Подготвени по начин, досега непознат
От Линда К. Бъртън
Обща президентка на Обществото за взаимопомощ
Нека се подготвим достойно да получим спасителните обреди капка по капка и да спазваме с цялото си сърце свързаните с тях завети.
Когато най-малката ни дъщеря се върна вкъщи след първия й ден на училище, аз я попитах: „Как беше?“
Тя отговори: „Беше добре“.
На следващата сутрин, обаче, когато я събудих за училище, тя скръсти ръце и твърдо заяви: „Аз вече бях на училище!“ Очевидно не бях я подготвила или обяснила, че ходенето на училище не е еднократно събитие, а че се очаква тя да ходи на училище пет дни в седмицата в продължение на много, много години.
Докато размишляваме за принципа на подготовката, нека си представим следната сцена. Седите в селестиалната зала на храма и забелязвате много булки и младоженци, които почтително биват довеждани и извеждани оттам, докато изчакват да сключат брак за времето и цялата вечност. Една булка влиза в селестиалната зала, хванала любимия си за ръка. Тя е облечена със семпла, но красива храмова рокля, а на лицето й има спокойна и топла усмивка. Тя изглежда добре, но не е разсейваща. Тя сяда, оглежда се и след това изведнъж е обхваната от вълнение. Изглежда сълзите й са породени от възхитата и почтителността, която изпитва към мястото, на което е, и към свещения обред, който очаква нея и любовта на живота й. Поведението й изглежда казва: „Толкова съм благодарна да съм днес в Господния дом, готова да започна едно вечно пътуване с моя възлюбен вечен спътник“. Тя изглежда подготвена за много повече от само това събитие.
Нашата сладка внучка тинейджърка наскоро остави бележка за мен на възглавницата ми, като част от текста беше: „Едно от нещата, които ме поразяват, когато влизам в храма, е спокойният, любящ дух, който обитава там. …Хората отиват в храма, за да получат вдъхновение“1. И е права. В храма можем да получаваме вдъхновение и откровение, а също и силата да се справяме с превратностите на живота. Това, което тя научава за храма, като занася имена на свои роднини за кръщения и потвърждавания, ще я подготви да получи допълнителни храмови обреди, завети и благословии, както за нея самата, така и за хората от другата страна на завесата.
Старейшина Ръсел М. Нелсън учи: „Тъй като храмовете са готови за хората, хората трябва да се подготвят за храма“2.
Като чета отново за капитан Мороний в Книгата на Мормон, си спомням, че едно от най-великите постижения на Мороний е неговата внимателна подготовка на нефитите, за да устоят на страховитата ламанитска армия. Той така добре подготвя своя народ, че четем: „Но ето, за най-голямо учудване (на ламанитите), (нефитите) се бяха подготвили да ги посрещнат, по начин, непознат дотогава“3.
Тази фраза: „подготвени … по начин, непознат дотогава“ наистина привлече вниманието ми.
Как може по-добре да се подготвим за свещените храмови благословии? Господ учи: „И отново, Аз ще ви дам образец във всички неща“4. Нека разгледаме един образец, който да ни помогне да се подготвим добре. За подготовката на Мороний да посрещне врага било нужно постоянно и предано усърдие и този модел изисква същото.
Никога не ми омръзва красивата притча, която Спасителят разказва за петте мъдри и петте неразумни девици. Макар тази притча символизира подготовката за Второто пришествие на нашия Спасител, ние можем да я оприличим на подготовката за получаването на храмови благословии, които могат да бъдат като духовен пир за добре подготвените.
В Матея, глава 25, четем:
„Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца.
А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. …
Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.
И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.
А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!
Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.
А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.
А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.
После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни.
А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам“5.
Не мисля, че има човек, особено сред по-чувствителните, който да не изпитва тъга за неразумните девици. И някои от нас искат просто да кажат на другите: „Не можете да дадете малко, за да могат всички да бъдат щастливи?“ Но все пак помислете за това. Тази история е разказана от Спасителя и именно Той нарича едните „разумни“ и другите „неразумни“.
Приемайки тази притча като образец за подготовка за храма, помислете върху словата на един пророк от последните дни, които учи: „маслото на духовната подготовка не може да бъде споделяно“6. Президент Спенсър У. Кимбъл помага при изясняването защо мъдрите девици не мога да споделят маслото от техните светилници с неразумните, като казва: „Присъствието на събранието за причастие прибавя масло в нашите светилници, капка по капка през годините. Постът, семейната молитва, домашното обучение, контролът върху телесните желания, проповядването на Евангелието, изучаването на Писанията – всяко действие на посвещаване и послушание е една капка, прибавена към нашия запас. Постъпките на доброта, плащането на дарения и десятъци, чистите мисли и действия … – всичко това също допринася значително към маслото, с което ние можем в полунощ да заредим нашите изтощени светилници“7.
Можете ли да видите образеца на подготовката – капка по капка – който може да ни помогне, докато размишляваме как можем да бъдем по-усърдни в нашата подготовка да получим светите обреди за нас и за други хора. Какви други малки и прости неща можем да правим, за да добавяме така ценните духовни капки масло на нашите светилници на подготовката?
От старейшина Скот научаваме, че „личното достойнство е жизненоважно условие да се радвате на благословиите на храма. … Достоен характер се изковава най-добре от живот на постоянство и правилни избори, съсредоточени върху ученията на Учителя“8. Обичам думата постоянство. Да бъдеш постоянен означава да бъдеш стабилен, неотклонен и да може да се разчита на теб. Какво прекрасно описание на принципа на достойнството!
В Библейския речник ни се напомня: „Само домът може да се сравни по святост с храма“9. Домовете ни отговарят ли на това описание? Една прекрасна млада жена в нашия район наскоро дойде в дома ни. Тъй като знаех, че брат й тъкмо се е върнал от мисия, аз я попитах какво е да се е завърнал вкъщи. Тя каза, че е страхотно, но той от време на време молел музиката да се намали. Тя каза: „А дори не беше лоша музика!“ Би било полезно за нас да проверяваме себе си от време на време, за да сме сигурни, че домовете ни са места, в които сме подготвяни да чувстваме Духа. Докато подготвяме домовете си да бъдат места, където Духът да се чувства добре дошъл, ние ще бъдем по-подготвени да се чувстваме по-„у дома“, когато влизаме в дома Господен.
Като се подготвяме достойно да влезем в храма и сме верни на храмовите завети, Господ ще ни благослови с „множество благословии“10. Моята добра приятелка Бони Оскарсън наскоро обърна наопаки един стих от Писанията, когато каза: „Там, където се изисква много, ще бъде дадено още повече“11. Определено съм съгласна! Тъй като отиваме в храма, за да получим вечни благословии, не трябва да ни изненадва, че се изисква по-висок стандарт, за да се заслужат тези благословии. Отново старейшина Нелсън учи: „Тъй като храмът е домът Господен, стандартите за прием се определят от Него. Човек влиза като Негов гост. Да си носител на храмова препоръка е безценна привилегия и осезаем знак за подчинение на Бог и Неговите пророци“12.
Световноизвестните атлети и докторантите в университета прекарват часове, дни, седмици и месеци в подготовка. Всекидневните капки подготовка са им необходими, за да могат да успеят. По същия начин, от онези, които желаят да заслужат възвисяване в селестиалното царство, се изисква да живеят според един по-висок стандарт на подчинение, който се утвърждава чрез практика на подчинение ден след ден и капка по капка.
Когато с постоянство и усърдие добавяме масло към нашите светилници, капка по капка, те могат да бъдат „приготвени и запалени“13 с удивителен резултат. Моят добър съпруг, който е президент на кол, наскоро отбеляза, че може почти винаги да види кога човекът е подготвен и достоен да влезе в храма, защото „осветява стаята“, когато дойде за храмове препоръка.
В освещаващата молитва на храма Къртлънд, пророкът Джозеф Смит моли Господ „всички хора, които ще влязат през прага на Господния дом, да усетят силата Ти, … и да могат да израснат в Теб, и да получат пълнотата на Светия Дух, … и (да) се подготвят да се сдобият с всяко нужно нещо“14.
Моля се отиването ни в храма да е много повече от еднократно събитие. Нека се подготвим достойно да получим спасителните обреди капка по капка и да спазваме с цялото си сърце свързаните с тях завети. Като правим това, знам, че ще заслужим да получим обещаните благословии да се радваме на пълнота на Светия Дух и силата на Господ в нашите домове и в живота ни. В името на Исус Христос, амин.