Раздел 6: Ден 3

Учение и Завети 20:37, 68–84

Въведение

Организирането на Църквата на 6 април 1830 г. прави възможно да се отслужват свещенически обреди за чедата на Небесния Отец по целия свят в последните дни. Преди да дойде този дългоочакван ден, Господ започва да разкрива на Пророка Джозеф Смит изискванията за кръщение и начина, по който да се извърши то, какво се очаква от членовете на Неговата Църква и подробности за отслужване на причастието.

Учение и Завети 20:37, 68–74

Установени са изискванията и начина за кръщение

Какво бихте казали на приятел, който не е член на Църквата, ако ви попита, „Какво трябва да направя, за да се кръстя във вашата Църква?

Прочетете Учение и Завети 20:37, като търсите изискванията, които Господ има към желаещите да станат членове на Църквата. Може да отбележите всяко изискване, което намерите в този откъс.

Може да ви е полезно да знаете, че да дойдат със съкрушено сърце и каещ се дух, означава да бъдат смирени и да приемат Божията воля. Това също означава да изпитваш дълбока скръб за греха и искрено желание да се покаеш.

Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява: „В древни времена, когато хората искали да се поклонят на Господ и да търсят Неговите благословии, те често донасяли дар. Например, когато отивали в храма, те донасяли жертва, която да бъде поставена върху олтара. След Неговото Единение и Възкресение, Спасителят казва, че вече не приема жертвоприношения на животни. Дарът или жертвата, които Той ще приема сега, са „съкрушено сърце и разкаян дух“. (3 Нефи 9:20.) Докато търсите благословията от обръщането във вярата, можете да принесете на Господа дара на вашето съкрушено или каещо се сърце и на вашия разкаян или покоряващ се дух. В действителност, това е дарът да предложите себе си – това, което сте и това, което ще бъдете” („Когато се обърнеш“, Лиахона, май 2004 г., стр.12).

Защо мислите, че тези качества се изискват преди човек да се кръсти?

От това, което научавате в Учение и Завети 20:37, довършете следния принцип: Когато сме кръстени, ние засвидетелстваме или показваме, че .

Обмислете доколко успявате да живеете в съответствие с поетите завети при кръщението ви.

Какво бихте казали на вашия приятел, който не е член на Църквата, ако той или тя зададе допълнително въпроса: „Как се кръщават хората във вашата Църква?“

Прочетете Учение и Завети 20:72–74 и отбележете начина на кръщение, както е описан от Господ. От тези стихове научаваме, че кръщението трябва са се извърши чрез пълно потапяне и трябва да се изпълни от някой, който има подходящата власт (вж. също 3 Нефи 11:21–27).

Какво бихте отговорили, ако приятелят или приятелката ви зададе трети въпрос: „Какво се изисква от хората, след като са кръстени и са станали членове на вашата църква?“

Прочетете Учение и Завети 20:68–69 и определете какво очаква Господ от всеки един от нас след като сме били кръстени. Може да отбележите тези очаквания в Писанията си.

В Учение и Завети 20:68 Господ ни казва, че новите членове трябва да бъдат учени от старейшини след кръщение и преди потвърждаване. В наши дни практиката е да се преподават мисионерски уроци на проучвателите преди кръщение, което позволява на хората да получат Светия Дух скоро след кръщението им.

От Учение и Завети 20:69 ние научаваме как можем да изявяваме или показваме нашето достойнство след като сме се кръстили. Използвайки Господните напътствия в този стих, довършете следния принцип: След кръщение, ние изявяваме пред Господ нашето достойнство чрез .

1. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. Защо е важно да продължавате да сте достойни след като сте кръстени?

   2. Какво мислите, че означава да изявяваме или показваме „благочестив живот и поведение“?

2. Прочетете от брошурата За укрепването на младежите раздела „Език“ (2011 г., с. 20–21), и определете начините, по които един млад човек може да изявява „благочестив живот и поведение“. Напишете в дневника си за изучаване на Писанията за впечатленията си, когато сте виждали други хора да живеят така. Как мислите, че техните действия и отношение влияят на хората около тях?

Обмислете как вие ще покажете „благочестив живот и поведение“ в бъдеще.

Учение и Завети 20:75–79

Господ дава напътствия за раздаване на причастието

Случвало ли ви се е да отидете на събранието за причастие с приятел, който не е член на Църквата? Ако е така, как му обяснихте обреда за причастието? Ако не, какво бихте обяснили на свои приятели, за да им помогнете да разберат причастието?

Прочетете Учение и Завети 20:75 и определете какво нарежда Господ на всички членове на Църквата да вършат често.

В откровение, дадено по-късно, Господ обяснява: „няма значение какво ще ядете или какво ще пиете, когато вземате от причастието, ако е тъй, че го вършите с очи, отправени единствено към славата Ми, спомняйки си пред Отца Моето тяло, което беше отдадено за вас, и Моята кръв, която беше пролята за опрощението на грехове ви“ (У. и З. 27:2). Днес вместо вино ние използваме вода за причастието, „във възпоминание на кръвта на (Исус Христос), която беше пролята за (нас)“ (У. и З. 20:79).

Защо мислите, че ни е наредено да вземаме заедно и често от причастието? Старейшина Мелвин Дж. Балард от Кворума на дванадесетте апостоли говори за една особена благословия, която идва от вземането на причастието всяка седмица:

„Ние искаме всеки светия от последните дни да дойде до масата за причастие, защото това е мястото за самоизучаване, за самоинспекция, където можем да научим да поправяме грешките си и да сложим в ред живота си, да бъдем в хармония с ученията на Църквата и с нашите братя и сестри.

… Нещото, което ще осигури безопасността на всеки мъж и жена е да бъдат пред масата за причастие всеки неделен ден. За една седмица не можем да отидем твърде далеч в погрешната посока – не чак толкова, че чрез процеса на самоанализ да не можем да поправим грешните неща, които може да сме извършили. … Пътят до масата с причастие е пътят към безопасността за светиите от последните дни“ (в Брайънт С. Хинкли, Sermons and Missionary Services of Melvin Joseph Ballard 1949 г., с. 150–151).

Обмислете защо вземането от причастието всяка седмица представлява защита за вас.

3. За да научите защо вземането от причастието е път към безопасност за вас, напишете следните две заглавия в дневника си за изучаване на Писанията:

   Когато вземаме от причастието, ние свидетелстваме, че:	Когато сме верни на обещанията, които правим по време на причастието, Господ обещава, че:

   Прочетете Учение и Завети 20:77–79 и потърсете за какво свидетелстваме или какво обещаваме, докато вземаме от причастието. Напишете това, което намерите, под заглавието „Когато вземаме от причастието …“ в дневника си. След това прочетете тези стихове отново, като търсите какво обещава Господ. Напишете това, което намерите под заглавието „Когато сме верни …“ в дневника си.

Преговорете изискванията за кръщение, които открихте в Учение и Завети 20:37. Какви прилики намирате между завета, направен при кръщение и обещанията, които правим по време на причастието?

Когато вземате от причастието, вие подновявате завета, който направихте, когато се кръстихте и бяхте потвърдени.

4. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. Как може да покажете желанието си да вземете върху си името на Исус Христос?

   2. Какви други неща може да правите, за да си спомняте за Спасителя през седмицата? (вж. също Мосия 18:8-10).

   3. Как вземането от причастието ви помага да изявявате „благочестив живот и поведение“? (У. и З. 20:69)?

Прочетете следно изказване относно спазването и подновяването на завета при кръщение: „Когато спазвате кръщелния завет, вие получавате големи благословии. Когато го подновявате, Господ подновява обещаното опрощение за греховете ви. Очистени от греха, вие можете „винаги да имате Неговия Дух да бъде (с вас)“ (вж. У. и З. 20:77). Постоянното спътничество на Духа е един от най-големите дарове, който можете да получите в земния живот. Духът ще ви насочва по пътеките на праведност и покой, като ви води към вечен живот с вашия Небесен Отец и Исус Христос“ (Предани ще сме на вярата: Евангелски справочник 2004 г., с. 140).

5. В дневника си за изучаване на Писанията отговорете на следния въпрос: Как може да ни насърчи да почитаме нашия кръщелен завет разбирането на благословиите от спътничеството на Светия Дух?

Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че можем да се радваме на благословиите от служението на ангели, ако подновяваме кръщелните си завети, като вземаме от причастието и сме достойни за това:

„Всички тези жизнено важни стъпки, които водят до опрощение на греховете, се извършват посредством спасителния обряд на кръщението и на обновителните обреди на причастието.

… Тези обреди на Аароновото свещеничество са и жизнено важни за служението на ангели.

Ангелските послания могат да бъдат предавани чрез глас или просто чрез мислите или чувствата, които изпитваме.

… В повечето случаи ние по-скоро чувстваме или чуваме ангелите, отколкото да ги виждаме.

Казано най-общо, само тези, които са чисти, могат да имат благословиите на духовното спътничество и общение. … Чрез обредите на кръщение и причастие на Аароновото свещеничество ние сме очистени от греховете си и ни е обещано, че ако спазваме заветите си, винаги ще имаме Неговия Дух да бъде с нас. Вярвам, че това обещание не се отнася само до Светия Дух, но и до служението на ангели, защото „ангелите говорят чрез силата на Светия Дух; затова те говорят словата на Христа“ (2 Нефи 32:3). Следователно носителите на Аароновото свещеничество правят възможно всички членове на Църквата, които достойно вземат от причастието, да се наслаждават на присъствието на Духа Господен и на служението на ангели“ („The Aaronic Priesthood and the Sacrament“, Ensign, ноем. 1998 г;, с. 38-39).

Обмислете как ще се подготвите да вземете от причастието тази седмица.

Учение и Завети 20:80–84

Списъците с имената на членовете на Църквата трябва да се поддържат изрядни

Учение и Завети 20:81–84 съдържа Господното напътствие към старейшините в ранната Църква да поддържат списъци на хора, които са се присъединили към Църквата. На тях им е казано да носят тези списъци на църковните конференции, така че да бъдат записани в книга. Имената на изключените от Църквата се заличават. В допълнение към това, членове на Църквата, които се местят от едно място на друго, трябва да вземат писмо, удостоверяващо че са редовни членове, и да го дадат на новия им свещенически ръководител. В наши дни църковните ръководители продължават да поддържат точни списъци на членовете, като методите за това са по-ефективни.

6. В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

   Аз изучавах Учение и Завети 20:37, 68-84 и завърших този урок на (дата).

   Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: