Чрез единство на чувствата ние добиваме сила пред Бог
В стремежа си към единство на чувствата ще призоваваме Божията сила, която ще прави усилията ни по-цялостни.
Майката на Гордън му казала, че ще му направи пай, ако изпълни задълженията си. Любимият му вид пай. Целият за него. Гордън запретнал ръкави, за да изпълни задълженията си, а майка му разточила пая. По-голямата му сестра Кати се прибрала заедно с нейна приятелка. Тя видяла пая и попитала дали тя и приятелката ѝ могат да опитат по парче.
„Не – казал Гордън,– това си е моят пай. Мама ми го изпече и аз трябваше да го заслужа“.
Кати се ядосала на малкото си братче. Той не бил щедър и мислел само за себе си. Как можело да не сподели?
Часове по-късно, когато Кати отворила вратата на колата, за да изпрати приятелката си, там на седалката имало две добре сгънати салфетки, две вилици, поставени отгоре, и две големи парчета пай в чинии. Кати разказала тази история на погребението на Гордън, за да илюстрира неговата готовност да се променя и да проявява доброта към онези, които не винаги го заслужават.
През 1842 г. светиите работили усилено за изграждането на храма в Наву. След основаването на Обществото за взаимопомощ през март, Пророкът Джозеф често посещавал техните събрания, за да ги подготвя за свещените, обединяващи завети, които скоро щели да сключат в храма.
На 9 юни Пророкът „казал, че ще проповядва милост. Ако предположим, че Исус Христос и ангели(те) ни се ядосват заради дреболии, тогава какво би станало с нас? Трябва да бъдем милостиви и да не отдаваме голямо значение на дребните неща“. Президент Смит продължил: „Наскърбява ме, че няма по-пълно общение; ако един член страда, всички го усещат; чрез единство на чувствата ние добиваме сила пред Бог“ 1 .
Това кратко изречение ме порази като мълния. Чрез единство на чувствата ние добиваме сила пред Бог. Този свят не е това, което искам да бъде. Има много неща, върху които искам да влияя и да ги правя по-добри. И честно казано, срещам голямо противопоставяне на това, за което се надявам, и понякога се чувствам безсилна. Напоследък си задавам дълбоки въпроси: Как мога да разбирам по-добре хората около мен? Как да създавам това „единство на чувствата“, когато всички са толкова различни? До каква сила от Бог мога да имам достъп, ако има повече единство между мен и останалите хора? Имам три предложения, идващи от моите душевни мисли и чувства. Може би те ще помогнат и на вас.
Бъдете милостиви
В Яков 2:17 четем: „Мислете за братята си като за себе си и бъдете дружелюбни с всички и щедри с богатството си, така че те да може да бъдат богати като вас“. Нека заместим думата богатство с милост – бъдете щедри с милостта си, така че те да може да бъдат богати като вас.
Често си мислим, че думата богатство се отнася до храна или пари, но може би това, от което всички се нуждаем повече в нашето служение, е милост.
Моята президентка на Обществото за взаимопомощ наскоро каза: „Нещото, което… ви обещавам… е, че ще пазя името ви неопетнено. … Ще ви виждам такива каквито сте в най-доброто ви състояние. … Никога няма да казвам за вас нещо, което не е мило и няма да ви прави по-добри. Моля ви да правите същото за мен, защото, честно казано, съм ужасена от мисълта да ви разочаровам“.
Джозеф Смит казва на сестрите на този юнски ден през 1842 г.:
„Когато хората проявяват и най-малката доброта и любов към мен, о, каква сила има това над ума ми. …
Колкото повече се доближаваме до нашия Небесен Отец, толкова повече сме склонни да погледнем погиващите души с милост; (чувстваме, че искаме) да ги вземем на раменете си и да хвърлим греховете им зад гърба си. (Речта ми е предназначена за) всички от това Общество – ако желаете Бог да има милост към вас, имайте милост една към друга“ 2 .
Това напътствие е специално отправено към Обществото за взаимопомощ. Нека не се съдим и нека не позволяваме думите ни да нараняват. Нека пазим имената една на друга неопетнени и да раздаваме дара на милостта 3 .
Движете лодката чрез синхронно гребане
През 1936 г. един малко известен отбор по гребане от университета Вашингтон пътувал до Германия, за да участва в Олимпийските игри. Било по време на разгара на Голямата депресия. Това били момчета от работническа класа, чиито градчета, препитаващи се с миньорство и дърводобив, дарили малко пари, за да могат да пътуват до Берлин. От всяка страна, състезанието сякаш не се развивало в тяхна полза, но нещо се случило в надпреварата. В света на гребането, то се нарича „синхронно гребане“. Чуйте следното описание базирано на книгата The Boys in the Boat:
Нещо трудно постижимо и трудно за обяснение се случва понякога. Нарича се „синхронно гребане“. Случва се единствено, когато всички гребат в такъв перфектен унисон, че няма нито едно несинхронизирано действие.
Гребците трябва да овладяват присъщата си самостоятелност и в същото време да се придържат към своите индивидуални възможности. Състезанията не се печелят от клонинги. Добрите екипи са съставени от добри комбинации – един, който да ръководи; втори, който да запазва резерв от енергия за подходящ момент; трети, който е особено издържлив; четвърти, който опазва мира. Нито един гребец не е по-ценен от друг. Лодката има нужда от всички, но за да гребат добре заедно, всеки трябва да се приспособи към нуждите и възможностите на останалите – този с по-къси ръце – да достига малко по-надалеч, докато онзи с по-дълги ръце – да скъсява движението си.
Различията могат да се превърнат в предимство, вместо в недостатък. Само тогава ще почувствате, че сякаш лодката се движи сама. Едва тогава болката изцяло отстъпва място за ликуване. Доброто „синхронно гребане“ се усеща като поезия 4 .
Изправен срещу големи препятствия, този отбор постигнал перфектното синхронно гребане и спечелил. Олимпийското злато било вълнуващо, но единството, което всеки гребец изпитал в този ден, било свят момент, запомнен за цял живот.
Премахвайте лошото според както расте доброто
В изключителната алегория в Яков 5, Господарят на лозето засажда добро дърво на добра земя, но след време то се разваля и ражда див плод. Господарят на лозето осем пъти заявява: „Много ми е мъчно, че трябва (да) изгубя това дърво“.
Слугата казва на Господаря на лозето: „Пощади (дървото) за още малко. И Господарят каза: Да, ще го пощадя за още малко“ 5 .
И тогава следва едно указание, което може да се приложи към всички нас, които се опитваме да отглеждаме добри плодове в собствените си малки лозя: „Вие ще премахвате лошите според както растат добрите“ 6 .
Единството не се постига магически, за него е нужно усилие. Понякога е неподредено и неудобно и се постига постепенно, когато премахваме лошото според както расте доброто.
Никога не сме сами в усилията си да градим единство. Яков 5 продължава: „Слугите отидоха и се трудиха с всички сили; и Господарят на лозето също се трудеше с тях“ 7 .
Всеки от нас ще има дълбоко нараняващи преживявания, такива, каквито никога не бива да се случват. Всеки от нас по различно време също ще позволява на гордостта и надменността да покварят плодовете, които принасяме. Но Исус Христос е нашият Спасител във всичко. Неговата сила достига до нас, дори когато стигнем дъното, и можем да разчитаме на нея, когато Го призоваваме. Всички молим за милост за нашите грехове и провали. Той я дава щедро. И ни кани да даваме същата милост и разбиране един на друг.
Исус ясно казва: „Бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои“ 8 . Но ако сме едно – ако можем да дадем парче от пая си или да съобразим индивидуалните си таланти, за да може лодката да се движи в идеален унисон – тогава ние сме Негови. И Той ще помага да премахваме лошото според както расте доброто.
Пророчески обещания
Може все още да не сме там, където искаме да бъдем, и сега не сме там, където ще бъдем. Вярвам, че промяната, която търсим в себе си и нашето обкръжение, ще се случва не толкова чрез активизъм, колкото чрез активни опити всеки ден да се разбираме един друг. Защо? Защото изграждаме Сион – хора, които са „едно сърце и един ум“ 9 .
Като жени на завета оказваме голямо влияние. Това влияние се прилага в ежедневните моменти, когато учим с приятел, приспиваме децата, разговаряме с човека до нас в автобуса, подготвяме презентация с колега. Ние имаме силата да премахваме предразсъдъците и да градим единство.
Обществото за взаимопомощ и Младите жени не са просто класове. Те също могат да бъдат незабравими преживявания, когато много различни жени се качват в една и съща лодка и гребат, докато постигнат своето синхронно гребане. Предлагам ви следната покана: бъдете част от колективна сила, която променя света и го прави по-добър. Нашата заветна задача е да служим, да издигаме ръцете, които са отпуснати, да вдигаме на гърба си изпадналите в беда и да ги носим. Не е сложно да узнаем какво да правим, но действието често противоречи на егоистичните ни интереси, затова трябва да опитаме. Жените в тази църква имат неограничен потенциал да променят обществото. Имам пълната духовна увереност, че в стремежа си към единство на чувствата ще призоваваме Божията сила, която ще прави усилията ни по-цялостни.
Когато Църквата отбеляза откровението от 1978 г. за свещеничеството, президент Ръсел М. Нелсън отправи силна пророческа благословия: „Моята молитва и благословия, която оставям на всички, които слушат, е да можем да преодоляваме всяко бреме от предразсъдъци и да вървим праведно с Бог – и един с друг – в съвършен мир и хармония“ 10 .
Нека да действаме според тази пророческа благословия и да полагаме своите индивидуални и колективни усилия за увеличаване на единството в света. Оставям ви своето свидетелство чрез думите на смирената и вечно приложима молитва на Господ, Исус Христос: „Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно“ 11 . В името на Исус Христос, амин.