Учение и Завети 67

Въведение

През ноември 1831 г. група старейшини се събират за специална конференция в Хайръм, щата Охайо. Една от темите за обсъждане на конференцията е издаването на откровенията, които Пророкът Джозеф Смит получава. По време на тези събрания Господ дава откровение на Джозеф Смит и го посочва като предговор към книгата с откровения, която трябва да бъде издадена. Това откровение сега е първият раздел на Учение и Завети. По-късно по време на конференцията Господ дава откровение, което сега е записано в Учение и Завети 67. В това откровение Господ говори на братята, които имат въпроси за езика на откровенията, които Той дава на Пророка.

Учение и Завети 67:1-3

Спасителят познава умовете и сърцата на хората

Чудили ли сте се защо някои хора получават свидетелство за принципите на Евангелието, а други не?

През ноември 1831 г. група старейшини, включително Джозеф Смит, се събират, за да обсъдят издаването на откровенията, които Пророкът получава. Няколко от старейшините получават свидетелство, че откровенията са истинни. Обаче други може все още не са получили такова свидетелство.

Прочетете Учение и Завети 67:1-2 и потърсете какво казва Господ относно молитвата.

Според наученото в стих 1-2, попълнете празните места в следния принцип: Господ чува моите и знае моите .

Отговорете на следните въпроси в дневника си за изучаване на Писанията: Как познаването на този принцип може да ви помага да подобрите молитвите си? След това напишете за преживяване, което е помогнало на вас или на някой ваш познат да получи духовно потвърждение за Евангелски истини.

Прочетете Учение и Завети 67:3 и потърсете защо някои от старейшините не получават благословиите, които Господ им предлага. Може да отбелязвате изразите, които ви правят впечатление.

Отговорете на следните въпроси в дневника си за изучаване на Писанията: Ако позволите страха да влезе в сърцето ви, как това може да ви попречи да получавате благословии? След това направете списък на страхове, които могат да пречат на хората да получават благословии.

Обмислете Господната сила, която да ни помага да заместваме страха с вяра. Как това знание може да помогне на някого да продължи да изгражда свидетелството си?

Учение и Завети 67:4-9

Господ отправя предизвикателство към онези, които критикуват Неговите откровения

Питали ли сте се някога защо трябва да следваме църковните ръководители, макар те да не са съвършени?

Прочетете въведението към раздел Учение и Завети 67 и стих 5 и потърсете различното отношение, което някои от старейшините имат към откровенията. (Спомнете си, че първата сбирка с откровения от Пророка Джозеф Смит е озаглавена „Книга на заповедите“. По-късно заглавието е променено на „Учение и Завети“.) Забележете във въведението към раздела, че „много от братята дават тържествено свидетелство“ за истинността на откровенията. Въпреки това, „има някои отрицателни коментари относно езика, използван в откровенията“. Според стих 5, някои старейшини мислят, че могат „да се изразява(т) по-добре от езика на Джозеф Смит“. Поради гордост от своя собствен интелект, те считат че са по-способни да пишат откровения в сравнение с Пророка, който е помазан от Господ (вж. 2 Нефи 9:28-29).

Прочетете Учение и Завети 67:4 и отново прочетете стих 5. Потърсете как Господ отговаря на тревогата на старейшините относно езика на откровенията.

Защо мислите е от значение старейшините да разберат, че Господ знае, че работи чрез несъвършени служители?

Прочетете Учение и Завети 67:6-9 и потърсете предизвикателството, което Господ отправя към тези, които са разтревожени от езика на откровенията.

Уилям Е. Маклелън решава да приеме Господното предизвикателство и да напише откровение, подобно на тези, които Пророкът Джозеф Смит получава. Джозеф Смит записва следното в своята история: „Уилям Е. Маклелън, най-умният човек, според своята собствена преценка, имащ повече знания, отколкото разум, се опита да напише заповед подобна на най-незначителните от тези на Господ, но се провали; огромна отговорност е да пишеш от името на Господ. Старейшините и всички присъстващи, които станаха свидетели на този суетен опит на човек да имитира езика на Исус Христос, подновиха вярата си в пълнотата на Евангелието и в истинността на заповедите и откровенията, които Господ дава на Църквата посредством мен; и старейшините изразиха желание да дадат свидетелство за тяхната истина на целия свят“ (в History of the Church, 1:226).

След тази случка всички присъстващи старейшини се съгласяват да подпишат документ, който дава официално свидетелство за истинността на откровенията, съдържащи се в Книгата на заповедите.

Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
1. Защо според вас Джозеф Смит, който има ограничено официално образование, може да представи тези откровения, а Уилям Е. Маклелън, който е добре образован, не може?
2. Какво можете да научите от този разказ относно преценяването на нашите ръководители според техните несъвършенства?

Обмислете своя ангажимент да следвате ръководителите си в праведност независимо от несъвършенства, които вие или други хора може да виждате в тях.

Учение и Завети 67:10-14

Господ съветва Своите последователи да се подготвят да издържат на присъствието Божие.

В дневника си за изучаване на Писанията начертайте таблица с две колони. Озаглавете първата колонка Награда, а втората — Как да получим наградата. Прочетете Учение и Завети 67:10-14 и потърсете наградата, която Спасителят обещава на тези братя, и какво трябва да правят те, за да я получат. Напишете отговорите си в съответната колонка.

Какво е необходимо да правят тези братя, според тези стихове, за да издържат на присъствието Божие? Думата пребивавам означава да устоя или да остана на определено място.) Ако те се освободят от завистта и страховете и се смирят, те ще могат да издържат на Божието присъствие.

Както е записано в Учение и Завети 67:13, тези братя са насърчени да „постоянства(т) в търпение“ докато се усъвършенстват. Прочетете следния разказ от президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство, който учи за важността на търпението в процеса на усъвършенстване:

„През 60-те години на 20 век един професор от Станфордския университет започнал скромен експеримент, изследвайки силата на волята на 4-годишни деца. Той поставя пред тях голям бонбон и им казва, че могат да го изядат веднага или ако почакат 15 минути, ще получат два бонбона.

После оставя децата сами и гледа какво се случва зад двустранно огледало. Някои от децата изяли бонбона веднага, някои успели да изчакат само няколко минути преди да се поддадат на изкушението. Само 30 процента успели да изчакат“ („Продължете с търпение“,Лиахона, май 2010 г., с. 56).

Според вас по какъв начин експериментът на този професор и неговите резултати могат да се отнасят за младите хора днес?

Президент Ухтдорф след това говори относно извода от експеримента с бонбоните:

„Но с времето (професорът) следял децата и забелязал интересна зависимост: децата, които не можели да изчакат, по-късно в живота имали затруднения и имали повече поведенчески проблеми, докато онези, които чакали, били склонни към по-положително отношение и по-добра мотивация, имали по-високи оценки и доходи и по-здрави взаимоотношения.

Това, което започнало като обикновен експеримент с деца и бонбони, се превърнало във важно изследване, което показва, че способността да изчакваме – да бъдем търпеливи – е ключова черта на характера, която може да предвиди бъдещ успех в живота.

Чакането може да бъде трудно. Децата го знаят, също така и възрастните. Ние живеем в свят, предлагащ бързо хранене, моментни съобщения, гледане на филми при поискване и незабавни отговори за повечето обикновени или значими въпроси. Не обичаме да чакаме.

Търпението — способността да задържаме желанията си за определено време — е ценна и рядка добродетел. Ние искаме това, което искаме, и го искаме сега. Затова самата идея за търпението може да изглежда неприятна, а понякога мъчителна.

Въпреки това, без търпение, не можем да угодим на Бог, не можем да станем съвършени. Всъщност, търпението е пречистващ процес, който избистря разбирането, задълбочава щастието, съсредоточава действието и предлага надежда за спокойствие“ („Продължете с търпение“, с. 56).

Отговорете на следните въпроси в дневника си за изучаване на Писанията: Защо мислите, че е необходимо търпение във вашето старание да сте достойни и да издържите на Господното присъствие? Също така отделете няколко минути, за да обмислите области от живота си, в които може да е нужно да проявите повече търпение към себе си или към други хора. Ако считате, че е подходящо за вас, запишете си цел, която да включва проява на повече търпение в старанието си да станете чисти пред Бог.
В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

Аз изучавах Учение и Завети 67 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: