Раздел 25: Ден 4

Учение и завети 117-120

Въведение

На 8 юли 1838 г. във Фар Уест, щата Мисури, Пророкът Джозеф Смит получава четири откровения, които сега са записани в Учение и Завети 117-120. В първото от тези откровения (У. и З. 117) Господ заповядва на Уйлям Маркс и Нюъл К. Уитни да сложат в ред делата си в Къртланд, щата Охайо и да се присъединят към верните светии, които се събират във Фар Уест, щата Мисури. Господ също заповядва на Оливър Грейнджър да отиде в Къртланд като представител на Първото президентство. Във второто откровение (У. и З. 118) Господ призовава нови апостоли да заемат местата на онези, които са отпаднали и призовава всички членове на Кворума на дванадесетте апостоли да служат на мисия във Великобритания. В третото и четвъртото откровение, записани в Учение и Завети 119 и 120, Господ преподава учението за десятъка и разкрива на църковните ръководители ръководни принципи относно определянето на това как да се изразходват средствата от десятъка.

Учение и Завети 117:1-11

Господ заповядва на Уйлям Маркс и на Нюъл К. Уитни да приключат търговските си работи бързо и да напуснат Къртланд

В първата част на Учение и Завети 117 Господ говори на Уйлям Маркс и Нюъл К. Уитни. Уйлям Маркс е президент на кол в Къртланд, щата Охайо. Той е търговец на книги. Нюъл К. Уитни е епископ в Къртланд. Той е успешен бизнесмен и посвещава много от собствеността си на Църквата.

На 26 април 1838 г. Господ заповядва на светиите да се събират във Фар Уест, щата Мисури, и на други места (вж. У. и З. 115:17-18). На 6 юли 1838 г. една група, известна като Къртландски лагер, състояща се от над 500 светии от Къртланд и околностите му, тръгват към Мисури (вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 179). Президент Маркс и епископ Уитни остават в Къртланд.

В Учение и Завети 117:1-3 четем, че Господ заповядва на президент Маркс и епископ Уитни бързо да приключат търговските си дела и да напуснат Къртланд. Те трябва да извършат пътуването преди Господ да изпрати снегове в областта. С други думи, те трябва да тръгнат след не по-късно от четири месеца.

Когато четете Господните слова в Учение и Завети 117:4-5, ще видите, че тези мъже са прекалено загрижени за имотите в Къртланд.

Обърнете внимание на въпроса в стих 4: „Защото какво е имотът за Мен?“ Прочетете Учение и Завети 117:5-8 и потърсете причините, поради които Господ казва това. (Може да е полезно да знаете, че изразът „равнините на Олаха Шинеха“ се отнася за областта около Адам-онди-Ахман в Мисури.)

Представете си, че имате пред вас една голяма кана, пълна с любимата ви напитка и голяма празна чаша за пиене. Сега нека някой налее в чашата ви една малка капка от напитката. Какво бихте предпочели, пълна чаша или само една капка? Защо?

Какво мислите, че означава „ламтите за … капка, а пренебрегвате по-важни неща“? (У. и З. 117:8). Думата ламтя означава да желая силно нещо, което други хора имат. По какъв начин облагите от запазване на имотите в Къртланд са само „капка“ в сравнение с облагите от подчинение на Господната заповед да се събират в Мисури?

1. В дневника си за изучаване на Писанията обобщете на какво учи Господ тези мъже относно имотите, за които те ламтят, в сравнение с Неговата сила да ги благославя.

От Учение и Завети 117:5-8 можем да определим един принцип относно това, какво се случва, когато ламтим за светски неща. Един начин да се изкаже този принцип е, че ламтежът за светски неща може да ни накара да пренебрегваме по-важни неща.

2. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. Помислете за някои светски „капки“ в живота ви, които може да ви карат да пренебрегвате по-важните неща на Евангелието?

   2. Какво можете да направите, за да обръщате повече внимание на нещата които са от значение за вечността?

В Учение и Завети 117:10 узнаваме, че Господ призовава Уйлям Маркс да продължи да служи като църковен ръководител, когато пристига във Фар Уест, щата Мисури. Господ също казва, че ако президент Маркс е „верен над малкото“, той ще бъде „управител над многото“ (вж. също Матея 25:23).

Прочетете Учение и Завети 117:11 и потърсете упрека, който Господ отправя към Нюъл К. Уитни. Николаитите, споменати в този стих, били членове на древна религиозна група. Те казвали, че са християни, но се отклонявали от принципите на Евангелието, като живеели по маниера на света. Например, тяхното поклонение на Бог включвало извършване на сексуални грехове. (Вж. Bible Dictionary, „Nicolaitans“; Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2001 г.), с. 290.)

Ако Нюъл К. Уитни бе решил да се съсредоточи върху имота в Къртланд, вместо да се присъедини към светиите, как неговите действия биха били подобни на действията на николаитите?

Поради загрижеността им за имотите на Църквата в Охайо и заради преследванията в Мисури, Уйлям Маркс и Нюъл К. Уитни не могат да се присъединят към светиите във Фар Уест. Въпреки това, те последват съвета на Господ и остават верни, и по-късно се присъединяват към светиите в Наву, щата Илинойс, където Уйлям Маркс служи като президент на кол, а Нюъл К. Уитни като епископ.

Учение и Завети 117:12-16

Господ назначава Оливър Грейнджър да е представител на Първото президентство по отношение на търговските връзки в Къртланд

Помислете за църковни призования и назначения, които можете да получите. Такива призования и назначения могат да се изразяват в това да служите в президентство на кворум или на клас, да имате реч в събранието за причастие, да служите като домашен учител, да станете приятел на някого, или да отслужите пълновременна мисия. Какъв вид жертви могат да изискват такива призования?

Млади мъже с Аароново свещеничество могат да служат като домашни учители.

Господ заповядва на един мъж, Оливър Грейнджър, да напусне Фар Уест, щата Мисури, и да се върне в Къртланд, щата Охайо, за да „се старае усърдно за изкуплението на Първото президентство на Моята Църква“ (У. и З. 117:13). Назначението му има за цел да продава църковни имоти и да уреди финансовите дела на Джозеф Смит в Къртланд. Това изисква жертви от Оливър, който е почти сляп. Прочетете Учение и Завети 117:12-15 и потърсете благословии, които Господ казва, че Оливър ще получи, ако приеме и изпълни това назначение.

Забележете Господното заявление в стих 13, че „неговата жертва ще бъде по-свещена за Мен, отколкото неговата печалба“. Това показва, че Господ оценява повече жертвите на Оливър, отколкото парите, с които Оливър може да се сдобие като част от назначението си. От този стих научаваме следния принцип: Жертвите, които правим, когато служим на Господ, са свещени за Него. Отбележете думите в стих 13, които учат на този принцип.

3. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. Защо е важно да правите всичко, което можете, за да изпълните църковно назначение или призование?

   2. Какви чувства изпитвате, когато знаете, че жертвите, които правите в служба на Господ, са свещени за Него?

Оливър Грейнджър умира в Къртланд на 25 август 1841 г. По това време той все още продължава да служи като представител на Първото президентство за уреждане на финансовите им дела, а също е призован да председателства над Църквата в Къртланд. Макар да не постига пълен успех при уреждане на финансовите дела на Църквата, той работи, за да запази почтеността на Църквата и доброто й име. Остава верен на Господ и на Пророка Джозеф Смит.

В писмо с препоръка, Джозеф Смит и другите членове на Първото президентство описват Оливър Грейнджър като „човек с безупречен морал и почтеност; и най-вече, … Божий човек“ (в History of the Church, 3:350). Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли казва:

„Какво направил Оливър Грейнджър, че името му да бъде запомнено като свещено? Всъщност нищо особено. Не става въпрос за това какво е направил, а какъв е бил.

Господ не очаквал Оливър да бъде съвършен, нито да постигне кой знае какъв успех.

Не можем да очакваме винаги да успяваме, но трябва да направим най-доброто, на което сме способни“ („Най-скромният от тия“, Лиахона, ноем. 2004 г., с. 86).

Учение и Завети 118

Господ назначава нови апостоли и призовава всички апостоли да отслужат мисия

На 8 юли 1838 г. Господ призовава нови апостоли на мястото на онези, които отстъпват от вярата. Господ също призовава Дванадесетте апостоли да проповядват Евангелието.

Прочетете Учение и Завети 118:4-5 и потърсете къде напътства Господ Дванадесетте да проповядват Евангелието. Изразът „по големите води“ има предвид пътуване през Атлантическия океан до Великобритания. В Учение и Завети 118:5 забележете мястото, където те трябва да се съберат преди да тръгнат на мисиите си. Забележете също датата, на която Господ казва, че трябва да се съберат на това място.

В месеците след това откровение се увеличават преследванията на светиите в Мисури. В края на краищата светиите са прогонени от този щат. При тези условия е опасно за Дванадесетте да изпълнят Господната заповед да се срещнат във Фар Уест. Много жители на Мисури открито заявяват, че ще попречат на изпълнението на това откровение. Но Дванадесетте са решени да се подчинят на Господната заповед.

В сутринта на 26 април 1839 г. членове на Кворума на дванадесетте апостоли се събират на мястото, където се намира храма. (Не всички верни членове на кворума могат да присъстват. Някои са в затвора.) Те продължават прекъснатата работа по полагане основите на храма (вж. У. и З. 115:11), като поставят един голям камък близо до югоизточния край на мястото. После ръкополагат нови апостоли, за да попълнят местата в Кворума на дванадесетте апостоли. След това си тръгват, без враговете им да разберат. (За по-пълен разказ на това събитие, вж. Teachings of Presidents of the Church: Wilford Woodruff, 2004 г., с. 139–141.)

Крайъгълният камък на храма във Фар Уест, щата Мисури, е положен през юли 1838 г.

Учение и Завети 119-120

Господ разкрива закона за десятъка

Учение и Завети 119 и 120 съдържат две откровения за закона за десятъка. В откровението, записано в Учение и Завети 120, Господ дава напътствия да се организира съвет, който да управлява използването на средствата от десятъка в Църквата. Днес, всеки район или клон предава средствата от десятъка на членовете в Централата на Църквата и този съвет, наречен Съвет за разпореждане с десятъка, решава използването му. Местните ръководители не определят как да се изразходват средствата от десятъка.

Прочетете Учение и Завети 119:1-4. Може да е полезно да знаете, че в стих 4 думата увеличение означава нарастване или доход.

Президент Хауърд У. Хънтър обяснява: „Законът ясно казва „една десета от цялото си увеличение“. Увеличението има смисъл на печалба, компенсация, нарастване. Това е заплатата на работещия, печалбата от дейността на бизнеса, прирастът на онзи, който произвежда или отглежда, или доходът на човек от всеки друг източник. Господ казва, че това е постоянен закон „завинаги“, както е бил в миналото“ (в Conference Report, апр. 1964 г., с. 35).

Направете преценка на живота си

Когато отделяме време искрено да преценим доколко успешно живеем според определен принцип, даваме възможност на Светия Дух да ни помогне да осъзнаем какво вършим добре и как можем да се подобрим. Докато обмисляте откровенията, записани в Учение и Завети 119 и 120, се запитайте доколко добре живеете според закона за десятъка.

Когато четете следните изказвания от президенти на Църквата, търсете благословии, които можете да получите, ако плащате десятък:

Президент Харолд Б. Лий говори за Господното обещание „да ви разкрия небесните отвори“, за да благослови хората, които плащат десятък (вж. Малахия 3:8-11): „разкриването на небесните отвори, разбира се, означава откровения от Бог към онези, които са готови да жертват по този начин“ („The Way to Eternal Life“, Ensign, ноем. 1971 г., с. 16).

Президент Хибър Дж. Грант говори за духовните благословии, които получаваме, когато плащаме десятък: „Благополучието идва при онези, които спазват закона за десятъка. “Когато кажа преуспяване, нямам предвид единствено долари и центове. … Това, което считам за истинско преуспяване, за най-ценното нещо за всеки мъж и жена на земята, е израстването в познанието за Бог, в свидетелство и в силата да живеем според Евангелието и да вдъхновяваме семействата си да правят същото. Това е най-истинското преуспяване“ (Teachings of Presidents of the Church: Heber J. Grant 2002 г., с. 124).

Президент Грант също учи за начин, по който можем да бъдем благословени финансово, ако плащаме десятък: „Ако плащаме десет процента от нашия доход, ако плащаме десятъка си, без значение колко малък е доходът, … Бог, нашият Небесен Отец, ще уголеми оставащите девет долара от десетте, или оставащите четиридесет и пет цента от петдесет и вие ще имате достатъчно мъдрост да ги използвате разумно, така че да не изгубите от това, че сте постъпили честно с десятъка“ (Teachings: Heber J. Grant, с. 124–125).

4. Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Какви благословии сте получили от това, че сте се подчинявали на закона за десятъка?

5. В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

   Аз изучавах Учение и Завети 117-120 и завърших този урок на (дата).

   Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: