Не забравяйте
Моята молитва и благословия е вие никога да не забравяте, че сте наистина скъпоценни дъщери в Божието царство.
Мои скъпи сестри, каква радост е да бъда с вас днес. Винаги очаквам с нетърпение това годишно събрание на Обществото за взаимопомощ и посланията, отправяни тук. Благодаря ви, сестри. Скъпоценна привилегия е за мен да бъда посочен от президент Томас С. Монсън да говоря днес и да добавя някои мисли, адресирани до сестрите в Църквата.
Преди известно време се разхождах в една красива градина с моята съпруга и дъщеря си. Размишлявах над славата и красотата на Божието творение. И тогава, сред всички тези прекрасни цветя, аз забелязах едни малки цветчета. Знаех името на това цвете, защото от малък чувствам специална връзка с него. Цветето се нарича незабравка.
Не съм сигурен точно защо това малко цвете е имало такова значение за мен през годините. То не привлича незабавно вниманието, не е трудно да остане незабелязано сред по-големите и по-изтъкващите себе си цветя, но все пак е толкова красиво с наситения си цвят на най-синьо небе – може би това е една от причините да го харесвам толкова.
Също и натрапчивата молба, която неговото име изразява на много езици. Според една германска легенда, когато Бог приключил с наименуването на всичките растения, имало едно, което останало без име. Чул се тънък гласец, “Не ме забравяй, Господи!” И Господ отговорил, че точно това ще бъде името му.
Днес бих искал да използвам това малко цвете като метафора. Петте венчелистчета на малкото цвете незабравка ме карат да се спра върху пет неща, които ще е мъдро никога да не забравяме.
Първо, не забравяйте да бъдете търпеливи със себе си.
Искам да ви кажа нещо, което се надявам да приемете по правилния начин: Бог е напълно наясно, че вие и аз не сме съвършени.
Нека добавя: Бог също така е напълно наясно, че хората, които вие считате за съвършени, не са такива.
И въпреки това ние отделяме толкова много време и енергия в сравняване на себе си с другите–обикновено съпоставяйки нашите слабости с техните силни страни. Това ни кара да насаждаме очаквания за себе си, които е невъзможно да удовлетворим. В резултат на това ние така и не отбелязваме нашите добри усилия, защото те ни изглеждат по-дребни от постигнатото от някой друг.
Всеки има силни страни и слабости.
Прекрасно е, че имате силни страни.
И част от вашия смъртен опит е да имате слабости.
Господ желае да ни помогне рано или късно да превърнем всички наши слабости в силни страни1, но също така знае, че това е една дългосрочна цел. Той желае ние да станем съвършени2, и ако останем на пътя на ученичеството, един ден ще станем такива. И е съвсем в реда на нещата, че това все още не се е случило. Продължавайте да полагате усилия в тази насока, но спрете да се самонаказвате.
Скъпи сестри, мнозина от вас са безкрайно състрадателни и търпеливи с чуждите слабости. Моля, не забравяйте да бъдете състрадателни и търпеливи със себе си.
Междувременно бъдете благодарни за всичките малки успехи у дома, взаимоотношенията в семейството ви, вашето образование и професия, участието ви в Църквата и личното ви усъвършенстване. Подобно на незабравките, тези успехи може да ви изглеждат малки и да останат незабелязани от другите, но Бог ги забелязва и те не са незначителни за Него. Ако според вас успехът се състои в това да бъдете най-съвършената роза или смайваща орхидея, възможно е да изпуснете най-хубавото в живота.
Например, стремежът да имате една образцова семейна домашна вечер всяка седмица – макар това да прави живота на вас и вашето семейство направо ужасен – може да не е най-добрия избор. Вместо това си задайте следния въпрос, “Какво бихме могли да правим като семейство, което да дава радост и духовност, като ни сближава?” Такъв тип семейна домашна вечер – макар да бъде скромна по обхват и изпълнение – може да има много по-положителни дългосрочни резултати.
Нашето пътуване към съвършенството е продължително, но ние можем да откриваме радост и удовлетворение дори в най-малките стъпки на това пътуване.
Второ, не забравяйте разликата между добрата жертва и глупавата жертва.
Приемливата жертва е да се откажем от нещо добро заради нещо с много по-голяма стойност.
Да се откажем от малко сън, за да помогнем на дете, което е имало кошмар, е една добра жертва. Всички знаем това. Но да останем будни цяла нощ, застрашавайки здравето си, за да изработим съвършеният аксесоар за неделните дрехи на нашата дъщеря може би не е толкова добра жертва.
Да отделим известно време на изучаване на Писанията или подготвяне на урок е една добра жертва. Да прекараме много часове в бродиране на заглавието на урока в домашно направени кухненски ръкохватки за всеки член на класа може би не е такава жертва.
Хората и ситуациите се различават и добрата жертва в един случай може да бъде глупава жертва в друг.
Как можем да видим разликата в нашата ситуация? Можем да се запитаме, “Използвам ли своето време и енергия за нещата с най-голямо значение?” Съществуват толкова много добри неща за вършене, но ние не можем да ги свършим всичките. Нашият Небесен Отец е най-доволен, когато жертваме нещо добро за нещо много по-добро, имайки една вечна перспектива. Понякога това може да означава дори да се погрижим за малка, но красива, незабравка, вместо за цяла градина с екзотични цветя.
Трето, не забравяйте да бъдете щастливи сега.
В така обичания детски разказ Чарли и шоколадовата фабрика, мистериозният производител на шоколади Уили Уонка скрива златен билет в пет от своите шоколади и заявява, че на който се падне такъв билет, печели обиколка на неговата фабрика и доживотно снабдяване с шоколад.
На всеки от златните билети е написано следното послание: “Поздравления, че ти се е паднал този златен билет … ! Предстоят ти великолепни преживявания! Очакват те прекрасни изненади! … Мистични и изумителни изненади … ще … те очароват … омаят и озадачат”3.
В този класически детски разказ хора по целия свят отчаяно копнеят да им се падне златен билет. Някои смятат, че цялото им бъдещо щастие зависи от това дали ще им се падне такъв златен билет. В своето желание това да стане хората забравят за простата радост, която те са откривали с изяждането на един шоколад. Самият шоколад се превръща в пълно разочарование, ако в него няма златен билет.
Толкова много хора днес очакват своя златен билет – билетът, който според крие ключа към щастието, за което винаги са мечтали. За някои златният билет може да бъде един съвършен брак; за други дом, достоен за корица на списание; или може би свобода от стрес и притеснения.
Няма нищо лошо в праведните стремежи – ние се надяваме и желаем всичко “добродетелно, хубаво и достойно за похвала”4. Това се превръща в проблем, когато нашето щастие бива отлагано в очакване на някакво бъдеще събитие–нашият златен билет.
Една жена искала повече от всичко да се омъжи в храма за праведен носител на свещеничеството и да бъде майка и съпруга. Тя мечтала за това през целия си живот и, наистина, щяла да бъде една прекрасна майка и любяща съпруга. В дома й щели да царуват любов и доброта. Никога нямало да се чуе рязка дума. Яденето никога нямало да загаря. А децата й, вместо да се забавляват с приятели, щели да предпочитат да прекарват вечерите и уикендите си с мама и татко.
Това бил нейният златен билет. Според нея от това зависело цялото нейно съществуване. Това било единственото нещо в целия свят, за което тя най-отчаяно копнеела.
Но то така и не се случило. С минаването на годините тя ставала все по-затворена в себе си, изпълнена с горчивина, дори с гняв. Не можела да разбере защо Бог не удовлетворявал това праведно нейно желание.
Тя работела като учителка в начално училище и всички онези деца само й напомняли, че златният билет така и не й се паднал. С минаването на годините тя ставала все по-разочарована и затворена в себе си. На хората не им харесвало да общуват с нея и я избягвали при всеки възможен случай. Тя дори изливала недоволството си върху децата в училище. Загубила емоционално равновесие и започнала да изпада в състояния на гняв и отчайваща самота.
Трагедията на този разказ се състои в това, че тази мила жена, изпълнена с разочарование относно нейния златен билет, не успявала да забележи дадените й благословии. Тя нямала деца у дома, но била заобиколена от тях в класната стая. Не била благословена със семейство, но Господ й дал възможност, която много малко хора имат – възможността да има положително влияние в живота на стотици деца и семейства като учител.
Урокът тук е следния – ако прекарваме дните си в очакване на приказни рози, може да изпускаме красотата и очарованието на малките незабравки, които са навсякъде около нас.
Не казвам, че трябва да губим надежда и да изоставяме своите цели. Никога не отказвайте да се стремите към най-доброто в себе си. Никога не спирайте да се надявате за реализирането на всички праведни желания на своето сърце. Но не затваряйте очите и сърцата си за простите и елегантни красоти на обикновените всекидневни мигове, които изграждат богатия и пълноценен живот.
Най-щастливите хора, които познавам, не са тези, на които се пада златен билет; това са хора, които в стремежа си към достойни цели откриват красотата и сладостта на всекидневните моменти. Това са хората, които ден след ден изтъкават гоблен на благодарност и радост през целия си живот. Това са наистина щастливите хора.
Четвърто, не забравяйте целта на Евангелието.
Понякога, завладени от рутината на живота, ние неволно забравяме един важен аспект на Евангелието на Исус Христос, така както бихме могли да пропуснем една прекрасна и деликатна незабравка. В старателните си усилия да изпълним всички задължения и ангажименти, които сме поели като членове на Църквата, понякога гледаме на Евангелието като на един дълъг списък със задачи, който трябва да добавим към вече въздългия списък с неща за вършене, като време, което някак трябва да вместим в заетата си програма. Съсредоточаваме се върху това, което Господ желае да направим, и начина да го изпълним, но понякога забравяме неговата цел.
Мои скъпи сестри, Евангелието на Исус Христос не е задължение; то е пътека, набелязана от нашия любящ Отец в Небесата, водеща към щастие и мир в този живот и слава и неизразимо удовлетворение в идния. Евангелието е една светлина, която изпълва този живот и осветява пътя пред нас.
Докато разбирането на същността на Евангелието и начина да действаме според него е нещо необходимо, вечния пламък и величие на Евангелието произлиза от целта. Когато разбираме целта, с която Небесният Отец ни е дал този модел на живот, когато помним целта, с която сме се ангажирали да го превърнем в основополагаща част от живота си, Евангелието престава да бъде бреме и вместо това се превръща в радост и удоволствие. То става скъпоценно и сладко.
Нека не вървим по пътя на ученичеството с наведени глави, мислейки единствено за задълженията и ангажиментите пред нас. Нека не крачим, без да забелязваме красотите на славните земни и духовни пейзажи, които ни заобикалят.
Мои скъпи сестри, търсете величието, красотата и ободряващата радост на целта на Евангелието на Исус Христос.
Същността и начина на подчинението сочат пътя и ни държат на пътеката. Целта на подчинението освещава нашите действия, придавайки величие на всекидневното. Тя превръща нашите малки постъпки на подчинение в свети деяния на посвещение.
Пето, не забравяйте, че Господ ви обича.
Когато като дете разглеждах малките незабравки, понякога се чувствах като това цвете – малък и незначителен. Чудех се дали семейството ми или Небесният Отец щяха да ме забравят.
Години по-късно поглеждам назад към онова малко момче с нежност и състрадание. И сега със сигурност знам – никога не бях забравен.
Знам и още нещо: като апостол на нашия Учител Исус Христос, аз заявявам с цялата увереност и убеденост на своето сърце – вие също не сте забравени!
Вие не сте забравени.
Сестри, където и да се намирате, каквито и да са вашите обстоятелства, вие не сте забравени. Независимо колко сиви изглеждат вашите дни, независимо колко незначителни може да се чувствате, независимо колко незабелязани може да мислите, че сте, вашият Небесен Отец не ви е забравил. Всъщност Той ви обича с безпределна любов.
Просто си помислете: Вас ви познава най-величествената, всесилна и славна Личност във вселената и Той не ви е забравил! Вие сте обични от Царя на безпределното пространство и безкрайно време!
Този, Който е създал и познава звездите, познава вас и знае вашето име – вие сте дъщерите в Неговото царство. Псалмистът пише:
“Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,
казвам си: Що е човек та да го помниш? …
А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, И със слава и чест си го увенчал”5.
Бог ви обича, защото сте Негово дете. Той ви обича, дори ако понякога може да се чувствате самотни или допускате грешки.
Божията любов и силата на възстановеното Евангелие са изкупващи и спасяващи. Ако само позволите на Неговата божествена обич да потече в живота ви, тя може да превърже всяка рана, да изцели всяко сърце, да облекчи всяка мъка.
Мои скъпи сестри от Обществото за взаимопомощ, вие сте по-близо до небесата, отколкото предполагате. Вашите съдбини са по-богати от най-дръзките ви мечти. Продължавайте да израствате във вяра и лична праведност. Приемете възстановеното Евангелие на Исус Христос като свой начин на живот. Ценете високо дара на активност в тази велика и истинна Църква. Скъпете дара на служба в благословената организация, наречена Общество за взаимопомощ. Продължете да укрепвате домове и семейства. Продължавайте да издирвате хората, които имат нужда от вашата и Господната помощ.
Сестри, има нещо вдъхновяващо и възвишено в малката незабравка. Надявам се тя да се превърне в символ на малките неща, които правят живота ви радостен и щастлив. Моля ви, никога не забравяйте, че трябва да бъдете търпеливи и състрадателни към себе си, че някои жертви са по-добри от други, че не е нужно да чакате вашия златен билет, за да бъдете щастливи. Моля ви, никога не забравяйте, че целта на Евангелието на Исус ще ви вдъхновява и въздига. И никога не забравяйте, че вашият Небесен Отец познава, обича и високо цени всяка една от вас.
Благодаря ви, че сте това, което сте. Благодаря ви за безбройните постъпки на обич и служба, отдадени от вас на толкова много хора. Благодаря ви за всичко, което тепърва ще извършите, за да дадете радостта на Евангелието на семейства, на Църквата, на вашите общности и на народите по света.
Сестри, ние ви обичаме. Моята молитва и благословия е вие никога да не забравяте, че сте наистина скъпоценни дъщери в Божието царство, в святото име на нашия Възлюбен Спасител Исус Христос, амин.