Учение и завети 47–48

Въведение

През март 1831 г. Пророкът Джозеф Смит получава откровенията, записани в Учение и Завети 47 и 48. В Учение и Завети 47 Господ назначава Джон Уитмър да замести Оливър Каудъри като Църковен историк и архивар. В Учение и Завети 48 Господ напътства светиите в Охайо да помогнат на членовете на Църквата, които идват от щата Ню Йорк. Господ също нарежда на членовете на Църквата да закупуват земи, за да построят града Сион в Мисури.

Учение и Завети 47

Господ назначава Джон Уитмър да води писмена история на Църквата.

Помислете за минало събитие с духовно значение, в което сте участвали и което чувствате, че си заслужава да се запомни (например: освещаване на храм, събрание в Църквата или семейно събитие като сватба или погребение).

Ако е възможно, кажете на близък за това събитие и споделете отговорите си на следните въпроси. (Ако ваш близък не е на разположение, тогава обмислете тези въпроси.)

Какво най-много ви впечатли в това събитие?
Какво значение има запомнянето на това събитие?
Как знанието за това събитие може да благослови вашите потомци след 100 години?

Прочетете въведението към Учение и Завети 47 и стихове 1–3 от раздела, за да откриете какво призование дава Господ на Джон Уитмър. Защо мислите, че е важно някой да води историята на Църквата? Защо според вас е важно родителите да преподават и живеят според стандартите на Евангелието?

Джон Уитмър записва в книга откровенията, които Джозеф Смит получава преди това, сега известни като Книга с откровения, том 1. Тази книга съдържа множество от най-ранните записки на тези откровения.

Помислете си за събитие от историята на Църквата, което считате, че е вдъхновяващо за вас. Как научихте за това събитие?

Ние знаем за събития в историята на Църквата, защото някой е направил и поддържал записки за тях, така че да бъдат запазени за нас и за бъдещите поколения. Припомнете си, че в едно предишно откровение Господ казва, „Трябва да има летопис, воден сред вас“ (У. и З. 21:1). Днес в Църквата има историк и архивар, който се назначава от Първото президентство. Обаче този историк не може да види и запише всичко, което се случва в Църквата, заради това той има указание да събира истории от други хора. Общо погледнато, преживяванията на членовете на Църквата са част от историята й и могат да повлияят върху бъдещите поколения.

Старейшина Марлин К. Дженсен от Седемдесетте, който служи като историк и архивар от 2005 до 2012 г., учи че „много от най-великите истории на Църквата се съдържат в лични и семейни истории и те са част от нашето лично и семейно наследство“ („Трябва да има летопис, воден сред вас“, Лиахона, дек. 2007 г., с. 31).

Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Защо е от значение личната ви история?
Помислете за духовно значими събития в живота ви, които чувствате, че си струва да бъдат запомнени. Представете си, че вашите деца и внуци ще прочетат личния ви разказ за някое от тези събития. В дневника си за изучаване на Писанията напишете кое е това събитие и отговорете на следните въпроси:
1. За коя част от събитието бихте писали?
2. Какво бихте искали вашите потомци да почувстват и узнаят за това събитие?

Прочетете Учение и Завети 47:4, за да научите какво обещава Господ, че ще бъде дадено на Джон Уитмър в работата му „да води постоянно Църковните записи и история“ (У. и З. 47:3).

Въз основа на прочетеното в Учение и Завети 47:4, довършете следния принцип: Ако ние , Духът може да ни помогне да .

Светият Дух може да ни припомня неща (вж. Иоана 14:26) и да ни помага да записваме събития и обстоятелства по начини, които да благославят членове на семействата и други хора в бъдещите поколения. Молете се и живейте достойно за помощта на Светия Дух, докато се стараете да поддържате лична история.

Помислете за други начини, чрез които може да се усъвършенствате в старанията си да поддържате личен дневник или да записвате лична история за значими събития, обреди и хора в живота ви.

Учение и Завети 48

Светиите в Охайо трябва да помагат на тези, които идват от щата Ню Йорк и да се подготвят за своето наследство в Сион

Представете си, че членовете на Църквата в някое далечно място наскоро са пострадали от природно бедствие и трябва да напуснат домовете си. Ръководителите на Църквата молят вас и вашето семейство да приютите някои от тези хора за няколко месеца. Какви въпроси и опасения бихте имали вие и вашето семейство? Според вас, какви притеснения и чувства биха имали тези, които идват да живеят във вашия дом?

Погледнете карта 3 от Хронология на църковната история, карти и фотографии, намиращи се в Писанията ви: „Район на американските щати Ню Йорк, Пенсилвания и Охайо“. Намерете Палмира, щата Ню Йорк и Къртланд, щата Охайо. Приблизително колко мили или километри разделят тези два града?

Визуализиране

Търсете описателни детайли, които да ви помагат да си представяте образно нещата, докато четете. Представяйте си как присъствате на дадени събития. Визуализирането може да ви помогне да усилите свидетелството си за реалността на прочетеното в Писанията. Упражнете това умение с Учение и Завети 48. Например, представете си колко трудно ще бъде да се пропътува разстоянието от Палмира, щата Ню Йорк до Къртланд, щата Охайо през зимата на 1831 г. Как бихте се чувствали, ако трябва да се преместите в непознат град, където нямате място да живеете?

През февруари 1831 г. Пророкът Джозеф Смит се мести от Палмира, щата Ню Йорк в Къртланд, щата Охайо. Много членове на Църквата го последват през следващите няколко месеца. Тези членове изоставят много материални предмети и средства, за да последват Господната заповед да отидат в Охайо и имат нужда от помощ. Какво мислите, че може да изиска от вас Господ, ако живеете в Охайо и виждате, че някои от тези светии идват във вашата област, но нямат дом и имат много малко средства за прехрана?

Прочетете Учение и Завети 48:1–3, за да откриете какво казва Господ на членовете на Църквата в Охайо да правят за членовете, които идват в този район. Един принцип, който научаваме от тези стихове е, че Господ заповядва на светиите от последните дни да споделят това, което имат, с хората в нужда. Може да запишете този принцип близо до стих 2.

Обърнете внимание, че в Учение и Завети 48:3 Господ очаква от тези, които имат средства и се местят в Охайо, да закупят земя там. По подобен начин Господ очаква от нас да използваме собствените си средства, когато ги имаме, а не да разчитаме на другите да ни помагат.

Отговорете на следните въпроси в дневника си за изучаване на Писанията: Кои са някои от начините, по които можем да споделяме това, което имаме, с хората в Църквата днес?

Обмислете как един млад мъж изпълнява заповедта да споделяме с нуждаещите се, докато четете следния разказ от президент Джеймс Е. Фауст от Първото президентство:

„Преди няколко години един свещенически кворум решил да събере храна за нуждаещите се в рамките на проект за служба. Джим, един от свещениците, бил развълнуван от участието си и решил да събере повече храна от всеки друг. Дошло времето свещениците да се срещнат в сградата за събрания. Те всички излезли едновременно и се върнали в уреченото време вечерта. За изненада на всички количката на Джим била празна. Той изглеждал доста спокоен и някои от момчетата се пошегували с него. Виждайки това и знаейки, че Джим се интересува от коли, съветникът казал, „Ела отвън, Джим. Искам да погледнеш колата ми. Прави ми проблеми“.

Когато излезли, съветникът попитал Джим дали е разстроен. Джим казал: „Не, всъщност, не. Но когато излязох да събирам храна, наистина събрах много. Количката ми бе пълна. Когато се връщах към дома за събрания, спрях в къщата на една разведена жена, която не е член, но живее в нашия район. Почуках на вратата и обясних какво правим, и тя ме покани вътре. Почна да търси какво да ми даде. Отвори хладилника и можах да видя, че вътре няма почти нищо. Лавиците бяха голи. Накрая тя откри малка консерва праскови.

Не можех да повярвам. Наоколо бяха всичките онези малки деца, които трябваше да бъдат хранени, а тя ми даде тази кутия праскови. Взех я, сложих я в количката и излязох на улицата. Бях изминал половината квартал, когато внезапно почувствах топлина по цялото си тяло и знаех, че трябва да се върна в онази къща. Дадох й всичката храна“.

Съветникът казал: „Джим, никога не забравяй какво си изпитал тази вечер, защото това е смисълът на служенето“ („Духовни хранителни добавки“, Лиахона, ноем. 2006 г., с. 54).

Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
1. Какво мислите, че се е случило на Джим, когато почувствал, че трябва да се върне?
2. Когато съветникът казва, че това, което Джим почувствал, е „смисълът на служенето“, какво мислите, че имал предвид?
Определете един начин, по който можете да помогнете на някой, вероятно като споделите това, което имате. Например, можете да помогнете на близък, на приятел, на някой от вашия клас или кворум в Църквата или на някой от вашия квартал или училище. В дневника си за изучаване на Писанията напишете какво ще направите, за да помогнете на този човек и след това изпълнете вашия план.

В Учение и Завети 48:4–6 Господ обяснява, че Той иска светиите да се подготвят да закупят земя, когато Той разкрие мястото на град Сион или Новия Ерусалим. Господ иска от тях да спестят всичките пари, които могат, в подготовка за полагането на основите на този град.

В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

Аз изучавах Учение и Завети 47–48 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: