Младежи
Никой не е съвършен
Винаги съм копняла да бъда като Нефи: послушна във всичко, напълно вярна и дълбоко духовна. За мен Нефи бе върховният пример за доброта. Едно от най-желаните от мен неща бе мисълта да израсна точно като него – или поне част от неговото съвършенство да стане и мое.
Един ден преминавах през една малка криза, предизвикана от чувства на неспособност. Имах големи амбиции и много цели. Но изглеждаше, че доникъде не стигах. През сълзи на отчаяние аз изразих тези чувства пред моя баща. Той бързо стана, отиде до етажерката и издърпа един от неговите екземпляри на Книгата на Мормон. Без да каже и дума, той отвори на 2 Нефи 4 и започна да чете стих 17.
Тръпки преминаха по цялото ми тяло, докато слушах следните силни думи: “О, окаян аз човек!” Мислите ми препускаха. Как може Нефи, моят герой и пример, да каже, че е “окаян”? Ако той беше окаян, каква трябваше да бъда аз?
Отново ме полазиха тръпки, когато баща ми прочете стих 28: “Събуди се, душо моя! Не изпадай повече в грях!” Сякаш тъмните облаци в ума се бяха разкъсали и отдръпнали, за да открият топлината и блясъка на ясното синьо небе и яркото слънце. Невъзможно е да опиша начина, по който този стих освети моята душа. Малко пасажи от Писанията са ме изпълвали с толкова надежда, вдъхновение и радост.
В стих 30 Нефи казва точно онова, което мислех, само че с повече красноречие: “душата ми ще се весели в Тебе, мой Боже и канара на моето спасение”. Този стих ми даде чувство на мир и благодарност за Господната нежна милост и любов.
Баща ми затвори книгата и обясни, че тези стихове понякога се наричат псалма на Нефи. След това той ми каза, че дори най-великите хора на земята са несъвършени и че тези хора трябва да осъзнават своите несъвършенства – ако ли не, те щяха да бъдат горди и съответно лишени от величие.
Разбрах. Само защото имах слабости не означаваше, че бях неспособна да стана като Нефи. Осъзнаването на моите несъвършенства ме приближаваше до калибъра на Нефи. Нефи бил велик, защото освен послушен и верен той бил смирен и готов да осъзнае своите слабости.
Откакто това се случи, аз високо ценя тези думи на Нефи. Всеки път когато ги чета, аз чувствам тръпките и вдъхновението, които почувствах първия път, когато ги прочетох. Тези стихове ми казват, че аз съм дъщеря Божия, способна да постигна повече от всичко, което някога мога да си представя. Знам, че ме чакат изобилни благословии, ако съм вярна и продължавам напред.