Да обичаш околните и да живееш с различията
От старейшина Далин Х. Оукс
От Кворума на дванадесетте апостоли
Като последователи на Христос, ние трябва да се научим да живеем мирно с хората, които не споделят нашите ценности или не приемат ученията, на които те са основани.
I.
В последните дни на земното си служение, Исус дава на учениците си една „нова заповед“ (Иоана 13:34). Повторена три пъти, тази заповед била проста, но трудна: „Да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих“ (Иоана 15:12; също стих 17). Учението да се обичаме един другиго заема централно място в служението на Спасителя. Втората голяма заповед е „да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матея 22:39). Исус дори учи: „обичайте неприятелите си“ (Матея 5:44). Но заповедта да обичаме другите така, както Той обича стадото Си била трудна за учениците Му – трудна е и за нас – едно уникално предизвикателство. „В действителност“, ни учи президент Томас С. Монсън миналия април, „любовта е самата същност на Евангелието и Исус Христос е нашият пример. Неговият живот е едно наследство на обич“1.
Защо е толкова трудно да изпитваме Христова любов един към друг? Трудно е, защото трябва да живеем сред хора, които не споделят нашите вярвания, ценности и заветни задължения. Във великата Си застъпническа молитва, изречена непосредствено преди разпъването Му на кръст, Исус се моли за последователите Си: „Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него“ (Иоана 17:14). Тогава Той се моли на Отца: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия“ (стих 15).
Ние трябва да живеем в света, но да не бъдем от света. Ние трябва да живеем в света, защото, както учи Исус в една притча, Неговото царство „прилича на квас“, чиято функция е да повдигне тестото чрез влиянието си (вж. Лука 13:21; Матея 13:33; вж. също 1 Коринтяните 5:6–8). Последователите Му не могат да направят това, ако общуват само с хора, които споделят техните вярвания и практики. Но Спасителят ни учи също, че ако Го обичаме, ще спазваме заповедите Му (вж. Иоана 14:15).
II.
В Евангелието има много учения за спазването на заповедите, докато живеем сред хора с различни вярвания и практики. Ученията за раздора са много важни. Когато възкресеният Христос намира нефитите да спорят относно начина на кръщение, Той им дава ясни указания как да се извършва този обред. Тогава той преподава следния велик принцип:
„И няма да има повече никакви спорове между вас, както е имало досега; нито пък ще има повече спорове между вас относно точките на Моето учение, както е имало досега.
Защото истина, истина ви казвам, този, който има духа на раздора, не е от Мене, но е от дявола, който е бащата на раздора и който подтиква сърцата на човеците да спорят гневно едни с други.
А Моето учение е … че такива неща трябва да бъдат премахнати“ (3 Нефи 11:28–30; курсив добавен).
Спасителят не ограничава предупреждението за раздора само до онези, които не спазват заповедта за кръщението. Той забранява на всички да спорят. Дори онези, които спазват заповедите, не трябва да подтикват сърцата на другите да спорят гневно едни с други. „Бащата на раздора“ е дяволът, Спасителят е Князът на мира.
Библията също ни учи, че „мъдрите усмиряват гнева“ (Притчи 29:8). Ранните апостоли учат, че трябва да „търсим това, което служи за мир“ (Римляни 14:19) и да „(говорим) истинно в любов“ (Ефесяните 4:15), „защото човешкият гняв не върши Божията правда“ (Яковово 1:20). В съвременни откровения Господ заповядва добрата вест за възстановеното Евангелие да бъде прогласена от „всеки човек към ближния му, с благост и кротост“ (У. и З. 38:41), „с пълно смирение, … без да хули(м) хулителите“ (У. и З. 19:30).
III.
Дори като се стремим да сме смирени и да избягваме раздора, не трябва да правим компромис с истините, които разбираме, нито да намаляваме отдадеността ни към тях. Не трябва да се отказваме от позициите си или ценностите си. Евангелието на Исус Христос и заветите, които сме сключили, неизменно ни хвърлят във вечното съревнование между истината и заблудата. Няма средно положение в това съревнование.
Спасителят ни показва какво да правим, когато Неговите противници се изправят пред Него с жената, която е „уловена в самото дело на прелюбодейство“ (Иоана 8:4). Засрамени от лицемерието си, обвинителите се оттеглят и оставят Исус насаме с жената. Той се отнася мило с нея, като отказва в този момент да я заклейми. Но твърдо й казва: „не съгрешавай вече“ (Иоана 8:11). Любящата доброта е задължителна, но последователят на Христос, също като Учителя, трябва да е непоклатим в истината.
IV.
Подобно на Спасителя, Неговите последователи понякога биват изправени пред греховно поведение и днес понякога ги наричат „тесногръди“ или „фанатици“, когато държат на правилното, според разбиранията си. Много светски ценности и практики представят такива предизвикателства пред светиите от последните дни. Сред тях се откроява силната тенденция за легализирането на еднополовите бракове в много щати в САЩ и Канада много други страни по света. Също така живеем сред хора, които изобщо не вярват в брака. Някои не вярват в раждането на деца. Някои са против всякакви ограничения на порнографията или наркотиците. Друг пример, познат за повечето вярващи, е предизвикателството да живееш с невярващ брачен партньор или член на семейството или да общуваш с невярващи колеги.
В осветените места, като например храмовете, домовете за богослужение и в домовете ни, трябва да преподаваме истината и заповедите просто и цялостно, както ги разбираме в рамките на плана на спасение, даден чрез откровение във възстановеното Евангелие. Правото ни да вършим това е защитено от конституционни гаранции за свобода на словото и религията, а също и от правото на личен живот, което се почита дори в страни без официални конституционни гаранции.
На обществени места казаното и извършеното от религиозни лица включва и други съображения. Свободното упражняване на религия включва повечето публични действия, но подлежи на мерки, необходими за съобразяването с вярванията и практиките на другите. Законите може да забранят поведение, което принципно се приема за грешно или неприемливо, например сексуална експлоатация, насилие или терористично поведение, дори когато е извършвано от екстремисти в името на религия. По-приемливи поведения, макар и неприемливи за някои вярващи, може просто да трябва да се изтърпят, ако са узаконени от това, което един от пророците в Книгата на Мормон нарича „гласът на народа“ (Мосия 29:26).
Относно публичния диалог, всички следва да действаме според евангелските учения да обичаме ближните си и да избягваме раздора. Последователите на Христос трябва да бъдат пример за учтивост. Трябва да обичаме всички хора, да сме добри слушатели и да показваме загриженост към искрените им вярвания. Макар и да не сме съгласни, не трябва да сме неприветливи. Позициите и разговорите ни по противоречиви теми не трябва да са заядливи. Трябва да проявяваме разум, докато обясняваме и следваме позициите си и упражняваме влиянието си. Като правим това, ние молим другите да не се обиждат от искрените ни религиозни вярвания и свободното упражняване на религията ни. Насърчаваме всички да практикуват златното правило на Спасителя: „Всяко нещо, което желаете човеците да правят на вас, така и вие правете на тях“ (Матея 7:12).
Когато позициите ни не надделеят, трябва да приемем с разбиране да неблагоприятния резултат и да сме учтиви с противниците си. Във всички случаи, ние трябва да сме добронамерени към всички, да сме против преследванията, включително въз основа на раса, етнос, религиозни вярвания или невярвания, или различия в сексуалната ориентация.
V.
Говорих за общите принципи. Сега ще говоря за това как тези принципи трябва да се прилагат в различни познати обстоятелства, в които ученията на Спасителя трябва да се следват с повече вяра.
Започвам с това, което малките ни деца учат в игрите си. Твърде често нечленовете тук в Юта биват обиждани и изолирани от някои от нашите членове, които не позволяват децата им да са приятели с деца от други вероизповедания. Определено можем да учим децата ни на ценности и стандарти на поведение, без да ги караме да се отдръпват от или да показват неуважение към хората, които са различни.
Много учители в Църквата и в училище са наскърбени от начина, по който някои младежи, светии от последните дни, се отнасят един с друг. Заповедта да се обичаме един друг определено включва любов и уважение между религиозните, расовите, културните и икономическите различия. Увещаваме всички младежи да спрат насилието, езика и практиките, които умишлено причиняват болка на другите. Всички те нарушават заповедта на Спасителя да се обичаме едни други.
Спасителят ни учи, че раздорите са инструмент на дявола. Това определено би трябвало да ни накара да страним от част от съвременния език и някои практики сред политиците. В политиката е важно живеенето с политически различия, тя не трябва да включва лични атаки, които отравят процеса на управление и наказват участниците. Всички трябва да забраним злобните разговори и да проявяваме уважение към различните мнения.
Най-важната среда за изоставянето на раздора и упражняването на уважение към различията са нашите домове и в семейните ни взаимоотношения. Различията са неизбежни – някои дребни, а някои големи. Що се отнася до големите различия, представете си, че ваш роднина живее на семейни начала. Това води до сблъсък на две важни ценности – любовта ни към този роднина и отдадеността ни на заповедите. Като следваме примера на Спасителя, можем да покажем любяща доброта и пак да държим на истината, като се въздържаме от действия, които улесняват или изглежда приемат това, което знаем, че е грешно.
Накрая ще споделя още един пример за семейни взаимоотношения. На една колова конференция в Средния запад, преди около 10 години, се срещнах с една сестра, която ми каза, че съпругът й, който не е член, идва с нея на църква от 12 години, но не се е присъединил към Църквата. Тя ме попита какво да направи. Посъветвах я да продължи да върши правилните неща и да е търпелива и мила със съпруга си.
Около месец по-късно, тя ми написа следното: „Мислех си, че 12 години е добър израз на търпение, но май не съм била достатъчно мила по този въпрос. Затова повече от месец полагах много усилия и той се кръсти“.
Да си мил дава осезаем резултат, особено в семейството. Писмото й продължава: „Опитвам се да съм още по-мила сега, защото сме си поставили за цел да се запечатаме в храма тази година!“
Шест години по-късно, тя ми написа още едно писмо: „Съпругът ми (наскоро) бе призован и отделен за епископ (в нашия район)“2.
VI.
В толкова много взаимоотношения и обстоятелства в живота трябва да живеем с различията. И е наистина важно да не отричаме или изоставяме нашата страна в тези различия; като последователи на Христос, ние трябва да се научим да живеем мирно с хората, които не споделят нашите ценности или не приемат ученията, на които те са основани. Планът на Отца за спасение, който познаваме чрез пророческо откровение, ни е поставил в такива земни обстоятелства, в които да спазваме Неговите заповеди. Това включва да обичаме ближните си от различни култури и вероизповедания, както Той е възлюбил нас. Както учи един от пророците в Книгата на Мормон, ние трябва да бързаме напред, имайки „любов към Бога и към всички човеци“ (2 Нефи 31:20).
Колкото и да е трудно да живеем в днешните смутни времена, заповедта на нашия Спасител да се обичаме един друг както Той ни обича, е вероятно най-голямото ни предизвикателство. Моля се да разберем това и да се стремим да живеем според него във всичките ни взаимоотношения и дейности, в името на Исус Христос, амин.