2010–2019
Да вземем върху си името на Исус Христос
октомври 2018 г.


2:3

Да вземем върху си името на Исус Христос

Нека с вярност вземаме върху си името на Исус Христос – като виждаме както Той вижда, като служим както Той е служил и като Му имаме доверие, че Неговата благодат е достатъчна.

Мои братя и сестри, наскоро, докато размишлявах над призива на президент Ръсел М. Нелсън да наричаме Църквата с даденото ѝ чрез откровение име, прочетох стиховете, в които Спасителят напътства нефитите относно името на Църквата. Докато четях словата на Спасителя, ми направи впечатление как Той също казва: „вие трябва да вземете върху си името на Христа“. Това ме накара да погледна навътре и да попитам: „Вземам ли върху си името на Спасителя, така както иска Той?“. Днес бих искал да споделя някои от впечатленията, които получих в отговор на моя въпрос.

Първо, да вземем върху си името на Христос означава да се стремим да виждаме така както Бог вижда. Как вижда Бог? Джозеф Смит казва: „Докато една част от човешката раса безжалостно съди и осъжда другата, Великият Родител на вселената гледа на целия човешки род с бащинска грижа и отечески поглед“, тъй като „любовта Му (е) необятна“.

Преди няколко години по-голямата ми сестра почина. Тя имаше труден живот. Беше ѝ трудно да живее според Евангелието и така и не стана напълно активна. Съпругът ѝ я напусна и остави да се грижи за четири малки деца. Вечерта, в която почина, в присъствието на нейните деца, ѝ дадох благословия за спокойно завръщане у дома. Тогава осъзнах, че твърде често бях дефинирал живота на сестра си в светлината на нейните изпитания и неактивност. Когато поставих ръце на главата ѝ през онази вечер, бях силно порицан от Духа. Ясно ми беше напомнено за нейната добрина и ми се позволи да я видя такава, каквато Бог я виждаше – не като човек, изпитвал трудности с Евангелието и живота, а като човек, преминал през изпитания, които съм нямал. Видях я като великолепна майка, която, въпреки големите трудности, отгледа прекрасни и удивителни деца. Видях я като приятел на нашата майка – тя се грижеше за нея и ѝ правеше компания след като баща ни почина.

По време на тази последна вечер с моята сестра, вярвам, че Бог ме питаше: „Не осъзнаваш ли, че всеки около теб е божествена личност?“

Бригъм Йънг учи:

„Искам да увещая светиите… да виждат мъжете и жените в истинската им същност, а не на повърхността“.

„Колко често се казва: „Този е направил това и това и не може да е светия“. … Чуваме, че някои псуват и лъжат … (или) не освещават Господния ден. … Не съдете такива хора, защото не знаете какви планове има Господ за тях. … … (по-скоро) бъдете търпеливи с тях“.

Можете ли да си представите нашия Спасител да не обръща внимание на нас или нашите трудности? Спасителят гледал самарянина, прелюбодееца, бирника, прокажения, умствено болния и грешника с едни и същи очи. Всички са били чеда на Неговия Отец. Могло е всички да бъдат изкупени.

Можете ли да си представите Той да пренебрегне човек, който изпитва съмнения относно мястото си в Божието царство, или изобщо някого, който страда? Аз не мога. В очите на Христос, всяка душа е безпределно ценна. Никой не е предопределен за провал. Вечният живот е възможен за всички.

От порицанието на Духа край леглото на сестра ми, научих страхотен урок: че ако виждаме така, както вижда Той, ще имаме двойна победа – изкупление както за нас, така и за хората, с които общуваме.

Второ, за да вземем върху си името на Христос, ние трябва не само да виждаме така, както Бог вижда, но и да вършим Неговото дело и да служим така, както Той е служил. Ние живеем според двете големи заповеди, като се подчиняваме на Божията воля, събираме Израил и позволяваме на светлината си да „свети… пред човеците“. Приемаме заветите и обредите на Неговата възстановена Църква и живеем според тях. Като правим това, Бог ни дава силата да благославяме себе си, семействата си и живота на другите. Задайте си следния въпрос: „Познавате ли някого, който да не се нуждае от небесните сили в живота си?“

Бог ще върши чудеса сред нас, когато освещаваме себе си. Ние освещаваме себе си, като пречистваме сърцата си. Пречистваме сърцата си, като Го слушаме, покайваме се за греховете си, обръщаме се във вярата и обичаме така, както Той обича. Спасителят ни пита: „Защото, ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада?“.

Наскоро научих за преживяване на старейшина Джеймз Е. Талмидж, което ме накара да спра и да се замисля как обичам и служа на хората около мен. Като млад професор, преди да стане апостол, по време на тежката дифтеритна епидемия през 1892 г., старейшина Талмидж научава за семейство непознати, които не били членове на Църквата, а живеели близо до него и били поразени от болестта. Никой не искал да се излага на риск, като влиза вътре в заразения дом. Обаче старейшина Талмидж веднага отишъл в дома. Открил четири деца: едно на две и половина години мъртво на легло, две на пет и на десет със силни болки и едно на тринадесет години, много отслабнало. Родителите били омаломощени от скръб и умора.

Старейшина Талмидж преоблякъл всички, измел стаите, изнесъл заразеното облекло и изгорил замърсените и заразени килими. Работил цял ден и се върнал на сутринта. Десетгодишното дете било умряло през нощта. Той вдигнал и държал пет-годишното. Тя изкашляла кървави храчки по цялото му лице и дрехи. Той пише: „Не можех да я оставя“ и я държал, докато умира в ръцете му. Той помогнал за погребението и на трите деца и се погрижил да се доставят храна и чисти дрехи на опечаленото семейство. След като се върнал у дома, брат Талмидж изхвърлил дрехите си, изкъпал се в разтвор с цинк, изолирал се под карантина и прекарал лек пристъп на болестта.

Животът на толкова много хора около нас е застрашен. Светиите вземат върху си името на Спасителя, като се освещават и служат на всички, независимо кои са и какво е положението им – ние спасяваме живот, когато правим това.

Накрая, вярвам, че за да вземем върху си Неговото име, ние трябва да Му се доверяваме. На едно неделно събрание една млада жена каза следното: „Приятелят ми и аз наскоро скъсахме и той избра да напусне Църквата. Каза ми, че никога не е бил по-щастлив. Как може да е възможно това?“

Спасителят отговаря на този въпрос, когато казва следното на нефитите: „Но ако (животът ви) не е изграде(н) върху Моето Евангелие, а е изграде(н) върху делата човешки или делата дяволски, истина ви казвам, че… ще се радват(е) за кратко време на делата си, и скоро идва краят“ Просто няма трайна радост извън Евангелието на Исус Христос.

Но на онова събрание се замислих за многото добри, но тежко обременени хора, за които спазването на заповедите е изключително трудно. Зададох си следния въпрос: „Какво друго би им казал Спасителят?“. Вярвам, че би попитал: „Доверявате ли Ми се?“. На жената с кръвотечение Той казва: „Твоята вяра те изцели; иди си с мир“.

Един от любимите ми стихове е Йоан 4:4, който гласи: „И трябваше да мине през Самария“.

Защо обичам този стих? Защото за Исус не е имало нужда да ходи в Самария. Съвременниците Му юдеи ненавиждали самаряните и пътували по път, който заобикалял Самария. Но Исус избрал да отиде там и за първи път да обяви пред целия свят, че е обещаният Месия. За това послание той не само избира една отхвърлена група хора, а една жена – и не просто жена, а жена, която живее в грях – според разбиранията в онези времена, човек с най-ниския статус. Вярвам, че Исус прави това, за да може всеки от нас да разбере, че Неговата обич е по-силна от нашите страхове, рани, пристрастявания, съмнения, изкушения, грехове, разбити семейства, депресия и тревоги, хронично заболяване, бедност, насилие над нас, отчаяние или самота. Той желае всички да знаят, че няма нищо и никого, които Той да не може да изцели, като даде трайна радост.

Благодатта Му е достатъчна. Само Той е слязъл по-ниско от всичко. Силата на Неговото Единение е силата да се преодолее всяка една трудност в живота ни. Посланието на жената при кладенеца е че Той познава обстоятелствата на живота ни и че винаги можем да вървим с Него, независимо какво е положението ни. На нея и на всеки от нас Той казва: „Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека, (а ще има) извор на вода, която извира за вечен живот“.

При странстването си в живота, защо бихте се отрекли от единствения Спасител, Който има цялата сила да ви изцели и спаси? Каквато и цена да е необходимо да платите, за да Му се доверите, тя си заслужава. Мои братя и сестри, нека избираме да увеличаваме своята вяра в Небесния Отец и нашия Спасител Исус Христос.

Свидетелствам от дълбините на душата си, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е Църквата на Спасителя, ръководена от живия Христос чрез истинен пророк. Моята молитва е с вярност да вземаме върху си името на Исус Христос – като виждаме както Той вижда, като служим както Той е служил и като Му имаме доверие, че Неговата благодат е достатъчна да ни спаси у дома и да ни дава трайна радост. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. 3 Нефи 27:3–8.

  2. Вж. 3 Нефи 27:5–6, вж. също Учение и завети 20:77 и завета на причастието.

  3. Вж. Dallin H. Oaks, His Holy Name (1998) за подробно изложение как да вземаме върху си името на Исус Христос и да бъдем свидетели за него.

  4. Вж. Мосия 5:2–3. Част от голямата промяна в сърцето сред людете на цар Вениамин, които вземат върху си името на Христос, се състои в това, че очите им виждат „велики видения“. Наследниците на селестиалното царство са хора, които „виждат, както са виждани“ (Учение и завети 76:94).

  5. Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 30.

  6. Brigham Young, в Journal of Discourses, 8:37.

  7. Discourses of Brigham Young, sel. John A. Widtsoe (1954), 278.

  8. Вж. 3 Нефи 17:7.

  9. Вж. Йоан 3:14–17, Деянията 10:34, 1 Нефи 17:35, 2 Нефи 26:33, Учение и завети 50:41–42, Моисей 1:39. Старейшина Д. Тод Кристоферсън също учи: „Ние свидетелстваме с увереност, че Единението на Исус Христос е предвидило и, в крайна сметка, ще възнагради цялото лишение и всяка загуба на хората, които се обръщат към Него. Не съществува човек, който да е предопределен да получи по-малко от всичко онова, което Отец е приготвил за Своите чеда“ („Защо брак, защо семейство“, Лиахона, май 2015 г., с. 52).

  10. Вж. Матей 5:14–16, 22:35–40, Мосия 3:19, Учение и завети 50:13–14, 133:5, вж. също Ръсел М. Нелсън, „Събирането на разпръснатия Израил“, Лиахона, ноем. 2006 г., с. 79–81.

  11. Вж. Левит 18:4, 2 Нефи 31:5–12, Учение и завети 1:12–16, 136:4, Символът на вярата 1:3–4.

  12. Вж. Учение и завети 84:20–21, 110:9.

  13. Вж. Исус Навин 3:5, Учение и завети 43:16, вж. също Йоан 17:19. Спасителят жертва Себе Си, за да има силата да ни благославя.

  14. Вж. Еламан 3:35; Учение и завети 12:6–9, 88:74.

  15. Вж. Джозеф Смит – История 1:17, първата заповед, дадена във видение на Пророка Джозеф Смит; вж. също 2 Нефи 9:29, 3 Нефи 28:34.

  16. Вж. Марк 1:15, Деянията 3:19, Алма 5:33, 42:22–23, Учение и завети 19:4–20. Също така помислете върху следните размишления относно греха. Първо, Хю Нибли пише: „Грехът е пилеене на време и умения. Той представлява вършене на нещо, вместо вършене на по-добри неща, за които имате способностите“ (Approaching Zion, ed. Don E. Norton [1989], 66). Майката на Джон Уесли, Сузана Уесли, пише на сина си: „Следвай следното правило: всичко, което отслабва разума ти, разваля спокойствието на съвестта ти, затъмнява усета ти за Бог, отслабва апетита ти към духовното, … което увеличава… влиянието на тялото над ума, това за теб е грях, колкото и невинен да изглежда“ (Susanna Wesley: The Complete Writings, ed. Charles Wallace Jr. [1997], 109).

  17. Вж. Лука 22:32, 3 Нефи 9:11, 20.

  18. Вж. Йоан 13:2–15, 34. В навечерието на Единението, Спасителят измива краката на един, който Го предава, на друг, който се отрича от Него, и на други, които заспиват в най-тежкия за Него час. Тогава Той казва: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг“.

  19. Maтей 5:46.

  20. Вж. John R. Talmage, T he Talmage Story: Life of James E. Talmage—Educator, Scientist, Apostle (1972), 112–14.

  21. Вж. Алма 10:22–23; 62:40.

  22. 3 Нефи 27:11.

  23. В Матей 11:28, 30, Господ казва: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. … Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко“. Също помислете върху 2 Коринтяните 12:7–9: Павел описва своето страдание от един „трън в плътта“, за който се моли да бъде махнат. Христос му казва: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“. Вж. също Етер 12:27.

  24. Вж. Мосия 7:33, 29:20; Еламан 12:1, Учение и завети 124:87.

  25. Вж. Лука 8:43–48, Марк 5:25–34. Жената с кръвотечението се намира в отчаяна нужда и без останали възможности за подобрение. Страдала е в продължение на 12 години, изхарчила е всичките си средства за лекари и състоянието ѝ се влошава. Изолирана от своята общност и семейство, с голямо усилие тя се придвижва през голяма тълпа и пада пред Спасителя. Тя има пълно доверие и вяра в Спасителя и Той усеща нейното докосване по ръба на дрехата Си. Чрез тази вяра Той незабавно и напълно я изцелява. След това я нарича „дъще“. Тя вече не е прогонена, а е член на Божието семейство. Нейното изцеление е физическо, социално, емоционално и духовно. Трудностите могат да продължават с години или за цял живот, но Неговото обещание за изцеление е сигурно и абсолютно.

  26. Вж. Лука 4:21, Йоан 4:6–26. Лука, не Йоан, записва, че в началото на Своето служение Исус отива в синагогата в родния Му Назарет, прочита откъс от Исайя, след което заявява: „Днес се изпълни това писание пред вас“. Това е първият път, когато Спасителят казва, че е Месията. Обаче при Якововия кладенец Йоан описва първия път, когато Исус обявява, че е Месията пред широката общественост. При тези обстоятелства, тъй като самаряните се считали за неюдеи, Исус също така учи, че Неговото Евангелие е за всички, както юдеи, така и езичници. Това заявление се случва през „шестия час“, т.е. по обяд, когато слънцето е най-силно. Якововият кладенец се намира в долината, почти на същото място, където древният Израил сключват завет с Господ, след като навлизат в обетованата земя. Интересното е, че на едната страна на долината се намира суха планина, а на другата страна има планина с много извори с даряваща живот вода.

  27. Старейшина Нийл А. Максуел учи: „Когато в състояние на стрес се питаме дали има какво повече да дадем, можем да бъдем утешени от знанието, че Бог, Който съвършено познава нашите способности, ни е поставил на земята, за да успеем. Никой не е предопределен да се провали или да бъде нечестив. … Когато се чувстваме на края на силите си, нека си спомним обещанието, че Бог няма да ни даде повече, отколкото имаме сили да носим“ (“Meeting the Challenges of Today” [Brigham Young University devotional, Oct. 10, 1978], 9, speeches.byu.edu).

  28. Президент Ръсел М. Нелсън учи:

    „Някой ден вие ще се представите пред Спасителя. Ще бъдете поразени до просълзяване да сте в Неговото свято присъствие. Ще ви е трудно да намерите думи да Му благодарите за това, че се е молил за вашите грехове, че ви е прощавал всяка грубост към другите, че ви е изцелявал от раните и несправедливостите в този живот.

    Ще Му благодарите, че ви е укрепвал да вършите невъзможното, че е превърнал слабите ви страни в силни и че е направил възможно за вас да живеете с Него и семейството си завинаги. Неговата същност, Неговото Единение и Неговите качества ще станат лични и реални за вас“ („Пророците, ръководителите и божественият закон“, духовно послание за пълнолетни младежи по света, 8 ян. 2017 г., broadcasts.lds.org).

  29. Вж. Исайя 53:3–5, Алма 7:11–13, Учение и завети 122:5–9.

  30. Вж. Джозеф Смит – История 1:17; Илейн Ш. Долтън, „Той ви познава по име“, Лиахона, май 2005 г., с. 109–111.

  31. Йоан 4:14.