„Божественият план да ставаме по-добри“, За укрепването на младежите, юли 2021 г., с. 2–5.
Божественият план да ставаме по-добри
Когато видим земния живот в контекста му, разбираме, че не става въпрос за това „да бъдеш или да не бъдеш?“, а по-скоро „да станеш по-добър или да не станеш по-добър?“.
Благословен съм, че присъствах на раждането на всяко от децата ми и че присъствах на смъртта на всеки от родителите ми. Бях удивен от това, което чувствах в момент на раждане и в момент на смърт. Чувствах, че се случва нещо свято. Нашето време на земята е от вечна значимост за нашето съществуване. Земният ни живот започва и приключва в небесата.
Това, което трябва да правим, докато сме тук на земята, може да бъде разбрано само, като узнаем какво се е случило преди раждането и какво ще се случи след смъртта. Ако цялото ни съществуване се свеждаше до живота ни на земята, всички щяхме да ядем, пием и се веселим (2 Нефи 28:7), без много да ни е грижа за другите. Но когато видим земния живот в контекста му, разбираме, че не става въпрос за това „да бъдеш или да не бъдеш?“, а по-скоро „да станеш по-добър или да не станеш по-добър?“1.
Разбирането на плана на спасение – нашия живот преди раждането, целта на нашия живот на земята, нашия живот след смъртта – и ключовата роля, която нашият Спасител Исус Христос играе в този план, ни показва, че Той ще ни помага през този живот. Като сключваме завети с Него, ние стъпваме на заветната пътека – и ставаме по-подобни на Него и нашия Небесен Отец, стъпка по стъпка.
Нашият живот преди да дойдем на земята
Откровения ни учат, че ние сме духовни чеда на Бог и че сме живели с Него много преди да дойдем на земята. Нашият Небесен Отец е подготвил начин да станем подобни на Него. Хората, които в доземния живот са избрали плана на Отца за спасение или плана на щастие – а това сме всички ние – са избрали да „станат по-добри“.
Старейшина Кристоферсън със съпругата и децата си.
Времето ни на земята
Дошли сме на земя, създадена от Бог и Неговия Син, Исус Христос. Получили сме физическо тяло. Притежаването на тяло е важно за получаването на славата, която Бог има. Ако покажем, че ще спазваме Божиите заповеди, ще „(ни) се прибави слава върху главите во веки веков“ (Авраам 3:26). Това означава, че ще станем подобни на нашите Небесни Родители и ще живеем с тях завинаги. Ние сме извикали от радост при тези славни възможности.
Всички ние сме чакали дълго време, но сега сме тук на земята. Очакваме с радост времето, когато ще бъдем възкресени със съвършено, безсмъртно тяло и влезем в селестиалното царство, за да се радваме на вечен живот – нещо толкова прекрасно, че не можем дори да си го представим. Междувременно, ние се учим и стремим да „върш(им) всички неща, които Господ, (нашият) Бог, ще (ни) заповяда“ (Авраам 3:25). Тъй като познаваме Божия план, осъзнаваме, че тези заповеди не са дадени, за да ограничават свободата или щастието ни – а тъкмо обратното. Заповедите са нашият пътеводител към окончателна свобода и радост.
Той е предоставил Спасител
Въпреки това, животът е труден. Ние се препъваме, докато се учим да живеем с вяра. Но Бог ни е обещал преди сътворението на Земята, че ще ни осигури Спасител, за да ни избави от греха и смъртта. Чрез страданието и смъртта Си – Неговото Единение – Исус Христос е заплатил за нашите грехове и ни предлага дара на покаянието. Така че, когато се покайваме, Той ни прощава нашите грехове и ни пречиства от свързаните с тях последствия. А чрез Своето Възкресение, Спасителят ни дава дара на нашето лично възкресение и безсмъртие.
Всяко коляно ще се преклони, от Дж. Кърк Ричардс
Да вървим по заветната пътека
Както сме родени физически, за да дойдем в този земен свят, така и трябва да бъдем родени отново духовно, за да влезем в небесното царство. Правим го, като упражняваме вяра в Христос, покайваме се, биваме кръстени и получим Светия Дух. Това е началото на една духовна трансформация, която продължава през целия ни живот на земята. Понякога я наричаме „устояване до края“, което означава, че се стремим да спазваме сключения от нас кръщелен завет да се подчиняваме през целия си живот, да се покайваме при нужда и да продължаваме отново напред. „Да, и всеки път, когато Моят народ се покайва – казва Исус, – Аз ще прощавам простъпките им против Мене“ (Мосия 26:30).
Може да разчитате на Божията помощ
В доземния си живот сте избрали Бог, избрали сте Христос и това да „станете по-добри“ с Тяхна помощ. И можете да разчитате на Тяхната помощ. Членовете на Божеството не са безразлични наблюдатели в нашия живот. Те ни обичат безкрайно и упражняват силите Си, за да ни помагат дотолкова, доколкото Им позволяваме. Те винаги уважават нашата свобода на избор и с радост ни благославят. Исус ни уверява: „Аз няма да те забравя, о, доме Израилев. Ето, на дланите Си съм те врязал“ (1 Нефи 21:15–16).
Да ставаме по-добри, стъпка по стъпка
Някои чувстват, че селестиалното царство е реалистична надежда за другите, но не и за тях самите. Всъщност, никой не е напълно достоен без милостта на Исус Христос. За щастие, можете да имате достъп до Неговата милост. Исус ни казва, че Той е победил света. Посредством кръщението си и други завети, вие се обвързвате с Него, така че с Него вие също побеждавате света.
Не е нужно да постигнете съвършенство тук на земята. Пророкът Джозеф Смит прави сравнение с изкачването на стълба: започвате в основата и се изкачвате стъпало по стъпало, докато научавате и спазвате евангелски принципи. А това научаване, казва той, продължава отвъд този свят – „не всичко може да бъде научено в този свят“2.
Независимо какви слабости, трудности или страдания имаме тук на земята, Бог обещава на преданите Си чеда, че никоя благословия няма да им бъде отказана, ако останат на заветната пътека (или бързо се върнат на нея). След това всичко се нарежда. Това е божественият план да ставаме по-добри!