Необходимостта от църква
Писанията ясно учат за произхода и необходимостта от църква, направлявана чрез и с властта на нашия Господ Исус Христос.
Преди много години старейшина Марк Е. Питърсън, член на Кворума на дванадесетте апостоли, започна една своя реч със следния пример:
„Кенет и неговата съпруга Лусил са добри хора, честни и почтени. Те обаче не ходят на църква и смятат, че могат да бъдат достатъчно добри и без тази организация. Учат децата си на честност и добродетел и си казват, че това е всичко, което църквата би направила за тях.
И така, те настояват, че имат нужда от своите уикенди за семейни развлечения, … а ходенето на църква наистина би им попречило за това“ 1 .
Днес моето послание се отнася за такива добри и религиозно настроени хора, които са спрели да посещават и да вземат участие в своите църкви 2 . Когато казвам „църкви“, включвам синагоги, джамии и други религиозни организации. Разтревожени сме от факта, че посещаемостта във всички тях намалява значително в цялата страна 3 . Ако спрем да ценим нашите църкви по каквато и да е причина, застрашаваме нашия личен духовен живот, а когато значителен брой хора се отдалечават от Бог, това намалява Неговите благословии за нашите народи.
Посещаемостта и активността в църква ни помага да ставаме по-добри хора и да оказваме по-добро влияние в живота на другите. В църквата се учим как да прилагаме религиозни принципи. Учим се един от друг. Убедителният пример е много по-силен от една проповед. Подкрепяни сме от общуването с други хора с мислене като нашето. При посещаване на църква и участие в нея, нашите сърца, както се казва в Библията, са „свързани заедно в любов“ 4 .
I.
Писанията, които Бог е дал на християните в Библията, както и съвременните откровения ясно учат за необходимостта от църква. И двете показват, че Исус Христос е организирал църква и е мислил, че църквата ще продължи Неговото дело след Него. Той е призовал дванадесет апостоли и им е дал власт и ключове, за да я ръководят. Библията учи, че Христос е „главата на Църквата“ 5 и че нейните служители са дадени „с цел да се усъвършенстват светиите, за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло“ 6 . Със сигурност Библията говори ясно за произхода на църквата и необходимостта от нея сега.
Някои казват, че посещенията на църковни събрания не им помагат. Други казват: „Днес нищо не научих“ или „Никой не се държа приятелски“, или „Бях обиден“. Личните разочарования никога не бива да ни отдалечават от учението на Христа, който ни учи да служим, а не да ни бъде служено 7 . Имайки това предвид, един друг член описва основната цел на своето посещаване на църквата:
„Преди години промених отношението си относно ходенето на църква. Аз повече не ходя на църква заради себе си, а за да мисля за другите. Наблягам на това да кажа „здравей“ на хора, които седят сами, да посрещам с добре дошли посетители, … да съм доброволец за разни задачи. …
Накратко, всяка седмица ходя на църква с намерението да съм активен, не пасивен, и да внасям положителна промяна в живота на хората“ 8 .
Президент Спенсър У. Кимбъл учи: „Не посещаваме неделните събрания, за да бъдем развличани или дори единствено да бъдем поучавани. Посещаваме ги, за да се покланяме на Господ. Това е лична отговорност. … Ако мислите, че богослужението е провал за вас, това значи, че вие сте се провалили. Никой не може да се покланя вместо вас; трябва да извършвате собственото си служение пред Господ“ 9 .
Посещаването на църковни събрания може да разтваря сърцата ни и да освещава душите ни.
В църквата ние не служим сами или според собственото ни желание или удобство. Обикновено служим в екип. По време на службата откриваме изпратени свише възможности да се въздигаме над индивидуализма на нашата ера. Службата, организирана от църквата, ни помага да преодоляваме собствения си егоизъм, който може да възпрепятства духовното ни израстване.
Има и други важни предимства, които да бъдат споменати, било то набързо. В църквата общуваме с чудесни хора, които се стремят да служат на Бог. Това ни напомня, че не сме сами в своята религиозна дейност. Всички ние имаме нужда от общуване с другите, а контактите в църквата са сред най-добрите за нас, нашите партньори и деца. Без тези контакти, особено между деца и верни родители, статистиките сочат нарастващи затруднения за родителите да отглеждат децата си в своята вяра 10 .
II.
Досега говорих за църквите като цяло. Сега ще говоря за конкретните причини за членство, посещение и участие във възстановената Църква на Спасителя – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Ние, разбира се, потвърждаваме факта, че Писанията, древни и съвременни, ясно учат за произхода и необходимостта от църква, направлявана чрез и с властта на нашия Господ Исус Христос. Ние също свидетелстваме, че възстановената Църква на Исус Христос е била установена, за да учи на пълнотата на Неговото учение и, с Неговата свещеническа власт, да отслужва обредите, необходими за влизане в Божието царство 11 . Членовете, които пренебрегват посещаването на събранията в Църквата и разчитат единствено на личната си духовност, се отдалечават от следните основни аспекти на Евангелието: властта и благословиите на свещеничеството, пълнотата на възстановеното учение и мотивацията и възможностите за прилагане на това учение. Те губят възможността да заслужат да бъдат със семейството си за вечността.
Друго голямо предимство на възстановената Църква е това, че ни помага да израстваме духовно. Израстването означава промяна. В духовен смисъл то включва покаяние и стремеж да се доближаваме до Господ. Във възстановената Църква имаме учение, процедури и вдъхновени помощници, които ни помагат да се покайваме. Тяхната цел, дори и по време на съвети относно членството, не е наказание, подобно на резултата от наказателен съд. Съветите относно членството в Църквата по любящ начин ни помагат да достигнем до милостта на опрощението, направено възможно чрез Единението на Исус Христос.
Личната духовност рядко би могла да осигури мотивацията и организацията за безкористна служба, осигурена от възстановената Църква. Чудесен пример за това са младите мъже и жени, както и възрастните членове, които оставят настрана дейностите, свързани с обучението или пенсионирането си, за да приемат призования за мисия. Те работят като мисионери при непознати хора, на непознати места, които не са избрали сами. Същото важи за верните членове, които участват в безкористната служба, която наричаме „храмова работа“. Подобна служба не би била възможна без Църквата, която я спонсорира, организира и направлява.
Религиозната вяра и църковната служба на нашите членове са ги научили как да работят с общи усилия за благото на цялата общност. Този опит и развитие не се получава в резултат на индивидуализма, който е така широко разпространен в практиките на сегашното ни общество. В географската организация на нашите местни райони ние общуваме и работим с хора, които иначе не бихме избрали, хора, от които се учим и чрез които сме изпитвани.
В допълнение към това, че развиваме духовни качества като любов, състрадание, прошка и търпение, ни се дават възможности да се учим как да работим с хора с много различни обстоятелства и предпочитания. Това предимство помага на много от нашите членове и много организации са благославяни от тяхната дейност. Светиите от последните дни са известни със своята способност да ръководят и да обединяват другите в колективни начинания. Тази традиция започва с нашите смели пионери, които колонизират междупланинския запад и установяват ценната ни традиция за безкористно сътрудничество за общото благо.
Повечето хуманитарни и благотворителни усилия трябва да бъдат осъществявани чрез набиране и управление на лични ресурси в големи мащаби. Възстановената Църква осъществява това с огромните си хуманитарни усилия по целия свят. Те включват раздаването на образователни и медицински консумативи, изхранване на гладуващите, грижа за бежанци, помощ при възстановяване от пристрастявания и много други инициативи. Членовете на нашата Църква са известни със своите проекти „Помагащи ръце“ при природни бедствия. Членството в Църквата ни дава възможност да бъдем част от подобни мащабни начинания. Членовете също така плащат дарения от пост, за да помагат на бедните в собствените си редици.
Освен усещането за мир и радост чрез спътничеството на Духа, нашите посещаващи Църквата членове се радват на плодовете на живота според Евангелието, като например благословиите от живота според Словото на мъдростта, както и материалния и духовен просперитет, следствие от живота според закона за десятъка. Също така имаме благословията да получаваме съвети от вдъхновени ръководители.
Над всичко това са отслужените с власт свещенически обреди, необходими за вечността, включително причастието, което приемаме всяка неделя. Върховният обред във възстановената Църква е вечният завет на брака, който прави възможно увековечаването на славните семейни взаимоотношения. Президент Ръсел М. Нелсън учи за този принцип по един запомнящ се начин. Той казва: „Не можем да желаем нашият път да води до присъствието на Бог. Трябва да се подчиняваме на законите, на които тези благословии са основани“ 12 .
Един от тези закони е да участваме в богослужение в Църквата всяка неделя 13 . Нашето поклонение и прилагането на вечни принципи ни доближават до Бог и увеличават способността ни да обичаме. Парли П. Прат, един от първите апостоли в тази диспенсация, описва как се е почувствал, когато пророкът Джозеф Смит обяснил тези принципи: „Аз чувствах, че Бог наистина беше моят Небесен Отец, че Исус беше мой брат и че съпругата на моето сърце беше безсмъртна, вечна спътница, любящ, служещ ангел, който ми е даден да ме утешава, и корона от слава, която ми е дадена завинаги. Накратко, сега можех да обичам с духа и също с разбиране“ 14 .
В заключение напомням на всички, че не вярваме в това, че доброто може да бъде постигнато единствено чрез църква. Виждаме милиони души, подкрепящи и извършващи множество добри дела, без да са свързани с някоя църква. Поотделно светиите от последните дни участват в много от тях. Виждаме тези дела като проявление на вечната истина, че „Духът дава светлина на всеки човек, който идва на света“ 15 .
Макар че добри дела могат да се осъществяват и без църква, пълнотата на учението и неговите спасителни и възвисяващи обреди са налични единствено във възстановената Църква. В допълнение към това, посещаването на Църквата ни дава сила и нарастване на вярата, които идват като резултат от общуването с други вярващи и от участието в богослужение заедно с хора, които също се стремят да останат на заветната пътека и да бъдат добри последователи на Христа. Моля се всички да бъдем непоклатими в тези църковни преживявания, в стремежа си към вечен живот, най-великият от всички дарове Божии, в името на Исус Христос, амин.