2007
Единият истинен Бог и Исуса Христа, Когото Той изпратил
Ноември 2007 г.


Единият истинен Бог и Исуса Христа, Когото Той изпратил

Заявяваме, че от Писанията е от само себе си ясно, че Отец, Синът и Светият Дух са три отделни личности, три божествени същества.

Както старейшина Балард отбеляза по-рано в тази сесия, различни тенденции на нашето време са допринесли за увеличаващото се обществено внимание към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Господ казва на древните, че това дело в последните дни ще бъде „чудно и странно дело”1, и то е такова. Но когато каним всички да погледнат по-отблизо чудото му, има нещо, за което не искаме никой да се пита – то е дали сме „християни” или не.

В основната си част тази полемика се върти около две точки от учението – възгледа ни за Божеството и вярата ни в принципа на продължаващото откровение, водещ до „отворен” набор или канон от Писания. Когато говорим за това, не трябва да се защитаваме заради вярата си; но бихме искали да не ни разбират погрешно. И така, с желание да подобря разбирането и недвусмислено да обявя нашето християнство, днес ще говоря върху първото от двете учения, които споменах преди малко.

В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни първият и най-важен символ на вярата гласи, „Ние вярваме в Бога, Вечния Отец, и в Сина Му, Исус Христос, и в Светия Дух”2. Ние вярваме, че тези три божествени Личности, образуващи едно Божество, са обединени в цел, служение, свидетелство и мисия. Вярваме, че Те са изпълнени с едно и също божествено чувство на милост и обич, справедливост и благодат, търпение, опрощение и изкупление. Мисля, че съвсем точно можем да кажем, че вярваме, че Те са едно във всеки важен и вечен аспект, освен в това, че Те са три Личности, събрани в една същност, идея за Троицата, която никога не е била излагана в Писанията, защото не е истина.

Дори в един уважаван източ- ник, Harper’s Bible Dictionary (Библейският речник Харпърс) пише, че „официалното учение за Троицата, така както е дефинирано от големите църковни събори през ІV и V век, не може да бъде открито в (Новия завет)”3.

Затова каквато и да била критика, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни не се придържа към съвременния християнски възглед за Бог, Исус и Светият Дух, е коментар, отнасящ се не към отдадеността ни към Христос, а по-скоро приемане (съвсем точно, бих добавил), че нашият възглед за Божеството скъсва с християнската история след Новия завет и се завръща към учението, проповядвано от самия Исус Христос. Сега няколко думи за историята непосредствено след Новия завет могат да бъдат от полза.

През 325 г. сл. Хр. римският император Константин свикал Никейския събор, за да обсъди – редом с други неща – наболялата тема за така наречената „единна троица” на Бог. Онова, което произлязло от ожесточените дебати на свещеници, философи и църковни представители, станало известно (след още 125 години и още три големи събора)4 като Никейското верую/догма, което по-късно претърпяло допълнителни обработки, като например Атанасиевото верую/догма. Тези различни разработки и повторения на вярвания – и други, натрупани с вековете – заявяват, че Отец, Синът и Светият Дух са абстрактни, абсолютни, извън пределите на съзнанието, иманентни, съществуващи под различни форми, вечно съществуващи заедно, непознаваеми, без тела или чувства и обитаващи извън времето и пространството. В такива веруя Те тримата са отделни Личности, но едно и също същество, така нареченото „тайнство на троицата”. Те са три отделни Личности, но не три Бога, а един. И трите Личности са неразбираеми, и съответно единия Бог е неразбираем.

С нашите критици сме на едно мнение поне за следното – тази формулировка за Божеството е наистина неразбираема. С такова объркващо определение за Бог, наложено върху църквата, не е за учудване, че един монах от ІV век възкликва, „Горко ми! Те ми отнеха моя Бог… и не зная на кого да се покланям и към кого да се обърна”5. Как можем да се доверим, да обикнем и се поклоним, да не говорим да се стремим да бъдем като Някой, Който е неразбираем и непознаваем? Ами молитвата на Исус към Неговия Отец в Небесата, че „това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил”?6

Не целим да уроним вярата на когото и да било, нито учението на която и да е религия. Ние се отнасяме със същото уважение към всички хора и техните учения, с каквото очакваме да се отнасят към нашето. (Това също е един от символите на вярата ни.) Но ако някой твърди, че не сме християни, защото не поддържаме възглед за Божеството от ІV или V век, тогава какво остава за онези първи светии-християни, много от които видели живия Христос с очите си, които също не поддържали този възглед?7

Заявяваме, че от Писанията е от само себе си ясно, че Отец, Синът и Светият Дух са три отделни личности, три божествени същества, отбелязвайки следните недвусмислени примери – великата застъпническа молива на Спасителя, която споменахме преди малко, Неговото кръщение от ръцете на Иоан Кръстител, изживяването на Хълма на преображението и мъченичеството на Стефан – да дам само четири примера.

С тези източници от Новия Завет и още много8 известни ни може да започна да се повтарям, като питам – какво има пред вид Исус, когато казва, „Не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец”9. В друг случай Той казва, „Слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил”10. За Своите противници казва, „… видяха и намразиха и Мене и Отца Ми”11. И, разбира се, виждаме това винаги почтително послушание към Неговия Отец, което кара Исус да каже, „Защо питаш Мене за доброто? Един Бог има, Който е добър”12. „Отец Ми е по-голям от Мене”13.

Кого Исус умолява толкова пламенно през всичките тези години, включително когато се провиква измъчено, „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша”14 и „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”15 Да се признаят фактите от Писанията, че иначе съвършено обединените членове на Божеството са отделни и разделени същества не е политеизъм; то по-скоро е част от великото откровение, което Исус идва да даде относно природата на божествените същества. Вероятно апостол Павел го казва най-добре: „Христа Исуса, … Който като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога”16.

Друга свързана с тази причина Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни да бъде изключена от категорията християни от някои е следната – ние вярваме, като древните пророци и апостоли, в един прославен Бог с тяло17. Питам онези, които критикуват това основано на Писанията вярване, макар и риторично: Ако идеята за Бог с тяло е отблъскваща, защо тогава основните учения и най-отличителните характерни черти на християнството са въплъщението, Единението и физическото възкресение на Господ Исус Христос? Ако притежаването на тяло е не само ненужно, но дори нежелано от Божеството, защо Изкупителят на човечеството изкупва Своето тяло от смъртта и гроба, гарантирайки, че то никога няма отново да бъде разделено от Неговия дух за време или вечността?18 Всеки, който отрича идеята за Бог с тяло, отрича както смъртния, така и възкресения Христос. Никой, който претендира да е истински християнин, не би искал направи това.

На всеки, който чува гласа ми и има съмнения относно нашето християнство, аз давам следното свидетелство. Свидетелствам, че Исус Христос е реалният, жив Син на нашия реален, жив Бог. Този Исус е наш Спасител и Изкупител, Който под ръководството на Отца създал небесата и земята и всички неща, които са в тях. Давам свидетелство, че Той е роден от девица, че през живота Си извършва велики чудеса, видени както от хиляди Негови ученици, така и от Неговите врагове. Свидетелствам, че Той имал власт над смъртта, защото е от Бог, но че доброволно се подлага на смърт заради нас, бидейки също смъртен за известно време. Заявявам, че чрез доброволното Си подчинение на смъртта Той взел върху Си греховете на света, заплащайки безпределната цена за всяка болка и болест, за всяка сърдечна мъка и нещастие от Адам до края на света. Като прави това, Той физически побеждава гроба и духовно побеждава ада, като освобождава човешкото семейство. Давам свидетелство, че Той бил буквално възкресен от гроба и след като се възнесъл при Своя Отец, с цел да завърши процеса на това възкресение, Той множество пъти се явил на стотици Негови ученици в Стария и Новия свят. Знам, че Той е Светия Израилев, Месията, Който един ден ще дойте отново в окончателна слава, за да царува на земята като Господар на господарите и Цар на царете. Знам, че няма друго име под небето, чрез което човек може да бъде спасен и че само осланяйки се на Неговите заслуги, милост и нескончаема благодат19 можем да получим вечен живот.

Допълнителното ми свидетелство за това бляскаво учение е, че в подготовка на хилядолетното Си царуване в последните дни Исус Христос вече се е явявал нееднократно в тяло, изпълнено с величествена слава. През пролетта на 1820 г. едно 14-годишно момче, объркано от много от същите тези учения, които все още объркват голяма част от християнството, отива да се моли в една горичка. В отговор на тази искрена молитва, казана на толкова ранна възраст, Отец и Синът се явяват на това момче-пророк Джозеф Смит като славни същества, имащи тела. Онзи ден отбелязва началото на завръщането на истинното новозаветно Евангелие на Господ Исус Христос и възстановяването на други пророчески истини, дадени от дните на Адам до днес.

Свидетелствам, че знанието ми за тези неща е истинно и че небесата са отворени за всички, които търсят същото потвърждение. Чрез Светия Дух на истината, нека всички ние да опознаем „единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото (Той) изпратил”20. И тогава нека живеем според Техните учения и бъдем истински християни на дело, както и на думи, се моля в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Исаия 29:14.

  2. Символът на вярата 1:1.

  3. В P. Achtemeier, ed., стр. 1099; курсив добавен.

  4. Константинопол, 381 сл.Хр.; Ефес, 431 сл.Хр.; Халцедон, 451 сл.Хр.

  5. Вж. Owen Chadwick, Western Asceticism, 1958 г., стр. 235.

  6. Иоана 17:3; курсив добавен.

  7. Вж. Robinson’s, Are Mormons Christian?, стр. 71–89 за подробен коментар по тази тема. Вж. също Robert Millet’s Getting at the Truth, 2004 г., най-вече стр. 106–122.

  8. Вж. напр., Иоана 12:27–30; Иоана 14:26; Римляните 8:34; Евреите 1:1–3.

  9. Иоана 5:19; вж. също Иоана 14:10.

  10. Иоана 6:38.

  11. Иоана 15:24.

  12. Матея 19:17.

  13. Иоана 14:28.

  14. Матея 26:39.

  15. Матея 27:46.

  16. Филипяните 2:5–6.

  17. Вж. David L. Paulsen, „Early Christian Belief in a Corporeal Deity: Origen and Augustine as Reluctant Witnesses,” Harvard Theological Review, том 83, № 2, 1990, стр. 105–16; David L. Paulsen, „The Doctrine of Divine Embodiment: Restoration, Judeo-Christian, and Philosophical Perspectives,” BYU Studies, том 35, № 4, 1996 г., стр. 7–94; James L. Kugel, The God of Old: Inside the Lost World of the Bible 2003 г., xi–xii, стр. 5–6, 104–6, 134–35; Clark Pinnock, Most Moved Mover: A Theology of God’s Openness, 2001 г., стр. 33–34.

  18. Вж. Римляните 6:9; Алма 11:45.

  19. Вж. 1 Нефи 10:6; 2 Нефи 2:8; 31:19; Мороний 6:4; Римляните 3:24 (П.Дж.С.).

  20. Иоана 17:3.