Всекидневно възстановяване
Имаме нужда от постоянно, всекидневно преливане на небесна светлина. Имаме нужда от „освежителни времена“. Времена на лично възстановяване.
Събрали сме се тази прекрасна неделна сутрин, за да говорим за Христа, да се радваме в Неговото Евангелие и да се поддържаме и подкрепяме взаимно, докато вървим в „пътя“ на нашия Спасител 1 .
Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ние се събираме с тази цел всяка неделя през годината. Ако не сте член на Църквата, приветстваме ви най-сърдечно и ви благодарим, че сте тук с нас, за да се покланяме на Спасителя и да учим за Него. Също като вас и ние се стремим, макар и несъвършено, да бъдем по-добри приятели, съседи и хора 2 и се стараем да правим това, като следваме нашия Пример, Исус Христос.
Надяваме се, че ще можете да почувствате искреността на нашето свидетелство. Исус Христос е жив! Той е Синът на Живия Бог и Той направлява пророци на земята в наши дни. Каним всички да дойдат, да чуят словото Божие и да вземат от Неговата добрина! Давам личното си свидетелство, че Бог е сред нас и че със сигурност ще се доближава до всички, които се доближават до Него 3 .
За нас е чест да вървим с вас в Господната стеснена и тясна пътека на ученичеството.
Изкуството да вървим в права линия
Има една добре известна теория, че хората, които са се загубили, се въртят в кръг. Неотдавна учени от Института за биологична кибернетика Макс Планк са изпробвали тази теория. Те завели участниците в гъста гора и им дали прости инструкции: „Вървете в права линия“. Нямало никакви видими ориентири. Участниците в експеримента трябвало да разчитат единствено на чувството си за ориентация.
Как мислите са се справили?
Учените заключили: „Хората действително се въртят в кръг, когато не разполагат с надеждни ориентири за посоката си на вървене“ 4 . Когато в последствие били запитани, някои от участниците самоуверено твърдели, че не са се отклонили ни най-малко. Въпреки силната им увереност, данните от GPS показвали, че те вървели в полукръгове, достигащи 20 метра в диаметър.
Защо ни е толкова трудно да вървим в права линия? Някои изследователи изказват предположението, че малки и привидно незначителни отклонения в терена дават отражение. Други изтъкват факта, че при всички хора единият крак е малко по-силен от другия. „По-вероятно“ е, обаче, да се затрудняваме да вървим направо, „поради увеличаващата се несигурност относно това къде е направо“ 5 .
Независимо коя е причината, това е в човешката ни природа: без надеждни ориентири се отклоняваме от правилната посока.
Отклоняване от пътеката
Не е ли интересно как малки, привидно незначителни фактори могат да оказват голямо влияние в живота ни?
Знам това от личния си опит като пилот. Всеки път, когато започвах заход за кацане на летище, знаех, че голямата част от работата, която ми остава, се състои в това да правя постоянни малки корекции в курса, за да насочвам безопасно самолета към желаната писта за кацане.
Може да имате подобен опит от управлението на автомобил. Вятър, неравности по пътя, несъвършен реглаж на ходовата част, невнимание, да не говорим за действията на другите шофьори – всичко това може да ви отклони от предварително набелязания път. Ако не обръщате внимание на тези фактори, това може накрая да вгорчи деня ви 6 .
Това важи за нас във физическия смисъл.
Важи също и в духовен смисъл.
Повечето промени в духовния ни живот, както положителни, така и отрицателни, се случват постепенно – стъпка по стъпка. Както участниците в експеримента на Макс Планк, възможно е да не осъзнаваме, когато се отклоняваме от правилната посока. Възможно е дори да сме твърдо убедени, че вървим в права линия. Но факт е, че без помощта на ориентири, които да ни водят, неизбежно ще се отклоним от желаната посока и ще се озовем някъде, където никога не сме преполагали, че ще отидем.
Това е вярно за хората поотделно. Вярно е също за обществата и народите като цяло. Писанията са пълни с примери.
В книгата Съдии е записано, че след като Исус Навин умира „дойде друго поколение, което не познаваше Господа, нито делата които беше извършил за Израил“ 7 .
Въпреки удивителните небесни намеси, посещения, избавления и чудни победи, които чедата на Израил виждат по времето на Моисей и Исус Навин, в рамките на едно поколение хората изоставят Пътя и започват да вървят според собствените си желания. И разбира се, не след дълго плащат цената за това поведение.
Понякога това отпадане продължава за поколения наред. Понякога се случва за години или дори месеци 8 . Но ние всички сме податливи. Независимо колко силни са били нашите духовни преживявания в миналото, като човешки същества, ние имаме навика да се лутаме. Такъв е бил моделът от дните на Адам до сега.
Ето и добрата новина
Но не всичко е изгубено. За разлика от лутащите се участници в експеримента, ние имаме надеждни, видими ориентири, които можем да използваме, за да оценяваме своята посока.
И кои са тези ориентири?
Със сигурност някои от тях са всекидневната молитва, размишляването над Писанията и използването на вдъхновени средства като Следвайте Ме, елате с Мен. Всеки ден можем да се обръщаме към Божия престол със смирение и честност. Можем да размишляваме върху действията си и да преосмисляме моментите от деня, разглеждайки своята воля и желания в светлината на Неговите. Ако сме се отклонили, молим Бог да ни възстанови и обещаваме да сме по-добри.
Това време за самооценка е възможност за сверяване на часовника. То е градина за размишляване, където можем да вървим с Господ и да бъдем поучавани, назидавани и пречиствани от написаното и разкритото чрез Духа слово на нашия Небесен Отец. Това е свещено време, когато си спомняме своите тържествени завети да следваме добрия Христос, когато оценяваме напредъка си и коригираме посоката си спрямо духовните ориентири, които Бог е осигурил на Своите чеда.
Помислете за това като за вашето лично всекидневно възстановяване. В нашето пътуване като пилигрими по пътя на славата, ние знаем колко е лесно да отпаднем. Но както малките отклонения могат да ни отдалечават от Пътя на Спасителя, също така малки и прости корекции в посоката без съмнение ни водят обратно. Когато тъмнината се промъква в живота ни, както често става, нашето всекидневно възстановяване отваря сърцата ни за небесната светлина, която озарява нашите души, прогонва сенките, страха и съмненията.
Малко кормило, голям кораб
Ако го търсим, със сигурност „Бог ще (ни) даде познание чрез Своя Свети Дух, да, чрез неизказуемия дар на Светия Дух“ 9 . Винаги, когато питаме, Той ще ни показва пътя и ще ни помага да го следваме.
За това, разбира се, е нужно постоянно усилие от наша страна. Не бива да се задоволяваме с духовни преживявания от миналото. Имаме нужда от постоянен поток.
Не можем вечно да разчитаме на чужди свидетелства. Трябва да изграждаме собственото си.
Имаме нужда от постоянно, всекидневно преливане на небесна светлина.
Имаме нужда от „освежителни времена“ 10 . Времена на лично възстановяване.
„Движещите се води“ не могат за дълго да „останат нечисти“ 11 . За да запазваме мислите и действията си чисти, трябва да продължаваме да се движим!
В крайна сметка Възстановяването на Евангелието и на Църквата не е нещо, което се е случило веднъж и е приключило. То е продължителен процес – ден след ден, сърце след сърце.
Както преминават дните ни, така преминава животът ни. Един автор изразява това по следния начин: „Един ден е като цял един живот. Започвате да правите нещо, но в крайна сметка преминавате на нещо друго, планирате да свършите нещо, но така и не успявате. … И в края на живота ви, цялото ви съществуване има същия случаен характер. Целият ви живот придобива същия вид, като един единствен ден“ 12 .
Желаете ли да промените вида на своя живот?
Променете вида на своя ден.
Желаете ли да промените своя ден?
Променете този час.
Променете това, което мислите, чувствате и правите точно в този момент.
Едно малко кормило може да управлява голям кораб 13 .
Малки тухли могат да се превърнат във величествени сгради.
Малки семенца могат да се превърнат във внушителни секвои.
Добре оползотворените минути и часове са градивните частици на добре изживяния живот. Те могат да вдъхновяват доброта, да ни избавят от пленничеството на несъвършенствата и да ни водят напред към изкупителния път на опрощението и освещаването.
Богът на новите начала
Заедно с вас, издигам сърцето си с благодарност за великолепния дар на новите възможности, новия живот и новата надежда.
Издигаме гласовете си във възхвала на нашия щедър и всепрощаващ Бог. Защото със сигурност Той е Бог на нови начала. Върховната цел на всички Негови дела е да помогне на нас, Неговите чеда, да имаме успех в стремежа си към безсмъртие и вечен живот 14 .
Можем да станем нови създания в Христа, защото Бог е обещал: „Всеки път, когато Моят народ се покайва, Аз ще прощавам простъпките им против Мене“ 15 и „повече (няма да) ги помня“ 16 .
Мои възлюбени братя и сестри, скъпи приятели, ние всички се отклоняваме от време на време.
Но можем да се върнем обратно в правилната посока. Можем да се ориентираме през тъмнината и изпитанията на този живот и да намираме пътя си обратно към нашия любящ Небесен Отец, ако търсим и приемаме духовните ориентири, които Той ни е дал, ако се възползваме от личното откровение и се стремим към всекидневно възстановяване. По този начин ставаме истински последователи на нашия възлюбен Спасител, Исус Христос.
Когато правим това, Бог ще ни се усмихва. „Господ ще … те благославя в земята, която Господ, твоя Бог, ти дава. Господ ще те утвърди като свят народ за Себе Си“ 17 .
Да търсим всекидневно възстановяване и винаги да се стремим да вървим в Пътя на Исус Христос е моята молитва. В името на Исус Христос, амин.