„Бъди там за твоето момче“, Лиахона, ян. 2023 г.
Гласове на светии от последните дни
Бъди там за твоето момче
След като Духът проговори на баща ми по време на ръкополагането ми в свещеничеството, той изцяло промени живота си.
Four Generations (Четири поколения), от Куани Пови Уиндър
Станах активен в Църквата, когато моят чичо Бил ме заведе с двете ми сестри в Неделното училище за деца. Моята учителка в Неделното училище за деца, Джийн Ричардсън, бе като мила майка. Харесвах както нея, така и новите ми приятели в Църквата, които бяха много по-мили с мен от децата в квартала ми. Затова реших да остана.
Като наближи 12-ият ми рожден ден, епископ Дал Гимон ме покани да получа свещеничеството на Аарон и да бъда ръкоположен в сан дякон. Не бях сигурен какво означава това, но казах да. Тогава той каза: „Защо не помолиш баща си да те доведе тук следващата неделя и ще те ръкоположим“.
Татко и семейството му бяха спрели да посещават Църквата, когато е бил на около 13 години. След пълнолетие прекарвал повечето от уикендите си в местните барове или на риболов. Той беше служил във военноморския флот на САЩ през Втората световна война и през Корейската война. Пушеше пури, пиеше и псуваше, но имаше репутация в малкият ни град в Монтана като честен и справедлив човек.
Когато татко ме заведе на църква следващата неделя, това беше голяма работа. Когато дойде моментът, епископ Гимон ме повика да изляза отпред и ме помоли да седна на един стол. Няколко мъже, но не и моят татко, поставиха ръцете си върху главата ми и извършиха обреда.
Почувствах голямата тежест на няколкото големи ръце върху мен. Татко, който седеше на една пейка близо до мен, почувства друг вид натиск – в гърдите си. Един глас в него му проговори, казвайки: „Трябва да си там за момчето си следващия път, когато се случи това“.
През следващите седмици татко промени изцяло живота си и започна да посещава църковните събрания всяка неделя. Скоро Църквата стана основното нещо в живота на семейството ни.
Татко стана съветник за моя кворум на дяконите, учителите и свещениците, мой учител в Неделното училище и мой треньор по баскетбол, софтбол и волейбол. Докато бяхме колеги домашни учители, татко помагаше на други мъже и семейства да се завърнат към активност в Църквата.
С помощта на баща ми, аз изпитах моето лично и променящо обръщане във вярата. Оттогава насам се опитвам да съм внимателен към мъжете, които, подобно на баща ми, може да откликнат на поканата да станат възможно най-добрите татковци.
Винаги ще съм благодарен за това, което направиха за мен преди 60 години моят чичо Бил, една мила учителка в Неделното училище за деца и моят татко.