Учение и завети 60-62

Въведение

На 8 август 1831 г. Пророкът Джозеф Смит и 10 старейшини се подготвят да напуснат Индепендънс, щата Мисури и да се завърнат в Охайо. Господ дава указания на старейшините да проповядват Евангелието докато пътуват — напътствие, което сега е записано в Учение и Завети 60. На третия ден от пътуването си, групата преживява опасност по река Мисури. През следващите два дни, 12 и 13 август, Пророкът Джозеф Смит получава две откровения от Господ. Тези откровения сега са записани в Учение и Завети 61 и 62. В тях има напътствие, предупреждение, утеха и насърчение.

Учение и Завети 60

Господ заповядва на старейшините да проповядват Евангелието, докато пътуват от Мисури до Охайо

Помислете си за случай, когато сте се колебаели да кажете на други хора за вярванията си или да споделите свидетелството си за Евангелието.

Господ порицава някои от старейшините, които пътуват до Индепендънс, щата Мисури. Прочетете Учение и Завети 60:1-2, за да научите защо Господ не е доволен от някои от тези старейшини. Може да отбелязвате това, което научавате.

Описаните в стихове 1-2 старейшини пътуват от Охайо до Индепендънс, щата Мисури, за да участват в освещаването на земята и парцела за храма. Господ им заповядва да проповядват Евангелието на други докато пътуват до Мисури (вж. У. и З. 52:9-10). Въпреки това някои от старейшините не се подчиняват на тази заповед. Господ казва, „те не искат да си отворят устата, а крият таланта, който Аз съм им дал“ (У. и З. 60:2). С други думи, те не споделят свидетелствата си за Евангелието.

Според Учение и Завети 60:2, защо някои от старейшините не споделят свидетелствата си с околните?

Прочетете Учение и Завети 60:3, за да разберете какво може да се случи, ако ние не споделяме свидетелствата си.

Може да запишете следния принцип в Писанията си: Ние можем да загубим свидетелствата си, ако не ги споделяме. Споделянето на свидетелствата не се отнася само до изказвания на събрания на Църквата. Някои членове на Църквата, които никога или рядко говорят в църковните събрания, споделят свидетелствата си посредством начина си на живот. Други свидетелстват за Евангелието, като издържат на болести или други трудности. Други дават свидетелствата си неформално пред близки или приятели чрез прояви на надежда и вяра.

Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли учи колко е важно да споделяме свидетелствата си:

„Духът и свидетелството за Христос ще идват и остават с вас най-вече, когато и само ако ги споделяте. Този процес представлява самата същност на Евангелието.

Не е ли това една съвършена проява на християнство? Вие не можете да получите свидетелство, нито да го запазите или да го увеличите, ако нямате желание да го споделяте. Като го раздавате щедро, тогава свидетелството става ваше“ („The Candle of the Lord“, Ensign, ян. 1983 г., с. 55).

Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
1. Кога сте чувствали, че свидетелството ви нараства, защото сте го споделили?
2. Кога през следващите дни или седмици бихте имали възможност да споделяте свидетелството си?

В останалата част от Учение и Завети 60 ще прочетете, че Господ заповядва на тези старейшини да провъзгласяват Евангелието докато пътуват обратно към Охайо. Докато учите, може да подчертавате думи и изрази, които се отнасят до даване на свидетелството, като например „провъзгласяват словото Ми‟ или „проповядват“.

Учение и Завети 61

Господ дава указания на Пророка Джозеф Смит и други старейшини по пътя им към Охайо.

Пророкът Джозеф Смит и 10 старейшини разбират, че са в опасност докато пътуват с кану по силните течения на река Мисури. Докато четете следния разказ, помислете как бихте се чувствали, ако бяхте там.

Джозеф Смит си спомня, че на третия ден от пътуването, „се проявиха много от опасностите, тъй чести сред западните води; и след като бяхме направили лагер на брега на реката, … брат (Уйлям У.) Фелпс във видение посред бял ден видя унищожителя в най-ужасната му мощ да се носи по повърхността на водите; другите чуха шума, но не видяха видението“ (в History of the Church, 1:203). Преди това видение, „между братята възникнаха някои спорове и неприятни чувства“ (Б. Х. Робъртс, A Comprehensive History of the Church, 1:262–263). През същата вечер братята обсъждат трудностите си и повечето от тях съумяват да си простят един на друг. На следната сутрин, Джозеф отправя молитва и получава откровението, записано в Учение и Завети 61.

Прочетете Учение и Завети 61:2, 20, 36-37 и отбележете изразите, които може да са дали утеха на тези старейшини.

Освен че прощава греховете на тези старейшини, Господ учи че „много унищожения“ ще се случат по водите в последните дни (вж. У. и З. 61:5, 14-19). Господ също говори за Своята сила. Прочетете Учение и Завети 61:1, 6, 10 и потърсете какво учи Господ относно силата Си.

Поради видението за разрушителя над водите, което има Уйлям У. Фелпс, някои допускат, че Сатана има власт над водите. Обаче Учение и Завети 61:1 потвърждава, че Господ има цялата сила. Това включва и сила над водите.Стихове 6 и 10 потвърждават Господната способност да ни запази. Може да запишете в Писанията си следния принцип: Господ има цялата сила и Той е способен да ни запази.

Останалата част от Учение и Завети 61 съдържа допълнителни указания от Господ към тези старейшини, за да ги напътства при тяхното завръщане към Охайо.

Учение и Завети 62

Господ хвали верността на група старейшини, пътуващи към Индепендънс, щата Мисури

В следващата схема поставете „Х“ до тези въпроси, които считате, че имат най-голямо значение за Господ.

	Да ходя ли на църква в неделя?
	Да облека черна или зелена пола за църква? Да сложа червена или синя вратовръзка?
	Да служа ли на мисия? Ако да, кога?
	Ако майка ми предложи да сготви любимото ми ястие, кое да избера?

В зависимост от обстоятелствата, много от решенията, които вземаме, могат да са важни за Господ, докато други може да не са. В откровенията, записани в Учение и Завети 60-62, Господ помага на старейшините от Неговата Църква да разберат, че някои от решенията, които те трябва да вземат, имат за Него по-голямо значение отколкото други решения. Докато продължавате да изучавате тези откровения, може да придобиете прозрения, които да ви направляват при вземането на решения.

За да разберете обстановката в Учение и Завети 62, прочетете въведението към раздела.

Старейшините, споменати във въведението към раздела, са пътували към Индепендънс, щата Мисури по-бавно от някои други, поради усърдното си старание да проповядват Евангелието. В резултат на това, те пропускат конференцията, в която земята и мястото за храма са осветени.

Прочетете Учение и Завети 62:1-3 и потърсете някои от благословиите, които се дават на хората, които проповядват Евангелието и споделят свидетелствата си.

Проучете стиховете от препратките към Писанията, дадени в лявата колонка на следната схема. В подходящите колонки запишете нещата, които имат значение за Господ и нещата, които нямат значение за Него.

	Какво е от значение за Господ?	Какво не е от значение за Него?
У. и З. 60:5
У. и З. 61:21-22
У. и З. 62:5-7

В дневника си за изучаване на Писанията отговорете на следните въпроси за стиховете от схемата, които изучавахте: Какви различия намирате между нещата, които са от значение за Господ и нещата, които не са от значение за Него?

В следното изказване от старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли, подчертайте думи или изрази, които ви помагат да разберете на какво Господ учи старейшините, когато казва, че някои неща са от значение за Него, докато други не:

„Очевидно, Господ не казва на тези мисионери, че не Го е грижа какво правят те. По-скоро, Той изтъква колко е важно да поставим основните неща на първо място и да се концентрираме върху праведните неща. … Същественото нещо е работата, която те са призовани да вършат; как те стигат до мястото е важно, но не е съществено“ („A Reservoir of Living Water“, (вечер край огнището за младежи от Образователната система на Църквата, 4 фев. 2007 г.), с. 4; LDS.org).

Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Как образецът на това какво е от значение за Господ и какво не, може да ви направлява при вземането ви на решения?

Прочетете Учение и Завети 62:8 и определете две неща, на които може да разчитаме, когато вземаме решения. След това довършете следния принцип, като запълните празните места: Когато вземаме решения, ние можем да разчитаме на и .

Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
1. Защо мислите, че е важно да разчитаме на нашата преценка и на напътствията от Духа?
2. Кога сте вземали решение, основавайки се както на собствена си преценка, така и на напътствия от Духа? Как сте били благословени за това?

Обсъдете как може да постъпвате, като се основавате на един или повече от принципите, които научихте при изучаването на Учение и Завети 60-62.

В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

Аз изучавах Учение и Завети 60-62 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: