Той ни учи да отхвърлим естествения човек
Старейшина Хуан А. Уседа
От Седемдесетте
Давам свидетелство за реалността и силата на Единението на Спасителя да очиства, пречиства и прави нас и домовете ни свети.
Една сутрин едно семейство се събрало да изучава Писанията, както обикновено. Като се събрали, бащата усетил отрицателен дух: някои членове на семейството не изглеждали твърде ентусиазирани да участват. Те провели семейната молитва и като почнали да четат Писанията, бащата забелязал, че едно от децата, момиче, нямало със себе си своите Писания. Той я поканил да се върне в стаята си и да ги донесе. Тя неохотно го направила и след известно време, което изглеждало цяла вечност, се върнала, седнала и казала, “Наистина ли трябва да правим това сега?”
Бащата си помислил, че врагът на всяка праведност иска да създаде проблеми, та те да не изучават Писанията. Опитвайки се да остане спокоен, той казал, “Да, ние трябва да правим това сега; понеже Господ желае да вършим точно това”.
Тя отвърнала, “Наистина не желая да правя това сега!”
Тогава бащата загубил търпение, повишил глас и казал, “Това е моят дом и ние винаги ще четем Писанията в моя дом!”
Тонът и силата на думите му наранили неговата дъщеря и с Писанията си в ръка тя напуснала семейния кръг, изтичала в стаята си и тръшнала вратата. Така приключило семейното изучаване на Писанията – в дома се усещали малко хармония и любов.
Бащата знаел, че постъпил зле, тъй че се върнал в собствената си стая и коленичил в молитва. Умолявал Господ за помощ, знаейки, че е обидил едно от Неговите деца, дъщеря, която той искрено обичал. Той умолявал Господ да възстанови духа на обич и хармония в къщи и да им позволи да могат да продължат семейното изучаване на Писанията. Докато се молел, наум ми дошла една мисъл: “Иди и кажи, “Съжалявам”. Той продължил искрено да се моли, умолявайки Духа Господен да се завърне обратно в дома му. Още веднъж му дошла мисълта: “Иди и кажи, “Съжалявам”.
Той наистина желаел да бъде добър баща и да постъпи правилно, така че се изправил и отишъл в стаята на дъщеря си. Внимателно почукал на вратата няколко пъти, но отговор нямало. Тъй че той бавно отворил вратата и открил дъщеря си да хлипа и плаче на леглото си. Коленичил до нея и с нежен и благ глас и казал, “Съжалявам. Извинявай за онова, което направих”. Той повторил, “Съжалявам, аз те обичам и не искам да те нараня”. И тогава от устата на детето дошъл урок, който Господ искал да му преподаде.
Тя спряла да плаче и след кратка пауза взела в ръка своите Писания и започнала да търси някакъв стих. Бащата гледал как онези чисти и деликатни ръце обръщали страница след страница от Писанията. Тя стигнала до стиховете, които дирела, и започнала да чете много бавно и тихо: “Защото естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез Единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си”1.
Още коленичил до леглото й, смирението го обзело, докато си мислел, “Този стих е написан за мен. Тя ми преподаде голям урок”.
Тогава тя отправила поглед към него и казала, “Съжалявам. Съжалявам, татко”.
В същия този момент бащата осъзнал, че тя прочела стиха не за да го приложи към него, а към себе си. Той разперил ръце и я прегърнал. Любовта и хармонията били възстановени в онзи мил момент на помирение, роден от словата на Бог и от Светия Дух. Стихът, който дъщерята запомнила от личното изучаване на Писанията, докоснал неговото сърце с огъня на Светия Дух.
Мои обични братя, домовете ни трябва да бъдат място, където може да пребивава Светия Дух. “Единствено домът може да се сравни с храма по своята святост”2. Няма място за естествения човек у дома. Естествените хора са склонни да “… скрием греховете си или да задоволяваме гордостта или суетния си стремеж, или да упражняваме контрол, господство или принуда върху душите на чедата човешки (и когато те постъпват) в каквато и да степен на неправедност, ето, небесата се оттеглят, Господният Дух се наскърбява и когато Той се оттегли, край на свещеничеството или властта на този човек”3.
Ние, които сме носители на Аароновото или Мелхиседековото свещеничество, трябва винаги да помним, че “Никаква сила или влияние не може и не трябва да се упражняват чрез свещеничеството, а само чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна, чрез доброта и чисто познание, което ще уголеми душата, без лицемерие и без хитрост”4.
Раздорът си тръгва от нашите домове и от живота ни, когато се стремим да живеем според тези Христови качества. “И вие също ще си прощавате един на друг простъпките; защото истина ви казвам, онзи, който не прощава простъпките на ближния си, когато той казва, че се покайва, същият се е поставил под осъждане”5. “Съжалявам. Съжалявам, татко”.
Господ Исус Христос, Който е Князът на мира, ни учи как да установим мир у дома си.
Той ни учи да бъдем покорни и смирени, с други думи, да приемаме волята или властта на Господ. “Иди и кажи, “Съжалявам”.
Той ни учи да бъдем кротки, или с други думи, да сме “меки по характер; нежни; благи; не лесно провокирани или раздразнителни; отстъпчиви; склонни да проявяваме търпение, когато бъдем наранени”6.
Той ни учи да сме смирени, или с други думи “скромни, смирени; кротки; хрисими; обратното на горди, надменни, високомерни или самонадеяни”7.
“Съжалявам. Извинявай за онова, което направих”.
Той ни учи да бъдем търпеливи, или с други думи, “да имаме качеството да изтърпяваме злините без ропот или раздразнение” или “спокойни при изтърпяването на наранявания или обиди”8.
Той ни учи да бъдем пълни с любов. “Аз те обичам и не искам да те нараня”.
Да, обични мои братя, Той ни учи да отхвърлим естествения човек, както бащата в тази история, който умолявал Господ за помощ. Да, точно както бащата обгърнал дъщеря си в обятията на своята любов, така и Спасителят протяга Своите ръце, за да ни прегърне в моменти на искрено покаяние.
Той ни учи да станем светии “чрез Единението на Господа Христа”. И тогава ние ще се помирим с Бог и ще станем приятели с Него. Давам свидетелство за реалността и силата на Единението на Спасителя да очиства, пречиства и прави нас и домовете ни свети, когато се стремим да отхвърлим естествения човек и да следваме Него.
Той е “Агнецът Божий”9, Той е “Светият и Праведният”10, “и името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщий, Отец Вечен, Княз на Мира”11. В името на Господ Исус Христос, амин.