Незабавната Божия добрина
Дори и в моментите, когато очакваме търпеливо Господ, получаваме определени благословии веднага.
Преди няколко години нашият петгодишен син дойде и ми каза: „Татко, научих нещо. Научих, че това, което ти мислиш, че е скоро, за мен е след много дълго време“.
Когато Господ или Неговите служители казват неща като „не след много дни“ или „не е толкова далечно времето“, това буквално означава цял човешки живот или по-дълго. Неговото време и често избраният от Него момент за действие се различават от нашите. Търпението е от решаващо значение. Без търпение не можем да се развиваме и не можем да проявяваме вярата в Бог, която води към живот и спасение. Моето послание днес е свързано с това, че дори и в моментите, когато очакваме търпеливо Господ, получаваме определени благословии веднага.
Когато Алма и неговият народ били заловени от ламанитите, те се молили за спасение. Те не били спасени веднага, но докато търпеливо очаквали избавление, Господ показвал Своята добрина с някои незабавни благословии. Той незабавно смекчил сърцата на ламанитите, така че да не ги убият. Също укрепил народа на Алма и облекчил техните тегоби. Когато най-накрая били спасени, те отишли в Зарахемла, където разказали своите преживявания на учудени слушатели. Хората от народа на Зарахемла се удивили „и…, мислейки за пряката Божия добрина и силата Му при избавлението на Алма и братята му от… робството, те издигна(ли) гласовете си и възда(ли) благодарности на Бога“.
Незабавната добрина на Бог идва до всички, които Го призовават с истинска цел и цялостно намерение на сърцето. Това включва тези, които се молят от искрено отчаяние, когато освобождението изглежда толкова далеч и страданието е продължително, и дори се усилва.
Така било и за младия пророк, който страдал почти до смърт във влагата и студа преди да каже през сълзи: „О, Боже, къде си Ти? … Докога ще се възпира Твоята ръка… ? Да, о, Господи, докога… ?“ В отговор Господ не избавил веднага Джозеф, но незабавно го дарил с мир.
Господ незабавно му дал също и надежда за избавление. Без значение какво, без значение къде, в Христос и чрез Христос „ни озарява светлата надежда, че спасението предстои“. Непосредствено пред нас.
Освен това Той обещава: „Моята благост няма да се оттегли от теб“.
А най-незабавна е Божията любов. С Павел аз свидетелствам, че нищо не може „да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус“. Въпреки че нашите грехове могат да ни отделят от Неговия Дух за определено време, те не могат да ни отделят от постоянството и близостта на Неговата божествена бащина любов.
Това са някои от начините и средствата, чрез които „Той (ни) благославя незабавно“. Сега, за да покажа как тези принципи са свързани, ще споделя с вас преживяванията на двама души, чийто живот е свидетелство за незабавната Божия добрина.
От както била тийнейджър, Емили злоупотребявала с наркотици. Опитването довело до навик, а навикът се превърнал в пристрастяване, от което страдала с години, въпреки редките периоди на подобрение. Емили старателно криела своя проблем, особено след като станала съпруга и майка.
Събитието, което трябвало да доведе до освобождаване от пристрастяването, не помогнало. Емили се подложила на рутинен медицински преглед, но веднага и без предупреждение била откарана за лечение в специализирана клиника. Тя започнала да изпада в паника, като мислела, че ще бъде отделена от децата си, съпруга си, дома си.
През нощта, сама в студена и тъмна стая, Емили се свила в леглото и плакала силно. Способността ѝ да разсъждава намалявала, докато накрая, борейки се с безпокойството, страха и потискащия мрак в стаята и в душата си, Емили наистина мислела, че ще умре в онази нощ. Сама.
В тази депресираща ситуация, Емили някак събрала сили да слезе от леглото и да коленичи. Без всякакво позьорство, което понякога изпълвало някои от предходните ѝ молитви, Емили изляла душата си пред Господ, като отчаяно умолявала: „Мили Боже, нуждая се от Теб. Помогни ми, моля Те. Не искам да съм сама. Моля Те, помогни ми да издържа през тази нощ“.
И незабавно, както направил с апостол Петър, Исус дал утеха на душата ѝ по време на това трудно изпитание. Емили била изпълнена с чувство на удивително спокойствие, смелост, увереност и любов. Стаята вече не била студена, тя знаела, че не е сама и за първи път, откакто била на 14 години, Емили знаела, че всичко ще бъде наред. Когато Емили „се събуди(ла) в Бога“, тя заспала спокойно. И така, ние виждаме, че „ако… се покаете и не вкоравявате сърцата си, за вас ще се осъществи незабавно великият план на изкуплението“.
Изцелението на Емили и окончателното освобождение отнели дълго време – месеци на лечение, обучение и консултации, по време на които тя била подкрепяна и понякога носена от Неговата добрина. И тази добрина продължила да я подкрепя, когато тя влязла в храма със съпруга си и децата си, за да бъдат запечатани завинаги. Както хората от Зарахемла, Емили сега отдава благодарности, докато размишлява за незабавната добрина на Бог и Неговата сила при преодоляването на нейната зависимост.
Сега искам да споделя историята на още един смел вярващ човек. На 27 декември 2013 г. Алисия Щрьодер радостно посрещнала скъпите си приятели Шон и Шарла Чилкот, които неочаквано се появили пред дома ѝ. Шон, който също бил епископ на Алисия, подал телефона си и заявил: „Алисия, обичаме те. Трябва да говориш с човека на телефона“.
На телефона бил съпругът на Алисия, Марио. Той бил в отдалечен район с няколко от техните деца на дългоочаквано пътуване с моторни шейни. Била се случила ужасна злополука. Марио бил сериозно ранен, а техният 10-годишен син Кейлъб бил починал. Когато Марио през сълзи съобщил на Алисия за смъртта на Кейлъб, тя изпаднала в шок и ужас, които малцина от нас някога ще почувстват. Паднала на земята. Парализирана от голямата мъка, Алисия не можела нито да се движи, нито да говори.
Епископ и сестра Чилкот бързо я вдигнали и я придържали. За известно време те плакали и дълбоко скърбяли. Тогава епископ Чилкот предложил да даде благословия на Алисия.
Онова, което се случило след това е непонятно, ако нямаме известно разбиране за Единението на Исус Христос и незабавната Божия добрина. Епископ Чилкот внимателно положил ръцете си на главата на Алисия и с треперещ глас започнал да говори. Алисия чула две неща, които като че ли били изречени от Самия Господ. Тя първо чула името си – Алисия Сюзън Шрьодер. След това тя чула епископа да призовава властта на Всемогъщия Бог. В този миг – при самото изговаряне на името ѝ и Божията сила – Алисия изпитала неописуем мир, любов, утеха и някак си радост. И тези чувства останали с нея.
Сега, разбира се, Алисия, Марио и тяхното семейство все още скърбят за загубата на Кейлъб. Трудно е! Всеки път, когато говоря с Алисия, очите ѝ се изпълват със сълзи, когато тя казва колко много обича своето малко момче и колко ѝ липсва. Очите ѝ продължават да се насълзяват, когато разказва как Великият Избавител я е подкрепял през всеки момент на нейното изпитание, започвайки с Неговата незабавна добрина по време на онзи момент на най-голямото отчаяние и продължавайки сега със светла надежда за милата среща, която предстои „не след много дни“.
Осъзнавам, че понякога преживяванията в живота създават объркване и трудности, които могат да направят трудно да получаваме, разпознаваме или запазваме онова облекчение, дадено на Емили и Алисия. Преживявал съм подобни моменти. Свидетелствам, че през такива времена, самото ни оцеляване е една нежна и мощна проява на незабавната Божия добрина. Помнете, че древният Израил накрая бил изведен „от същия този Бог, който ги бе (пазил)“ ежедневно.
Давам свидетелство, че Исус Христос е Великият Избавител и в Негово име обещавам, че като Го търсите с искрена цел и цялостно намерение на сърцето, Той ще ви избавя от всичко, което заплашва да унищожи живота ви или намали радостта ви. Това избавление може да отнеме повече време, отколкото бихте искали – може би цял човешки живот или по-дълго. Така че, за да ви дам утеха, смелост и надежда, които да ви поддържат и укрепват до деня на окончателното освобождение, аз ви поздравявам и ви свидетелствам за незабавната Божия добрина, в името на Исус Христос, амин.