Продължете с търпение
Уроците, които научаваме от търпението, ще изградят характера ни, ще въздигнат живота ни и ще подсилят щастието ни.
През 60-те години на 20 век един професор от Станфордския университет започнал скромен експеримент, изследвайки силата на волята на 4-годишни деца. Той поставял пред тях голям бонбон и им казвал, че могат да го изядат веднага или, ако почакат около 15 минути, ще получат два бонбона.
После оставял децата сами и гледал какво се случва зад двустранно огледало. Някои от децата изяли бонбона веднага, някои могли да изчакат само няколко минути преди да се поддадат на изкушението. Само 30 процента успели да изчакат.
Експериментът бил умерено интересен и професорът преминал към други изследователски области, защото според собствените му думи, “има толкова много неща, които можеш да правиш с деца, които се опитват да не ядат бонбони”. Но с времето той следял децата и забелязал интересна зависимост: децата, които не можели да изчакат, по-късно в живота си имали затруднения и имали повече поведенчески проблеми, докато онези, които чакали, били склонни към по-положително отношение и по-добра мотивация, имали по-високи оценки и доходи и по-здрави взаимоотношения.
Това, което започнало като обикновен експеримент с деца и бонбони, се превърнало във важно изследване, което показва, че способността да изчакваме – да бъдем търпеливи – е ключова черта на характера, която може да предвиди бъдещ успех в живота1.
Чакането може да бъде трудно
Чакането може да бъде трудно. Децата го знаят, също така и възрастните. Ние живеем в свят, предлагащ бързо хранене, моментни съобщения, гледане на филми при поискване и незабавни отговори за повечето обикновени или значими въпроси. Не обичаме да чакаме. Някои дори чувстват, че кръвното им налягане се повишава, когато “тяхната” опашка в магазина се движи по-бавно, отколкото тези около тях.
Търпението – способността да задържаме желанията за определено време – е ценна и рядка добродетел. Ние искаме това, което искаме, и го искаме сега. Затова самата идея за търпението може да изглежда неприятна, а понякога мъчителна.
Въпреки това, без търпение, не можем да угодим на Бог, не можем да станем съвършени. Всъщност, търпението е пречистващ процес, който избистря разбирането, задълбочава щастието, съсредоточава действието и предлага надежда за спокойствие.
Като родители знаем колко неразумно би било да задоволяваме всяко желание на своите деца. Но децата не са единствените, които се разглезват, когато са засипани с незабавно удовлетворение. Нашият Небесен Отец знае това, което разбират с времето добрите родители: за да съзреят и достигнат своя потенциал, децата трябва да се научат да чакат.
Търпението не е просто чакане
Когато бях на 10 години, със семейството ми станахме бежанци в нова страна. Преди да пристигнем в Западна Германия, винаги съм бил добър ученик в училище. Там моя образователен опит беше значително по-различен. Географията, която учихме в моето училище, беше нова за мен. Историята, която изучавахме, също беше различна. Преди аз учех руски като втори език, сега това беше английски. Това беше трудно за мен. Наистина имаше моменти, когато истински вярвах, че езикът ми не е направен да говори на английски.
Тъй като такава голяма част от учебната програма беше нова и чужда за мен, аз изостанах. За пръв път в живота си започнах да се чудя дали бях достатъчно умен за училището.
За щастие имах учител, който ме научи да бъда търпелив. Научи ме, че постоянната и упорита работа – търпеливото упорство – би ми помогнало да уча.
С времето трудните предмети станаха по-лесни – дори английския език. Бавно започнах да виждам, че ако упорито полагам усилия, можех да уча. Не се получи бързо, но с търпение стана накрая.
От това преживяване научих, че търпението е много повече от просто чакане нещо да се случи – то изисква да се работи активно за постигането на цели, които си заслужават, и да не обезсърчаваме, когато резултатите не са незабавни или без усилие.
Тук съществува една важна представа: търпението не е пасивно примирение, нито пък отказ да действаме заради страховете ни. Търпението означава активно изчакване и устояване. Означава да продължаваме и да правим всичко, което можем – да работим, да се надяваме и да упражняваме вяра, да понесем трудностите с твърдост дори когато отлагаме желанията на сърцата си. Търпението не е просто устояване, а успешно устояване!
Нетърпението, от друга страна, е симптом на егоизма. То е характерна черта на хората, погълнати в себе си. Появява се от твърде разпространеното състояние, наречено синдром “център на вселената”, който кара хората да вярват, че светът върти около тях и всички други са второстепенни герои в големия театър на земния живот, в който само те имат главна роля.
Мои братя, колко различно е това от стандартът, даден ни от Господ като свещенически ръководители.
Търпение: принцип на свещеничеството
Като носители на свещеничеството и представители на Господ Исус Христос ние трябва да служим на другите по начин, съвместим с Неговия пример. Има причина почти всеки урок за ръководене на свещеничеството в определен момент да опира до раздел 121 от Учение и Завети. В няколко стиха Господ дава един основен курс за ръководене на свещеничеството. “Никаква сила или влияние не може и не трябва да се упражняват чрез свещеничеството, а само чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна”2.
Характерните черти и практики, описани в тези стихове, са основата на божественото търпение и са неразделно свързани с ефикасната свещеническа и патриархална служба. Тези качества ще ви дадат сила и мъдрост за увеличаването на вашето призование, при преподаването на Евангелието, приобщаването на членовете на кворума и при извършването на най-важната свещеническа служба, която наистина е между стените на собствените ви домове.
Нека винаги да помним, че една от причините Бог да ни повери свещеничеството е да ни помогне да се подготвим за вечните благословии, като пречистим своето естество чрез търпението, изисквано в свещеническата служба.
Както Господ е търпелив с нас, нека бъдем търпеливи с онези, на които служим. Разберете, че и те като нас са несъвършени. Те като нас правят грешки. Подобно на нас, те искат другите да мислят добре и положително за тях.
Не се отказвайте от никого. А това включва да не се отказвате от себе си.
Вярвам, че всеки един от нас в даден момент може да се отъждестви със слугата в Христовата притча, който дължал пари на царя и се молел, казвайки, “Господарю, имай търпение към мене”3.
Господният начин и време
Чедата на Израил чакали 40 години в пустинята, преди да успеят да влязат в Обетованата земя. Яков чакал 7 дълги години за Рахил. Юдеите чакали 70 години във Вавилон, преди да могат да се завърнат и отново да построят храма. Нефитите чакали знамение за раждането на Христос, въпреки че знаели, че ако знамението не се появи, те ще загинат. Изпитанията на Джозеф Смит в затвора Либърти накарали Пророкът на Бог да се пита, “Докога?” 4
Във всеки случай Небесния Отец имал причина да накара Своите чеда да чакат.
Всеки един от нас е призован да чака по свой собствен начин. Ние чакаме отговори на молитви. Чакаме за неща, които в този момент може да изглеждат толкова правилни и добри за нас, че ние не можем въобще да си представим защо Небесния Отец би отложил отговора.
Помня когато се подготвях да се обучавам за боен пилот. Голяма част от предварителното ни военно обучение прекарвахме във физически упражнения. Още не съм съвсем сигурен защо безкрайното бягане се считаше за толкова съществена част от подготовката да станеш пилот. Въпреки това ние бягахме и бягахме, и бягахме.
Докато тичах, започнах да забелязвам нещо, което честно казано, ме притесняваше. Отново и отново ме надминаваха мъже, които пушеха, пиеха и правеха всякакви неща, които противоречаха на Евангелието и по-специално на Словото на мъдростта.
Спомням си, че мислех, “Чакай малко! Не се ли очаква от мен да мога да бягам и да не се уморявам?” Но аз бях уморен, а ме надминаваха хора, които определено не следваха Словото на мъдростта. Признавам си, на моменти това ме притесняваше. Питах се беше ли обещанието истинно или не?
Не получих отговор веднага. Но в крайна сметка научих, че Божиите обещания не се изпълняват толкова бързо или по начина, който се може би се надяваме; те идват в избрано от Него време и начин. Години по-късно можех ясно да видя материалните благословии, които получават онези, които се подчиняват на Словото на мъдростта – в допълнение към духовните благословии, които получаваме веднага от подчинението на някой от Божиите закони. Гледайки назад, знам със сигурност, че обещанията Господни, макар и не винаги незабавни, винаги са сигурни.
Търпението изисква вяра
Бригъм Йънг учи, че когато се появявали неща, които не можел да разбере напълно, той се молел на Господ, “Дай ми търпение да чакам, докато сам не го разбера”5. И после Бригъм продължавал да се моли, докато могъл да го разбере.
Трябва да научим, че в Господният план нашето разбиране идва “ред по ред, правило след правило”6. Накратко, знанието и разбирането идват с цената на търпението.
Често ще можем да разберем дълбоките долини на нашето настояще, като погледнем обратно към тях от планините на бъдещите преживявания. Често ние не можем да видим Господната ръка в живота ни, докато не мине много време от преживените изпитания. Често най-трудните времена в живота ни са съществени градивни елементи, които формират основата на характера ни и павират пътят за бъдещи възможности, разбирания и щастие.
Търпението, плод на Духа7
Търпението е божествена черта, която може да изцелява души, да отключи съкровищница от знания и разбиране и да преобрази обикновени мъже и жени в светии и ангели. Търпението е плод на Духа.
Търпението означава да останем с нещо докрая. Означава отлагане на незабавното удовлетворение в замяна на бъдещи благословии. Означава да обуздаем гнева и да не изказваме лошата дума. Означава да устоим на злото дори когато изглежда, че то прави другите богати.
Търпението означава да приемем това, което не можем да променим и да се изправим срещу него със смелост, благодат и вяра. Означава да бъдем “готов(и) да се покори(м) на всички неща, които Господ сметне за нужно да (ни) причини, тъкмо както детето се покорява на баща си”8. В крайна сметка търпението означава да бъдем “непоколебим(и) и постоян(ни) и непоклатим(и) в спазването на заповедите Господни”9 всеки час и всеки ден, дори когато е трудно да направим това. Според думите на Иоан Откровителя, “Тук е (нужно) търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса”10.
Търпението е процес на усъвършенстване. Сам Спасителят казва, че в търпението си ще придобиете душите си11. Или, ако използваме друг превод от гръцкия текст, в търпението си ще имате пълен контрол на душите си12. Търпението означава да живеем с вяра, знаейки че понякога израстваме най-вече от чакането, а не от получаването. Това е било вярно по времето на Спасителя. Вярно е и в наше време, защото ни е заповядано в тези последни дни да “постоянства(ме) в търпение, докато не се усъвършенства(ме)”13.
Господ ни благославя за нашето търпение
Перифразирайки псалмиста от древността, ако чакаме Господ търпеливо, Той ще се склони към нас. Той ще чуе вика ни. Той ще ни изведе от гибелната яма и ще постави нозете ни на здрава скала. Той ще постави нова песен в устата ни, и ние ще възхваляваме нашия Бог. Много хора около нас ще го видят и ще уповават на Господа14.
Скъпи мои братя, работата с търпението по същество е следната: спазвайте заповедите, уповавайте на Бог Нашия Небесен Отец, служете Му с кротост и Христова любов, упражнявайте вяра, и надежда в Спасителя и никога не се предавайте. Уроците, които научаваме от търпението, ще изградят характера ни, ще въздигнат живота ни и подсилят щастието ни. Те ще ни помогнат да станем достойни носители на свещеничеството и верни ученици на нашия Учител Исус Христос.
Моята молитва е търпението да бъде определяща черта за нас, носителите на свещеничеството на Всемогъщият Бог, така че смело да уповаваме на Господните обещания и Неговото време, да се отнасяме с другите с търпение и състрадание, които търсим за себе си; и да продължим с търпение, докато не станем съвършени (вж. У. и З. 67:13). В святото име на Исус Христос, амин.