Обща конференция
„Спомни си за Твоите страдащи светии, о, Боже наш“
Обща конференция, октомври 2021 г.


10:17

„Спомни си за Твоите страдащи светии, о, Боже наш“

Спазването на завети отключва силата на единителната жертва на Исус Христос да дава сили и дори радост на вас, страдащите.

Планът на щастие на Небесния Отец включва земно съществуване, където всички Негови чеда да бъдат изпитвани и да срещат трудности1. Преди пет години бях диагностициран с рак. Изпитвах и все още изпитвам физическата болка от операциите, лъчетерапията и страничните ефекти на медикаментите. Преживях емоционални страдания през мъчителните безсънни нощи. Медицинските статистики сочат, че най-вероятно ще напусна смъртния живот по-рано, отколкото някога съм очаквал, оставяйки за известно време след себе си семейството, което означава всичко за мен.

Независимо къде живеете, физическото и емоционалното страдание от множеството изпитания и човешки слабости е било, в момента е или някой ден ще бъде част от вашия живот.

Физическото страдание може да бъде в следствие на естественото остаряване, неочаквано заболяване и случайни инциденти, глад, липса на дом или малтретиране, актове на насилие и война.

Емоционалното страдание може да възникне в следствие на тревожност или депресия, предателство от страна на брачен партньор, родител или доверен ръководител, служебни или финансови обрати, несправедлива оценка на другите за вас, решения взети от приятели, деца или други членове на семейството, насилие в различните му форми, неосъществени мечти за брак или семейство, сериозно заболяване или ранната смърт на близки, както и много други източници.

Как изобщо бихме могли да издържим на неповторимото и често омаломощаващо страдание, което спохожда всеки от нас?

За щастие, надежда има в Евангелието на Исус Христос и тя може да бъде част и от вашия живот. Днес ще споделя четири принципа на надежда, извлечени от Писанията, ученията на пророците, множество посещения, свързани със служението, както и с моите собствени здравословни проблеми. Тези принципи не са само широко приложими, но те са също изключително индивидуални.

Първо, страданието не означава, че Бог не е доволен от вашия живот. Преди две хиляди години учениците на Исус виждат един слепец при храма и задават въпроса: „Учителю, поради чий грях – негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?“.

Учениците очевидно погрешно вярвали, както и твърде много хора днес, че всички трудности и страдания в живота са в резултат от грях. Но Спасителят отговаря: „Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се изявят в него Божиите дела“2.

Делото на Бог е да се осъществят нашето безсмъртие и вечен живот3. Но как биха могли изпитанията и страданията, особено тези, причинени от греховното упражняване на свободата на избор на друг човек4, в крайна сметка да придвижват Божието дело напред?

Господ казва на своя заветен народ: „Очистих те(;) … изпитах те в пещта на скръбта“5. Каквато и да е причината за вашите страдания, вашият любящ Небесен Отец може да ги използва, за да пречистват душата ви6. Очистените души могат да носят тегобите на другите с истинска съпричастност и състрадание7. Очистените души, които са излезли „от голямата скръб“, са подготвени радостно да живеят в Божието присъствие завинаги и „Бог ще обърше всяка сълза от очите им“8.

Второ, Небесният Отец отблизо познава вашето страдание. Докато сме затънали в изпитания, е възможно погрешно да си мислим, че Бог е далеч и не се интересува от нашата болка. Дори пророкът Джозеф Смит изпитва това усещане в един от тежките моменти в живота си. Когато е в затвора в Либърти, докато хиляди светии от последните дни са прогонвани от домовете си, Джозеф търси разбиране чрез молитва: „О, Боже, къде си Ти? И къде е шатрата, която покрива тайното Ти място?“. Той завършва със следната молба: „Спомни си за Твоите страдащи светии, о, Боже наш“9.

Отговорът на Господ дава увереност на Джозеф и на всички страдащи:

„Сине Мой, мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни;

и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе“10.

Много страдащи светии са споделяли с мен как са чувствали Божията любов по време на изпитанията си. Ясно си спомням едно от моите преживявания в един етап от борбата ми с рака, когато лекарите не бяха диагностицирали причината за една силна болка. Седях с моята съпруга, с намерението да кажа обичайната молитва за нашия обяд. Вместо това всичко, което успях да направя е да изплача: „Небесни Отче, моля, помогни ми. Толкова ми е зле“. За следващите 20 до 30 секунди бях заобиколен от Неговата любов. Не ми беше казана причината за моята болест, нито какъв ще е изходът от нея, нито пък получих облекчение на болката си. Просто почувствах Неговата чиста любов и това беше и продължава да е достатъчно.

Свидетелствам, че нашият Небесен Отец, Който забелязва падането дори на едно врабче, е наясно с вашето страдание11.

Трето, Исус Христос предлага Своята подпомагаща сила, за да ни помага да имаме сили да устояваме на страданията си добре. Тази подпомагаща сила е възможна чрез Неговото Единение12. Опасявам се, че твърде много членове на Църквата мислят, че ако са само с малко по-силен характер, ще могат да преминават през всякакви изпитания сами. По този начин е трудно да се живее. Вашият временен момент на сила никога не може да се сравнява с безкрайната сила на Спасителя да укрепва душата ви13.

Книгата на Мормон учи, че Исус Христос ще „вземе върху Си“ нашите болки, болести и немощи, за да може да ни подпомага14. Как можете да се възползвате от силата, която Исус Христос ви дава, за да ви подпомага и укрепва във време на страдание? Ключът е в това да се обвързвате със Спасителя, като спазвате заветите, които сте сключили с Него. Сключваме тези завети, когато получаваме свещенически обреди15.

Народът на Алма встъпва в кръщелния завет. По-късно те страдат в робство и им е забранено да се покланят на Бог публично и дори да се молят на глас. Все пак те спазват заветите си, по най-добрия възможен начин, като изливат сърцата си пред Него. Поради това идва божествена сила. „Господ ги усили, за да могат да понесат тегобите си с лекота“16.

В наши дни Спасителят ни кани: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте“17. Когато спазваме завета на причастието да си спомняме винаги за Него, Той обещава, че Неговият Дух ще бъде с нас. Духът ни дава сила да устояваме на изпитанията и да правим това, което не бихме могли да направим сами. Духът може да ни изцелява, макар че, както президент Джеймз Е. Фауст учи: „Част от изцелението може да стане в един друг свят“18.

Благославяни сме също от храмови завети и обреди, където „силата на божествеността е видна“19. Посетих една жена, която беше загубила своята дъщеря тийнейджърка в тежка катастрофа, а след това и своя съпруг, който починал от рак. Попитах как успява да понася толкова загуби и страдания. Тя отговори, че силата идва от духовните потвърждения за вечното семейство, получени по време на редовната ѝ служба в храма. Както е обещано, обредите в дома Господен са я въоръжили с Божията сила20.

Четвърто, избирайте да намирате радост всеки ден. Тези, които страдат, често имат чувството, че нощта продължава вечно и дневната светлина никога няма да дойде. Нормално е да плачете21. При все това, ако откриете, че се намирате в тъмнината на нощта от страдание, избирайки вярата, можете да се събудите в ярката сутрин на радостта22.

Например аз посетих една млада майка, подложена на лечение за рак, усмихната величествено в своя стол, въпреки болката и липсата на коса. Срещнах една двойка на средна възраст, която с радост служат като ръководители на младежи, въпреки че те самите не са могли да имат деца. Прекарах време с една мила жена – млада баба, майка и съпруга, която беше на път да почине в рамките на броени дни, при все това между сълзите на семейството имаше смях и щастливи спомени.

Тези страдащи светии са пример за това, което президент Ръсел М. Нелсън учи:

„Изпитваната от нас радост няма много общо с обстоятелствата на нашия живот, но напълно се определя от фокуса на живота ни.

Когато съсредоточим живота си върху Божия план на спасение… и Исус Христос и Неговото Евангелие, ние можем да чувстваме радост, независимо от случващото се – или неслучващото се – в живота ни“23.

Свидетелствам24, че нашият Небесен Отец помни Своите страдащи светии, обича ви и отблизо ви познава. Нашият Спасител знае как се чувствате. „Той наистина понесе нашата печал и се натовари със скърбите ни“25. Като редовен получател26, аз знам – спазването на завети отключва силата на единителната жертва на Исус Христос да дава сили и дори радост на вас, страдащите.

За всички, които страдат, аз се моля, „дано Бог да даде тегобите ви да са леки чрез радостта в Неговия Син“27. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. 1 Петър 4:12–13.

  2. Вж. Йоан 9:1–3.

  3. Вж. Моисей 1:39.

  4. Видовете греховно упражняване на свободата на избор, което причинява страдание на другите, са твърде много, за да бъдат изброени, но със сигурност включват: брачен партньор, който извършва прелюбодеяние, човек, който упражнява насилие върху дете или възрастен, пиян шофьор, който наранява или убива ваш близък, или масов стрелец или терорист с бомба, който осакатява или убива много хора.

  5. Исайя 48:10, вж. също Захария 13:9.

  6. Вж. 2 Нефи 2:1–2.

  7. Старейшина Робърт Д. Хейлз учи: „Ние трябва да изградим способността да сме загрижени за другите, докато самите ние страдаме. Това е ключов елемент от нашето духовно израстване. Ако отдаваме живота си в служба на нашите ближни, намираме себе си“ („Your Sorrow Shall Be Turned to Joy“, Ensign, ноем. 1983 г., с. 66).

  8. Вж. Откровението 7:13–17, 21:3–4.

  9. Учение и завети 121:1, 6.

  10. Учение и завети 121:7–8.

  11. Вж. Матей 10:29–31.

  12. Вж. Ръководство към Писанията, „Благодат“.

  13. Вж. Филипяните 4:13, 19, Алма 26:12, вж. също 2 Летописи 32:7–8.

  14. Вж. Алма 7:11–13, вж. също 2 Нефи 9:21.

  15. Вж. Общ наръчник с инструкции: да служим в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 3.5, ChurchofJesusChrist.org.

  16. Вж. Мосия 24:13–15.

  17. Учение и завети 6:36.

  18. Джеймз Е. Фауст, „Каква позиция заемам?“, Лиахона, ноем. 2004 г., с. 21.

  19. Учение и завети 84:20.

  20. Вж. Учение и завети 109:22, вж. също 1 Нефи 14:14.

  21. Вж. Йоан 11:35, Учение и завети 42:45.

  22. Тази идея е вдъхновена от посланието на Джозеф Б. Уъртлин „Неделята ще дойде“, Лиахона, ноем. 2006 г., с. 28–30. Вж. също Послание на Яков 1:2–4 (включително Joseph Smith Translation в бележка под линия 2a), 5:10–11.

  23. Ръсел М. Нелсън, „Радост и духовно оцеляване“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 82.

  24. Преди двадесет години апостолът старейшина Нийл А. Максуел размишлява върху своето мъчително заболяване, което в крайна сметка довежда до смъртта му. Духът му нашепва: „Дадох ти левкемия, за да можеш да учиш моя народ достоверно“ (вж. Брус К. Хейфън, „A Disciple’s Life: The Biography of Neal A. Maxwell“, 2002 г., с. 562).

  25. Moсия 14:4, вж. също Исайя 53:4.

  26. По-подходящата дума от Писанията за получател е участник (вж. Етер 12:6–9).

  27. Алма 33:23.