Венец вместо пепел: изцеляващата пътека на прошката
Когато живеем така, че да даваме венец вместо пепелта на нашия живот, проявяваме вяра и така следваме Спасителя.
В Книгата 1 Царе е включена една малко известна история за Давид, бъдещия цар на Израил, и една жена на име Авигея.
След смъртта на Самуил, Давид и неговите мъже избягват от цар Саул, който желае да убие Давид. Те пазят стадата и слугите на един богат мъж на име Навал, който е зъл и груб. Давид изпраща 10 от мъжете си да поздравят Навал и да помолят за храна и запаси, от които се нуждаят толкова много.
Навал отговаря на молбата на Давид, като нанася обида и отпраща мъжете му с празни ръце.
Обиден, Давид подготвя мъжете си да се изправят срещу Навал и дома му, казвайки: „Той ми въздаде зло за добро“.1 Един слуга разказва на Авигея, съпругата на Навал, за лошото отношение на съпруга ѝ към мъжете на Давид. Авигея бързо събира необходимата храна и запаси, и отива да се намеси.
Когато Авигея се среща с Давид, тя „падна пред (него) по лице, и се поклони до земята.
И като падна при краката му, каза: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие. …
Сега… Господ те е въздържал от кръвопролитие и от отмъщаване с ръката ти. …
А сега тоя подарък, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците. …
Прости, моля, грешката на слугинята си. …
Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ, Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш.
И благословен да бъде съветът ти. Благословена да си ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от отмъщение с ръката ми. …
Така Давид взе от нея онова, което му беше донесла; и ѝ каза: Иди в дома си с мир. Аз послушах думите ти и те приех“2.
И двамата си тръгват в мир.
В тази история Авигея може да бъде възприета като въздействащ образец или символ за Исус Христос.3 Посредством Своята единителна жертва Той може да ни освободи от греха и бремето на непрощаващото и разгневено сърце, и да ни осигури препитанието, от което се нуждаем4.
Също както Авигея е готова да поеме върху си греха на Навал, така и Спасителят – по един необясним начин – поема върху Си нашите грехове и греховете на онези, които са ни наранили или обидили.5 В Гетсиманската градина и на кръста Той поема тези грехове. Осигурява ни начин да се откажем от желанието за отмъщение. Този „начин“ е чрез прошката, а тя може да е както едно от най-трудните неща, които някога ще направим, така и едно от най-божествените, които ще изпитаме. По пътеката на прошката единителната сила на Исус Христос може да се излива в живота ни и да започне да изцелява дълбоките рани на сърцето и душата.
Президент Ръсел М. Нелсън учи, че Спасителят ни предлага способността да прощаваме:
„Чрез Неговото безпределно Единение можете да прощавате на тези, които са ви наранили и (които) може никога да не поемат отговорност за жестокостта си към вас.
Обикновено е лесно да прощаваме на хората, които искрено и смирено търсят нашата прошка. Но Спасителят ще ви дава способността да прощавате на всички, които са ви наранили по някакъв начин. Тогава техните нараняващи деяния няма да могат повече да разяждат душата ви“6.
Това, че Авигея донася изобилие от храна и запаси, може да ни научи, че Спасителят дава на обидените или наранените препитанието и помощта, от които се нуждаят, за да бъдат изцелени и възстановени7. Не сме оставени да се справяме сами с последиците от действията на другите. Ние също можем да бъдем изцелени и да получим възможността да бъдем спасени от бремето на непрощаващо сърце и от всяко действие, последвало от това.
Господ казва: „Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци“8. Господ изисква от нас да прощаваме за наше собствено добро9. Но не очаква да го правим без Неговата помощ, Неговата любов и Неговото разбиране. Чрез сключените завети с Господ всеки от нас може да получава укрепващата сила, напътствието и помощта, от които се нуждаем, за да можем както да прощаваме, така и да ни бъде прощавано.
Моля знайте, че да простим на някого не означава, че трябва да се поставим в позиция, в която да продължим да бъдем наранявани. „Можем да се стремим да простим на някого и все още да се чувстваме подтикнати от Духа да страним от него“10.
Също както Авигея помага на Давид да не таи обида в сърцето си11 и да получи помощта, от която се нуждае, така и Спасителят ще ни помага. Той ни обича и „с изцеление в крилата Си“12 ни придружава по пътя ни. Той желае нашия мир.
Лично съм изпитала чудото непрощаващото ми сърце да бъде изцелено от Христос. С позволението на баща ми искам да споделя, че израснах в дом, в който не винаги съм се чувствала в безопасност заради емоционално и словесно насилие. Тъй като в младежките си години мразех баща си, болката изпълваше сърцето ми с гняв.
С годините и поради усилията ми да намеря мир и изцеление по пътеката към прошката, осъзнах по един въздействащ начин, че същият Божий Син, Който е извършил единение за моите грехове, е също и Изкупителят, Който ще спаси онези, които жестоко са ме наранили. Не можех наистина да повярвам на първата истина, без да повярвам на втората.
Колкото повече се засилваше любовта ми към Спасителя, толкова повече се увеличаваше и желанието ми да заменя болката и гнева с Неговия изцеляващ балсам. Това бе многогодишен процес, изискващ както смелост, уязвимост и постоянство, така и да се науча как да се уповавам на божествената сила на Спасителя да спасява и изцелява. Все още имам да работя по това, но в сърцето си вече имам мир. Беше ми дадено „ново сърце“13 – сърце, почувствало дълбоката и трайна обич на личен Спасител, Който остана с мен и нежно и търпеливо ме отведе до по-хубаво място, Който рида с мен и Който познаваше скръбта ми.
Господ ми изпрати компенсиращи благословии, също както Авигея носи на Давид това, от което той се нуждае. Той изпрати много ментори в моя живот. А най-прекрасната и най-трансформираща от всички благословии е моята връзка с Небесния Отец. Посредством Него аз с благодарност опознах нежната, закриляща и напътстваща любов на един съвършен Отец.
Старейшина Ричард Г. Скот казва: „Не можете да изтриете стореното, но можете да простите14. Прошката изцелява ужасните, трагични рани, защото позволява на Божията любов да пречисти сърцето и ума ви от отровата на омразата. Тя пречиства съзнанието ви от желанието за отмъщение. Тя отстъпва място на пречистващата, изцеляваща, възстановяваща любов на Господ“15.
Земният ми баща също наскоро претърпя чудна промяна в сърцето и се обърна към Господ – нещо, което не очаквах в този живот. За мен това е още едно доказателство за цялостната и преобразяваща сила на Исус Христос.
Знам, че Той може да изцелява грешника и онези, спрямо които е съгрешено. Той е Спасителят и Изкупителят на света, Който положи Своя живот, за да можем да живеем отново. Той казва: „Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да изцеля съкрушените по сърце, да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените“16.
На всички, които са съкрушени по сърце, пленници, угнетени и вероятно заслепени от обида или грях, Той предлага изцеление, възстановяване и избавление. Свидетелствам за действителността на изцелението и възстановяването, предлагани от Него. За всички изцелението настъпва в различен момент и не можем да отсъждаме относно времето на изцеление на другите. Важно е да си дадем необходимото време, за да получим изцеление, и да бъдем добри към себе си през този процес. Спасителят винаги е милостив и внимателен, и е готов да оказва помощта, от която се нуждаем17.
По пътеката на прошката и изцелението стои изборът да не продължаваме нездравословни модели или взаимоотношения в семействата си или другаде. По отношение на всички хора около нас ние можем да отговаряме на жестокостта с доброта, на омразата – с обич, на грубостта – с нежност, на безпокойството – с безопасност и на раздорите – с мир.
Да даваме това, от което сме били лишени, е въздействаща част от божественото изцеление, възможно чрез вяра в Исус Христос. Когато живеем така, че, както казва Исаия, да даваме венец вместо пепелта на нашия живот18, проявяваме вяра и така следваме върховния пример на Спасителя, Който изстрада всичко, за да може да помага на всички.
Йосиф от Египет води живот, изпълнен с пепел. Той е мразен от братята си, предаден, продаден в робство, хвърлен в затвора по неверни обвинения и забравен от човек, обещал да му помогне. Въпреки това той се уповава на Господ. „Господ (е) с Йосиф“19, освещава неговите изпитания и ги превръща в благословия и причина за израстване, както и в средство за спасението на неговото семейство и цял Египет.
Когато Йосиф се среща с братята си като изтъкнат водач в Египет, можем да усетим неговата прошка и пречистена гледна точка в благородните думи, които изрича:
„Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви. …
И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог“20.
Посредством Спасителя животът на Йосиф става „венец вместо пепел“21.
Кевин Дж. Уъртън, ректор на УБЙ, казва, че Бог „може да направи така, че да произлиза добро… не само от нашите успехи, но и от нашите провали и провалите на другите, които ни причиняват болка. Бог е наистина толкова добър и силен“22.
Свидетелствам, че най-великият пример за любов и прошка е този на нашия Спасител, Исус Христос, Който в жестока агония казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“23.
Знам, че нашият Небесен Отец желае да има добро и надежда в живота на всяко от Неговите чеда. В Йеремия се казва: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисл(и) за мир“24.
Исус Христос е вашият личен Месия, вашият любящ Изкупител и Спасител, Който знае молбите на сърцето ви. Той желае вашето изцеление и щастие. Той ви обича. Той ридае с вас в скърбите ви и се радва да ви изцелява. Моля се да сме изпълнени с надежда и да поемаме любящата Му и винаги протегната ръка25, докато вървим по изцелителната пътека на прошката, в името на Исус Христос, амин.