Противопоставяне във всички неща
Противопоставянето ни позволява да израстваме към това, което Небесният Отец желае да станем.
Планът на Отца за спасение и за вечния напредък на Неговите чеда заема централно място в Евангелието на Исус Христос. Този план, обяснен в съвременните откровения, ни помага да разберем много неща, които преживяваме в смъртността. Моето послание набляга на важната роля на противопоставянето в този план.
I.
Целта на земния живот на Божиите чеда е да им се предостави опита, необходим, за да „напреднат към съвършенство и напълно да осъзнаят своята божествена съдба като наследници на вечен живот“. Президент Томас С. Монсън ни учи тази утрин толкова въздействащо, че ние напредваме, като правим избори, чрез което сме изпитвани да покажем дали ще спазваме Божиите заповеди (вж. Авраам 3:25). За да бъдем изпитани, ние трябва да имаме свободата да избираме между различни неща. За да се предоставят алтернативи, чрез които да упражняваме нашата свобода на избор, трябва да имаме противопоставяне.
Останалата част на плана също е важна. Когато правим грешни избори – а това неизбежно ще се случва – ние биваме омърсени с грях и трябва да бъдем изчистени, за да напредваме към вечната си съдба. Планът на Отца предоставя начин, по който това да става, начинът да задоволим вечните изисквания на правосъдието: Спасителят заплаща цената, за да изкупи всички нас от греховете ни. Този Спасител е Господ Исус Христос, Единородният Син на Бог Вечният Отец, Чиято единителна жертва – Чието страдание – заплаща цената за нашите грехове, ако се покаем за тях.
Едно от най-добрите обяснения на планираната роля на противопоставянето е в Книгата на Мормон, в ученията на Лехий към сина му Яков.
„Нужно е да има противопоставяне във всички неща. Ако ли не, … праведността не би могла да съществува, нито нечестието, нито святостта, нито окаяността, нито доброто, нито злото“ (2 Нефи 2:11; вж. също стих 15).
Затова, Лехий продължава: „Господ Бог даде на човека да действа за себе си. Защото човекът не можеше да действа за себе си, освен ако не биваше съблазнен от единия или другия“ (стих 16). Също така, в едно съвременно откровение Господ заявява: „И нужно е дяволът да изкушава чедата човешки, иначе те не биха могли да действат сами за себе си“ (У. и З. 29:39).
Противопоставянето е било необходимо в Едемската градина. Ако Адам и Ева не бяха взели решението, което въведе смъртността, Лехий казва: „те щяха да останат в състояние на невинност, … без да вършат добро, защото не знаеха грях“ (2 Нефи 2:23).
От самото начало, свободата на избор и противопоставянето заемат централно място в плана на Отца и в бунта на Сатана против него. Както разкрива Господ на Моисей, на съвета в небесата Сатана „поиска да унищожи свободата на избор на човека“ (Моисей 4:3). Това унищожение е част от условията на предложението на Сатана. Той идва пред Отца и казва: „Ето ме тук, изпрати мен. Аз ще бъда Твоят син и ще изкупя цялото човечество, тъй че нито една душа няма да бъде изгубена; и аз със сигурност ще го направя. Ето защо, отдай ми Твоята почит“ (Моисей 4:1).
Така, Сатана предлага да изпълни плана на Отца по начин, който да попречи на осъществяването на целта на Отца и да даде Неговата слава на Сатана.
Предложението на Сатана би гарантирало съвършено равенство: то щеше „да изкуп(и) цялото човечество“, така че нито една душа нямаше да бъде изгубена. Нямаше да има свобода на избор за никого и следователно, нямаше да има нужда от противопоставяне. Нямаше да има изпитание, нито провал, нито успех. Нямаше да има израстване, за да се постигне целта, която Отец иска за чедата Си. Писанията споменават, че противопоставянето на Сатана води до една „война на небесата“ (Откровението 12:7), в която две трети от Божиите чеда получават правото да получат земен живот, като избират плана на Отца и отхвърлят бунта на Сатана.
Целта на Сатана е да получи за себе си почестите и славата на Отца (вж. Исайя 14:12–15; Моисей 4:1, 3). „Затова – казва Отец – тъй като Сатана се разбунтува срещу Мен, … Аз сторих той да бъде низвергнат“ (Моисей 4:3) с духовете, които са упражнили свободата си на избор да го последват (вж. Юда 1:6; Откровението 12:8–9; У. и З. 29:36–37). Отхвърлени като безтелесни духове в смъртността, Сатана и неговите последователи изкушават и се стремят да заблуждават и пленяват Божиите чеда (вж. Моисей 4:4). Нечестивият, този, който се е противопоставил и опитал да унищожи плана на Отца, всъщност спомага за осъществяването му, защото противопоставянето дава възможност за избор, а възможността да вземаме правилни решения води до израстване, което е целта на плана на Отца.
II.
Изкушението да грешим не е единственият вид противопоставяне в смъртността. Татко Лехий учи, че ако Падението не се бе случило, Адам и Ева „щяха да останат в състояние на невинност, без да имат радост, защото не знаеха окаяност“ (2 Нефи 2:23). Ако нямаме противопоставяне в смъртността, „всички неща е нужно да бъдат обединени в едно“, в което няма щастие или окаяност (стих 11). Следователно, продължава татко Лехий, след като Бог създава всички неща, „за да осъществи своите вечни цели за човека, … трябваше да има едно противопоставяне; дори забраненият плод беше в противоположност на дървото на живота; единият бидейки сладък, а другият – горчив“ (стих 15). Неговото учение относно тази част на плана на спасение приключва със следните думи:
„Но ето, всички неща са били извършени по мъдростта на Този, Който знае всичко.
Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост“ (стихове 24–25).
Противопоставянето във формата на трудните обстоятелства, които срещаме в смъртността, също е част от плана, която спомага за израстването ни в земния живот.
III.
Всички изпитваме противопоставяне, което ни изпитва. Някои от тези изпитания са изкушения да грешим. Някои са смъртни предизвикателства, непричинени от личен грях. Някои са много големи. Някои са дребни. Някои са продължителни, а някои са кратки мигове. Никой от нас не е освободен от тях. Противопоставянето ни позволява да израстваме към това, което Небесният Отец желае да станем.
След като Джозеф Смит приключва превода на Книгата на Мормон, той трябва да намери издател. Това не се оказва лесно. Сложността на този дълъг ръкопис и цената на отпечатването и подвързването на хиляди копия са застрашителни. Джозеф първо се обръща към Е. Б. Грандин, един печатар от Палмира, който му отказва. После се обръща към един друг печатар в Палмира, който също му отказва. Той отпътува до Рочестър, на 40 км от там, и се обръща към най-известният издател в западен Ню Йорк, който също му отказва. Един друг издател в Рочестър има желание, но обстоятелствата правят тази алтернатива неприемлива.
Изминават седмици и Джозеф трябва да е бил озадачен от противопоставянето при осъществяването на божествената му задача. Господ не улеснява нещата, но в крайна сметка ги прави възможни. Петият опит на Джозеф, неговото второ обръщане към издателя от Палмира, Грандин, е успешен.
Години по-късно, Джозеф е болезнено затворен в продължение на месеци в затвора Либърти. Когато се моли за облекчение, Господ му казва, че „всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро“ (У. и З. 122:7).
Ние всички сме запознати с други видове противопоставяне в земния живот, в това число болест, инвалидност и смърт, които не са причинени от наши лични прегрешения. Президент Томас С. Монсън обяснява:
„Някои от вас може да сте проплаквали в страданието си, чудейки се защо нашият Небесен Отец допуска да ви се случват изпитанията, през които преминавате. …
Обаче, нашият смъртен живот никога не е бил предвиждан да бъде лесен или постоянно приятен. Нашият Небесен Отец … знае, че ние учим и растем и ставаме усъвършенствани посредством трудни изпитания, съкрушителни скърби и трудни решения. Всеки от нас има тежки дни, когато любим за нас човек почине, болезнени мигове, когато сме изгубили здравето си, чувството, че сме изоставени, когато хората, които обичаме, изглежда са ни изоставили. Тези и другите изпитания, ни представят едно истинско изпитание на нашата издръжливост“.
Нашите усилия да подобрим освещаването на Господния ден представляват по-лек вариант на противопоставяне. Господ ни е дал заповед да освещаваме Господния ден. Някои от нашите решения може да нарушават тази заповед, но други решения за това как да прекарваме Господния ден са просто въпрос на това дали ще правим неща, които са само добри, или които са по-добри или най-добри.
За да илюстрира противопоставянето на изкушенията, Книгата на Мормон описва три метода, които дяволът ще използва в последните дни. Първо, той ще „вилнее в сърцата на чедата човешки и ще ги подтиква към гняв срещу това, което е добро“ (2 Нефи 28:20). Второ, той ще „усмири и приспи (членовете) с плътско благополучие“, казвайки, че „Сион преуспява, всичко е добре“ (стих 21). Трето, той ще ни каже: „няма пъкъл; и … аз не съм дявол, защото такъв няма“ (стих 22) и следователно няма правилно и грешно. Поради това противопоставяне, сме предупредени да не ни е „леко в Сион!“ (стих 24).
Църквата, в божествената си мисия, и ние, в личния си живот, изглежда в днешно време ставаме обект на увеличаващо се противопоставяне. Вероятно, докато Църквата нараства в силата си и ние членовете увеличаваме вярата и послушанието си, Сатана увеличава силата на противопоставянето си, за да продължим да имаме „противопоставяне във всички неща“.
Част от това противопоставяне идва дори от членове на Църквата. Някои, които използват лични разсъждения или мъдрост, за да не следват пророческите насоки, си слагат един етикет, използван в избраните правителства – „лоялната опозиция“. Колкото и да е уместен при демокрацията, този начин на управление не е оправдан в Божието царство, в което въпросите биват уважавани, но не и опозицията (вж. Матей 26:24).
Като друг пример, има много неща в ранната история на нашата Църква, като това какво прави или не прави Джозеф Смит при всяко едно обстоятелство, които някои използват като основа за опозиция. На всички казвам: упражнявайте вяра и разчитайте на следното учение на Спасителя: „по плодовете им ще ги познае(м)“ (Матей 7:16). Църквата полага огромни усилия, за да бъдат прозрачни данните, които имаме, но след всичко, което можем да публикуваме, нашите членове понякога все още имат основни въпроси, които не могат да бъдат разрешени чрез изучаване. Това е „противопоставяне(то) във всички неща“ в историята на Църквата. Някои неща може да бъдат научени само чрез вяра (вж. У. и З. 88:118). Нашата върховна надежда трябва да почива върху вярата в свидетелството, което сме получили от Светия Дух.
Бог рядко засяга свободата на избор на което и да е от Своите чеда, като се намесва срещу определени хора, с цел облекчението на други. Но Той действително облекчава бремето на трудностите ни и ни укрепва, за да издържим на тях, както прави за народа на Алма в земята Елам (вж. Мосия 24:13–15). Той не предотвратява всички природни бедствия, но отговаря на нашите молитви, за да ги отклони, както направи с изключително силния циклон, който заплаши да попречи на освещаването на храма във Фиджи; или притъпява техния ефект, както направи с терористичната атака на летището в Брюксел, при която загинаха толкова много хора, но нашите четири мисионера бяха само ранени.
При цялото смъртно противопоставяне имаме Божието уверение, че Той ще „посвети страданията (ни) за (наша) полза“ (2 Нефи 2:2). Учени сме и да разбираме преживяванията си в този живот и Неговите заповеди в контекста на Неговия велик план на спасение, който ни показва целта на живота и ни дава увереност, че имаме Спасител, в чието име свидетелствам за истинността на тези неща. В името на Исус Христос, амин.