И с това ще ги изпитаме
Сега е времето да се подготвяме и да доказваме, че имаме желание и сме в състояние да вършим всички неща, които Господ, нашият Бог, ще ни заповяда.
Моля се Светият Дух да помага на всички ни, докато споделям мислите и чувствата, които дойдоха в ума и сърцето ми по време на подготовката ми за тази обща конференция.
Важността на тестовете
В продължение на повече от две десетилетия преди да бъда призован на пълновременна служба в Църквата, работих като университетски преподавател и административен ръководител. Най-важната ми отговорност като преподавател бе да помагам на студентите да се научат как да учат сами за себе си. И основен елемент в работата ми бе да съставям тестове, да оценявам и да давам обратна информация за представянето на студентите на тези тестове. Както навярно вече знаете от собствен опит, тестовете обикновено не са най-любимата част на студентите!
Но периодичните тестове са изключително важни за учебния процес. Един ефективен тест ни помага да направим сравнение между знанията, които трябва да имаме по даден предмет, с тези, които в действителност имаме; също така той задава критерия, по който можем да оценим своите познания и развитие.
По същия начин тестовете в училището на живота са важен елемент от нашия вечен напредък. Интересното обаче е, че думата тест не се среща нито веднъж в стандартните произведения на английски език. Вместо това се използват думи като изпитвам, изследвам и опитвам за описанието на различни модели, разкриващи по подходящ начин нашите духовни знания и разбиране за вечния план на щастие на нашия Небесен Отец, отдадеността ни към този план и стремежа ни към благословиите, идващи от Единението на Спасителя.
В древните и съвременни Писания Създателят на плана на спасение описва целта на проверката, на която сме подлагани на земята, използвайки думите изпитвам, изследвам и опитвам. „И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всички неща, които Господ, техният Бог, ще им заповяда“ 1 .
Обърнете внимание на молбата на псалмописеца, Давид:
„Изследвай ме, Господи и ме изпитвай, опитвай вътрешността ми и сърцето ми.
Защото Твоето милосърдие е пред очите ми и аз съм ходил в истината Ти“ 2 .
През 1833 г. Господ заявява: „Затова не се страхувайте от враговете си, защото Аз повелих в сърцето Си, казва Господ, че ще ви проверя във всичко, чак до смърт, дали ще пребъдвате в завета Ми, та да може да бъдете намерени за достойни“ 3 .
Изпитания в наши дни
2020 г. бе белязана отчасти от световна пандемия, която ни изпита, изследва и опита по много начини. Моля се ние като отделни личности и семейства да учим ценните уроци, които могат да бъдат усвоени единствено чрез трудностите. Също така се надявам, че всички ние ще признаваме в по-пълна степен „величието Божие“ и истината, че „Той ще посвети страданията (ни) за (наша) полза“ 4 .
Два основни принципа могат да ни ръководят и укрепват, когато биваме подлагани на житейски изпитания, независимо от техния мащаб: (1) принципът на подготовката и (2) принципът на напредване с увереност в Христа.
Изпитания и подготовка
Като ученици на Спасителя, ни е заповядано: „Подгответе всяко нужно нещо; и създайте дом, тъкмо дом на молитва, дом на постене, дом на вяра, дом на познание, дом на слава, дом на ред, дом Божи“ 5 .
Обещано ни е също така, че „ако сте подготвени, вие няма да се боите.
И за да можете да избегнете силата на врага и да бъдете събрани в Мен като един праведен народ, без петно и непорочен“ 6 .
Тези стихове ни дават съвършена рамка за организирането и подготовката на живота и домовете ни както в материално, така и в духовно отношение. Нашите усилия да се подготвяме за изпитанията на земния живот трябва да следват примера на Спасителя, Който постепенно „напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“ 7 – баланс, състоящ се от интелектуална, физическа, духовна и социална готовност.
Един следобед, преди няколко месеца, Сюзън и аз проверявахме хранителните си запаси и стоките от първа необходимост. Точно тогава COVID-19 се разпространяваше бързо, а серия от земетресения бяха разтърсили дома ни в Юта. От самото начало на нашия брак полагахме усилия да следваме съвета на пророците да се подготвяме за непредвидени обстоятелства, затова „проверката“ на нашата готовност в разгара на вируси и земетресения изглеждаше като добро и навременно начинание. Искахме да получим оценката си на тези изненадващи тестове.
Научихме много неща. В много области нашата подготовка беше отлична. В някои области обаче трябваше да станем по-добри, защото не бяхме разпознали някои специфични нужди и не бяхме се погрижили за тях навреме.
Също така се смяхме много. Открихме например неща в един килер, които бяха сред хранителните ни запаси от десетилетия. Честно казано се притеснявахме да отворим и проверим някои от кутиите, поради страх да не отприщим друга световна пандемия! Но бъдете спокойни, обезвредихме по надлежния ред „опасните вещества“ и спасихме света от потенциалната опасност.
Някои членове на Църквата смятат, че плановете за реагиране при спешни случаи, стоките от първа необходимост, хранителните запаси и комплектите за оцеляване не са важни повече, тъй като братята наскоро не са наблягали на тези и свързани с тях теми по време на общи конференции. Но ръководителите на Църквата са ни насърчавали да се подготвяме в продължение на десетилетия. Постоянните съвети на пророците през годините създават въздействащо и ясно послание на предупреждение, което едва ли може да бъде постигнато само от едно изказване.
Точно както трудностите разкриват пропуските в материалната ни подготовка, по същия начин болестите на духовна небрежност и самодоволство имат отрицателен ефект по време на тежки изпитания. Например в притчата за десетте девици научаваме, че отлагането на подготовката води до неуспешно справяне с изпитанията. Спомнете си как петте неразумни девици не се подготвят навреме за изпита, който им се дава в деня на идването на Младоженеца.
„Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха елей със себе си.
А разумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.
А посреднощ се нададе вик: Ето младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!
Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.
А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.
А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.
После дойдоха и другите девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни“ 8 .
„А той отговори: Истина ви казвам: Не Ме познавате“ 9 .
На този изпит, ако не друго, петте неразумни девици доказват, че са само слушатели, а не изпълнители на словото 10 .
Имам приятел, който бе съвестен студент по право. По време на семестъра, Сам отделяше време всеки ден, за да преговаря, обобщава и учи от записките си по всеки изучаван от него предмет. Той следваше този модел за всичките си класове в края на всяка седмица и всеки месец. Неговият подход му даде възможност да изучава правото, а не само да наизустява подробности. И когато сесията започнеше, Сам беше подготвен. За него всъщност това бе една от изпълнените с най-малко напрежение части на юридическото му обучение. Ефективната и навременна подготовка предхожда успешното взимане на изпит.
Подходът на Сам към неговото юридическо образование подчертава един от основните Господни модели за израстване и развитие. „Така казва Господ Бог: Аз ще давам на чедата човешки ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко; и благословени са онези, които се вслушат в Моите учения и дават ухо на Моя съвет, защото те ще се научат на мъдрост; защото на онзи, който приема, ще дам повече“ 11 .
Каня всеки от нас да „помисл(и) за постъпките си“ 12 и да „изпит(а) себе си дали е във вярата; (да) опит(а) себе си“ 13 . Какво сме научили през тези последни месеци на ограничения и промени в начина на живот? Какво трябва да подобрим в живота си духовно, физически, социално, емоционално и интелектуално? Сега е времето да се подготвяме и да доказваме, че имаме желание и сме в състояние да вършим всички неща, които Господ, нашият Бог, ще ни заповяда.
Изпитания и продължаване напред
Веднъж присъствах на погребение на млад мисионер, който бе убит в злополука. Бащата на мисионера говори по време на службата и описа мъката, породена от неочакваната раздяла с това обично дете. Откровено заяви, че лично той не разбира причините за това събитие, нито защо се е случило точно тогава. Но аз винаги ще помня как този добър мъж заяви, че той знае, че Бог знае причините за смъртта на неговото дете – и това е достатъчно за него. Той каза на събралите се, че той и семейството му, макар и опечалени, ще се справят; техните свидетелства остават непоклатими и постоянни. Той приключи бележките си, като заяви: „Искам да знаете, че що се отнася до Евангелието на Исус Христос, семейството ни остава отдадено на 100%. Ние всички оставаме отдадени“.
Въпреки че загубата на обичан човек е сърцераздирателна и трудна, членовете на това героично семейство са били духовно подготвени да докажат, че могат да научат уроци от вечно значение чрез своите страдания 14 .
Верността не е безразсъдство или фанатизъм. По-скоро е уповаване и доверяване в Исус Христос като наш Спасител, в Неговото име и в Неговите обещания. Като „бърза(ме) напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци“ 15 , ние сме благославяни с вечна перспектива и поглед над нещата, който се простира отвъд нашите ограничени човешки способности. Ще можем да „се съб(ираме) заедно, да заста(ваме) на свети места“ 16 и да „бъде(м) непоклатими, докато не настъпи денят Господен“ 17 .
Докато служех като президент на Университета Бригъм Йънг – Айдахо, старейшина Джефри Р. Холанд посети кампуса през декември 1998 г., за да говори на едно от седмичните ни духовни послания. Сюзън и аз поканихме група студенти да се срещнат и разговарят със старейшина Холанд преди той да изнесе своята реч. Когато времето ни заедно бе към края си, попитах старейшина Холанд: „Ако можехте да научите тези студенти на едно единствено нещо, какво би било то?“.
Той отвърна:
„Ставаме свидетели на все по-засилваща се поляризация – отговори той. – За нас като светии от последните дни няма да има средно положение. Ще ни бъде невъзможно да запазим неутралност.
Ако се носите по течението на река, ще бъдете повлечени нанякъде. Просто ще отидете там, където ви отведе течението. Следването на тълпата няма да ви е от никаква полза.
Трябва да правите избори. Това да не избирате е избор. Научете се да избирате сега“.
Твърдението на старейшина Холанд за нарастващата поляризация е пророческо и доказателство за това са обществените тенденции и събития през изминалите 22 години. Като предсказа увеличаващата се пропаст между подходите на Господ и на света, старейшина Холанд отправи предупреждение за бързото отминаване на дните, в които човек е можел да стои с единия крак в Църквата, а с другия – в света. Този Господен служител насърчи младите хора да избират, да се подготвят и да станат отдадени ученици на Спасителя. Той им помагаше да се подготвят и да продължават напред през връхлитащите ги житейски изпитания, избирайки правилното.
Обещание и свидетелство
Това да доказваме себе си е основна част от великия план на щастие на Небесния Отец. Обещавам ви, че когато се подготвяме и напредваме с вяра в Спасителя, всички ние можем да получим една и съща оценка на последния изпит в земния живот: „Хубаво, ти си добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си“ 18 .
Свидетелствам, че Бог, Вечният Отец, е наш Баща. Исус Христос е Неговият Единороден и жив Син, нашият Спасител и Изкупител. За тези истини свидетелствам с радост в святото име на Господ Исус Христос, амин.