Учение и Завети 42:30-93

Въведение

Както четете във въведението към урока за Ден 2, Пророкът Джозеф Смит получава откровението в Учение и Завети 42 „в изпълнение на Господното обещание, направено преди това, че „законът“ ще бъде даден в Охайо“ (въведение към разделУ. и З. 42). Във втория урок за Учение и Завети 42, обхващащ стихове 30–93, ще научите, че Господ въвежда светски, икономически и духовни закони, които направляват членовете на Църквата да помагат на бедните, да финансират различни църковни начинания и да помагат на други светии, които идват в Охайо.

Учение и Завети 42:30–42

Господ дава закона за посвещаването

Учение и Завети 42:30–42 съдържа Господния закон за посвещаването. За да ви помогне да научите и разберете този закон, вашата задача е да подготвите урок за закона за посвещаването, даден в този урок, и да го изнесете пред близък или приятел. Ще има възможност да запишете вашето преживяване в дневника си за изучаване на Писанията по-нататък в днешния урок.

За да се подготвите да изнесете урока, прочетете Учение и Завети 42:30–42 и след това направете следното:

Използвайте тиксо или маркер, за да направите линия на шест чаши. (По възможност използвайте прозрачни чаши.) Направете линиите на различна височина на всяка чаша. След това скрийте чашите или ги покрийте, така че да не ги вижда човекът, когото учите.
Намерете кана или бутилка, в която има повече вода, отколкото е необходимо да се напълнят всички чаши до линиите върху тях. (Ако има възможност, може да сложите оцветител във водата.)

Покажете каната на човека, когото учите, и обяснете на него или нея, че водата представлява цялото налично богатство или всички налични ресурси в една общност. Обяснете, че през февруари 1831 г. членовете на Църквата в Къртланд, щата Охайо трябва да помагат в грижата за бедните, да помагат на новодошлите заселници, жертвали много, за да се съберат в Охайо и да помагат във финансирането на църковни начинания.

Помолете вашия ученик да прочете Учение и Завети 42:30 на глас и да потърси какво разкрива Господ по отношение на бедните. Нека той или тя да отбележи думата посвещаване.

Прочетете следното определение на думата посвещаване, дадено от старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли: „Да посветиш означава да отделиш нещо като свято, да го осветиш, отдадеш за свята цел“ („Размисли върху посветения живот“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 16).

Може да поканите вашия ученик да запише това определение в полето на Писанията си близо до стих 30.

Обяснете, че Учение и Завети 42 съдържа принципи на един закон, наречен закон за посвещаването. За да помогнете на ученика ви да разбере тези основни принципи, може да прочетете на глас следното обяснение от президент Дж. Рубен Кларк-младши от Първото президентство:

„Основният принцип на закона за посвещаването е че всичко, което имаме, принадлежи на Господ; следователно Господ може да поиска от нас която и да е част от нашата собственост или всичко, защото тя Му принадлежи“ (в Conference Report, окт. 1942 г., с. 55).

Помолете ученика си да обобщи наученото в Учение и Завети 42:30 за нашата отговорност към бедните и нуждаещите се. (Отговорът на ученика ви може да бъде подобен на следния принцип: Ние трябва да се грижим за бедните и нуждаещите се. Насърчете него или нея да отбелязват думи или изрази в този стих, които учат на този принцип.)

Покажете празните чаши с линиите върху тях и започнете да пълните чашите с вода от каната. Напълнете една чаша до линията, три чаши над линията и две чаши под линията, която сте отбелязали. Обяснете, че линиите на всяка чаша символизират нуждите и праведните желания на различни семейства. Например нуждите на семейство с едно дете може да се различават от нуждите на семейство с пет деца. Обяснете, че водата в чашата символизира богатството и ресурсите на отделните семейства. Чашите с вода под линията представляват семейства, които нямат достатъчно пари или ресурси, за да посрещнат нуждите си.

Прочетете Учение и Завети 42:31 на глас и поканете ученика ви да следи в Писанията си. След това задайте следните въпроси:

За тези ранни светии, коя е първата стъпка за живот според закона за посвещаването? (Да дадат своите притежания — своите пари, предмети и имоти — на епископа.)
Когато даваме на бедните, на кого още даваме? (На Господ.)

За да представите символично как църковните членове посвещават имотите си на Църквата, излейте водата от всяка чаша обратно в каната.

Поканете ученика ви да прочете на глас Учение и Завети 42:32 и да потърси втората стъпка за живот според закона за посвещаването. След това попитайте:

Коя е втората стъпка за живот според закона за посвещаването? (Всяко семейство получава от епископа част от обединените ресурси, съобразно нуждите си.)

Обяснете, че след като дадат или посветят имота си на Църквата, семействата получават обратно имот, съответстващ на техните нужди. Това, което получат, става собственост на съответното семейство. Семействата стават настойници на съответния имот и им се позволява да го използват както пожелаят, но са отговорни пред Бог за употребата му.

От каната налейте вода във всяка чаша, като пълните до съответната линия. Обяснете, че съгласно закона за посвещаване всяко семейство получава съобразно нуждите и праведните си желания. Решението кое семейство колко да получи се взема след провеждане на съвет между епископа и главата на семейството. Семействата осъзнават, че тяхното притежание на имота е дар от Господ и като настойници над него, те са отговорни да използват даденото им, за да помогнат за изграждане на Господното царство.

Посочете останалата вода в каната. Поканете ученика ви да прочете Учение и Завети 42:33–35 на глас и да потърси за какво се използва останалата, нераздадена собственост. След това задайте следните въпроси:

Какво напътства Господ да правят светиите с нераздадената собственост или с „остатъка“? (Светиите трябва да я използват, за да помагат на бедните, да финансират църковни сгради и да помагат на нуждаещите се членове.)
От наученото в стих 34, какво според вас символизира каната? (Хранилището.)

Поканете ученика ви да прочете на глас Учение и Завети 42:38 и да потърси една истина, която би помогнала на хората да искат да живеят съгласно закона за посвещаването, независимо от личните им обстоятелства. След това попитайте:

На какъв принцип ни учи Господ по отношение на това, да правим добро на другите? (Отговорът трябва да наподобява следния принцип: Когато правим добро на другите, ние го правим на Господ. Обмислете дали да помолите ученика ви да отбележи тази истина в Писанията си.)
Как тази истина би могла да помогне на светиите да имат желанието да посветят своите имоти? Как запомнянето на този принцип може да ви помага в живота?
Кога сте чувствали, че служите на Господ, когато вършите нещо, за да помогнете на други хора?

Обяснете, че макар да не ни е заповядано да живеем съгласно закона за посвещаване по начина на ранните светии, и днес законът все още е в сила. Прочетете следното изказване от президент Спенсър У. Кимбъл на глас и помолете ученика ви да чуе какво означава днес за нас да живеем по закона за посвещаването: „Посвещаването означава човек да дава от своето време, таланти и средства за оказване грижи за нуждаещите се — духовни или светски — и за изграждане на Господното царство“ („Welfare Services: The Gospel in Action, Ensign, ноем. 1977 г., с. 78).

Може да насърчите вашия ученик да запише това определение в полето на Писанията си близо до стих 30. След като прочетете изказването на президент Кимбъл, попитайте:

С какво време, таланти и средства разполагате, които можете да използвате, за да помогнете на нуждаещите се?

Споделете преживяване за случай, когато сте били благословени от някой, който е предоставил от своето време, таланти или средства, за да ви помогне. Споделете свидетелството си за важността да правим добро на други хора. Когато свършите, не забравяйте да благодарите на вашия ученик за участието му в урока.

В дневника си за изучаване на Писанията запишете името на ученика, на когото сте преподавали, и датата на завършване на тази задача. Опишете кое според вас мина добре във вашия урок и какво беше трудно. В допълнение опишете как чувствате, че сте благославяни, когато живеете съгласно принципа, че като правим добро на други хора, ние го правим на Господ.

Учение и Завети 42:43–55

Господ дава съвет относно смъртта и лечението

В Учение и Завети 42:43–55 Господ учи за смъртта и лечението. Той обяснява, че смъртта е сладка за тези, които умират в Него, но горчива за тези, които не умират в Него. Той също казва, че тези, които са болни „трябва да бъдат подхранвани в пълна нежност“ (У. и З. 42:43) и да получат свещеническа благословия. Някои ще бъдат излекувани чрез вярата си в Исус Христос (вж. У. и З. 42:48).

Учение и Завети 42:56–69

Господ обещава да разкрие допълнителни Писания и откровения на Джозеф Смит.

В Учение и Завети 42:56–69 Пророкът Джозеф Смит научава, че Господ ще продължи да дава откровения, ако той продължава да търси такива. Прочетете Учение и Завети 42:61 и определете един принцип за получаване на откровения. Нашите ръководители днес ръководят и направляват Църквата чрез принципа на непреставащо откровение.

В дневника си за изучаване на Писанията напишете изречение, съдържащо думите ако-тогава, за да изкажете принципа, който се съдържа в стих 61.

Учение и Завети 42:70–87

Свещеническите ръководители получават указания как да постъпват с членове на Църквата, които извършват сериозен грях

Учение и Завети 42:70–87 съдържат някои основни принципи и закони относно дисциплината в Църквата. Прочетете Учение и Завети 42:78 и отбележете Господната заповед към всеки член на Църквата.

Учение и Завети 42:88–93

Господ напътства светиите как да разрешават случаи на лични обиди

Помислете си за случай, когато някой се е обидил от думите или действията на друг човек. Прочетете Учение и Завети 42:88–89 и потърсете Господните напътствия какво трябва да правим, ако някой ни обиди.

Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
1. Какво е първото нещо, което трябва да направим, ако някой ни обиди?
2. Защо мислите, че този начин може да бъде от помощ?

От Учение и Завети 42:90–91 научаваме, че някои грехове или обиди, които са станали публични изискват подходящо публично извинение или порицание. В Учение и Завети 42:92–93 научаваме следния принцип: Обиди, които не са направени публично, не трябва да се разрешават публично.

В дневника си за изучаване на Писанията напишете защо мислите, че е най-добре личните обиди да не се разрешават публично.

Необходима е смелост, за да говорите с някой, който ви е обидил. Отправете молитва за помощ от Небесния Отец, когато се стремите да сложите край на каквито и да е лоши чувства, които може да изпитвате към други хора.

В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

Аз изучавах Учение и Завети 42:30–93 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: