Подготовка за Възстановяването и Второто пришествие: „Ръката ми ще бъде над теб”
(Господната) ръка ръководи делото на Възстановяването отпреди основаването на този свят и ще продължава до Неговото Второ пришествие.
Тази година ние честваме 200 години от раждането на Пророка Джозеф Смит. Cвидетелстваме пред света, че той e предопределения пророк на Бог, който да осъществи възстановяването на Евангелието на Исус Христос. Той го направи под напътствието на нашия Спасител, който каза на един по-ранен пророк: „Името Ми е Иехова и Аз познавам края от началото; ето защо, ръката Ми ще бъде на теб”1.
Аз признавам ръката на Господ във Възстановяването на Евангелието. Чрез вдъхновената жертва на Божиите деца през вековете била положена основата на Възстановяването и светът се подготвя за Второто пришествие на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
Най-напред Неговото Евангелие било установено на земята с Адам и било учено през всяка диспенсация с такива пророци като Енох, Ной, Авраам, Моисей и други. Всеки от тези пророци предсказал идването на Исус Христос, за да изкупи греховете на света. Тези пророчества бяха изпълнени. Спасителят наистина установи Своята Църква. Той призова Своите Апостоли и установи Своето свещеничество. Най-вече, Той жертва Своя живот и го даде, за да се вдигне отново, по този начин извършвайки единителната жертва. Но това не е краят.
След възкресението на Спасителя Той възложи на Своите Апостоли да ръководят Църквата и да отслужват евангелските обреди. Верни на тази задача, те били преследвани и някои били мъченически убити. В резултат на това Господното свещеническа власт не била повече на земята и светът изпаднал в духовна тъмнина. През следващите вековете Божиите деца имали светлината на Христос, можели да се молят и да чувстват влиянието на Светия Дух. Но пълнотата на Евангелието била загубена. На земята не останал никой със силата и властта да ръководи Църквата и да изпълнява свещени обреди, като кръщение, даване дара на Светия Дух и спасителните обреди на храма. Почти на всички бил отнет достъпът до Светите писания и повечето хора били неграмотни.
Да се направят Писанията достъпни и да се окаже помощ на Божиите деца, като се научат да четат от тях била първата стъпка към Възстановяването на Евангелието. Първоначално Библията била написана на иврит и гръцки, езици непознати на обикновените хора из Европа. После, около 400 години след смъртта на Спасителя, Библията била преведена от Джером на латински. Но все още Писанията не били широко разпространени. Екземплярите трябвало да бъда преписвани на ръка, обикновено от монаси, като за всеки трябвали години, за да бъде завършен.
След това чрез влиянието на Светия Дух, интересът за получаване на знания започнал да нараства в сърцата на хората. Този Ренесанс или „Възраждане” се разпространил из цяла Европа. В края на 14-ти век един свещеник на име Джон Уайклиф започнал да превежда Библията от латински на английски. Тъй като английският език тогава бил млад, непречистен език, църковните ръководители го счели за неподходящ да пренася Божието слово. Някои ръководители били сигурни, че ако хората могли да четат и преведат Библията за себе си, нейното учение щяло да бъде изопачено, други се страхували, че хората с независим достъп до Писанията няма да имат нужда от Църквата и ще спрат да я подкрепят финансово. Следователно Уайклиф бил обявен за еретик и третиран съответно. След като умрял и бил погребан, костите му били изкопани и изгорени. Но Божието дело не можело да бъде спряно.
Докато едни били вдъхновени да преведат Библията, други били вдъхновени да подготвят средствата, за да я публикуват. Към 1455 г. Йохан Гутенберг изобретил печатната машина с подвижен печат и Библията била една от първите книги, които публикувал. За пръв път било възможно да се печатат многобройни копия на Светите писания и на цена, която мнозина можели да си позволят.
Междувременно Божието вдъхновение дошло също върху изследователите. През 1492 г. Христофор Колумб тръгнал да открива нов път към Далечния Изток. Колумб бил воден от Божията ръка в своето пътуване. Той казал, „Бог ми даде вяра, а след това и кураж”2.
Тези изобретения и открития положили основата за по-нататъшни приноси. В началото на 16 век младият Уйлям Тиндейл се записал в Оксфордския университет. Там изучавал делото на изследователя на Библията Еразъм, който вярвал, че Светите писания са „храна за душата (на човека); и … трябва да проникне във всички дълбини на (неговото) сърце и ум”3. Чрез неговите трудове Тиндейл развил любов за Божието слово и желание за всички Божии деца да могат да се угощават с него.
По това време немския монах и професор на име Мартин Лютер определил 95 грешни точки в църквата по неговото време, които той дръзко изпратил в писмо до нейните висши ръководители. В Швейцария Холдрих Цвингли публикувал 67 точки за реформата. Джон Калвин в Швейцария, Джон Нокс в Шотландия и много други помагали в това начинание. Реформацията започнала.
Междувременно Уйлям Тиндейл станал обучен свещеник и владеел осем езика. Вярвал, че директен превод от гръцки и иврит на английски ще бъде по-точен и разбираем от превода нa Уйаклиф от латински. И така Тиндейл, озарен от Духа Божий, превел Новия завет и част от Стария завет. Приятелите му го предупредили, че ще бъде убит, ако го направи, но той бил непоклатим. Веднъж, докато спорел с един учен човек, казал, „Ако Бог пожали живота ми, след много години ще направя така, че едно момче, което бута плуга, да знае повече за Светите писания, отколкото знаеш ти”4.
Впоследствие Тиндейл, подобно на други, бил убит поради своите усилия – обесен и изгорен на клада близо до Брюксел. Но убеждението в това, за което пожертвал живота си, не било изгубено. Милиони преживели за себе си това, което Тиндейл учил през живота си: „Естеството на Божието слово е, че който и да го чете, … то ще започне веднага да го прави всеки ден по-добър и по-добър, докато не стане съвършен човек”5.
Неспокойните политически времена донесли промяна. Поради несъгласието с църквата в Рим крал Хенри VІІІ се обявил за глава на църквата в Англия и поискал копие от английската Библия да се постави във всяка енорийска църква. Гладни за Евангелието хора наобиколили тези Писания, четейки Светите писания един на друг, докато им прегракнат гласовете. Библията също била използвана като буквар, по който се учели да четат. Въпреки че мъченичеството из Европа продължавало, тъмната нощ на невежеството наближавала своя край. Един проповедник заявил, преди да бъде изгорен: „На този ден с Божията благодат, ще запалим такава свещ в Англия, че вярвам, че тя никога няма да угасне”6.
Изразяваме благодарност на всички, които живеят в Англия и в Европа, които са помогнали да запалят тази светлина. С Божията благодат, светлината свети по-ярко. Английският крал Джеймз І се съгласил на нова официална версия на Библията, след като бил наясно с разделенията в неговата страна. Счита се, че над 80 процента от превода на Уйлям Тиндейл на Новия завет и голяма част от Стария завет (Петокнижието, или от Битие до Второзаконие, и от Исус Навиев до Летописи) са запазени във версията на крал Джеймз7. С времето тази версия си проправила път до една нова земя и била прочетена от едно 14-годишно фермерско момче на име Джозеф Смит. Чудно ли по някакъв начин, че версията на крал Джеймз е одобрената английска Библия на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни?
Религиозните преследвания в Англия продължили по време на сина на Джеймз, Чарлз, и мнозина били подтикнати да търсят свобода на нови земи. Сред тях били първите заселници, които стигнали до двете Америки през 1620 г., същата част от света, която Колумб открил 100 години по-рано. Други колонизатори последвали скоро, включително тези като Роджър Уйлямз, основател и губернатор на Роуд Айланд, който продължил да търси Христовата истинска Църква. Уйлямз казал, че нямало правилно установена Христова църква на земята, нито човек, упълномощен да извършва кой да е църковен обряд, нито може да има, докато не се изпратят нови апостоли от Главния Водач на църквата, чието идване търсил”8.
Повече от век по-късно подобни религиозни чувства са водили основателите на една нова нация на американския континент. С Божията ръка те осигурили религиозна свобода на всеки гражданин с вдъхновената Декларация на основните права. Четиринадесет години по-късно, на 23 декември 1805 г., се родил Пророкът Джозеф Смит. Подготовката приближавала своя край за възстановяването.
Като младеж Джозеф „бе завладян от сериозно размишление”9 във връзка с религията. Понеже се родил в земя на религиозната свобода, той можел да пита коя от всичките църкви е правилната. И тъй като Библията била преведена на английски, можел да търси отговор от словото Божие. Прочел в Книгата на Яков, „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога”10 и така и постъпил. В отговор на молитвата на Джозеф Бог Отец и Неговият Син Исус Христос му се явили11. Това смирено фермерско момче било пророкът, избран от Бог да възстанови древната Църква на Исус Христос и Неговото свещеничество в тези последни дни. Това възстановяване трябвало да бъде последното, диспенсацията на пълнотата на времената, възстановяващо всички благословии на свещеничеството, които човек може да има на земята. С това божествено пълномощие неговото дело не било да реформира, нито да протестира срещу това, което вече било на земята. Трябвало да възстанови изгубеното.
Възстановяването, започнало с Първото видение през 1820 г., продължило с появяването на Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос. На 21 септември 1823 г. Джозеф Смит бил посетен от ангела Мороний, който го учил за древен летопис, съдържащ „пълнотата на вечното Евангелие… подготвящо второто пришествие на Месията”12. Записана на златни плочи, Книгата на Мормон дава информация за служението на Христос на западното полукълбо, точно както описва Неговия живот и служение по светите места. Джозеф получил златните плочи четири години по-късно и през декември 1827 г. започнал да превежда Книгата на Мормон13.
Докато превеждали, Джозеф Смит и неговия преписвач Оливър Каудъри прочели за кръщението. Желанието им да получат тази благословия за тях самите станало повод за възстановяването на Аароновото свещеничество на 15 май 1829 г. под ръцете на Иоан Кръстител14.
След това последвало възстановяването на свещеничеството на Мелхиседек, което било дадено на Джозеф и Оливър от апостолите Петър, Яков и Иоан, които притежавали ключовете. След векове на духовна тъмнина силата и властта да се действа от името на Бога, да се извършват свещените обреди и да се ръководи Неговата Църква отново били на земята.
Първите печатни издания на Книгата на Мормон били публикувани на 26 март 1830 г. Няколко дни по-късно на 6 април истинската Христова Църква в тези последни дни била отново организирана в дома на Питър Уитмър-старши във Файет, Ню Йорк. Описвайки резултата от тези събития за света, старейшина Парли П. Прат пише:
Зора зазори, изчезна тъмата,
Знамето на Сион се развя!
Зората на нов светъл ден, …
Сияйна изгря на света15.
Дългата нощ най-накрая свършила и откровения заприиждали, като се превърнали в допълнителни Писания. Учение и Завети са приети от Цървата на 17 август 1835 г. Преводът на Скъпоценен бисер от книгата на Авраам също започнал през тази година.
Скоро последвала допълнителна власт за действие от името на Бог. Храмът Къртланд бил осветен на 27 март 1836 г.16. В този храм Спасителят се явил на Джозеф Смит и Оливър Каудъри, последвали появяванията на Моисей, Илияс и Илия, които дали допълнителни свещенически ключове на Пророка17.
Тази евангелска светлина никога няма да бъде отново отнета от земята. През 1844 г. Джозеф Смит дал всички ключове на свещеничеството на Бригъм Йънг, Джон Тейлър, Уилфърд Уудръф и техните колеги апостоли. Пророкът казва: „Живях, докато не видях това бреме, което лежешена моите плещи, да отиде и на раменете на другите мъже; … ключовете на царството са посадени на земята, за да не бъдат отнемани никога повече;… Няма значение какво ще стане с мен”18. За жалост, три месеца по-късно на 27 юни, Пророкът Джозеф Смит и неговият брат Хайръм са убити мъченически в Картидж, Илинойс.
Старейшина Джон Тейлър, който бил с Пророка, когато е убит, свидетелства за него: „Джозеф Смит, Пророкът и Гледачът на Господа, направи за спасението на хората на този свят повече от всеки друг човек, живял някога на него”19.
Свидетелствам, че делото на Пророка Джозеф Смит е делото на Спасителя. В службата на Господ пътят не винаги е лесен. Често се изискват жертви и със сигурност ще преживеем някакви несгоди. Но като Му служим, откриваме, че Неговата ръка е наистина над нас. Така било и с Уайклиф, Тиндейл и хиляди други, които подготвиха пътя на Възстановяването. Така беше и с Пророка Джозеф Смит и всички, които помогнаха да представят възстановеното Евангелие. Така е и така ще бъде и с нас.
Господ очаква от нас да бъдем толкова верни, отдадени и смели, колкото и тези, които са били преди нас. Били призовани да отдадат живота си за Евангелието. Ние сме призовани да живеем живота си с същата цел. В тези последни дни имаме специална причина да правим това.
Преди онази свята нощ във Витлеем събитията на историята и думите на пророците от всички диспенсации са подготвили пътя за първото идване на Господ и на Неговото Единение. По същия начин историята и пророчествата са положили основата за възстановяването чрез Пророка Джозеф Смит. Имаме ли очи да видим, че събитията и пророчествата на нашето време ни подготвят за Второто пришествие на Спасителя?
Давам специално свидетелство, че нашия Спасител Исус Христос е жив. Свидетелствам, че Неговата ръка е ръководила делото на Възстановяването отпреди основаването на този свят и ще продължава до Неговото Второ пришествие.
Моята молитва е всеки един от нас да се подготви да Го поздрави. В Неговото свято име, тъкмо Исус Христос, амин.