Божии дъщери, сключили завет с Него
Когато Божиите дъщери се съсредоточат върху храма и свещените си завети, Бог е способен да изпрати благословии по индивидуални и въздействащи начини.
Скъпи сестри, приветствам ви с толкова много любов. Точно сега, независимо къде сте по света, надявам се чувствате Господната любов към вас лично и как Духът ви свидетелства в сърцето за посланието, току що изпято от този прекрасен хор. Прибавям моето свидетелство към техните: знам, че моят Изкупител е жив и обича всяка една от нас.
Тази вечер сме се събрали като заветни Божии дъщери. Нашата възраст, обстоятелствата и характер не могат да ни разделят, защото над всичко ние сме Негови. Сключили сме завет да помним винаги Неговия Син.
Силата на този личен завет докосна силно сърцето ми преди три седмици, когато присъствах на една служба за кръщение. Пред мен бяха осем прекрасни деца, които седяха с почтително очакване, защото най-сетне бе настъпил техният специален ден. Но докато гледах техните светнали лица, аз не виждах само една група деца. Вместо това аз ги видях така, както мисля би го направил Господ – всяко по отделно. Видях Ема и София, Иън и Лоугън, Ейдън, Уилям, Софи и Мика. Всеки кръщелен завет се сключва поотделно. Всички те, облечени в бяло, бяха там – готови и желаещи с целите си осем годишни сърца да сключат първия си завет с Бог.
Припомнете си и си представете вашия кръщелен ден. Независимо дали помните много подробности или само няколко, опитайте се да почувствате значимостта на завета, който вие лично сте сключили. Бидейки наречени по собственото ви име, вие бяхте потопени във вода и излязохте от нея като Божия дъщеря, заветна дъщеря, желаеща да поеме върху си името на Неговия Син и обещаваща да Го следва и да спазва Неговите заповеди.
Заветите с Бог ни помагат да знаем кои сме в действителност. Те ни свързват с Него по един личен начин, по който ние чувстваме нашата ценност пред Него и нашето място в Неговото царство. По начин, който не можем напълно да разберем, Той познава и обича по отделно всяка една от нас. Замислете се – всяка от нас има толкова специално място в сърцето Му. Той желае да изберем пътя, който ще ни отведе у дома при Него.
Колкото и важен и значим да е заветът на кръщението, той е само началото – портата, която ни поставя на пътеката към вечния живот. По време на пътуването ни предстои да се сключат храмовите завети и да се получат свещеническите обреди. Както ни напомня старейшина Дейвид А. Беднар: „Като стоим във водите на кръщението, ние гледаме към храма“1.
Не само чрез сключването на завети, но и чрез спазването им с вяра ние се подготвяме да получим вечен живот. Това е надеждата, целта и радостта ни.
Бях свидетел на силата на заветите, докато гледах праведните ми родители, които обичаха Евангелието и живяха според него. В скъпата ми майка аз имах привилегията да видя ясно ежедневните решения на една Божия дъщеря, сключила завети с Него. Дори и като момиче, нейните избори отразяваха нейните приоритети и я определяха като истински ученик на Исус Христос. Виждала съм мира, силата и защитата, които идваха в живота й, докато сключваше и спазваше свещени завети по време на пътуването си. Животът й на тази земя отразяваше любовта й към Спасителя и желанието й да Го следва. Как искам да следвам примера й!
Съвместният живот на родителите ми започнал необичайно. Годината била 1936-та. Те сериозно излизали и планирали да се оженят, когато тате получил писмо, в което го канили да служи като пълновременен мисионер. Писмото гласяло, че ако е достоен и желае да служи, трябва да се свърже с епископа си. Лесно може да видите, че процесът по призоваване на мисия тогава е бил много по-различен! Тате показал писмото на любимата си, Хелън, и те решили, че той несъмнено ще служи.
Двете седмици преди той да тръгне, майка и татко се срещали всеки ден по обед на пикник в Мемъри Гроув, близо до центъра на Солт Лейк Сити. На един от тези обеди, след като била потърсила насока чрез пост и молитва, майка казала на скъпия си Кларън, че ако все още иска, тя би се омъжила за него преди той да тръгне. В ранните дни на Църквата мъжете понякога били призовавани за мисионерска служба, оставяйки съпруга и деца у дома. Така се случило и с моите майка и татко. С одобрението на неговите свещенически ръководители, те решили да сключат брак преди той да замине за мисията си.
Майка получила надаряването си в храма Солт Лейк и после те били бракосъчетани за времето и цялата вечност от президент Дейвид О. Маккей. Тяхното начало било смирено. Нямало снимки, нито красива булчинска рокля, цветя или празненство, за да се отбележи случая. Тяхната ясна цел била храма и техните завети. За тях заветите били всичко. След само шест дни брак и сбогуване през сълзи, моят татко заминал за Южна Африка.
Но техният брак бил много повече от просто силната любов, която изпитвали един към друг. Те също изпитвали любов към Господ и желание да Му служат. Свещените храмови завети, които били сключили, им давали силата да се справят с двете години раздяла. Те имали вечна перспектива за целта на живота и обещаните благословии, които се дават на хората, които спазват заветите си. Всички тези благословии надхвърляли тяхната кратковременна жертва и раздяла.
Макар че със сигурност началото на брачният им живот не е било лесно, то се оказало идеалният начин да се постави основа за едно вечно семейство. Когато се родили децата, ние знаехме кое е най-важно за родителите ни. Беше любовта им към Господ и тяхната непоклатима решимост да спазват заветите, които са сключили. Въпреки че и двамата ми родители вече са починали, техният образец за праведност все още благославя семейството ни.
Примерът на техния живот е отразен в думите на сестра Линда К. Бъртън: „Най-добрият начин да се укрепи дома, настоящ или бъдещ, е да се спазват заветите“2.
Тяхното време на трудности и изпитания не приключило. Три години след като татко се върнал от мисията си, забушувала Втората световна война и подобно на мнозина други, той се записал в армията. Той бил далеч от дома още четири години, докато служил във флота, на борда на бойни кораби в Тихия океан.
За родителите ми било трудно отново да са разделени. Но за майка ми тези дни на самота, безпокойство и несигурност били белязани и от нашепванията на Духа, които давали вечни обещания, утеха и мир насред бурята.
Въпреки трудностите си, майка ми живя пълноценен живот, изпълнен с щастие, радост, любов и служба. Любовта й към Спасителя се отразяваше от начина, по който живееше. Тя имаше забележителна връзка с небесата и дара и способността да обича и благославя всички около нея. Вярата й в Бог и надеждата й в Неговите обещания се засвидетелстваха в следните слова на президент Томас С. Монсън: „няма жертва, която да е твърде голяма, нито цена, която да е твърде висока, нито трудност, която да е твърде тежка при получаването на тези благословии“3.
През целия си живот майка бе укрепена и благословена от нейната любов към Господ и от заветите, които тя с вяра сключваше и спазваше.
Несъмнено, подробностите на вашата история биха били различни от нейните. Но принципите от нейния живот са приложими за всички нас. Когато Божиите дъщери се съсредоточат върху храма и свещените си завети, Бог е способен да изпрати благословии по индивидуални и въздействащи начини. Подобно на примера на майка ми за мен, вашият избор да вярвате и да спазвате завети ще остави богато наследство от вяра за онези, които ще дойдат след вас. Затова, скъпи сестри, как можем да имаме достъп до силата и благословиите на храмовите завети? Какво можем да направим сега, за да се подготвим за тези благословии?
По време на пътуванията ми съм се запознавала със сестри на всякакви възрасти и с различни обстоятелства, чиито живот дава отговори на тези въпроси.
Срещнах се с Мери скоро след осмия й рожден ден. Подобно на мнозина други, тя с вълнение събира семейната си история и е предала над 1 000 имена за храмова работа. Мери се подготвя сега за благословията да влезе в храма, когато навърши 12 г.
Бриана е на 13 г. и обича семейната история и храмовата работа. Тя е приела храмовото предизвикателство на старейшина Нийл Л. Андерсън4. Подготвила е стотици имена за храмова работа и заедно със себе си е включила нейното семейство и приятелите си в извършването на кръщенията. В това свещено дело сърцето на Бриана се обръща не само към земните й родители, но и към Небесния Отец.
Въпреки че Анфиса е заета с работа и учене по магистратурата й, тя намира време да посещава храма всяка седмица. Тя търси откровение и намира мир, докато служи в дома Господен.
Катя, една скъпа сестра в Украйна, изпитва силна любов към храма. Преди построяването на храма в Киев, тя и останалите в клона й жертвали 36 часа, за да посетят един път в годината храма в Германия. Тези отдадени светии изучавали Писанията, молели се, пели химни и обсъждали Евангелието по време на пътуването. Катя ми каза: „Когато пристигнехме в храма, ние бяхме подготвени да получим това, което Господ има да ни даде“.
Ако желаем да получим всички благословии, които Бог толкова щедро предлага, земният ни път трябва да води до храма. Храмовете са израз на Божията любов. Той кани всички нас да идваме, да учим за Него, да чувстваме любовта Му и да получим свещеническите обреди, необходими за вечен живот с Него. Всеки завет се сключва поотделно. Всяка голяма промяна в сърцето е важна за Господ. Тя ще е изключително важна и за вас. Защото като ходим в Неговия свят дом, можем да сме „въоръжени със силата (Му), … името (Му) … над (нас), … славата (Му) … около (нас), и ангелите (Му) да имат грижа за (нас)“5.
Споделям с вас моето сигурно свидетелство, че любящият ни Отец в Небесата е жив. Чрез Неговия възлюбен Син, Исус Христос, се изпълнява всяка надежда, всяко обещание и всяка благословия на храма. Нека имаме вярата да се доверяваме на Него и Неговите завети. Моля се за това в името на Исус Христос, амин.