Учение и Завети 19:1-22

Въведение

През юни 1829 г. Джозеф Смит наема печатаря Егбърт Б. Грандин да отпечата 5 000 броя от Книгата на Мормон на цена 3 000 долара. Обаче Грандин не иска да започне печатането или дори да закупи материалите, преди да е гарантирано заплащането на работата. В откровението в Учение и Завети 19, дадено вероятно през лятото на 1829 г., Господ заповядва на Мартин Харис: „отдай част от имуществото си … (и) изплати дълга, който си договорил с печатаря“ (У. и З. 19:34-35). Използвайки част от фермата си като гаранция, Мартин Харис лично гарантира заплащане на цената за отпечатване, ако продажбите на Книгата на Мормон не покрият разходите.

Президент Джозеф Фийлдинг Смит описва това откровение, съдържащо също учения за Единението, като „едно от великите откровения, дадени в тази диспенсация; има малко такива, които да са с по-голяма важност от това“ (Church History and Modern Revelation, 2 тома 1953 г., 1:85).

Учение и Завети 19:1–3

Спасителят заявява, че е изпълнил волята на Своя Отец.

Прочетете Учение и Завети 19:1–3 и потърсете какво казва Спасителят за това кой е Той и какво е извършил. Отбележете думи или изрази, които учат, че Исус Христос е изпълнил волята на Отца Си и че Исус Христос ще ни съди според делата и деянията ни.

В дневника си за изучаване на Писанията опишете как знанието за тези истини относно Спасителя, може да е помогнало на Мартин Харис да намери мир и сили да изпълни Господната воля.

Учение и Завети 19:4–12

Исус Христос обяснява вечното и безкрайното наказание

Господ обяснява някои истини, които могат да ни помагат по-добре да разбираме Неговата Единителна жертва. Прочетете Учение и Завети 19:4 и потърсете думи и изрази, с които да довършите следното изречение: Всеки човек трябва или Може да отбележите този израз в Писанията си.

Прочетете Учение и Завети 19:5. Как Спасителят описва страданията на тези, които не се покаят и които ще получат Неговата присъда? Как, знанието за тази истина ще ни даде още една причина да се покаем за греховете си?

Прегледайте Учение и Завети 19:6–7 и потърсете изрази, които понякога се използват, за да опишат състоянието на тези, които не се покаят. Отбележете изразите „безкрайно мъчение“ и „вечно осъждане“. За какво си мислите, когато четете тези два израза?

Потърсете информация в Учение и Завети 19:8–12, която да ви помогне да разберете защо тези изрази не се отнасят за продължителността от време, което хората ще страдат за греховете си.

Забелязахте ли, че „Безкраен“ е едно от имената на Бог? Това означава, че „безкрайно наказание“ или „вечно наказание“ е „Божие наказание“. Какво мислите, че означава „Божието наказание“?

Старейшина Джеймс И. Талмидж от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява: „За адът има както изход, така и вход. Адът не е място, в което един отмъстителен съдия за собствена слава изпраща затворници да страдат и да бъдат наказвани; адът е място, подготвено за обучение, за дисциплиниране на онези, които тук на земята не са научили това, което е трябвало да научат. Наистина ние четем за вечно наказание, безкрайно мъчение, вечно осъждане. Това е страшно нещо; но в Своята милост Господ пояснява какво означават тези думи. „Вечно наказание“, казва Той, е Божието наказание, защото Той е вечен; и това условие или състояние или възможност винаги ще съществува за грешника, който заслужава и наистина се нуждае от такова осъждане; но това не означава отделният изстрадващ или грешник вечно или завинаги да понася наказание и да страда. Никой човек няма да бъде държан в ада по-дълго отколкото е нужно, за да бъде направен годен за нещо по-добро. Когато достигне такова състояние, вратите на затвора ще се отворят и ще има голяма радост сред множествата, които ще го посрещнат с „добре дошъл“ в едно по-добро състояние. Господ не отменя по никакъв начин казаното в предходни диспенсации по отношение на действието на Неговия закон и Евангелието Му, но ни пояснява Своята добрина и милост чрез всичко това, защото Неговата слава и Неговото дело е да се осъществи безсмъртието и вечният живот на човека“ (в Conference Report, апр. 1930 г., с. 97.)

Президент Джозеф Фийлдинг Смит дава следното прозрение: „Едно и също наказание винаги следва за едно и също нарушение, съгласно законите на Бог, Който е вечен и безкраен, и затова то се нарича безкрайно наказание и вечно наказание, защото е наказанието, което Бог е установил според един постоянен закон. Човек може да изтърпи безкрайно мъчение и когато заплати наказанието за нарушението си, той се освобождава, но наказанието остава и очаква следващия нарушител, и така завинаги“ (Doctrines of Salvation, съст. Брус Р.Макконки, 3 тома, (1954–1956), 2:228).

Президент Дж. Рубен Кларк от Първото президентство дава допълнително проникновение за истинската същност на Бог. Докато четете обяснението му, мислете как разбирането за същността на Бог ни помага да разберем Божието наказание.

„Не мога да приема съвременните учения, за това че Бог не наказва, защото трябва да отхвърля всички съществуващи писания, за да стигна до подобно заключение (, но) имам чувството, че когато Господ започне да ни въздава нашите награди … и нашите наказания … Той ще даде такова наказание, което е най-малкото възможно за съответното прегрешение. Вярвам, че когато раздава правосъдие, Той ще прояви всичките си безкрайни чувства на любов, благословии, милост, доброта и разбиране, които има.

От друга страна, вярвам, че когато дойде време за награди за наши добри дела, Той ще ни даде най-голямото, което е възможно, като има в предвид и нарушенията, които сме направили“ („As Ye Sow … “, Речи на годината от Университета Бригъм Йънг, 3 май 1955 г., с. 6–7).

Учение и Завети 19:13–22

Спасителят говори относно извършеното от Него страдание за греха.

Спасителят иска нашият живот да бъде благославян и усъвършенстван чрез Неговата Единителна жертва. Прочетете Учение и Завети 19:13–17 и довършете следното изречение: Тези, които изберат да не се покаят, ще .

Старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на дванадесетте апостоли ни напомня, че имаме възможност да избираме: „В края на краищата ние или избираме да живеем по начина на Исус Христос или избираме да страдаме по начина на Исус Христос! А именно — да „страда(ме) тъкмо като (Него)“ (У. и З. 19:16–17) или да победим „както и (Той) … победи (Откровение 3:21)“ („Overcome … Even As I Also Overcame“, Ensign, май 1987 г., с. 72).

Помислете за собствените си избори. Водят ли ви те към живот по-подобен на живота на Исус Христос или ви водят към бъдеще, когато ще страдате за греховете си?

Повечето разкази за страданията на Исус Христос са дадени от други, а не от Него (вж. Матея 26:36-39; Лука 22:39-43). Учение и Завети 19 съдържа личния разказ на Спасителя за страданията Му.

Прочетете Учение и Завети 19:15, 18–19 и отговорете на следните въпроси във вашия дневник за изучаване на Писанията:
1. Как Спасителят описва страданията Си в Гетсиманската градина?
2. Как се чувствате, като знаете, че Спасителят изстрадва наказанието за вашите грехове?
3. Как знанието за страданията на Спасителя би помогнало на Мартин Харис да се покае за греховете си, както Господ го напътства в това откровение?
Прочетете Учение и Завети 19:20 и отговорете на следните въпроси във вашия дневник за изучаване на Писанията:
1. Защо мислите, че оттеглянето на Духа води до страдания?
2. Защо може да е от полза да помним случаите, когато сме страдали в следствие на греховете си?

Спомнете си случаи, когато сте страдали поради греховете си и сте изпитвали нуждата от покаяние. Като обмисляте тези случаи, припомнете си кога сте чувствали спътничеството на Духа и кога сте чувствали, че Духът се оттегля. Какво направихте, за да се радвате отново на спътничеството на Духа?

Използвайте Учение и Завети 19:13–16, 20 и отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Как Господната заповед да се покаем е доказателство за Неговата любов към нас?

По някое време през следващата седмица споделете свидетелството си с близък или приятел относно едно от ученията или принципите, научени от вас, докато изучавахте Учение и Завети 19:1–22. Бихте могли да споделите по собствено желание това преживяване с учителя ви на следващото събиране.

Обясняване, споделяне и свидетелстване

Даването на обяснения за учения и принципи, споделянето на прозрения и сходни преживявания и свидетелстването за божествената истина може да направи по-ясно вашето разбиране на евангелските учения и принципи и да подобри способността ви да преподавате Евангелието на други хора. Когато обяснявате, споделяте и свидетелствате, Светият дух ще ви води към по-дълбоко свидетелство за нещата, които преподавате.

Стих за овладяване —Учение и Завети 19:16-19

Опитайте се да научите наизуст Учение и Завети 19:16–19, като препишете тези стихове дума по дума на лист хартия. Гледайки този лист, прочетете няколко пъти откъса на висок глас. След това покрийте или изтрийте няколко думи или изрази от листа. Продължете да рецитирате стиховете, като казвате покритите части по памет. Повтаряйте този процес докато се почувствате уверени, че можете да кажете целия откъс наизуст.

В дневника си за изучаване на Писанията напишете колкото можете да си спомните от този откъс за овладяване на Писанията.
В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

Аз изучавах Учение и Завети 19:1–22 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: