Братя, имаме работа за вършене
От старейшина Д. Тод Кристоферсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Като мъже на свещеничеството, ние имаме да изпълняваме важна роля в обществото, у дома и в Църквата.
Братя, през последните години много бе написано за предизвикателствата пред мъжете и момчетата. Примерен набор от книги включва Why There Are No Good Men Left (Защо не са останали добри мъже),The Demise of Guys (Гибелта на мъжете),The End of Men (Краят на мъжете), Why Boys Fail (Защо момчетата се провалят) и Manning Up (Мъжка отговорност). Интересното е, че повечето от тези книги, изглежда, са написани от жени. При всички случаи, основна теза на всички тези анализи е, че в много общества днес мъжете получават объркващи и противоречащи си послания за своята роля и принос в обществото.
Авторката на Manning Up (Мъжка отговорност) описва това по следния начин: “Едно от почти универсалните правила на цивилизацията е следното – въпреки че момичетата са ставали жени просто като достигнат физическа зрялост, момчетата е трябвало да преминат през изпитание. Те е трябвало да покажат смелост, физическа ловкост или владение на необходимите умения. Целта е била да докажат своята компетентност като защитници на жените и децата; това винаги е била тяхната основна социална роля. Днес обаче, когато жените си пробиват път в една напреднала икономика, осигуряващите храна и подслон съпрузи и бащи вече не са задължителни и качествата на характера, с които мъжете е трябвало да изпълняват ролята си – твърдостта, стоицизмът, смелостта, верността – са остарели и дори леко засрамващи”1.
В своя устрем да подпомогнат нарастването на възможностите за жените, нещо, което ние силно одобряваме, има хора, които омаловажават мъжете и техния принос. Те изглежда считат живота за състезание между мъже и жени – че едните трябва да доминират другите и че сега е ред на жената. Някои твърдят, че кариерата е всичко и че бракът и семейството са, или следва да бъдат, изцяло изборни. За какво тогава са ни нужни мъже?2 В твърде много холивудски филми, телевизионни програми и дори реклами мъжете са представени като некомпетентни, незрели или егоцентрични. Това културно кастриране на мъжете има вреден ефект.
Например в САЩ са публикувани следните резултати от проучвания: “Момичетата се представят по-добре от момчетата на всяко ниво, от началното училище до магистърските степени. Например до осми клас само 20 процента от момчетата са овладели писането и 24 процента четенето. Резултатите на момчетата на приемния тест за висше образование през 2011 година са най-лошите от 40 години насам. Според Националния център за образователна статистика (NCES), за момчетата има 30 процента по-голяма вероятност от момичетата да отпаднат както от гимназията, така и университета. … Предвижданията са до 2016 г. жените да се дипломират със 60 процента от бакалавърските, 63 процента от магистърските и 54 процента от докторските степени. Две трети от учениците в помощните образователни програми са момчета”3.
Някои мъже и младежи са възприели отрицателните сигнали като оправдание да избягват отговорност и никога да не пораснат. Чрез едно наблюдение, което твърде често отговаря на реалността, един университетски професор отбелязва, “Мъжете идват в час с шапки с козирка, обърната назад, и глупави извинения от рода на “заби ми компютъра и не можах да си напиша домашното”. А в същото време жените си проверяват тефтерите и искат да им напиша препоръки за магистратурата”4. Една жена филмов критик изразява силно скептичния възглед, “това, за което можем да разчитаме на мъжете, ако имаме късмет и изберем да имаме партньор, е само това – партньор. Човек, който стои в личното си пространство и уважава нашето”5.
Братя, нещата не могат да стоят така с нас. Като мъже на свещеничеството, ние имаме да изпълняваме важна роля в обществото, у дома и в Църквата. Трябва да бъдем мъже, на които жените да имат доверие, на които децата да имат доверие, на които Бог да има доверие. В Църквата и царството Божие в тези последни дни ние не можем да си позволим да имаме момчета и мъже, които бездействат. Не можем да си позволим млади мъже, на които им липсва самодисциплина и живеят само за да бъдат развличани. Не можем да си позволим пълнолетни млади мъже без посока в живота, които не са се заели сериозно да създадат семейства и да дадат реален принос в света. Не можем да си позволим съпрузи и бащи, които не успяват да осигурят духовно ръководство у дома. Не можем да си позволим тези, които са носители и упражняват Светото Свещеничеството според реда на Сина Божий, да пилеят силата си с порнография или да прекарват живота си в киберпространството (ироничното е, че то е от света, но не в него).
Братя, имаме работа за вършене.
Млади мъже, вие трябва да работите добре в гимназията, след което да продължите образованието си. Някои от вас ще поискат да учат в университет и да направят кариери в бизнеса, селското стопанство, държавната администрация и други професии. Други ще се отличат в изкуството, музиката или преподаването. Други ще изберат военна кариера или ще изучат занаят. През годините редица майстори са правили допълнения и ремонти в моя дом и съм се възхищавал на умението на тези мъже и способността им да работят усилено. Каквото и да изберете, важното е да станете компетентни във която и да било избрана от вас професия, така че да можете да осигурявате семейство и да дадете добър принос на вашата общност и страна.
Наскоро гледах един филм, показващ живота на един 14-годишен младеж в Индия на име Амар. Той става рано и работи дълги часове на две работни места, преди и след училище, шест и половина дни в седмицата. Неговият доход осигурява значителен дял от препитанието на неговото семейство. По тъмно бърза да се прибере у дома на своя стар велосипед и някак успява за няколко часа да си напише домашните преди да си легне на своето легло на пода между вече спящите свои братя и сестри около единадесет часа вечерта. Макар никога да не съм го срещал, аз се възхищавам на неговото усърдие и смелост. Той дава възможно най-доброто от себе си при своите ограничени ресурси и възможности и благославя семейството си.
Вие, възрастни мъже – бащи, несемейни възрастни, ръководители, домашни учители – бъдете достоен пример за подрастващото поколение момчета, които стават мъже. Учете ги на социални и други умения: как да участват в разговор, как да се запознаят и общуват с другите, как да се отнасят с жените и момичетата, как да служат, как активно да се забавляват, как да имат хобита, към които не се пристрастяват, как да поправят грешките си и да правят по-добри избори.
И така, на всеки, до когото стига моя глас, казвам това, което Иехова казва на Исус Навиев, “Бъди силен и смел” (Исус Навиев 1:6). Съберете кураж и се подгответе за най-доброто, на което сте способни, в каквито и обстоятелства да се намирате. Подгответе се да бъдете добър съпруг и баща, подгответе се да бъдете добър и допринасящ гражданин, подгответе се да служите на Господ, на чието свещеничество сте носители. Където и да се намирате, вашият Небесен Отец се грижи за вас. Не сте сами; дадено ви е свещеничеството и дара на Светия Дух.
От многото места, на които сте необходими, едно от най-важните е вашия свещенически кворум. Трябват ни кворуми, които осигуряват духовна храна на членовете в неделя и които също така служат. Трябват ни ръководители на кворуми, които са съсредоточени да вършат Господното дело и да подкрепят членовете на кворума и техните семейства.
Помислете върху мисионерската работа. Млади мъже, нямате време за губене. Не можете да чакате за сериозна подготовка, докато станете на 17 или 18 години. Кворумите на Аароновото свещеничество могат да помагат на членовете си да разберат клетвата и завета на свещеничеството и да се подготвят за ръкополагането си като старейшини, могат да им помагат да разберат и да се подготвят за обредите в храма и могат да им помагат да се подготвят за успешни мисии. Кворумите на Мелхиседековото свещеничество и Обществото за взаимопомощ могат да помагат на родителите да подготвят мисионери, които познават Книгата на Мормон и които ще заминат на мисия напълно отдадени. Във всеки район и клон тези същите кворуми могат да поведат едно ефективно координиране на усилията си с пълновременните мисионери, които служат в тях.
Свързана с това работа, която е поверена главно на свещеничеството, е призивът на Спасителя, повторен от президент Томас С. Монсън, да се спасят отклонилите се от Църквата или онези, чиито чувства към нея са охладнели поради някаква причина. Имали сме удивителни успехи в тази насока, включително отличния принос на млади мъже. Членовете на кворум на Аароновото свещеничество в испански говорещия район Рио Гранде в Албъркъки, Ню Мексико, се посъветвали, за да разберат кого биха могли да върнат, след което всички заедно отишли да ги посетят. Един от посетените казва, “Когато дойдоха на вратата ми, аз се почувствах важен”, а друг допълва, “Чувствам се щастлив, че някой всъщност иска да отида на църква; сега вече и аз искам да ходя на църква”. Когато членовете на кворума посещавали всеки от младите мъже с цел да се върне, те го канили да отиде с тях на следващото посещение и той го правел. Те не само го канели да отиде на църква през следващата седмица, а незабавно го включвали в дейността на кворума.
Друга трудна, но стимулираща свещеническа работа е семейната история и храмовата работа. Скоро очаквайте писмо на Първото Президентство, в което се съдържа подновен призив и по-далечна визия за това важно дело, което следва да реализираме.
Нашите кворуми също така сформират братство на взаимна подкрепа. Президент Гордън Б. Хинкли веднъж казва: “Ще бъде прекрасен денят, братя мои – ще бъде ден на изпълнение на Господните цели – когато нашите свещенически кворуми станат упование за сила на всеки мъж, който принадлежи към тях, когато всеки такъв мъж съответно може да каже, “Аз съм член на свещенически кворум в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Готов съм да помагам на своите братя във всичките им нужди, както съм убеден, че и те са готови да ми помагат в моите. … Работейки заедно, можем да се изправим без страх и смущение срещу всеки вятър на злополучие, който би повял, бил той икономически, социален или духовен”6.
Независимо от нашите най-добри усилия, нещата невинаги ще стават според нашите планове, като един вид “вятър на злополучие”, който може да повее в живота ни, е загубата на работа. Една ранна брошура на Църквата за благосъстоянието заявява: “Мъж без работа има специално значение за Църквата, защото, лишен от източник на доходи, той е изпитван така, както е изпитван Иов – изпитва се почтеността му. Когато дните прерастват в седмици, месеци и дори години на изпитание, раната се задълбочава. … Църквата не може да се надява да спаси някой мъж в неделя, ако през седмицата е пасивен свидетел на разпъването на неговата душа”7.
През април 2009 г. бившият съветник в Председателстващото Епископство Ричард С. Еджли разказа как един примерен кворум се мобилизирал да помогне на един свой член, изгубил работата си:
“Фил авто” в Сентървил, Юта, е едно свидетелство какво могат да постигнат свещеническите ръководители и кворумът. Фил бил член на кворум на старейшините и работел като механик в местен автосервиз. За нещастие, сервизът изпитвал икономически трудности и трябвало да освободи Фил от работата му. Той бил съсипан от това развитие на нещата.
Като чул как Фил загубил работата си, неговият епископ Леон Олсън и президентството на неговия кворум на старейшините с молитва обмислили как да помогнат на Фил да си стъпи отново на краката. В края на краищата той бил член на техния кворум, техен брат, и се нуждаел от помощ. Те стигнали до извода, че Фил имал уменията да управлява собствен бизнес. Един от членовете на кворума предложил стария си хамбар, който евентуално да бъде използван като автосервиз. Други членове на кворума могли да помогнат в събирането на нужните инструменти и техника за един нов сервиз. Почти всеки от кворума можел да помогне поне за изчистването на стария хамбар.
Те споделили идеите си с Фил, после споделили плана с членовете на своя кворум. Хамбарът бил почистен и поправен, инструментите събрани и всичко било подредено. “Фил авто” успял и в крайна сметка се преместил в по-добра и постоянна сграда – всичко благодарение на това, че братята от неговия кворум предложили помощ в момент на криза”8.
Разбира се, както е било повтаряно от пророците през годините, “Най-важното Господно дело, което вие и аз някога ще извършим, ще бъде между стените на нашите собствени домове”9. Имаме много работа за вършене в укрепването на брака в общества, които все повече го омаловажават и отхвърлят целите му. Имаме много работа да свършим, за да научим децата си “да се молят и да ходят праведно пред Господа” (У. и З. 68:28). Нашата задача е да помогнем на децата си да изпитат голямата промяна в сърцето или обръщането във вярата, за което Господ говори така красноречиво в Книгата на Мормон (вж. Мосия 5:1–12; Алма 26). Заедно с Обществото за взаимопомощ свещеническите кворуми могат да помагат на родителите и браковете, а кворумите могат да предлагат благословиите на свещеничеството на семействата с един родител.
Да, братя, имаме работа за вършене. Благодарим ви за положените жертви и свършеното добро. Продължавайте напред и Господ ще ви помага. Понякога може и да не знаете какво точно да направите или кажете – просто продължете напред. Започнете да действате и Господ уверява, че “вратата на успеха ще бъде отворена за (вас)” (У. и З. 118:3). Започнете да говорите и Той обещава, “няма да бъдете посрамени пред човеците, защото ще ви бъде давано на часа, да, на момента, каквото трябва да кажете” (У. и З. 100:5–6). Вярно е, че в много отношения сме обикновени и несъвършени, но ние имаме един съвършен Учител, Който извършил съвършено Единение и можем да разчитаме на Неговата благодат и Неговото свещеничество. Когато се покайваме и пречистваме душите си, на нас ни е обещано да бъдем учени и надарени със сила свише (вж. У. и З. 43:16).
Църквата, светът и жените отчаяно търсят мъже, които развиват своите способности и таланти, които имат желанието да работят и принасят жертви, които ще помагат на другите да постигнат щастие и спасение. Те всички казват, “Въздигнете се, мъже Божии!”10 Нека Бог ни помогне да го направим. В името на Исус Христос, амин.