Силите на свещеничеството
Това да увеличавате святото свещеничество, на което сте носители, е жизнено важно за Господното дело във вашите семейства и призования в Църквата.
Мои възлюбени братя, чухме получено чрез откровение обявление от президент Ръсел М. Нелсън. Чухме важни разяснения от старейшини Кристоферсън и Расбанд, а също и от президент Айринг. Това, което предстои да бъде казано, включително и от президент Нелсън, ще даде още яснота какво вие, Господните ръководители и носители на свещеничеството, ще правите сега в своите отговорности. За да помогна в това отношение, ще разгледам няколко основни принципи, свързани със свещеничеството, на което сте носители.
І. Свещеничеството
Свещеничеството на Мелхиседек е божествената власт, която Бог ни е поверил, за изпълняването на Неговото дело „да се осъществ(и)… вечният живот на човека“ (Моисей 1:39). През 1829 г. то е дадено на Джозеф Смит и Оливър Каудъри от апостолите на Спасителя Петър, Яков и Йоан (вж. У. и З. 27:12). То е свещено и въздействащо отвъд всяко обяснение.
Ключовете на свещеничеството представляват силите да се ръководи упражняването на свещеническата власт. Така, когато апостолите дават свещеничеството на Мелхиседек на Джозеф и Оливър, те също така им дават и ключовете да ръководят как да се упражнява то (вж. У. и З. 27:12–13). Но не всички свещенически ключове са дадени тогава. Всички ключове и цялото познание, необходими за тази „диспенсация на пълнотата на времената“ (У. и З. 128:18), са давани „ред по ред“ (стих 21). Допълнителни ключове са дадени в храма Къртлънд седем години по-късно (вж. У. и З. 110:11–16). Тези ключове са дадени, за да ръководят свещеническата власт в допълнителни задачи, разкрити тогава, например кръщенията за мъртвите.
Свещеничеството на Мелхиседек не е статус или титла. Това е божествена сила, поверена, за да бъде използвана за подпомагането на делото на Бог за Неговите чеда. Трябва винаги да помним, че мъжете, носители на свещеничеството, не са самото „свещеничество“. Не е правилно да се говори за „свещеничеството и жените“. Следва да говорим за „носителите на свещеничеството и жените“.
ІІ. Служение
Нека сега разгледаме какво Господ Исус Христос очаква от носителите на Неговото свещеничество – как да водим души при Него.
Президент Джозеф Ф. Смит учи: „Правилно е казано, че Църквата е организирана по съвършен начин. Единственият проблем е, че тези организации не са напълно запознати с поверените им отговорности. Когато напълно проумеят какво се изисква от тях, те ще изпълняват своите отговорности с повече вяра и Господно дело ще бъде също толкова по-силно, по-мощно и по-въздействащо в света“.
Президент Смит също така предупреждава:
„Дадените от Бог почетни звания, … свързани с различните санове и редове в святото свещеничество, не следва да бъдат използвани като или смятани за титли на самите хора; те не за украса, нито са израз на господство, а по-скоро на дълг за смирена служба в делото на единствения Господар, на Когото твърдим, че служим. …
… Ние се трудим за спасението на душите и трябва да смятаме, че това е най-великата отговорност, която ни е поверена. Затова трябва да се чувстваме готови да жертваме всичко, ако е необходимо, за Божията любов, за спасението на хората и за възтържествуването на Божието царство на земята“.
ІІІ. Санове на свещеничеството
В Господната Църква сановете на свещеничеството на Мелхиседек имат различни роли. В Учение и завети за висшите свещеници се говори като „президенти по места, сиреч, служители в различни колове, пръснати навред“ (У. и З. 124:134). Там старейшините са наречени „проповедници по места на (Господната) Църква“ (У. и З. 124:137). Ето и други учения за тези отделни роли.
Висшият свещеник отслужва и ръководи духовните неща (вж. У. и З. 107:10, 12). Също така, както учи президент Джозеф Ф. Смит: „Доколкото е бил ръкоположен като висш свещеник, (той) трябва да се чувства длъжен… да бъде добър и достоен за подражание пример за млади и стари, да се поставя в позицията да бъде учител на праведността, не само чрез наставление, но по-скоро чрез пример, предоставяйки на младите ползата от житейския опит и така самият той да става сила сред обществото, в което живее“.
По отношение на задълженията на старейшините, старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте учи: „Всеки старейшина е служител на Господ Исус Христос. … Той е упълномощен да представлява своя Господ и да действа вместо Него… в служението на своите ближни. Той е пълномощник на Господ“.
Старейшина Макконки критикува идеята, че някой е „просто старейшина“. „Всеки старейшина в Църквата е носител на толкова свещеническа власт, колкото и президентът на Църквата… “ – казва той. „Какво представлява всеки старейшина? Той е пастир – пастир, който служи в стадото на Добрия Пастир“.
В тази важна роля да се служи на стадото на Добрия Пастир няма разграничение между сановете на висшите свещеници и старейшините в свещеничеството на Мелхиседек. В чудесния 107-и раздел на Учение и завети Господ заявява: „Висшите свещеници според реда на Мелхиседековото свещеничество имат право да изпълняват задълженията на собственото си положение под ръководството на президентството при отслужването на духовни неща, също и в службите на старейшина (или всеки друг сан на свещеничеството на Аарон)“ (У.и З. 107:10, вж. също стих 12).
Най-важният за всички носители на свещеничеството принцип е преподаденият от пророка Яков в Книгата на Мормон. След като той и брат му Йосиф са посветени за свещеници и учители на народа, той заявява: „И ние увеличавахме службата си към Господа, вземайки върху си отговорността да поемем върху собствените си глави греховете на людете, ако не ги учим на словото Божие с цялото си усърдие“ (Яков 1:19).
Братя, нашите отговорности като носители на свещеничеството са много сериозни. Други организации могат да се задоволяват със стандартите на света за представяне при споделяне на техните послания и изпълняване на другите им роли. Но ние, носителите на Божието свещеничество, имаме божествена сила, която ръководи дори влизането в селестиалното Божие царство. Имаме целта и отговорността, определени от Господ в дадения чрез откровение предговор на Учение и завети. Ние трябва да провъзгласяваме на света:
„(За да може) всеки човек… да говори в името на Бога Господа, тъкмо Спасителя на света;
… Вярата също да може да се умножи по земята;
… Моят вечен завет да може да бъде установен;
… Пълнотата на Моето евангелие да може да бъде оповестена от немощните и простодушните до краищата на света“ (У. и З. 1:20–23).
За да изпълним този божествен дълг, трябва с вярност да „увеличава(ме)“ своите свещенически призования и отговорности (вж. У. и З. 84:33). Президент Харолд Б. Лий обяснява какво означава да увеличаваме свещеничеството: „Когато някой стане носител на свещеничеството, той става представител на Господ. Той трябва да мисли за призованието си така, сякаш изпълнява поръчение от Господ. Това означава да увеличаваме свещеничеството“.
Затова, братя, ако Самият Господ ви помоли да помагате на Неговите синове или дъщери – а Той прави именно това чрез Своите служители – ще го правите ли? И ако е така, ще действате ли като Негови представители, изпълнявайки „Господното поръчение“ и разчитайки на обещаната от Него помощ?
Президент Лий има и друго учение за увеличаването на свещеничеството: „Когато държите лупа над нещо, тя го прави да изглежда по-голямо, отколкото ако го гледате с просто око, това е лупата. И сега, … ако някой увеличава своето свещеничество, т.е. го прави по-голямо, отколкото е мислел първоначално, и по-важно, отколкото мислят другите – ето това е начинът да увеличавате своето свещеничество“.
Ще ви дам един пример за носител на свещеничеството, който увеличава своите свещенически отговорности. Чух това от моя колега старейшина Джефри Д. Ериксън по време на конференция на кол в Айдахо. Като млад семеен старейшина, беден до отчаяние и чувствайки се неспособен да завърши последната година на следването си, Джефри решил да прекъсне и да приеме много добро предложение за работа. Няколко дни по-късно президентът на неговия кворум на старейшините дошъл в дома му. „Разбираш ли значимостта на свещеническите ключове, които нося?“ – попитал президентът на кворума на старейшините. Когато Джефри потвърдил, президентът му казал, че откакто чул за намерението му да прекъсне образованието си, през безсънните нощи Господ непрестанно го подтиквал да сподели с Джефри следното послание: „Като твой президент на кворум те съветвам да не прекъсваш. Това послание е за теб от Господ“. Джефри продължил да учи. Години по-късно го срещнах като успял бизнесмен и го чух да казва на слушащите го носители на свещеничеството: „Този (съвет) промени изцяло живота ми“.
Един носител на свещеничеството увеличил своето свещеничество и призование, а това довело до голямата промяна в живота на друго чедо на Бог.
ІV. Свещеничеството в семейството
Досега говорих за отговорностите на свещеничеството в Църквата. Сега ще говоря за свещеничеството в семейството. Започвам с ключовете. Принципът, че свещеническата власт може да бъде упражнявана само под ръководството на носител на ключовете за тази отговорност, е основен в Църквата, но не се отнася за упражняването на свещеническата власт в семейството. Баща, носител на свещеничеството, председателства в своето семейство чрез властта на свещеничество, на което е носител. Той не се нуждае от ръководство или одобрение от свещенически ключове, за да съветва членовете на семейството си, да провежда семейни събрания, да дава свещенически благословии на съпругата и децата си или да дава благословии за изцеление на членове на семейството си и други хора.
Ако бащите увеличават своето свещеничество в семействата си, това ще реализира мисията на Църквата толкова, колкото всяко друго нещо, което могат да правят. Бащите-носители на свещеничеството на Мелхиседек следва да спазват заповедите, за да имат силата на свещеничеството и така да дават благословии на членовете на семействата си. Бащите също трябва да развиват любящи семейни взаимоотношения, за да могат членовете на семейството да имат желание да молят бащите за благословии. Родителите също трябва да насърчават даването на повече свещенически благословии в семейството.
Бащи, работете заедно със своите съпруги като „равностойни партньори“, както учим от Прокламацията за семейството. И бащи, когато имате привилегията да упражнявате силата и влиянието на своята свещеническа власт, правете това „чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна“ (У. и З. 121:41). Този висш стандарт за упражняване на свещеническата власт е най-важен в семейството. Президент Харолд Б. Лий дава следното обещание, точно след като става президент на Църквата: „Силата на свещеничеството, на което сте носители, никога не е по-прекрасна от моментите на криза в дома ви, сериозно заболяване или при вземане на важно решение. … Силата на свещеничеството, която е силата на Всемогъщия, включва силата да се извършват чудеса, ако е волята на Господ, но за да действаме чрез това свещеничество, трябва да сме достойни да го упражняваме. Неразбирането на този принцип ни пречи да получаваме благословиите от това да сме носители на великото свещеничество“.
Мои възлюбени братя, това да увеличавате святото свещеничество, на което сте носители, е жизнено важно за Господното дело във вашите семейства и призования в Църквата.
Свидетелствам за Този, на Когото е това свещеничество. Чрез Неговите страдания, Единителна жертва и Възкресение, всички мъже и жени имат обещание за безсмъртие и възможност за вечен живот. Всеки от нас трябва да бъде верен и усърден в осъществяването на своята част от това велико дело на Бог, нашия Вечен Отец, в името на Исус Христос, амин.