„Вечният завет“, Лиахона, окт. 2022.
Месечно послание от Лиахона, октомври 2022 г.
Вечният завет
Всички хора, които са сключили завет с Бог, имат достъп до специален вид любов и милост.
Господ Исус Христос, от Дел Парсън
В този свят, раздиран от войни и слухове за войни, нуждата от истината, светлината и чистата любов на Исус Христос, е по-голяма от всякога. Евангелието на Христос е славно и сме благословени да го изучаваме и да живеем според неговите правила. Радваме се да имаме възможност да го споделяме – да свидетелстваме за неговите истини, където и да сме.
Многократно съм говорил за важността на завета на Авраам и събирането на Израил. Когато приемем Евангелието и бъдем кръстени, вземаме върху себе си святото име на Исус Христос. Кръщението е портата, чрез която можем да станем сънаследници на всичките обещания, дадени в древността от Господ на Авраам, Исаак, Яков и тяхното потомство1.
„Новият и вечен завет“2 (Учение и завети 132:6) и заветът на Авраам са по същество едно и също – два начина за формулиране на завета, който Бог сключва със смъртните мъже и жени в различните времена.
Прилагателното вечен означава, че този завет съществува още преди основаването на света! Планът, изложен на Великия съвет в небесата, включва ясното разбиране, че всички ще бъдем отделени от Божието присъствие. Въпреки това, Бог обещава, че ще ни изпрати Спасител, Който ще преодолее последствията на Падението. Бог казва на Адам след неговото кръщение:
„Ти си според реда на Оногова, Който беше без начало на дни и край на години, от вечност до вечност.
Ето, ти си едно с Мен, син Божий. И тъй всички могат да станат Мои синове“ (Моисей 6:67–68).
Адам и Ева приемат обреда на кръщението и започват процеса на обединяване с Бог. Те поемат по заветната пътека.
Когато вие и аз също поемем този път, започваме нов начин на живот. По този начин създаваме лични взаимоотношения с Бог, което Му позволява да ни благославя и променя. Заветната пътека ни води обратно при Него. Ако позволяваме на Бог да надделява в живота ни, този завет ще ни приближава все повече и повече до Него. Всички завети са предвидени да са обвързващи. Те създават взаимоотношения от вечно естество.
Специални любов и милост
Щом сключим завет с Бог, завинаги преставаме да бъдем неутрални. Бог няма да се откаже от личната връзка с хората, които са изградили такава връзка с Него. Всъщност, всички хора, които са сключили завет с Бог, имат достъп до специален вид любов и милост. На еврейски тази заветна любов се нарича хесед (חֶסֶד).3
Думата хесед няма подходящ еквивалент на английски език. Преводачите на версията на Библията на крал Джеймс сигурно са се затруднили при превода на хесед на английски. Те често избират думата „милосърдие“. Тя до голяма степен, но не изцяло, изразява смисъла на думата хесед. При други преводи са използвани думи като „милост“ и „доброта“. Хесед е уникален термин, описващ заветни взаимоотношения, при които и двете страни са обвързани да бъдат лоялни и верни една на друга.
Селестиалният брак е пример за такива заветни взаимоотношения. Съпругът и съпругата сключват завет с Бог и един с друг да бъдат предани и верни един на друг.
Хесед е особен вид любов и милост, които Бог изпитва и проявява към хората, които са сключили завет с Него. И ние Му отвръщаме с хесед.
След като вие и аз сме сключили завет с Бог, нашите взаимоотношения с Него стават много по-близки, отколкото преди сключването на този завет. Вече сме обвързани с Бог.
Снимка от Джери Л. Гарнс
Понеже Бог проявява хесед към хората, които са сключили завет с Него, Той ще ги обича. Ще продължава да работи с тях и да им предоставя възможности да се променят. Бог ще им прощава, когато се покайват. И ако се отклонят, Той ще им помага да намерят обратно пътя си към Него.
След като вие и аз сме сключили завет с Бог, нашите взаимоотношения с Него стават много по-близки, отколкото преди сключването на този завет. Вече сме обвързани с Бог. Благодарение на нашия завет с Бог, Той никога няма да престане да ни помага и ние никога няма да изчерпим Неговото милостиво търпение към нас. Всеки от нас има специално място в Божието сърце. Той възлага големи надежди на нас.
Знаете за историческото обещание, което Господ дава на пророка Джозеф Смит. То идва чрез откровение. Господ казва на Джозеф: „Това обещание е също и ваше, защото вие сте от Авраама и обещанието беше направено на Авраам“ (Учение и завети 132:31).
Така, този вечен завет е възстановен като част от великото Възстановяване на Евангелието в неговата пълнота. Замислете се само! Сключеният в храма брачен завет е пряко свързан със завета на Авраам. В храма брачната двойка се запознава с всичките благословии, запазени за верните потомци на Авраам, Исаак и Яков.
Подобно на Адам, вие и аз лично поемаме по заветната пътека при кръщението. После затвърждаваме това в храма. Благословиите на завета на Авраам се предлагат в светите храмове. Тези благословии ни позволяват, след като бъдем възкресени, да „наследим престоли, царства, сили, княжества и владения към нашето „възвисяване и слава във всички неща“ (Учение и завети 132:19)“4.
В последната книга на Стария завет четем за обещанието на Малахия, че Илия ще „обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата – към бащите им“ (Малахия 4:6). В древен Израил, такова споменаване на бащите би включвало бащите Авраам, Исаак и Яков. Това обещание става по-ясно, когато четем различната версия на същия стих, който Мороний цитира на пророка Джозеф Смит: „Той (Илия) ще посади в сърцата на децата обещанията, направени на бащите, и сърцата на децата ще се обърнат към бащите им“ (Джозеф Смит – История 1:39). Сред тези бащи със сигурност са Авраам, Исаак и Яков. (Вж. Учение и завети 27:9–10.)
На хората, които са сключили свещени завети и ги спазват, се обещават вечен живот и възвисяване. Исус Христос е Гарантът за тези завети.
Фрагмент от Христос и богатият млад управител, от Хайнрих Хофман
Исус Христос: Централната фигура на завета
Единителната жертва на Спасителя дава възможност на Отец да изпълни Своите обещания към Своите чеда. Защото Исус Христос е „пътят и истината, и животът“, следователно „никой не идва при Отца освен чрез (Него)“ (Йоан 14:6). Изпълнението на завета на Авраам става възможно благодарение на Единението на нашия Спасител, Господ Исус Христос. Исус Христос има централна роля в завета на Авраам.
Старият завет не е само книга от Писанията, но също и историческа книга. Спомнете си историята за брака на Сарая и Аврам. Понеже двамата нямат деца, Сарая дава своята слугиня, Агар също да бъде жена на Аврам, в съответствие с Господните напътствия. Агар ражда Исмаил5. Аврам обича Исмаил, но той не е детето, чрез което ще се изпълни заветът. (Вж. Битие 11:29–30, 16:1, 3, 11, Учение и завети 132:34.)
Като благословия от Бог и в отговор на вярата на Сарая,6 тя зачева в напреднала възраст, така че заветът да се изпълни чрез нейния син Исаак (вж. Битие 17:19). Той е роден в завета.
Бог дава на Сарая и Аврам нови имена – Сара и Авраам (вж. Битие 17:5, 15). Даването на тези нови имена поставя началото на нов живот и нова съдба за това семейство.
Авраам обича както Исмаил, така и Исаак. Бог казва на Авраам, че ще преумножи Исмаил и ще го направи велик народ (вж. Битие 17:20). В същото време, Бог дава да се разбере, че вечният завет ще бъде установен чрез Исаак (вж. Битие 17:19).
Всички хора, които приемат Евангелието, стават част от потомството на Авраам. В книгата Галатяните четем:
„Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли.
…Вие всички сте едно в Христос Исус.
И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание“ (Галатяните 3:27–29).
Така че, можем да станем наследници на завета или по рождение, или чрез осиновяване.
Щом сключим завет с Бог, завинаги преставаме да бъдем неутрални. Бог няма да се откаже от личната връзка с хората, които са изградили такава връзка с Него.
Синът на Исаак и Ревека, Яков, е роден в завета. Освен това, той избира да го сключи по собствено желание. Както знаете, името на Яков е променено на Израил (вж. Битие 32:28), което означава „човек, който надделява с Бог“ или „позволява на Бог да надделява“7.
В Изход четем, че „Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков“ (Изход 2:24). Господ казва на чедата Израилеви: „Ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание“ (Изход 19:5).
Изразът „собствено притежание“ е преведен от иврит segullah, означава високо ценено притежание – „съкровище“8.
В книгата Второзаконие се разказва за важността на завета. Апостолите от Новия завет знаят за този завет. След като Петър изцелява един сакат човек на стъпалата на храма, той проповядва на наблюдателите за Исус. Петър казва: „Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Своя Син Исус“ (Деянията на апостолите 3:13).
Петър завършва посланието си, като казва на слушателите си: „Вие сте потомци на пророците и наследници на завета, който Бог сключи с бащите ви, когато каза на Авраам: „В твоето потомство ще се благословят всички земни племена“ (Деянията на апостолите 3:25). Петър им обяснява, че част от мисията на Христос е да изпълни Божия завет.
Господ изнася подобна проповед на хората от древна Америка. Там, възкръсналият Христос обяснява на хората кои са те в действителност. Той казва:
„Вие сте чедата на пророците; вие сте от дома Израилев, и вие сте от завета, който Отец сключи с бащите ви, казвайки на Авраама: В твоето потомство всичките племена на земята ще бъдат благословени.
Отец, след като първо Ме вдигна за вас, Ме изпрати да ви благословя, за да се отвърне всеки един от вас от своите беззакония; и това, защото сте чедата на завета“ (3 Нефи 20:25–26).
Разбирате ли важността на това? Хората, които спазват заветите, които са сключили с Бог, ще се превърнат в устояващи на греха души! Онези, които спазват своите завети, ще имат силата да устояват на постоянното влияние на света.
Хората, които спазват заветите, които са сключили с Бог, ще се превърнат в устояващи на греха души! Хората, които спазват своите завети, ще имат силата да устояват на постоянното влияние на света.
Мисионерската работа: Споделяне на завета
Господ е заповядал да разпространяваме Евангелието и да споделяме завета. Затова имаме мисионери. Той желае всяко от чедата Му да има възможността да избере Евангелието на Спасителя и да тръгне по заветната пътека. Бог желае да свърже всички хора със завета, който сключва в древността с Авраам.
Така че, мисионерската работа е съществена част от великото събиране на Израил. Това събиране е най-важното дело, случващо се на земята днес. Нищо друго не може да се сравни с него по величина. Нищо друго не може да се сравни с него по важност. Господните мисионери – Неговите ученици – са заети с най-голямото предизвикателство, най-великата кауза, най-славното дело на земята днес.
Обаче това не е всичко. Има огромна нужда да разпространяваме Евангелието на хората от другата страна на завесата. Бог желае всички хора, от двете страни на завесата, да се радват на благословиите на Неговия завет. Заветната пътека е на разположение на всички. Умоляваме всички хора да вървят с нас по тази пътека. Никое дело не е толкова всеобхватно. Защото „Господ е милостив към всички, които с искреност в сърцата ще зоват Неговото свято име“ (Еламан 3:27).
Тъй като свещеничеството на Мелхиседек е било възстановено, спазващите заветите си и жени, и мъже, имат достъп до „всичките духовни благословии“ на Евангелието (Учение и завети 107:18, курсив добавен).
При освещаването на храма Къртлънд през 1836 г., под ръководството на Господ, се явява Илия. Целта му е? „Да обърне… чедата към бащите им“ (Учение и завети 110:15). Илияс също се явява. Неговата цел? Да предаде на Джозеф Смит и Оливър Каудъри „диспенсацията на евангелието на Авраам, казвайки, че чрез нас и чрез потомството ни, всички поколения след нас ще бъдат благословени“ (Учение и завети 110:12). Така Учителят дава на Джозеф Смит и Оливър Каудъри свещеническата власт и правото да предават уникалните благословии на завета на Авраам на другите9.
В Църквата ние пътуваме по заветната пътека както индивидуално, така и колективно. Точно както браковете и семействата споделят уникална равностойна връзка, която създава специална любов, така е и с новосъздадените взаимоотношения, когато се обвързваме чрез завет възходящо с нашия Бог!
Може би това има предвид Нефи, когато казва, че Бог „обича онези, които Го имат за свой Бог“ (1 Нефи 17:40). Ето защо, като част от завета, специална милост и любов – или хесед– е на разположение на всички, които влязат в тази обвързваща и интимна връзка с Бог, дори „до хиляда поколения“ (Второзаконие 7:9).
Сключването на завет с Бог променя взаимоотношенията ни с Него завинаги. Това ни благославя с допълнителна любов и милост10. То влияе на характера ни и на начина, по който Бог ни помага да развием потенциала си. Обещано ни е също така, че можем да бъдем Негово „собствено притежание“ (Псалми 135:4).
Обещания и привилегии
На хората, които сключват свещени завети и ги спазват, са обещани вечен живот и възвисяване, „най-великият от всички Божии дарове“ (Учение и завети 14:7). Исус Христос е Гарантът на тези завети (вж. Евреите 7:22, 8:6). Хората, които спазват заветите си, обичат Бог и Му позволяват да надделява над всички други неща в живота им, отдават на Бог най-значимата роля в техния живот.
В наши дни имаме привилегията да получаваме патриархални благословии и да учим за нашата връзка с древните патриарси. Тези благословии ни дават и известно разбиране за онова, което предстои.
Благодарение на нашия завет с Бог, Той никога няма да престане да ни помага и ние никога няма да изчерпим Неговото милостиво търпение към нас.
Обичаш ли Ме повече, отколкото Ме обичат тези?, от Дейвид Линдзли
Нашето призование като заветен Израил е да се уверим, че всеки член на Църквата осъзнава радостта и привилегиите, свързани със сключването на завети с Бог. Това е насърчителен призив за всеки мъж и жена, момче и момиче, които спазват заветите си, да споделят Евангелието с хората, на които те могат да повлияят. То е и призив да подкрепяме и насърчаваме нашите мисионери, изпратени с поръчението да кръщават и да помагат за събирането на Израил, та да може да бъдем Божии люде и Той да бъде наш Бог (вж. Учение и завети 42:9).
Всеки мъж и всяка жена, които участват в свещенически обреди и сключват завети с Бог, и ги спазват, имат директен достъп до силата на Бог. Всеки от нас по отделно взема върху си Господното име. Също така вземаме върху си Неговото име като народ. Да използваме с желание правилното име на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е съществен начин, по който като народ приемаме върху си Неговото име. Наистина, всеки добродетелен акт на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и нейните членове е израз на Божията хесед.
Защо Израил бил разпръснат? Защото хората нарушавали заповедите и убивали с камъни пророците. Любящият, но скърбящ Отец отговаря, като разпръсва Израил надлъж и нашир11.
Обаче, Той ги разпръсва с обещанието, че един ден Израил ще бъде събран отново в Неговото стадо.
На племето на Юда е възложена отговорността да подготви света за първото пришествие на Господ. Мария, която е от това племе, е призована да стане майка на Сина Божий.
На племето на Йосиф, чрез неговите и на Асенета синове, Ефрем и Манасия (вж. Битие 41:50–52, 46:20), е възложена отговорността да ръководи събирането на Израил, за да подготви света за Второто пришествие на Господа.
При такива вечни взаимоотношения на хесед, е съвсем естествено Бог да иска да събере Израил. Той е нашият Небесен Отец! Той желае всяко от Неговите чеда – от двете страни на завесата – да чуе посланието на възстановеното Евангелие на Исус Христос.
Пътека на любов
Заветната пътека е пътека на любов – тази невероятна хесед, тази състрадателна грижа и протягане на ръка един към друг. Усещането на тази любов е освобождаващо и вдъхновяващо. Най-голямата радост, която някога ще изпитате, е когато сте погълнати от любовта си към Бог и към всички Негови чеда.
Да обичате Бог повече от всеки или всичко друго е условието за истински мир, утеха, увереност и радост.
Заветната пътека е от основно значение за взаимоотношенията ни с Бог – нашите взаимоотношения на хесед с Него. Когато сключваме завет с Бог, ние Му обещаваме винаги да спазваме Неговото слово. Той ще прави всичко възможно да запазим свободата си, без да пренебрегва свободата ни на избор.
Книгата на Мормон започва и завършва с препратка към този вечен завет. От заглавната си страница до заключителните свидетелства на Мормон и Мороний, Книгата на Мормон споменава завета (вж. Мормон 5:20, 9:37). „Появата на Книгата на Мормон е знамение за целия свят, че Господ е започнал да събира Израил и да изпълнява заветите, които е сключил с Авраам, Исаак и Яков“12.
Мои скъпи братя и сестри, ние сме призовани в това ключово време в историята на земята да проповядваме на света за красотата и силата на вечния завет. Небесният ни Отец ни гласува безрезервно доверие да вършим това велико дело.
Това послание е отправено на събрание на ръководителите от общата конференция, на 31 март 2022 г.
© 2022 by Intellectual Reserve, Inc. All rights reserved. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/19. Одобрено за превод: 6/19. Превод на Monthly Liahona Message, October 2022. Bulgarian. 18317 112