Водени безопасно към дома
От президент Томас С. Монсън
Ние гледаме към небесата за това неизменно чувство на посока, така че да начертаем и следваме мъдър и правилен курс.
Братя, събрали сме се като едно могъщо тяло на свещеничеството, както тук в Центъра за конференции, така и на отделни места по целия свят. За мен е привилегия и все пак съм смирен пред отговорността да се обърна с няколко думи към вас. Моля се Господният Дух да бъде с мен докато говоря.
Преди 75 години, на 14 февруари 1939 г., в Хамбург, Германия, се чества всеобщ празник. Придружен от ентусиазирани речи, приветстващи тълпи от хора и изпълнение на патриотични химни, новият боен кораб Бисмарк е пуснат да плава по река Елба. Този най-могъщ плавателен съд представлява спираща дъха картина от броня и машини. В строежа му са били нужни повече от 57 000 чертежа за 380 милиметровите оръдия, насочвани с радар и поставени в двойни кули. В кораба има 45 000 километра електрически кабели. Тежи над 35 000 тона, като стоманена броня осигурява максимална защита. Величествен на външен вид, огромен по размер, с огромна бойна сила, могъщият колос е считан за непотопяем.
Срещата на кораба Бисмарк със съдбата става две години по-скъсно, когато на 24 май 1941 г. двата най-силни бойни кораба от британския военно-морски флот, Принцът на Уелс и Худ започват битка с германските Бисмарк и крайцера Принц Ойген. За пет минути Бисмарк потапя Худ и от неговия екипаж, който е над 1 400 души, остават живи само трима. Другият британски кораб Принцът на Уелс получава големи щети и се оттегля.
През следващите три дни Бисмарк отново и отново започва битка с британски бойни кораби самолети. В крайна сметка, британците включват пет бойни кораба, два самолетоносача, 11 крайцера и 21 разрушителя в операция да намерят и унищожат могъщия Бисмарк.
При тези битки много снаряди улучват Бисмарк, но причиняват само повърхностни щети. Наистина ли бил непотопяем? Тогава обаче едно торпедо поразява и блокира кормилото на Бисмарк. Усилията да го ремонтират остават неуспешни. Дори и с непокътнати оръдия и екип, като цяло Бисмарк може да плава бавно и то само в кръг. При това корабът е съвсем малко извън обхвата на могъщите германски военно-въздушни сили. Бисмарк не може да достигне сигурността на родното пристанище. Нито едно от двете не може да осигури защита, защото Бисмарк е изгубил способността да управлява курса си на движение. Без кормило, няма помощ, няма пристанище. Краят идва бързо. Екипажът избягва, докато британските оръдия потапят до скоро изглеждащия несъкрушим боен кораб. Гладните вълни на Атлантическия океан поглъщат гордостта на германския военноморски флот. Бисмарк не съществува вече1.
Както Бисмарк всеки един от нас представлява чудо на техниката. Създаването ни обаче не е ограничено от човешкия гений. Човек може да създаде най-сложните машини, но не може да им вдъхне живот или да ги надари с разум и преценка. Това са божествени дарове, давани само от Бог.
Братя, както жизненоважното кормило на кораба, така и ние имаме начин да определяме посоката, в която се движим. Фарът на Господ ни насочва докато плаваме в морето на живота. Ролята ни е да караме по неотменния курс към нашата желана цел – именно селестиалното царство на Бог. Човек без цел е като кораб без кормило, никога не достигащ родното пристанище. За нас е сигналът: начертайте курса си, нагласете платната си, нагласете кормилото си и се движете.
Както е с могъщия Бисмарк, така е и с човека. Тласъкът на двигателите и мощта на витлата са безполезни без наличието на чувство за посока, насочващо енергията и наличната сила, които се дават от кормилото, скрито от погледа, с малки размери, но абсолютно необходимо при функционирането.
Нашият Отец ни дава слънцето, луната и звездите – небесни галактики, които да насочват моряците, пътуващи по морските пътища. За нас, които вървим по пътя на живота, Той ни дава ясна карта и ни посочва пътя към желаната цел. Той ни предупреждава: внимавайте, има отклонения, опасности и капани. Не можем да бъдем измамени от тези, които биха ни отклонили, от тези умни измамници на греха, които ни примамват оттук или оттам. Вместо това ние спираме за молитва; ние се вслушваме в тихия и тънък глас, който идва от дълбините на душите ни и ни казва нежната Господна покана: „Дойди и Ме следвай“2.
И въпреки това има хора, които не се вслушват, които не се подчиняват, които предпочитат да се движат по пътеки, които сами са измислили. Прекалено често те се поддават на съблазните, които ни заобикалят и които могат да изглеждат твърде примамливи.
Като носители на свещеничеството, ние сме изпратени на земята във времена, изпълнени с безпокойство. Живеем в един сложен свят, където навсякъде се кръстосват конфликтни течения. Политически интриги подриват стабилността на държави, деспоти посягат към властта и някои слоеве от обществото изглеждат завинаги потиснати, лишени от възможност и изпълнени с чувство на провал. Човешки философии кънтят в ушите ни и сме заобиколени от грях.
Наша е отговорността да бъдем достойни за всички славни благословии, които нашият Небесен Отец е запазил за нас. Където и да отидем, свещеничеството е с нас. Стоим ли на свети места? Моля ви преди да поставите себе си и свещеничеството си в опасност, като отивате в места и участвате в дейности, които не са достойни за вас или за свещеничеството ви, спрете и помислите за последствията.
Ние, които сме поставени в Божието свещеничество, има какво да свършим. Когато поддържаме личната си чистота и почитаме свещеничеството си, ние ставаме праведни примери, които другите хора могат да следват. Апостол Павел ни увещава: „но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“3. Той също пише, че последователите на Христос трябва да бъдат „като светила в света“4. Даването на праведен пример може да помогне да се освети един свят, в който мракът все повече се увеличава.
Много от вас ще си спомнят президент Н. Елдън Танър, който служи като съветник на четирима президента на Църквата. Той ни дава един непоколебим пример за праведност по време на работата си в частния сектор, в службата си в правителството на Канада и като апостол на Исус Христос. Той ни дава следния вдъхновен съвет: „Нищо не може да ви донесе по-голяма радост и успех от това да живеете съгласно ученията на Евангелието. Бъдете пример; оказвайте влияние, за да увеличавате доброто в света“.
Той продължава: „Всеки един от нас е предопределен за някаква работа като (Божий) избран служител, на който е счетено за подходящо да бъдат предадени свещеничеството и властта да се действа в Божието име. Винаги помнете, че хората гледат към вас в търсене на ръководство и че вие влияете върху живота на хората за добро или лошо, което влияние ще бъде усетено за поколения напред“5.
Ние сме укрепени от истината, че най-голямата сила в света днес е силата Божия, която се проявява чрез действията на хора. За да плаваме безопасно в морето на земния живот, ние се нуждаем от напътствията на Вечния Мореплавател – тъкмо великия Иехова. Ние протягаме ръце нагоре, за да получим божествена помощ.
Един добре известен пример на човек, който не протегнал ръце нагоре за помощ е Каин, синът на Адам и Ева. Имайки големи способности, но слаба воля, Каин позволява на алчността, завистта, неподчинението и дори убийство да блокират личното му кормило, което иначе би го направлявало към безопасност и възвисяване. Погледът нагоре е заменен от поглед надолу; Каин се проваля.
По друго време и при нечестив цар, един Божий служител е подложен на проверка. Подпомогнат от божествено вдъхновение, Даниил тълкува за царя написаното на стената. Относно предложените награди – именно царска багреница, златна огърлица и политическа власт – Даниил казва: „Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си“6. Големи богатства и власт, представляващи нещата от света, а не от Бога, са предложени на Даниил. Но той устоява и остава верен.
По-късно, когато Даниил се покланя на Бог, въпреки че има закон, забраняващ това, той е хвърлен в ямата с лъвове. Според библейски разказ, на следващата сутрин, „Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповавал на … Бог“7. Когато най-много се нуждае от помощ, решителността на Даниил да остане верен му дава божествена защита и му осигурява безопасно убежище. Защита и безопасност от този вид могат бъдат и наши, ако ние също поддържаме устойчив курс към нашия вечен дом.
Летописът на историята, като пясъкът в пясъчен часовник, отбелязва изминалото време. Сцената на живота е изпълнена с нови актьори. Проблемите на съвремието се издигнат застрашително пред нас. През цялата история на света Сатана неуморно се труди да унищожи последователите на Спасителя. Ако се поддадем на изкушенията му – както могъщия Бисмарк – ние губим онова кормило, което ще ни направлява към безопасност. Вместо това, ние обръщаме поглед към небесата и търсим това неизменно чувство на посока, така че да можем да начертаем и следваме разумен и подходящ курс, заобиколени от сложните изобретения на съвременния живот. Нашият Небесен Отец няма да остави искрената ни молба без отговор. Когато търсим небесна помощ, нашето кормило, за разлика от това на Бисмарк, няма да спре да работи.
Когато тръгнем на нашито лично пътуване, нека плаваме в безопасност в морето на живота. Нека имаме смелостта на Даниил, за да можем да останем истинни и верни, въпреки греха и изкушенията, които ни заобикалят. Нека свидетелствата ни бъдат дълбоки и силни, като свидетелството на Яков, брата на Нефи, който, когато е изправен срещу човек, стремящ се по всякакъв начин да разруши вярата му, заявява, „не можех да бъда разколебан“8.
Братя, използвайки кормилото на вярата, насочващо ни в нашето пътуване, ние също ще намерим безопасния път към дома – дома на Бог, за да живеем с Него във вечността. Да бъде така за всеки един от нас, аз се моля в святото име на Исус Христос, нашия Спасител и Изкупител, амин.