„Решения“, За укрепването на младежите, септ. 2021 г., с. 12–14.

Решения

От президент Далин Х. Оукс

Първи съветник в Първото президентство

Преди много години един от нашите висши ръководители сподели следната интригуваща история:

Един мъдър индианец от племето Чероки, едно от племенната на коренното население в Съединените щати, разказал на внука си притча за живота. „Вътре в мен се вихри ужасна битка между два вълка – казал дядото. – Единият е зъл, изпълнен с яд и завист, самосъжаление и печал, алчност и лъжи. Другият е добър, изпълнен с доброта и състрадание, смирение и истина, любов и радост. Тази битка се води вътре във всеки от нас“.

„Кой вълк ще победи?“ – попитал внукът.

„Този, който храниш“ – отговорил мъдро дядото¹.

В тази притча за двата вълка се казва една вечна истина. Чедата на Бог са родени да избират между доброто и злото. Противопоставянето ни дава възможност да вземаме смислени, праведни решения. Книгата на Мормон преподава тази истина на езика на Писанията: „Защото нужно е да има противопоставяне във всички неща“².

Планът на нашия Небесен Отец осигурява поне два дара, които ни помагат при вземането на решения: (1) Той ни е дал Светия Дух, за да напътства нашите избори, и (2) Той ни е дал Спасител, Чието Единение прави възможно нашето покаяние да премахва въздействието на погрешните ни решения – в случаите, когато злият вълк е бил нахранен.

I. Покаяние и признание

Когато съм разговарял с младежи, една от най-честите теми, по която задават въпроси, е покаянието. „Как да знаем, че сме се покаяли достатъчно?“ „Как да разберем, че наистина ни е простено?“ Отговорът на тези въпроси идва чрез Светия Дух, Членът на Божеството, Който носи послания от небесата.

Дарът на покаянието е бил наречен „благата вест на Евангелието“³. Позволява ни да заличаваме въздействието на лошите решения, които са нахранили нечестивия вълк и са отслабили нашата способност да чуваме напътствията на Светия Дух. Покаянието включва да осъзнаем, че сме извършили нещо нередно, да престанем да го вършим и да вземем решение да обърнем сърцата си към Бог, и да спазваме Неговите заповеди. Когато се покайваме, призоваваме силата на Единението на Исус Христос, която усилва нашата признателност и любов към Него като наш Спасител.

Необходимостта от покаяние не се ограничава до сериозни грехове, които трябва да бъдат изповядани пред епископа. Покаянието е ежедневна необходимост. Обикновено покаянието включва признание пред себе си, че сме сгрешили, решителност за промяна и опит да се поправим пред тези, срещу които сме съгрешили. От гледна точка на притчата за двата вълка, покаянието означава да престанем да даваме на злия вълк дори и най-малките късчета храна, като например, когато решаваме да се ядосваме или да завиждаме. Също така е нужно да се покайваме (променяме), когато сме избирали да пропиляваме даденото ни от Бог време за някои от многото възможни дейности, които няма как да ни направят по-добри.

II. Разпознаване на една важна разлика

Един прекрасен резултат от покаянието е това да възстановим достойнството си, за да получаваме вдъхновения от Светия Дух, Който ни помага да вземаме мъдри решения и ни изпълва с радост. Много младежи се питат и следното: „Как да разбера дали подтикът или отговорът, който получавам, е наистина от Господ, а не е просто това, което аз искам?“.

За да разпознаваме кои подтици са послания от Светия Дух и кои са просто лични желания, трябва да прилагаме три истини.

По време на обреда на причастието, обещанието, че „винаги (ще) има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“ е предшествано от нашето обещание, че ще вземем върху си Неговото име, ще си спомняме винаги за Него и ще спазваме Неговите заповеди⁴. Когато не спазваме тези обещания, рискуваме да сбъркаме източника на подтиците, които чувстваме.
Подтиците от Господ обикновено идват в тихи мигове, по време на богослужение, изучаване на Писанията или молитва или по време на изпълняване на нашите призования, а не при занимания с егоистични цели или когато сме на светски мероприятия.
И накрая, трябва да сме особено чувствителни към напътствията, които ни карат да променяме посоката, която вече сме поели. Вдъхновението за промяна на посоката може да бъде по-надеждно отколкото вдъхновението да се стремим към нещо, което така или иначе искаме да направим.

III. Правилното все още е правилно

Скъпи мои млади приятели, вие съзрявате в един много по-различен свят от този, който са познавали вашите родители и прародители. Това е една особено важна причина да помните, че древните ценности и заповеди са все още в сила. Ние сме чеда на Бог и Неговите заповеди продължават да са от първостепенно значение, независимо дали пътуваме с каруца или космически кораб и дали общуваме на глас или чрез текстови съобщения.

Правилното все още е правилно, а грешното – все още грешно, независимо какво казват или правят филмовите звезди, телевизионните герои или спортните идоли. Стандартите от Писанията, ученията на живите пророци и ценностите в брошурата За укрепването на младежите все още са най-доброто напътствие за личните ви решения относно сексуална чистота, физическо здраве, честност, облекло и външен вид, както и по всички останали теми. Следвайте ги вярно и ще бъдете благославяни. „Брошурата За укрепването на младежите е вашият стандарт – учи президент Ръсел М. Нелсън. – Тя съдържа стандартите, които Господ очаква всички Негови младежи да следват“⁵.

В своето въздействащо духовно послание за младежи по света нашият пророк обещава:

„Ако искрено и с постоянство полагате нужните духовни усилия да развивате жизненоважното духовно умение да се учите как да разпознавате нашепванията на Светия Дух, вие ще получавате всичките ви нужни в живота напътствия. Ще ви се дават отговори на въпросите ви по Господния начин в избран от Него момент“⁶.

Добавям своето обещание към неговото, като свидетелствам за нашия Спасител Исус Христос, Чиито учения и Единение правят всичко възможно, в името на Исус Христос, амин.