Вдигни главата си и се радвай
Докато посрещаме трудностите по Господния начин, нека всеки да вдига главата си и да се радва.
През 1981 г. с баща ми и двама близки приятели отидохме на пътешествие в Аляска. Трябваше да кацнем на едно отдалечено езеро и да се изкачим до много красиво високо плато. За да намалим товара, който всеки от нас трябваше да носи, ние опаковахме провизиите си в кутии, покрихме ги с дунапрен, закачихме големи цветни ленти и ги хвърлихме през прозореца на нашия малък самолет към планираната ни дестинация.
След като пристигнахме, търсихме къде ли не, но за наш ужас не можахме да намерим никоя от кутиите. Накрая намерихме една. В нея имаше малък газов котлон, брезент, десертчета и няколко опаковки макарони, но нищо към тях. Нямаше начин да се свържем с останалия свят, а щяха да ни вземат от там след седмица.
От това научих два ценни урока: първо, не хвърляй храната си през прозореца. Второ, понякога трябва да се сблъскваме с трудности.
Често първата ни реакция на трудностите е: „Защо на мен?“ Това обаче никога не премахва трудността. Господ изисква да преодоляваме трудности и както казва, „тези неща ще (ни) дадат опит и ще бъдат за (наше) добро“.
Понякога Господ ни моли да направим нещо трудно, а понякога трудностите се създават от нашата свобода на избор или тази на някого другиго. Нефи изпада и в двете ситуации. Когато Лехий кани синовете си да се върнат, за да вземат плочите от Лаван, той казва: „Братята ти роптаят, казвайки, че това, което съм изискал от тях, е трудно; но ето, аз не съм го изискал от тях, а това е заповед от Господа“. В един друг случай братята на Нефи използват своята свобода на избор, за да ограничат неговата: „Те сложиха ръка върху ми, защото ето, те бяха извънредно разгневени и ме вързаха с върви, защото се опитаха да отнемат живота ми“.
Джозеф Смит се сблъсква с трудност в затвора Либърти. Отчаян и без признаци за облекчение, Джозеф извиква: „О, Боже, къде си Ти?“ Несъмнено някои от нас са се чувствали като Джозеф.
На всички се случват трудни неща: смъртта на любим човек, развод, отклонило се дете, болест, изпитания на вярата, загуба на работа или някаква друга трудност.
Завинаги ме промениха следните думи на старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на Дванадесетте, изречени докато се бори с левкемия. Той казва: „Бях изпаднал в дълбок размисъл и тогава в ума ми дойдоха следните 11 поучителни и успокоителни слова: „Дадох ти левкемия, за да можеш искрено да учиш хората Ми“. След това той обяснява как това преживяване го благославя с „разбиране за великите реалности на вечността. … Такива погледи към вечността могат да ни помагат да изминаваме следващите 100 метра, които може да са много трудни“.
Позволете ми да предложа две неща, които да ни помагат в пътуването и победата ни през трудните моменти с такива погледи към вечността. Трябва да посрещаме трудностите, първо, като прощаваме на другите и второ, като се покоряваме на Небесния Отец.
Да прощаваме на онези, които са ни причинили трудност и да се помиряваме с „волята Божия“ може да е много трудно. Може да боли най-много, когато трудността е причинена от близък, приятел или дори от нас самите.
Докато бях млад епископ, научих за прошката, когато президентът на моя кол, Брус М. Кук, разказа следната история. Той обясни:
„В края на 70-те с няколко съдружници започнах бизнес. Макар че не правехме нищо незаконно, някои лоши решения, съчетани с трудни икономическите времена, доведоха до провала ни.
Някои от инвеститорите заведоха дело, за да възстановят загубите си. Адвокатът им се оказа съветник в епископството на семейството ми. Беше много трудно да подкрепям мъжа, който изглежда се опитваше да ме унищожи. Развих истинска враждебност към него и го считах за мой враг. След пет години съдебни битки загубихме всичко, което имахме, включително дома си.
През 2002 г. съпругата ми и аз научихме, че президентството на кол, в което бях съветник, щеше да бъде реорганизирано. Докато бяхме на кратка ваканция преди освобождаването, тя ме попита кои бих избрал за мои съветници, ако ме призоват за президент на кол. Не исках да говоря за това, но тя настоя. Накрая си помислих за едно име. После тя спомена името на адвоката, който считахме за причина за трудностите ни преди 20 години. Докато тя говореше, Духът ми потвърди, че той трябва да бъде другият съветник. Можех ли да му простя?
Когато старейшина Дейвид Е. Соренсен ме призова да служа като президент на кол, той ми даде един час, за да си избера съветници. През сълзи казах, че Господ вече ми е дал това откровение. Докато произнасях името на човека, когото бях считал за свой враг, гневът, враждебността и омразата, които бях таил, изчезнаха. В този момент научих за мира, който идва от прошката чрез Единението на Христос“.
С други думи, моят президент на кол искрено му прости, подобно на Нефи. Познавам президент Кук и неговия съветник като двама праведни свещенически ръководители, които се обичат. Реших да бъда като тях.
Години по-рано, по време на злополучното ни приключение в Аляска бързо научих, че да виним другите за нашите проблеми – това, че пилотът хвърли храната при здрачаване – не е решение. Обаче, докато понасяхме физическо изтощение, липсата на храна, гаденето и докато спяхме на земята по време на силна буря, само с един брезент над нас, научих, че „за Бога няма нищо невъзможно“.
Млади хора, Бог изисква трудни неща от вас. Една 14-годишна млада жена участва в отбор по баскетбол. Мечтае си да играе в баскетболния отбор на гимназията като кака си. После научава, че родителите ѝ са призовани да ръководят мисия в Гватемала.
При пристигането си открива, че няколко от предметите ѝ ще са на испански – език, който тя още не говори. В училището ѝ няма момичешки спортни отбори. Тя живее на 14-ия етаж в силно охранявана сграда. И на всичкото отгоре, с цел безопасност, не може да излиза сама навън.
Родителите ѝ слушат как тя с месеци плаче всяка вечер преди да заспи. Това ги съкрушава! Те накрая решават да я изпратят в къщи при баба ѝ, за да учи в гимназия.
Когато съпругата ми влиза в стаята на дъщеря ни, за да ѝ съобщи решението ни, тя вижда, че дъщеря ни е коленичила за молитва, а Книгата на Мормон е отворена на леглото. Духът прошепва на съпругата ми: „Всичко с нея ще е наред“ и съпругата ми тихо излиза от стаята.
Никога повече не я чухме да плаче преди да заспи. Тя смело се справи с тези три години с решимост и с Господната помощ.
В края на мисията ни аз я попитах дали ще отслужи пълновременна мисия. Тя каза: „Не, тате, аз вече служих“.
Бях съгласен! Обаче след около шест месеца една нощ Духът ме събуди с мисълта: „Призовах дъщеря ти на мисия“.
Реакцията ми беше: „Небесни Отче, тя вече даде толкова много“. Духът бързо ме поправи и разбрах, че Господ изисква мисионерската ѝ служба.
Скоро след това заведох дъщеря ми на обяд. На масата аз казах: „Ганзи, знаеш ли защо сме тук?“
Тя каза: „Да, тате. Знаеш, че трябва да отслужа мисия. Не искам да ходя, но ще отида“.
Поради това, че тя покори волята си на Небесния Отец, тя Му служи с цялото си сърце, мощ, ум и сила. Тя научи баща си как да върши трудни неща.
По време на своето духовно послание за младежи по целия свят президент Ръсел М. Нелсън помоли младежите за няколко трудни неща. Президент Нелсън каза: „Петата ми покана към вас е да се откроявате; да бъдете различни от света. … Затова Господ очаква от вас да изглеждате, да се изказвате, да действате и да се обличате като истински последователи на Исус Христос“. Това може да е трудно, но знам, че можете да го правите и то с радост.
Помнете, че „човеците са, за да могат да имат радост“. При всичките си трудности, Лехий все пак намира радост. Помните ли, когато Алма „изнемогва от скръб“ поради народа на Амония? Ангелът му казва: „Благословен си ти, Алма; ето защо, вдигни главата си и се радвай, … защото ти си бил верен в изпълнението на заповедите Божии“. Алма научава една велика истина – винаги можем да се радваме, когато спазваме заповедите. Спомнете си, че въпреки войните и трудностите по времето на капитан Мороний „никога не бе имало по-щастливо време за народа на Нефи“. Можем и трябва да намираме радост, когато имаме трудности.
Спасителят имаше трудности: „Светът… ще Го смята за едно нищо; ето защо, те ще Го бичуват и Той ще го изстрада; и ще Го удрят и Той ще го изстрада; да, те ще Го заплюват и Той ще го изстрада поради Своята любяща доброта и дълготърпението Си към чедата човешки“.
Поради тази любяща доброта Исус Христос изстрадал Единението. Поради това Той казва на всички нас: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“. Чрез Христос ние също можем да победим света.
Докато посрещаме трудностите по Господния начин, нека всеки да вдига главата си и да се радва. При тази свещена възможност да свидетелствам на света, заявявам, че нашият Спасител живее и води Своята Църква. В името на Исус Христос, амин.