Любовта на Бог
Нашият Отец и нашият Изкупител са ни благословили със заповеди и като се подчиняваме на Техните заповеди, ние усещаме съвършената Им любов още по-силно.
Нашият Небесен Отец ни обича силно и съвършено 1 . От любов Той е създал план, план на изкупление и щастие, за да ни разкрие всички възможности и радости, които искаме да получаваме, в рамките на всичко, което Той има и което Той е 2 . За да постигне това, Той е бил готов дори да даде Своя Възлюбен Син, Исус Христос, като наш Изкупител. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ 3 . Това е чиста бащина любов – всеобхватна към всички, но и индивидуална към всеки.
Исус Христос споделя с Отца същата съвършена любов. Когато Отец първоначално създава Своя велик план на щастие, Той се нуждае от някого, който да действа като Спасител, за да ни изкупи – това е съществена част от този план. Исус доброволно предлага: „Ето Ме, изпрати Мен“ 4 . Спасителят „не върши нищо, което да не е в полза на света; защото Той обича света и дори дава живота Си, за да привлече всички човеци към Себе си. Затова Той не заповядва на никого да не участва в Неговото спасение“ 5 .
Тази божествена любов следва да ни дава пълна утеха и увереност, когато се молим на Отца в името на Христа. Нито един от нас не е чужд за Тях. Не бива да се колебаем да призоваваме Бога, дори когато се чувстваме недостойни. Можем да разчитаме на милостта и заслугите на Исус Христос, за да бъдем чути 6 . Като пребъдваме в любовта на Бог, ние все по-малко и по-малко зависим от одобрението на другите.
Любовта на Бог не извинява греха, а вместо това предлага изкупление
Тъй като Божията любов е всеобхватна, някои я наричат „безусловна“, а в тяхното съзнание това може да означава, че Божиите благословии са „безусловни“ и че спасението е „безусловно“. Но не са. Някои често казват: „Спасителят ме обича какъвто съм“ и това несъмнено е вярно. Но Той не може да ни отведе в царството Си такива, каквито сме, „защото нищо нечисто не може да пребивава там или да живее в присъствието Му“ 7 . Нашите грехове първо трябва да бъдат отстранени.
Професор Хю Нибли веднъж отбелязва, че Божието царство не може да устои, ако прояви снизхождение дори към най-малкия грях: „Дори най-леката сянка на поквара означава, че другият свят няма да е нито нетленен, нито вечен“. И най-дребният недостатък в една сграда, институция, система от правила или характер неизбежно ще се окаже фатален в дългосрочния план на вечността“ 8 . Заповедите на Бог са „строги“ 9 , защото Неговото царство и обитателите му могат да се запазят, само ако постоянно отхвърлят злото и избират доброто, без изключение 10 .
Старейшина Джефри Р. Холанд отбелязва: „Исус ясно разбира това, което мнозина днес изглежда забравят: че има важна разлика между заповедта да се прости греха (което Той има безкрайната сила да върши) и предупреждението за неговото приемане (което Той нито веднъж не е направил)“ 11 .
Въпреки нашите сегашни несъвършенства обаче, ние все още можем да се надяваме да придобием „име и положение“ 12 , място, в Неговата Църква и в селестиалния свят. След като ясно заявява, че не може да оправдава греха или да си затваря очите за него, Господ ни уверява:
„При все това, този, който се покайва и върши заповедите Господни, ще бъде простен“ 13 .
„Да, и всеки път, когато Моят народ се покайва, Аз ще прощавам простъпките им против Мене“ 14 .
Покаянието и божествената благодат разрешават дилемата:
„Спомнете си също и словата на Амулик, които той изрече на Зиезрам в град Амония; защото той му каза, че Господ със сигурност ще дойде, за да изкупи Своя народ, но че Той не ще дойде, за да ги изкупи в греховете им, а да ги изкупи от греховете им.
И сила Му е дадена от Отца да ги изкупи от греховете им поради покаянието; затова Той е изпратил Своите ангели да провъзгласят вестта за условията на покаянието, което води до силата на Изкупителя за спасението на душите им“ 15 .
С покаянието като условие, Господ може да дарява милост, без да ограбва справедливостта и така „Бог не престава да бъде Бог“ 16 .
Светът, както знаете, е настроен против Христос или „само не и Христос“. Съвремието ни повтаря историята в Книгата на Мормон, в която харизматични личности се стремят към нечестиво господство над другите, възхваляват сексуалната разкрепостеност и превръщат трупането на богатства в цел на нашето съществуване. Техните възгледи „оправда(ват) извършването на малък грях“ 17 или дори на много грехове, без някой да може да предложи изкупление. То идва само чрез кръвта на Агнеца. Най-доброто, което тълпата, настроена срещу Христос или срещу покаянието, може да предложи, е безпочвеното твърдение, че грехът не съществува или че ако съществува, в крайна сметка от него няма последствия. Не виждам как този аргумент ще издържи при Последния съд 18 .
Не се налага да опитваме невъзможното в опит да оправдаваме греховете си. Както и не се налага да опитваме невъзможното, за да изтриваме последиците от греха единствено чрез собствените си заслуги. Това не е религия на оправдания, нито пък на перфекционизъм, а религия на изкупление – изкупление чрез Исус Христос. Ако сме сред каещите се, чрез Неговото Единение греховете ни биват приковавани на Неговия кръст и чрез „Неговите рани ние се изцел(яваме)“ 19 .
Силната любов на пророците отразява любовта на Бог
Дълго време съм се впечатлявал и съм чувствал силната любов на Божиите пророци, която вдъхновява техните предупреждения срещу греха. Те не са мотивирани от желание да осъждат. Тяхното истинско желание отразява любовта на Бог, всъщност то е любовта на Бог. Те обичат онези, при които са пратени – които и каквито и да са. Също както Господ, Неговите служители не желаят никой да изстрадва болките на греха и лошите избори 20 .
Алма е изпратен да прогласява посланието за покаянието и изкуплението на един изпълнен с омраза народ, готов да преследва, изтезава и дори да убива вярващите християни, в това число и самия Алма. Въпреки това той ги обича и силно желае тяхното спасение. След като провъзгласява Христовото Единение на народа на Амония, Алма ги умолява: „И сега, братя мои, аз желая от все сърце, да, с голяма загриженост за вас, стигаща чак до болка, вие да се вслушате в словата ми, да отхвърлите греховете си, … та да може да бъдете въздигнати в последния ден и да влезете в (Божия) покой“ 21 .
По думите на президент Ръсел М. Нелсън: „Точно защото сме дълбоко загрижени за всички Божии чеда, ние провъзгласяваме Неговата истина“ 22 .
Бог ви обича. Вие обичате ли Го?
Любовта на Отца и на Сина се дава свободно, но също включва надежди и очаквания. Отново, цитирайки президент Нелсън: „В основата на законите на Бог изцяло стои Неговата безпределна любов към нас и желанието Му да станем всичко, което можем да станем“ 23 .
Понеже ви обичат, Те не искат да ви оставят „каквито сте“. Понеже ви обичат, Те искат да имате радост и успех. Понеже ви обичат, Те искат да се покайвате, защото това е пътят към щастието. Но изборът е ваш – Те уважават свободата ви на избор. Трябва да изберете да Ги обичате, да Им служите, да спазвате Техните заповеди. Тогава Те могат по-изобилно да ви благославят, както и да ви обичат.
Най-главното, което Те очакват от нас, е и ние да обичаме. „Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов“ 24 . Както пише Йоан: „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ 25 .
Бившата обща президентка на Неделното училище за деца Джой Д. Джоунс си спомня, че като младоженци със съпруга ѝ били призовани да посещават и служат на едно семейство, което не било идвало на църква от години. Веднага станало ясно от първото им посещение, че не били желани. След разочарованието на последвалите неуспешни опити и след много искрени молитви и размишления, брат и сестра Джоунс получили отговор на въпроса защо извършвали служба за това семейство в следния стих от Учение и завети: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си мощ, разум и сила; и в името на Исус Христос, ти ще Му служиш“ 26 . Сестра Джоунс казва:
„Осъзнахме, че искрено се опитваме да служим на това семейство и да служим на нашия епископ, но трябва да се запитаме дали наистина служим поради любов към Господ. …
Започнахме да очакваме с нетърпение срещите ни с това скъпо семейство заради любовта ни към Господ (вж. 1 Нефи 11:22). Правехме го заради Него. Той направи проблема ни да изчезне. След много месеци разговори на вратата семейството започна да ни кани вътре. След време провеждахме редовни молитви и ценни евангелски обсъждания с тях. Създаде се трайно приятелство. Ние Го почитахме и обичахме, като обичахме Неговите чеда“ 27 .
Осъзнавайки, че Бог ни обича съвършено, всеки от нас може да се запита: „Как аз обичам Бог? Може ли Той да разчита на моята любов, както аз разчитам на Неговата?“. Няма ли да е достойно да се стремим да живеем така, че Бог да ни обича не само въпреки нашите слабости, но и поради това, в което се превръщаме? Да може да каже за вас и за мен, както е казал за Хайръм Смит например: „Аз, Господ, го обичам заради почтеността на сърцето му“ 28 . Нека помним сърдечния призив на Йоан: „Защото това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки“ 29 .
Наистина Неговите заповеди не са тежки – точно обратното. Те посочват пътя към изцелението, щастието, мира и радостта. Нашият Отец и нашият Изкупител са ни благословили със заповеди и като се подчиняваме на Техните заповеди, ние усещаме съвършената Им любов още по-силно 30 .
Любовта на Бог – това е отговорът за нашите изпълнени с непрестанни раздори времена. В златната епоха от историята на Книгата на Мормон, след служението на Спасителя, се съобщава: „Нямаше раздори в земята, понеже любовта Божия живееше в сърцата на людете“ 31 . В стремежа си към Сион, ние не забравяме обещанието, дадено в Откровението на Йоан: „Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града“ 32 .
Давам свидетелство за реалността на нашия Небесен Отец и на нашия Изкупител Исус Христос, и за тяхната постоянна, неотслабваща любов. В името на Исус Христос, амин.