Изкупление
От старейшина Д. Тод Кристоферсън
От Кворума на Дванадесетте апостоли
Когато следваме Христа, ние се стремим да участваме и да помагаме в изкупителното Му дело.
През колониалните времена в Америка имало голям недостиг на работна ръка. През 18-и и началото на 19-и век потенциалните работници били набирани от Великобритания, Германия и други европейски страни, но мнозина от желаещите да отидат не можели да си позволят пътните разходи. Не било рядкост тези хора да пътуват според договор за работа, договор, в който обещават след пристигането си да работят известно време без заплащане, за да платят пътуването си. Други идвали с обещанието, че членове на семейството им, които вече били в Америка, щели да платят техния билет при пристигането им, но ако това не се случело, новодошлите били задължени да заплатят разходите си чрез работа. Терминът, използван да опише тези чираци имигранти, бил „изкупители”. Те трябвало да изкупят цената на пътуването си, един вид да закупят свободата си, чрез своя труд1.
Едно от най-значимите звания, описващи Исус Христос, е Изкупителят. Както посочих в краткия си разказ за имигрантите „изкупители”, терминът изкупвам означава да изплатя задължение или дълг. Изкупвам може също да означава да спася или освободя чрез заплащането на откуп. Ако някой извърши грешка и след това я коригира или поправи, можем да кажем, че се е изкупил. Всяко от тези значения посочва различни аспекти на великото Изкупление, извършено от Исус Христос чрез Неговото Единение, което, според определението в речника, означава „спасяване от грях и наказанията му чрез жертва, направена вместо съгрешилия”2.
Изкуплението на Спасителя се състои от две части. Първо, то изкупва прегрешението на Адам и последвалото падение на човека чрез преодоляването на така наречения пряк резултат от Падението — физическата смърт и духовната смърт. Физическата смърт е ясна; духовната смърт е разделянето на човека от Бог. По думите на Павел: „Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят” (1 Коринтяните 15:22). Това изкупление от физическата и духовната смърт е за всички и е безусловно3.
Вторият аспект на Единението на Спасителя е изкуплението от така наречените косвени последици от Падението — нашите собствени грехове, а не прегрешението на Адам. Поради Падението, ние се раждаме в един смъртен свят, където грехът — тоест неспазването на божествено постановения закон — е нещо общоприето. Обръщайки се към всички нас, Господ казва:
„Тъкмо тъй, когато започнат да растат, грехът се зачева в сърцата им; и те опитват горчивото, за да могат да узнаят цената на доброто.
И на тях им е дадено да различават доброто от злото, ето защо те действат за самите себе си” (Моисей 6:55–56).
Тъй като сме отговорни и правим избори, изкуплението от собствените ни грехове е условно — зависи от изповядването и изоставянето на греха и започване на божествен живот или с други думи, зависи от нашето покаяние (вж. У. и З. 58:43). Господ заповядва: „Ето защо, учи децата си на това, че всички човеци, навсякъде, трябва да се покаят или по никакъв начин не могат да наследят царството Божие, защото нищо нечисто не може да пребивава там или да живее в присъствието Му” (Moисей 6:57).
Страданието на Спасителя в Гетсиманската градина и Неговата агония на кръста ни изкупват от греха, като задоволяват изискванията на справедливостта към нас. Той милостиво прощава на хората, които се покайват. Единението също така изплаща дълга, който справедливостта ни дължи като ни изцелява и компенсира за всяко едно страдание, което невинно сме изстрадали. „Защото ето, Той изстрадва болките на всички човеци, да, болките на всяко живо създание, и мъже, и жени, и деца, които принадлежат към семейството на Адам” (2 Нефи 9:21; вж. и Алма 7:11–12)4.
Когато следваме Христа, ние се стремим да участваме и да помагаме в изкупителното Му дело. Най-великата служба, която можем да предоставим на околните в този живот, започвайки с членовете на собственото ни семейство, е да ги доведем до Христа чрез вяра и покаяние, за да може да изпитат Неговото Изкупление — мир и радост сега и безсмъртие и вечен живот в идния свят. Делото на нашите мисионери е величествен израз на изкупителната Господна любов. Като негови упълномощени посланици, те предлагат следните несравними благословии: вяра в Исус Христос, покаяние, кръщение и дара на Светия Дух, разкривайки пътя към духовно прераждане и изкупление.
Ние също можем да помогнем при Господното изкупление на починалите. „Верните старейшини от тази диспенсация, които напускат смъртния живот, продължават своя труд в проповядването на Евангелието на покаянието и изкуплението чрез жертвата на Единородния Син Божий сред онези, които са в мрак и под робството на греха във великия свят на духовете на мъртвите” (У. и З. 138:57). С помощта на посредническите обреди, които им предлагаме в Божиите храмове, дори хората, починали в плен на греха, могат да бъдат освободени5.
Макар че най-важните аспекти на изкуплението са свързани с покаянието и прошката, има и един много важен физически аспект. За Исус казват, че е обикалял да върши благодеяния (вж. Деянията 10:38), сред които изцеляване на болните и сакатите, осигуряване на храна за гладните множества и проповядване на един по-съвършен път. „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина” (Матея 20:28). Затова нека ние, чрез влиянието на Светия Дух, вършим добро по изкупителния модел на Спасителя.
Този вид изкупителна работа означава да помагаме на хората да преодоляват проблемите си. Означава да се сприятеляваме с бедните и слабите, да облекчаваме страдащите, да поправяме неправдите, да защитаваме истината, да укрепваме подрастващото поколение и да постигаме безопасност и щастие у дома. По-голямата част от изкупителната работа на земята е да се помага на другите да израстват и да постигат справедливите си надежди и стремежи.
Един пример от класическия роман на Виктор Юго Клетниците, макар и измислен, винаги ме е затрогвал и вдъхновявал. В началото на историята добрият епископ Биенвеню предлага храна и място за нощуване на бездомния Жан Валжан, който тъкмо е освободен след 19 години в затвора заради това, че откраднал самун хляб, за да нахрани гладуващите деца на сестра си. Вкоравеният и изпълнен с горчивина Валжан награждава добротата на епископ Биенвеню като открадва среброто му. По-късно, когато е задържан от мнителни полицаи, Валжан лъже, че среброто му било подарено. Когато полицаите го довличат до дома на епископа, за голяма изненада на Валжан, епископ Биенвеню потвърждава думите му и за по-голяма достоверност казва: „Но! Аз ти дадох и свещниците, които са сребърни като другите неща и биха ти донесли двеста франка. Защо не взе и тях заедно с чиниите?” …
Епископът се доближава до него и казва тихо:
„Не забравяй, никога не забравяй, че ми обеща да използваш това сребро, за да станеш почтен човек”.
Жан Валжан, който не си спомня да е обещавал такова нещо, стои объркан. Епископът … продължава тържествено:
„Жан Валжан, братко мой, ти вече не принадлежиш на злото, а на доброто. Аз откупвам твоята душа заради теб. Измъквам я от мрачните мисли и от затвора на ада и я предавам на Бог!”
Жан Валжан действително става нов човек, почтен човек и благодетел за мнозина. През целия си живот той пази двата сребърни свещника, които да му напомнят, че душата му е била откупена, за да служи на Бог6.
Някои форми на физическо изкупление се осъществяват със съвместни усилия. Това е една от причините Спасителят да създаде църквата. Когато сме организирани в кворуми и спомагателни организации и в колове, райони и клонове, ние не само можем да се учим и насърчаваме един друг в Евангелието, но и можем да поискаме помощта на хора и средства, за да се справим с трудностите в живота. Хората, които действат сами или в групи, сформирани със специална цел, не могат винаги да осигурят средства в мащаба, нужен за справянето с по-големи предизвикателства. Като последователи на Исус Христос, ние сме общество от светии, организирани да помагат с изкупването на нуждите на нашите ближни светии и на колкото можем повече други хора по целия свят.
Както бе споменато от старейшина Далин Х. Оукс, чрез нашите хуманитарни дейности през изминалата година 890 000 души в 36 страни имат чиста вода, 70 000 души в 57 страни имат инвалидни колички, 75 000 души в 25 страни имат подобрено зрение и хора в 52 страни са получили помощ след природни бедствия. Действайки заедно с други организации, Църквата е помогнала да се направят имунизации на около 8 милиона деца и е помогнала на сирийци в бежански лагери в Турция, Ливан и Йордания с предмети от първа необходимост. В същото време през 2012 г. изпаднали в нужда членове на Църквата получиха милиони щатски долари под формата на храни и услуги. Благодарим ви за вашата щедрост.
Всичко това не включва индивидуалните действия на доброта и подкрепа — дарения на храна, дрехи, пари, грижи и хиляди други форми на утеха и състрадание, чрез които можем да участваме в Христовото дело на изкупление. Като бях момче, видях как действията на собствената ми майка изкупиха една жена в нужда. Преди много години, когато децата й бяха малки, майка ми претърпя сериозна операция, която едва не й коства живота и я остави почти изцяло на легло за близо година. През това време роднини и членове на района помагаха на майка ми и на семейството ми. За допълнителна помощ сестра Ейбрахам, президентката на Обществото за взаимопомощ в района, препоръча на родителите ми да наемат една жена от района, която отчаяно се нуждаеше от работа. Докато разказвам тази история, ще използвам измислените имена Сара и Ани за тази жена и за дъщеря й. Следва разказа на майка ми:
„Виждам го ясно като че бе вчера. Аз бях в леглото и сестра Ейбрахам доведе Сара до вратата на спалнята. Сърцето ми се сви. Пред мен стоеше най-непривлекателния човек, който някога съм виждала — толкова слаба; с рошава коса; прегърбена; със сведена глава към пода. Беше облечена със стар пеньоар, четири размера по-голям от нейния. Не поглеждаше напред и говореше толкова тихо, че едва я чувах. Криейки се зад нея, бе едно малко момиченце на около три годинки. Какво изобщо щях да правя с това създание? След като излязоха от стаята, аз плаках и плаках. Нуждаех се от помощ, не от допълнителни проблеми. Сестра Ейбрахам остана за малко с нея и скоро те въведоха къщата в ред и приготвиха хубави ястия. Сестра Ейбрахам ме помоли да пробвам за няколко дни, защото това момиче е имало големи трудности и се нуждаело от помощ.
На следващата сутрин, когато Сара дойде, аз я накарах да дойде до леглото, за да мога да я чувам. Тя ме попита какво искам да направи. Казах й и след това добавих: „Но най-важното нещо са момчетата ми, прекарвай време с тях, чети им — те са по-важни от къщата”. Тя бе добра готвачка и поддържаше къщата чиста, прането изпрано и бе добра с момчетата.
През следващите седмици научих историята на Сара. (Тъй като й било трудно да чува, не се справяла добре в училище и накрая спряла да учи. Омъжила се млада за един разпуснат мъж. Ани се родила и се превърнала в радост в живота на Сара. Една зимна вечер съпругът й се върнал вкъщи пиян, качил насила Сара и Ани в колата както били в спалното си бельо и ги оставил встрани от магистралата. Никога повече не го видели. Боси и замръзващи, Сара и Ани вървели няколко мили до дома на майката на Сара. Тя се съгласила да останат у тях и в замяна да вършат всичката домакинска работа и готвене, както и да се грижат за сестра й и брат й, които били в гимназията.
Заведохме Сара на ушен лекар и той й сложи слухов апарат. … Записахме я на вечерно училище и тя получи диплома за завършена гимназия. Тя ходеше на вечерно училище и успя да завърши колеж и започна да преподава на деца със специални образователни потребности. Купи малък дом. Ани се омъжи в храма и има две деца. Сара претърпя няколко операции на ушите и накрая започна да чува добре. Години по-късно тя се пенсионира и отслужи мисия. … Сара често ни благодареше и казваше, че е научила много от мен, особено когато й казах, че синовете ми са по-важни от къщата. Тя каза, че това я научило да се държи с Ани по същия начин. … Сара е много специална жена”.
Като ученици на Исус Христос ние трябва да вършим всичко силите си, за да изкупваме страданието и бремето на околните. Дори и тогава най-великата ни изкупителна служба ще е да ги водим към Христос. Без Неговото изкупление от смъртта и от греха, ние имаме само едно благовестие за социална справедливост. Това може да помогне в момента, но няма силата да призове от небесата съвършената справедливост и безкрайна милост. Окончателното изкупление е в Исус Христос и само в Него. Смирено и благодарно свидетелствам, че Той е Изкупителя, в името на Исус Христос, амин.