Причастието – обновление за душата

От Шерил А. Есплин

Втора съветничка в Общото президентство на Неделното училище за деца

Духът изцелява и обновява нашите души. Обещаната благословия от причастието е „да може винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“.

Група млади жени веднъж ме попита: „Какво ви се иска да бяхте знаели, когато бяхте на наша възраст?“ Ако трябваше да отговоря сега на този въпрос, бих включила следната мисъл: „Иска ми се, когато бях на ваша възраст, да разбирах по-добре значението на причастието. Иска ми се да разбирах причастието по начина, по който старейшина Джефри Р. Холанд го описва. Той казва: „Една от присъщите покани в обряда на причастието е то да бъде истинско духовно преживяване, свято общуване, обновление за душата“¹.

Как причастието може да бъде „истинско духовно преживяване, свято общуване, обновление за душата“ всяка седмица?

Причастието се превръща в истинско духовно преживяване, когато се вслушваме в причастните молитви и подновяваме нашите завети. За да правим това, ние трябва да имаме желанието да вземем върху си името на Исус Христос². Говорейки относно това обещание, старейшина Хенри Б. Айринг учи: „Това означава, че трябва да гледаме на себе си като на Негови. Трябва да поставим Него на първо място в нашия живот. Ще желаем онова, което желае Той, вместо онова, което желаем ние или онова, което светът ни учи да желаем“³.

Когато взимаме от причастието, ние сключваме завет „да си спомн(яме) винаги“⁴ за Исус Христос. Вечерта преди да бъде разпнат, Христос събира Своите апостоли около Себе Си и раздава причастието. Той разчупва хляба, благославя го и казва: „Вземете, яжте; това е във възпоменание на Моето тяло, което давам като откуп за вас“⁵. След това Той взима чаша с вино, изказва благодарност, дава на апостолите си да пият и казва: „Това е във възпоменание на моята кръв … , която се пролива за всички онези, които ще повярват в името Ми“⁶.

Сред нефитите и отново при Възстановяването на Неговата Църква в последните дни, Той повтаря, че ние трябва да взимаме от причастието в Негово възпоменание⁷.

Вземайки от причастието, ние засвидетелстваме на Бог, че винаги ще си спомняме за Него, а не само по време на този кратък обряд. Това означава, че непрестанно ще се обръщаме към примера на Спасителя и ученията Му, които ще ръководят нашите мисли, избори и постъпки⁸.

Молитвата за причастие също ни напомня, че трябва да „спазва(ме) Неговите заповеди“⁹.

Исус казва, „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди“¹⁰. Причастието ни дава възможност да си правим самоанализ, както и възможността да обръщаме сърцата си към Бог. Подчинението на заповедите носи силата на Евангелието в живота ни, както и по-голям мир и духовност.

Причастието ни дава възможност за едно истинско духовно преживяване, размишлявайки върху изкупителната и укрепваща сила на Спасителя, давана чрез Неговото Единение. Една ръководителка на Младите жени неотдавна научила за силата, която получаваме като се стремим да влагаме мисъл в причастието. Трудейки се по едно изискване от програмата за Личен напредък, тя си поставила за задача да обръща по-голямо внимание на думите в химните и молитвите по време на причастието.

Всяка седмица тя си правела самооценка по време на причастието. Сещала се за допуснатите от нея грешки и взимала решението да бъде по-добра през идващата седмица. Била благодарна, че можела да оправи нещата и да се пречисти. Връщайки се към това преживяване, тя казва: „Действах върху отнасящата се към покаянието част на Единението“.

Една неделя, след като си направила самооценка, започнала да се чувства мрачно и песимистично. Осъзнала, че допуска същите грешки отново и отново, седмица след седмица. Но тогава й дошло ясното впечатление, че пренебрегва голяма част на Единението – упълномощаващата сила на Христос. Тя била забравила за всичките моменти, когато Спасителят й бил помогнал да бъде това, което трябва, и да служи отвъд своите възможности.

Имайки това предвид, тя отново се замислила над изминалата седмица. Тя казва: „Чувство на радост си проправи път през моята меланхолия, осъзнавайки множеството възможности и способности, които Той ми беше дал. Осъзнах с благодарност моята способност да долавям нуждите на детето си, когато те не бяха явни. Дадох си сметка, че един ден, когато не можех да вмъкна нищо повече в задачите си, бях в състояние да отправя укрепващи слова към приятел. Бях проявила търпение в обстоятелство, което по принцип извлича обратната реакция от мен“.

Тя завършва: „Като благодарих на Бог за укрепващата Му сила в моя живот, погледнах много по-оптимистично на процеса на покаяние, за което полагах усилия, и погледнах към идващата седмица с подновена надежда.“.

Старейшина Мелвин Дж. Балард учи как причастието може да бъде едно изцеляващо и пречистващо преживяване. Той казва:

„Има ли някой сред нас, който не наранява духа си чрез думи, мисли или дела, от неделя до неделя? Вършим неща, за които съжаляваме, и желаем да ни бъде простено. … Начинът да се сдобием с прошка е … да се покаем от греховете си, да отидем при хората, спрямо които сме прегрешили, да получим тяхната прошка и да се завърнем при масата за причастие; ако искрено сме се покаяли и сме станали изрядни, то на нас ще ни бъде простено, а духовното изцеляване ще бъде дадено в душите ни. …

„Свидетел съм – казва старейшина Балард – че има дух, съпътстващ раздаването на причастието, който стопля душата от стъпалата до главата; чувствате, че раните на духа заздравяват и товарът е вдигнат. Утеха и радост идват при достойната душа, която наистина желае да приема от тази духовна храна“¹¹.

Нашите накърнени души могат да бъдат изцелени и обновени не само от това, че хлябът и водата ни напомнят за жертвата на Спасителя на Неговата плът и кръв, но и от това че символите ни напомнят че Той винаги ще бъде нашият „хляб на живота“¹² и „жива вода“¹³.

След като отслужва причастието сред нефитите, Исус казва:

„Този, който яде този хляб, яде от Моето тяло за душата си; и този, който пие от това вино, пие от Моята кръв за душата си; и душата му няма никога да гладува, нито да жадува, а ще бъде изпълнена.

Сега, когато множеството яде и пи, ето, те бяха изпълнени с Духа“¹⁴.

С тези думи, Христос ни учи, че Духът изцелява и обновява нашите души. Обещаната благословия на причастието е, че винаги ще „има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“¹⁵.

Когато взимам от причастието, понякога си представям една рисунка, на която възкръсналият Спасител е прострял широко ръце, готов да ни приеме в любящите Си обятия. Обичам тази рисунка. Когато си мисля за нея по време на раздаване на причастието, душата ми се възвишава и почти мога да чуя Спасителят да казва: „Ето, Моята ръка на милост е протегната към вас и този, който дойде, него ще приема; и благословени са онези, които идват при Мене“¹⁶.

Носителите на свещеничеството на Аарон представляват Спасителя, когато подготвят, благославят и раздават причастието. Простирайки ръка към нас, поднасяйки ни свещените символи, носителят на свещеничеството наподобява Спасителя, като че ли Сам Той протяга Своята милостива ръка, приканвайки всеки един от нас да вземе от ценните дарове на любовта, достъпни за нас посредством Неговата единителна жертва – дарове на покаяние, прошка, утеха и надежда¹⁷.

Колкото повече размишляваме върху значението на причастието, толкова повече то става свещено и съдържателно за нас. Ето какво казва един 96-годишен баща, когато синът му го попитал: „Тате, защо ходиш на църква? Не можеш да виждаш, не чуваш, трудно ти е да се придвижваш. Защо ходиш на църква?“ Бащата отвърнал: „Заради причастието. Ходя, за да взема от причастието“.

Нека всеки от нас да идва на събранието за причастие подготвен да се сдобие с „истинско духовно преживяване, свято общуване, обновление за душата“¹⁸.

Знам, че нашият Небесен Отец и нашият Спасител живеят. Благодарна съм за възможността, която причастието ми дава да чувствам Тяхната любов и да получавам от Духа. В името на Исус Христос, амин.