Христос: Сияещата в мрака светлина
Ако си давате сметка, че маякът на вашето свидетелство премигва и наближава тъмнина, бъдете смели. Спазвайте обещанията си към Бог.
Офисът ми в сградата на Обществото за взаимопомощ има прекрасна гледка към храма Солт Лейк. Всяка вечер, като по часовник, външните светлини на храма светват на здрачаване. Храмът е даващ увереност маяк, точно под прозореца ми.
Една вечер, сега през февруари, офисът ми остана много тъмен, след залеза на слънцето. Погледнах през прозореца и видях, че храмът беше в тъмнина. Светлините не се бяха включили. Изведнъж се натъжих. Не можех да видя храмовите кули, в които се бях взирала всяка вечер с години.
Виждайки тъмнина там, където обикновено виждах светлина, ми напомни за една от основните ни потребности в способността ни да се развиваме – да бъдем свързани с Исус Христос. Той е източникът на сила, светлина и живот за света. Липсва ли ни здравата връзка с Него, ние започваме да упадаме духовно. Знаейки това, Сатана се опитва да се възползва от натиска, на който всички сме подлагани в света. Той полага усилия да угаси светлините ни, да прекъсне връзката ни, да ни изолира от източника, оставяйки ни в тъмнина. Този натиск е характерен за смъртността, но Сатана полага усилия да ни изолира и да ни убеждава, че ние сме единствените в подобно положение.
Някои от нас са парализирани от тъга
Когато ни връхлитат трагедии, когато животът ни задушава с бремето си, когато сме повалени на земята, подобно на пребития и полумъртъв човек по пътя към Йерихон, Исус идва и помазва раните ни с елей, Той ни повдига нежно, завежда ни до близката гостилница и се грижи за нас. На скърбящите от нас Той казва: „Аз ще облекча тегобите, поставени на раменете ви, та даже вие да не можете да ги чувствате на гърбовете си… за да знаете със сигурност, че аз, Господ Бог, посещавам Моя народ в страданията му“. Христос изцелява рани.
Някои от нас са преуморени
Старейшина Джефри Р. Холанд казва: „Не е нужно да бягаме по-бързо, отколкото имаме сила. … И въпреки това, знам, че мнозина от вас бягате изключително бързо, като понякога енергията ви и емоционалният ви заряд са на път да свършат“. Когато задълженията ни доведат до отчаяние, можем да спрем и да попитаме Небесния Отец от какво да се отървем. Част от житейския ни опит е да се научим какво да не правим. Но дори и тогава, понякога животът може да бъде изтощителен. Исус ни уверява: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ .
Христос е склонен да участва с нас, да носи и прави бремето ни по-леко. Христос дава покой.
Някои от нас чувстват, че не се вписваме сред останалите
По ред причини не се чувстваме приети. Новият завет показва, че Исус полага големи усилия да помага на всички хора: прокажени, събирачи на данъци, деца, галилеяни, блудници, жени, фарисеи, грешници, самаряни, вдовици, фарисеи, римски войници, прелюбодейци, ритуално нечистите. В почти всяка история Той помага на човек, по традиция отхвърлян от обществото.
Лука 19 разказва историята за началника на бирниците в Йерихон, Закхей. Той се качва на едно смокиново дърво, за да види минаващия Исус. Закхей работи за римското правителство и е приеман като корумпиран и грешник. Исус го вижда горе на дървото и го вика, казвайки: „Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти“. А когато Исус долавя добрината в сърцето на Закхей и вижда нещата, които прави за другите, Той приема неговия дар, казвайки: „Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син“.
Христос с умиление казва на нефитите: „Аз ви заповядах никой от вас да не се оттегля“. Петър е осенен от прозрение в Деянията 10, когато заявява: „Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист“. Неотменно е изискването към последователите на Христос и светиите от последните дни да проявяват искрена обич един към друг. Исус отправя към нас същата покана, която отправя и към Закхей: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако (вие) чуе(те) гласа Ми и отвори(те) вратата, ще вляза при (вас) и ще вечерям с (вас), и (вие) с Мене“. Христос вижда плахите ни опити.
Някои от нас се измъчват от въпроси
Неотдавна преди години, бях посърнала и объркана от въпроси, на които не намирах отговор. Една съботна нощ сънувах сън. В съня си видях беседка и разбрах, че трябва да вляза в нея. Държаха я пет арки, но прозорците бяха направени от камък. В съня си роптаех и отказвах да вляза, защото изпитвах клаустрофобия. И тогава ми хрумна мисълта, че братът на Яред с търпение е топил камъни, превръщайки ги в стъкло. Стъклото е кварцов камък, претърпял промяна в състоянието си. Когато Господ докосва камъните, подготвени от брата на Яред, те излъчват светлина в тъмните плавателни съдове. Изведнъж ме обзе желанието да вляза в тази беседка. Това беше мястото – единствено за мен – на което да „прогледна“. Въпросите, които ме тормозеха, не изчезнаха, но след като се събудих в съзнанието ми вече беше явният въпрос: „Как ще увеличаваш вярата си, подобно на брата на Яред, така че и твоите камъни да светят?“.
Нашият смъртен интелект е устроен да търси разбиране и смисъл на малки порции. Не са ми известни причините, поради които завесата над земния живот е така плътна. Не това е етапът от вечното ни развитие, на който ще имаме всички отговори. Това е етапът, на който развиваме увереността си (или понякога нашата надежда) във все още невиждани неща. Увереността идва по невинаги лесни за разбиране начини, но има светлина в тунела. Исус казва: „Аз съм светлината и животът, и истината на света“. На търсещите истината отначало може да им се струва неразумно да са в стая с каменни прозорци. Но с търпение и изпълнени с вяра въпроси, Исус може да преобрази каменните ни прозорци в пропускащо светлината стъкло. Христос ни дава светлината на прозрението.
Някои от нас смятаме, че никога няма да сме достатъчно добри
Моравата окраска в Стария завет била не само цветна, но и трайна, тоест, този ярък цвят се просмуквал във вълната и не можел да се махне, без значение от броя на изпиранията. Сатана натрапва следната мисъл: боядисаната с мораво бяла вълна никога не може отново да бъде бяла. Но Исус Христос заявява: „Моите пътища са по-високи от вашите пътища“ и чудото на Неговата благодат е, че когато се покайваме от греховете си, Неговата морава кръв ни пречиства. Може да звучи нелогично, но въпреки това е вярно.
Photograph from iStock.com/iinwibisono
„Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна“. Господ категорично заявява: „Който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня“. Един вид казва: Нека разискваме заедно. Допуснали сте грешки; всички съгрешават. Елате при Мен и се покайте. Повече не ще помня греховете ви. Ще ви изцеля. Имам работа за вас. Христос ни прощава и пречиства.
А какви са необходимите за това стъпки? Кой е ключът, чрез който да задействаме отново светлината на Исус Христос в обзетия ни от съмнения живот? Президент Ръсел М. Нелсън се изразява простичко: „Ключът е да сключваме и спазваме свещени завети. … Тази пътека не е сложна“. Поставете Христос в центъра на живота си.
Ако си давате сметка, че маякът на вашето свидетелство премигва и наближава тъмнина, бъдете смели. Спазвайте обещанията си към Бог. Задавайте въпросите си. С търпение превръщайте „камъка“ в стъкло. Обръщайте се към Исус, Който все още ви обича.
Той казва: „Аз съм светлината, която свети в мрака, но мракът я не схваща“. С други думи – независимо колко упорито настъпва тъмнината, тя не може да измести тази светлина. Никога. Можете да бъдете уверени, че Неговата светлина ще е на ваше разположение.
Ние или обичани от нас хора, може временно да изгубим пътя си. В споменатия случай с храма Солт Лейк, мениджърът сгради – брат Вал Уайт, веднага получил обаждане. Хората забелязали. Защо не светнали храмовите светлини? Първо, служителите лично проверили всяко електрическо табло из храма и ръчно включили всички светлини. След това, те проверили и тествали батериите в автоматичното захранване, за да открият проблема.
Трудно е сами да включим цялото осветление. Нуждаем се от приятели. Нуждаем се един от друг. Подобно на служителите от храма, ние можем да си помагаме, като се посещаваме, „презареждаме“ заедно духовните си батерии и отстраняваме неизправностите.
Светлината, която излъчва всеки от нас, може да прилича на само една лампичка от дърво. Но светлината ни е от значение, както Храмовият площад по Коледа, всички заедно можем да привличаме милиони хора към Господния дом. И най-хубавото е, както ни насърчава президент Нелсън, че можем да привличаме светлината на Спасителя към себе си и към важните за нас хора, като просто спазваме заветите си. По редица начини Господ възнаграждава тези смели стъпки със сила и радост.
Свидетелствам, че сте обичани. Господ познава огромните ви усилия. Вие се развивате. Продължавайте. Той вижда всички ваши скрити от околните жертви и ги зачита в полза на вас и обичаните от вас хора. Вашият труд не е напразен. Вие не сте сами. Самото Му име, Емануил, означава „Бог е с нас“. Той със сигурност е с вас.
Пристъпете още малко напред по заветната пътека, дори и мракът да ви стъписва. Светлините отново ще заработят. Свидетелствам за истинността на словата на Исус, които са изпълнени със светлина: „Приближете се до Мен и Аз ще се приближа до вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намерите, искайте и ще получите, хлопайте и ще ви се отвори“. В името на Исус Христос, амин