Щастливи завинаги
Истинска, трайна радост и вечност с хората, които обичаме, са същността на Божия план на щастие.
Приятели, скъпи братя и сестри, имате ли спомен да сте вярвали или да сте искали да вярвате в приказното вечно щастие?
И тогава идва истинският живот. Порастваме. Взаимоотношенията стават сложни. Светът е шумен, многолюден, натрапчив, пълен с преструвки и позьорство. И все пак, „дълбоко в дъното на сърцето си“1, ние вярваме или искаме да вярваме, че някъде и някак си това да бъдем щастливи завинаги е реално и възможно.
„Щастливи завинаги“ не е измислица от приказките. Истинска, трайна радост и вечност с хората, които обичаме, са същността на Божия план на щастие. Пътят на Бог, подготвен за нас с обич, може да направи нашето пътуване щастливо и вечно.
Имаме много неща, за които да се радваме и да бъдем благодарни. При все това никой от нас не е съвършен, нито пък съществуват съвършени семейства. Нашите взаимоотношения са изпълнени с любов, общителност, индивидуалност, но често и с търкания, болка, а понякога и с дълбоко страдание.
„Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят“.2 Животът в Исус Христос включва безсмъртие – Неговият дар на нашето физическо възкресение. Като живеем с вяра и подчинение, животът в Христа може също да включва изпълнен с радост вечен живот с Бог и хората, които обичаме.
По забележителен начин Господният пророк ни доближава до нашия Спасител, включително като прави възможно свещените храмови обреди и завети да стигат по-близо до нас на повече места. Имаме невероятната възможност и дар да откриваме ново духовно разбиране, любов, покаяние и прошка един към друг и нашите семейства, във времето и във вечността.
Имам разрешение да споделя две свещени преживявания, които са необичайно директни в духовно отношение и са разказани от мои приятели, за това как Исус Христос обединява семействата, като изглажда дори конфликти, предавани от поколение на поколение3. Единението на Исус Христос, което е „безпределн(о) и вечн(о)“4, „по-силн(о) от връзките на смъртта“5, може да ни помага, като внася мир в миналото ни и надежда за бъдещето ни.
Когато една моя приятелка и нейният съпруг се присъединили към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, те с радост научили, че семейните връзки не продължават задължително, „докато смъртта ни раздели“. В дома Господен семействата могат да бъдат свързани за вечността (запечатани).
Но тази моя приятелка не желаеше да бъде запечатана към своя баща. „Той не беше добър съпруг за моята майка. Не беше добър баща за своите деца – казваше тя. – Баща ми ще трябва да изчака. Нямам никакво желание да извършвам храмовата му работа и да бъда запечатана за него във вечността“.
В продължение на година тя пости, моли се, говори много с Господ за баща си. Най-накрая беше готова. Храмовата работа за баща ѝ беше извършена. По-късно тя каза: „Докато спях, баща ми се появи пред мен в съня ми, облечен изцяло в бяло. Той се беше променил. Каза ми: „Погледни ме. Аз съм напълно чист. Благодаря ти, че извърши работата за мен в храма“. Баща ѝ добавил: „Стани и иди отново в храма, брат ти чака да бъде кръстен“.
Приятелката ми ми каза: „Моите предци и хората, които са починали, нямат търпение тяхната работа да бъде извършена.
А що се отнася до мен – каза тя, – храмът е място на изцеление, изучаване и осъзнаване на Единението на Исус Христос“.
Второ преживяване. Друг мой приятел изследвал старателно семейната си история. Искал да открие своя прадядо.
По думите на моя приятел, една ранна сутрин той усетил духовното присъствие на някакъв мъж в стаята си. Мъжът искал да бъде намерен и да се знае за него в семейството му. Изпитвал съжаление за една грешка, за която се бил покаял. Този човек помогнал на моя приятел да разбере, че няма генетична връзка с човека, когото смята за свой прадядо. „С други думи – каза моят приятел, – открих прадядо си и научих, че той не е човекът, който според семейните ни архиви беше мой прадядо“.
Семейните му връзки се изяснили. Моят приятел добави: „Чувствам се свободен, чувствам мир. Много е важно да знам кои са членовете на моето семейство“. Той размишлява: „Крив клон не означава лошо дърво. Как идваме на този свят е по-маловажно, отколкото какви хора сме, когато го напускаме“.
Светите Писания и свещените преживявания, свързани с лично изцеление и мир, включително с онези, които живеят в света на духовете, подчертават пет принципа на учението.
Първо: Заемащ централно място в Божия план на изкупление и щастие, Исус Христос, чрез Своето Единение, обещава да обедини нашия дух и тяло, „за да не бъдат никога повече разделени, за да могат да получат една пълнота от радост“6.
Второ: Единението – един-ение в Христа – идва, като упражняваме вяра и принасяме плодове, достойни за покаяние7. Както в смъртния живот, така и в безсмъртния. Храмовите обреди сами по себе си не променят нас или онези в света на духовете. Но тези божествени обреди дават възможност за сключване на освещаващи завети с Господ, които могат да ни донесат хармония както с Него, така и помежду ни.
Нашата радост става пълна, когато чувстваме благодатта и опрощението на Исус Христос за нас. А когато си предлагаме един на друг чудото на Неговата благодат и опрощение, милостта, която получаваме, и милостта, която даваме, помагат несправедливостите в живота да бъдат поправяни8.
Трето: Бог ни познава и обича съвършено. „Бог не е за подиграване“9, нито пък може да бъде измамен. Той обгръща смирените и каещите се в безопасността на Своите ръце със съвършена милост и правосъдие.
В храма Къртлънд, пророкът Джозеф Смит вижда във видение как брат му Алвин е спасен в селестиалното царство. Пророкът Джозеф е удивен, понеже Алвин е починал, преди да получи спасителния обред на кръщението10. Господ утешително обяснява защо: Господ „ще (ни) съд(и) … според делата (ни) и според желанието на сърцата (ни)“11. Душите ни ще свидетелстват за нашите дела и желания.
За щастие, ние знаем, че живите и „мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени чрез подчинение на обредите в дома Божий“12 и Единението на Христос. В света на духовете дори и тези, които са в грях и прегрешение, ще имат възможност да се покаят13.
За разлика от това, онези, които умишлено избират нечестието и съзнателно отлагат покаянието или по някакъв предумишлен и осъзнат начин нарушават заповедите, планирайки лесно покаяние, ще бъдат съдени от Бог с „ясен спомен за цялата (си) вина“14. Не може съзнателно да съгрешаваме в събота и да очакваме автоматично опрощение в неделя, като вземаме от причастието. Към мисионерите или другите, които казват, че за да следваме Духа не е нужно да спазваме мисионерските правила или заповедите: моля, помнете, че спазването на мисионерските правила и заповедите кани Духа. Никой от нас не бива да отлага покаянието. Благословиите на покаянието започват, когато започнем да се покайваме.
Четвърто: Господ ни дава божествена възможност да ставаме по-подобни на Него, като предлагаме чрез заместник спасителни храмови обреди, от които другите се нуждаят, но не могат сами да извършат за себе си. Ние ставаме по-завършени и съвършени15, като се превръщаме в „избавители… на хълма Сион“16. Като служим на другите, Светият Дух на обещанието потвърждава обредите и освещава както извършващия, така и получаващия тези обреди. И извършващият, и получаващият могат да сключват и задълбочават трансформиращи завети, като с времето получават благословиите, обещани на Авраам, Исаак и Яков.
И накрая, пето: Както ни учи златното правило17, освещаващата симетрия между покаянието и опрощението кани всички нас да даваме на другите това, от което ние самите се нуждаем и желаем.
Понякога нашето желание да простим на някого кара както този човек, така и нас да вярваме, че можем да се покаем и да ни бъде простено. Понякога желанието за покаяние и способността да прощаваме идват по различно време. Нашият Спасител е нашият Ходатай пред Бог, но Той също така ни помага да осъзнаваме своята вечна същност и да укрепваме връзките помежду си, като идваме при Него. Особено когато сме дълбоко наранени и изпитваме силна болка, възстановяването на нашите взаимоотношения и изцелението на нашите сърца е трудно, може би дори невъзможно без помощ. Но небесата могат да ни дават сила и мъдрост отвъд нашите собствени, за да знаем кога трябва да понасяме с търпение и кога да забравим.
По-малко самотни сме тогава, когато осъзнаем, че не сме сами. Нашият Спасител винаги ни разбира18. С Негова помощ можем да предадем гордостта си, болката си и греховете си в ръцете на Бог. Независимо как се чувстваме в началото, ние ставаме по-цялостни, като се уповаваме на Него да изцелява нашите взаимоотношения.
Господ, Който вижда и разбира съвършено, прощава на когото иска да прости, а ние (бидейки несъвършени) трябва да прощаваме на всички. Като идваме при Спасителя, ние се съсредоточаваме по-малко върху себе си. Критикуваме по-малко и прощаваме повече. Доверието в Неговите заслуги, милост и благодат19 може да ни освобождава от раздорите, гнева, насилието, изоставянето, несправедливостта и физическите и психическите трудности, които понякога съпровождат физическото тяло в земния свят. Щастливи завинаги не означава, че всяка връзка ще бъде щастлива и вечна. Но тези хиляда години през Милениума, когато Сатана ще бъде вързан20, може да ни дадат нужното време и неочаквани начини да обичаме, разбираме и поправяме нещата в подготовка за вечността.
Ние откриваме божествена общителност едни в други21. Божието дело и слава включват осъществяването на щастието завинаги22. Вечният живот и възвисяването означават да познаем Бог и Исус Христос така, че чрез божествена сила, където са Те, там да бъдем и ние23.
Скъпи братя и сестри, Бог, Нашият Небесен Отец и Неговият Възлюбен Син са живи. Те предлагат мир, радост и изцеление на всяко племе и език, на всеки от нас. Господният пророк показва пътя. Откровението в последните дни продължава. Нека се доближаваме все повече към нашия Спасител в светия дом на Господа и нека Той ни доближава все повече към Бог и един към друг, като вплитаме сърцата си в дадените от Христос състрадание, истина и милост във всичките си поколения, във времето и във вечността, щастливи завинаги. В Исус Христос това е възможно, в Исус Христос това е истина. Свидетелствам за това в Неговото свято име, тъкмо Исус Христос, амин.