Ръцете на безопасността
Когато идваме смирени и напълно разкаяни на събранието за причастието и с достойнство вземаме от причастието, можем да усещаме тези ръце (на безопасност) отново и отново.
Тази вечер ще говоря за Единението на Исус Христос и връзката му с раздаването на причастието от носителите на Аароновото свещеничество, така силно и красиво преподадени тази сутрин от старейшина Оукс. Ще използвам една кратка фраза от Писанията, която ми помага да онагледя милостта на Спасителя. Фразата е “ръцете на безопасността” (вж. Алма 34:16).
Сигурни в Неговите ръце
Едно семейство правело снимки на наблюдателна площадка в Норт Рим в Големия каньон. Те чули писъци и изтичвайки, открили че едно 2-годишно момиченце било паднало през парапета на една скална тераса около 11 м по-надолу. Малката се опитвала да се изкатери обратно, но движенията й я карали да се плъзга още повече надолу, докато накрая била само на метър и половина от края на опасна 61-метрова пропаст.
Един 19-годишен млад мъж на име Йън видял къде е тя и използвайки обучението си за извънредни ситуации, разбрал как да се справи с положението. Ето думите му: “Незабавно прецених всичко и просто знаех какво трябва да правя. Оставих фотоапарата си и отидох малко настрани по склона, където не беше така стръмно, покатерих се през парапета, пропълзях през няколко скали и през храсталаци и я намерих”. Държейки я в ръцете си близо час, Йън чакал спасителите да му хвърлят въжета, за да ги спасят” (“Save Her!” New Era, септ. 2007 г., стр. 6). Фразата “държейки я в ръце” грабна вниманието ми, защото Писанията говорят за ръце – ръце на обич, ръце на милост и ръце на безопасност (вж. 2 Нефи 1:15; Мосия 16:12; Алма 5:33; У. и З. 6:20 и 29:1).
Фразата “обгърнати в ръцете на безопасността” иде от посланието в Писанията на Амулик към зорамитите относно безпределното и вечно Единение. Той учи, че жертвата на Сина Божий е направила възможно човек да има вяра в Христа, което да ни доведе до покаяние. “И тъй милостта може да удовлетвори изискванията на правосъдието и да обгърне човеците в ръцете на безопасността” (Алма 34:9–16; вж. и ст. 9–15).
Преподавайте духовното чрез материалното
За да разберем по-добре “ръцете на безопасността”, е важно да помним, че Спасителят използвал материални вещи като монети, семена, овце, самуни хляб, риби и части от тялото, за да учи на евангелските принципи.
Ръцете са осезаеми и ние ги използваме, за да изразим привързаност и обич. Когато си идвам вкъщи от работа, аз бивам обгърнат от осезаемите ръце на моята съпруга. Усещал съм ръце на обич и безопасност по време на службата си в Латинска Америка чрез популярния поздрав un abrazo или прегръдка.
Като съм размишлявал как ефикасно да преподавам Единението на други хора, изразът “ръцете на безопасността” е бил от полза. Когато сме били кръстени и сме получили Светия Дух чрез полагане на ръце, сме получили два обреда, които ни запознават с ръцете на безопасността. Когато идваме смирени и напълно разкаяни на събранието за причастието и с достойнство вземаме от причастието, можем да усещаме тези ръце отново и отново.
Оприличаване на събранието за причастието с нашето време
Въведението на Учение и Завети 110 дава контекста за един от най-уместните ни стихове за това да се радваме на ръцете на безопасността. В един неделен ден по време на освещаването на храма Къртлънд Пророкът Джозеф Смит обяснява, че той и други носители на свещеничеството са раздали причастието на Църквата.
След този свят обред Джозеф Смит и Оливър Каудъри се оттеглили да се помолят насаме. След молитвата Спасителят се явил на двамата мъже и казал, “Ето, вашите грехове са ви простени; вие сте чисти пред Мен, ето защо вдигнете глава и се радвайте” (У. и З. 110:5).
Поредицата от събития в храма Къртлънд през 1836 г. е аналогична на нашето съвремие и е оприличена на нас. Неделя след неделя вие, млади носители на свещеничеството, раздавате причастието на светиите, които идват на събранието за причастието молитвено настроени, жадни за духовно изцеление, надяващи се, молещи се да чуят в душите и сърцата си следните думи: “Ето, вашите грехове са ви простени; вие сте чисти пред Мен, ето защо вдигнете глава и се радвайте” (У. и З. 110:5).
Старейшина Далин Х. Оукс свидетелства, че съществува духовно очистване или изцеление, свързано с причастието: “Причастието на Господната вечеря е подновяване на кръщелните завети и благословии. Заповядано ни е да се покаем за греховете си и да дойдем при Господ със съкрушено сърце и каещ се дух, и да вземем от причастието. Като вземаме от хляба, ние свидетелстваме, че желаем да вземем върху си името на Исус Христос и винаги да Го помним и да спазваме заповедите Му. Когато спазваме този завет, Господ подновява очистващия ефект на нашето кръщение. Ние ставаме чисти и можем винаги да имаме Неговия дух да бъде с нас” (“Special Witnesses of Christ”, Liahona, апр. 2001 г., стp. 14).
Последици за носителите на Аароновото свещеничество
За да помогнат на членовете по-пълно да получат това очистване или ръцете на безопасността, хората, които държат ключовете на властта и онези, които раздават причастието, трябва да осигурят да бъдат следвани общите напътствия на църковните ръководства относно приготвяне, благославяне и раздаване на причастието. Всеки носител на свещеничеството трябва да помни, че действа от името на Господ и да бъде благоговеен и достоен. Общо казано, нашите младежи са образцови. При раздаването на причастието обаче понякога виждаме една обезпокоителна тенденция към прекомерна непринуденост и небрежност на облекло и външен вид.
Млади мъже, преди да отидете на църква, бихте ли спрели пак пред огледалото и бихте ли се запитали дали външността ви е в ред? Още по-добре поканете човек, когото обичате, например родител, да ви огледа и ако нещо не е в ред, не се засягайте от съвета му.
Истинските служители на Исус Христос са подходящо сресани и облечени, винаги отразяващи Неговите стандарти, а не светската тенденция към непринуденост. Проверете внимателно всеки детайл, за да се уверите, че Духът Господен ще присъства. Облеклото или външният вид на хората, които ще отслужват причастието, не бива да са причина за разсейване на онези, които искрено търсят благословиите на безпределното Единение.
Една тема от посланията на президент Монсън до нас, носителите на свещеничеството, е за привилегията да носим свещеничеството. Това е “пълномощие да служим, привилегия да извисяваме и възможност да благославяме живота на другите” (“Нашата свята свещеническа отговорност”, Лиахона, май 2006 г., стр. 57). Свидетелствам, че това се отнася до отслужването на причастието.
Да усетим ръцете на безопасността
Докато служех като епископ, бях свидетел на благословиите на Единението в живота на членове на Църквата, които бяха извършили сериозни прегрешения. Като съдия в Израил слушах техните изповеди и при нужда им налагах ограничения, като например известно време да не вземат от причастието.
Един несемеен пълнолетен младеж в нашия район излизаше на срещи с млада жена. Те довели до това чувствата им на обич да излязат извън контрол. Той дойде при мен за съвет и помощ. Въз основа на изповедта му и на това, което Духът ме подтикна, измежду другите неща, бе да не му позволя известно време да взема от причастието. Срещахме се редовно, за да се уверим, че е настъпило покаяние и след съответното време аз отново му позволих да взема причастието.
Като седях на подиума, очите ми бяха привлечени към него, тъй като сега той достойно вземаше от причастието. Бях свидетел как ръцете на милостта, обичта и безопасността го обгърнаха, докато изцеляващото Единение сгря душата му и повдигна бремето му, в резултат на което той получи обещаното опрощение, мир и щастие.
Единението – една вечна сила
Преживявал съм и съм бил свидетел на една истина, на която учи президент Пакър: “По някаква причина си мислим, че Единението на Христос важи само в края на смъртния живот, за изкуплението от Падението и духовната смърт. То е много повече от това. То е сила, която присъства винаги и която можем да призоваваме във всекидневния си живот. Когато се раздираме и терзаем вътрешно, когато ни мъчи вина или скръб, Той може да ни изцели. Въпреки че не разбираме напълно как е извършено Единението на Христос, ние можем да изпитаме “Божия мир, който никой ум не може да схване” (“Докосването на ръката на Учителя”, Лиахона, май 2001 г., стр. 26).
Обичам моя Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос. Аз полагам своята вяра, своята любов, своята лоялност и отдаденост пред Тях. Свидетелствам, че Бог е нашият Небесен Отец и ние сме Негови деца. Давам свидетелство, че Единението е реално и има сила в нашия живот. Свидетелствам, че възстановеното Евангелие е истинно. Тези истини се намират в Светите писания, по-специално в Книгата на Мормон. В името на Исус Христос, амин.