знаел достатъчно. В този живот ние никога няма да знаем значението на всички неща, но знаем достатъчно. Нашата крайна дестинация зависи от упражняването на микроскопична частица вяра, която ще се увеличава, докато действаме с вяра.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Съмненията не пораждат и никога няма да породят вяра, точно както светлината не зависи от тъмнината за своето сътворение. Докато потъва във водата, след като се опитва да ходи по нея, Петър не чува: „О, Петре, ако само се беше усъмнил още малко“. Не, казано му е: „Маловерецо, защо се усъмни?“14.
В Lectures on Faith са обяснени разликите между вяра и съмнения: „Където има съмнения и несигурност, … няма вяра, нито може да има. Защото съмненията и вярата не съществуват в един и същ човек по едно и също време; … тези, чиито умове са изпълнени със съмнения и страхове, не могат да имат непоклатима увереност, а там, където няма непоклатима увереност, вярата е слаба; там, където вярата е слаба, хората не могат да се справят с цялото противопоставяне, трудности и изпитания, през които трябва да преминат, за да станат наследници на Бог и сънаследници с Исус Христос, а тогава умовете им губят сили и противникът ще има сила над тях да ги унищожи“15.
Именно това се случи със Стивън. Той позволи на съмненията и несигурността да изпълнят ума му. С времето той нямаше достатъчно сили да се противопоставя на трудностите, които човек има като член на Църквата. Умът му отслабна и вярата му изчезна.
Сестра Рут Л. Ренлънд: Да имаме въпроси относно Църквата и нейните учения е нормално и в това се корени изучаването на Евангелието. Джозеф Смит разбира това, когато прочита: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена“16.
Но в Писанията още четем: „Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко“17.
С други думи, искайте от Бог, но без да се съмнявате, че Той може да ви дава отговори. Стиховете продължават: „Който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища“18.
За да получаваме отговори подобно на Джозеф Смит, за да получаваме отговорите, за които копнеем, трябва да се обръщаме към Бог с вярващи сърца и умове, желаещи да опознават Божиите неща.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Обичаме едно изявление на старейшина Джон A. Уидтсоу, който е бил апостол по-рано през тази диспенсация. Ще перифразирам това, което той е споделил. „Съмненията, ако не се превърнат в проучване от надеждни и достоверни източници, нямат никаква стойност. Този, който има съмнения и е бездеен, доволен от себе си, нежелаещ да положи (нужните) усилия, за да направи необходимото да достигне до (божествени) открития, неминуемо изпада в неверие, нечестие и мрак. Съмненията му растат като отровни гъби в мрачните сенки на съзнанието и духовността му. Накрая, сляп като къртица в своята дупка, той обикновено заменя здравия разум с присмех, а усилията – с леност и се превръща в ленив учен. Съмненията не са нещо лошо, освен ако не са за цял живот. Тези съмнения, които се самоподхранват, израстват и пораждат повече съмнения, са зло“19.
Думите на старейшина Уидтсоу са все още верни. Бездейните съмнения не водят към опознаване на реалността на Спасителя Исус Христос и Неговото Единение, нито до истинско знание, че имаме добър и любящ Небесен Отец, Който създаде великия план на спасението. Можем да получаваме знание за истинността на това дело от последните дни, но е необходимо да избираме вярата вместо съмненията и да се обръщаме към надеждните и достоверни източници за нашите отговори.
Сестра Рут Л. Ренлънд: Алма също говори за този принцип. Той казва: „И затова този, който вкорави сърцето си, същият получава по-малката част от словото; а онзи, който не вкорави сърцето си, на него е дадена по-голямата част от словото дотам, че му е дадено да узнае тайнствата Божии, докато ги узнае напълно. И на онези, които ще вкоравят сърцата си, на тях е дадена по-малката част от словото дотам, че те не знаят нищо за тайнствата Му; и тогава те са пленени от дявола и отведени от него според волята му надолу към погибел“20.
Бихте ли потърсили финансов съвет от човек, който е разорен и затънал в дългове?
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Бихте ли потърсили медицински съвет от някой шарлатанин, който продава еликсир, лекуващ всичко?
Сестра Рут Л. Ренлънд: От кого бихте поискали съвет как да си подобрите форхенда в тенис играта ви – от непрофесионален играч или от Роджър Федерер?
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Така че защо бихте оставали своето вечно благосъстояние в ръцете на тези, които са духовно съсипани, поради факта, че изкопават в съмнения това, което са засели с вяра 21 или които, както казва Йеремия, са „изостави(ли Христос), извора на живите води, и си издълба(ли) водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода“22? Тези хора са изоставили извора на живите води и искат да се доверите на нещо, което не може да задържа вода.
Сестра Рут Л. Ренлънд: Братя и сестри, може да узнаете, че Христос живее23. Блоговете не могат да заместят изучаването на Писанията и четенето на словата на живите пророци и апостоли. Подхранвайте своята вяра, като се доверявате на надеждни източници за намиране на отговори на своите въпроси.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Когато се опитваме да определим дали нещо е истинно или не, можем да следваме дадения ни от пророка Мормон модел:
„И тъй, всяко нещо, което е добро, идва от Бога; а което е зло, идва от дявола; …
Но ето, това, което идва от Бога, подканва и подбужда да се върши добро непрестанно; ето защо, всичко, което подканва и подбужда да се върши добро, да се обича Бога и да Му се служи, е вдъхновено от Бога.
… Дадено ви е да отсъждате, та да различавате доброто от злото; и начинът да отсъдите е толкова ясен, колкото светлината на деня се различава от тъмната нощ, за да можете да знаете със съвършено знание.
Защото ето, Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото; ето защо, аз ви показвам начина да отсъждате, защото всичко, което ви подбужда да вършите добро и ви убеждава да вярвате в Христа, е изпратено чрез силата и дарбата на Христа; ето защо, можете да знаете със съвършено знание, че то е от Бога.
Но всяко едно нещо, което убеждава людете да вършат зло и да не вярват в Христа, и да Го отричат, и да не служат на Бога, вие може да знаете със съвършено знание, че то е от дявола“24.
Толкова е просто. Ако нещо ви води да вършите добро и да вярвате в Христа, то е от Бога. Ако ви убеждава да вършите зло и да отричате Христа, то е от дявола. Докато вървите по заветната пътека, можете да знаете, че нещата, които ви отклоняват от пътя, които ви убеждават да не вярвате в Христа, са погрешни. Това, което ви убеждава да вярвате в Бога, да Го обичате и да спазвате Неговите заповеди, е от Него. Ще пропуснете много духовно значими събития, ако изберете да се потапяте в упорстващо съмнение, подхранвано от отговорите на безверни и невярващи хора25.
Сестра Рут Л. Ренлънд: И така обратно към нашата притча – тези, които избират да останат в старата нащърбена лодка с лющеща се боя, са тези, които осъзнават, че лодката ги е спасила от удавяне и може да ги отведе безопасно на брега. С други думи, те достигат до заветната пътека и остават на нея. След това, устоявайки до края, те получават обещанието за вечен живот. Това е най-великият дар, който Бог може да даде. Чрез този процес опознаваме Исус Христос, опознаваме реалността на Неговия живот, Неговата любов и състрадание.
В Учение и завети четем: „На някои е дадено от Светия Дух да знаят, че Исус Христос е Синът Божий и че Той беше разпнат за греховете на света. На други е дадено да повярват в словата им, та и те също да могат да имат вечен живот, ако продължат да са верни“26. Обърнете внимание, че наградата е една и съща за този, който вярва и за този, който знае – вечен живот за верните.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: През април 2009 г. бях подкрепен като висш ръководител на Църквата. Бях помолен да говоря по време на общата конференция през октомври същата година. Бях притеснен, че баща ми ще може да слуша конференцията. Той беше работил усърдно като дърводелец и строител през целия си живот и на 92-годишна възраст имаше сериозни проблеми с гърба. Не можеше да дойде в Центъра за конференции. И така, една от сестрите ми се погрижи той да може да гледа сесията по телевизията от своя дом в Солт Лейк Сити.
След конференцията отидох до дома му, за да видя какво мисли за речта ми. Той не беше многословен човек и не правеше комплименти.
Казах: „Татко, гледа ли конференцията?“.
Той каза: „Мда“.
Казах: „Татко, чу ли речта ми?“.
Той каза: „Мда“.
Казах: „И така, татко, какво мислиш?“.
Той каза: „Ами, беше добре. Почти се гордея с теб“.
Но по-късно научих, че е бил малко разсеян тази вечер, тъй като отчаяно е искал да сподели с мен съня, който имал предишната нощ. Той не беше по сънищата. Никога не фантазираше. Никога не го бях чувал да лъже. Винаги беше брутално и нетактично честен. Той ми каза: „Сънувах, че съм умрял и виждам Спасителя Исус Христос. Той ме прегърна и ми каза, че греховете ми са опростени. И, Дейл, почувствах се толкова добре“. Това беше всичко, което каза, а аз се притеснявах да го разпитвам. Той почина два месеца по-късно, докато Рут и аз бяхме в Мадагаскар.
Баща ми, след като се бе присъединил към Църквата в Ларсмо, Финландия на 24 години, живя в съответствие със светлината и познанието, които беше получил. Той правеше всичко, което някога беше помолен. Той заслужи онзи дар на Духа да знае, че Исус е Христос и че Той бе разпънат за греховете на света и за неговите грехове. Това да заслужим този дар не зависи от пола ни или свещеническия ни сан. Това е обещаната награда, ако изберем вярата и заветната пътека27.
Сестра Рут Л. Ренлънд: Така че, как можем ли да развиваме вярата си и да я поддържаме силна? Това изисква усилия. Били ли сте някога например в лекция по висша математика и наблюдавали ли сте как професорът решава някоя от задачите? Неговото/нейното знание прехвърли ли се автоматично към вас, просто защото сте видели как професорът намира отговора? За съжаление, не. За да придобиете познанието – същото това познание, което професорът притежава, трябва да решите някоя от математическите задачи сами; трябва да изучавате и решавате практическите задачи, докато не опознаете процеса, равенствата и символите.
По същия начин, придобиването на вяра и укрепването на тази вяра изисква усилия. Може да бъдем вдъхновени от някого, който притежава голяма вяра, но тази вяра няма да ни бъде прехвърлена. Ние трябва да изучаваме Писанията и словата на живите пророците. Трябва да се молим и наистина да общуваме с Небесния Отец в името на Исус Христос. Изключително важно е всяка седмица да вземаме достойно от причастието и да си спомняме колко милостив е бил Бог към нас, за да позволи Неговият Син да изкупи нашите грехове. Тези лични действия на отдаденост изграждат и поддържат вярата.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Първата отговорност, която получих като член на Кворума на Дванадесетте, беше да отида и да кажа на отдела за история на Църквата, че заменям старейшина Джефри Р. Холанд като съветник в техния отдел. Както можете да си представите, имаше „плач и ридание, и скърцане със зъби“28, когато научиха, че любимият им съветник ще бъде сменен. Изведнъж им се свършиха носните кърпички.
Като част от отговорността ми като съветник към отдела за история на Църквата прочетох всички томове на The Joseph Smith Papers.Също така прочетох първия том и първата част на втория том на новия разказ за историята на Църквата, наречен Светии29. Да прочета всичко, което Джозеф Смит е написал или е написано, че е казал, просто укрепи свидетелството ми за ролята му като пророк, избран от Бог да възстанови Неговото дело на земята.
Джозеф Смит останал верен на своето свидетелство. Не се отрекъл. Винаги се държал като човек, който наистина е видял нашия Небесен Отец и Исус Христос, Мороний, Йоан Кръстител, Петър, Яков и Йоан, Моисей, Илияс и Илия. Той действал като човек, който е имал златните плочи и е превел тези древни текстове чрез дара и силата Божии. Той действал като човек, който е получавал откровения от Самия Исус Христос. Той действал като човек, който е получил свещеническата власт и ключовете на святото апостолство.
Знам по начин, много по-въздействащ и достоверен от петте ми сетива и заявявам, че Джозеф Смит е видял това, което казал, че е видял, той е превел Книгата на Мормон чрез дара и силата Божии и е получил свещеничеството със съответните ключове за спасението на човечеството. Знам, че това е истина. Знам, че тези ключове са на земята днес и че президент Нелсън е правоприемникът на Джозеф Смит.
Това, което виждаме като нащърбена стара лодка с лющеща се боя, може да се окаже божествено одобрена и божествено насочвана от вечна перспектива. Господ или има пръст в нащърбяванията и лющещата се боя, или ги използва за Своите Собствени цели. Знам за себе си, че Господ Исус Христос ръководи Своето дело на земята днес. Неговите служители днес Го познават много добре.
Сестра Рут Л. Ренлънд: Благодарна съм да добавя свидетелството си, че знам, че Исус Христос е нашият Спасител. Животът ни ще бъде благославян завинаги, когато упражняваме вярата си и не се съмняваме в Неговата единителна жертва и в плодовете на Неговото Единение. Благодарна съм, че Той е възстановил Своята църква днес заедно с всички благословии, които са достъпни за Божиите чеда на земята.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Исус Христос живее и е Спасителят на света. Свидетелствам за Неговото състрадание, любов и нежна загриженост към всички Божии чеда. Свидетелствам за Неговата несравнима единителна жертва за вас и за мен. Докато съм опознавал Спасителя, съм учил за Неговото огромно желание да помага в изцеляването на рани и съкрушени сърца.
Моля се най-големите Божии благословии да бъдат ваши. Моля се да развивате вяра в Исус Христос и да не се съмнявате, а да вярвате30. Каня ви да увеличавате своята вяра в Христос, като изучавате Писанията и словата на живите пророци, като се молите и общувате с Небесния Отец и съвестно се подготвяте да вземете достойно от причастието всяка седмица. Бог ще ви благославя, докато се впускате в тези лични действия на отдаденост и служите на другите. В името на Исус Христос, амин.
© 2019 by Intellectual Reserve, Inc. All rights reserved. Версия: 10/18. Превод на „Не се съмнявайте, а вярвайте“ Bulgarian. PD60007608 112