Учение и Завети 128:12-25

Въведение

Този урок разглежда останалата част от писмото, което Пророкът Джозеф Смит пише на светиите в началото на септември 1842 г. В тази част от писмото Пророкът учи за спасението на живите и на мъртвите. Той също насърчава светиите да са верни в работата си за мъртвите и изразява радостта си от Възстановяването на Евангелието.

Учение и Завети 128:12-18

Джозеф Смит учи за спасението на живите и мъртвите

Представете си, че посещавате храм по време на отворени врати с приятел, който не е член на Църквата. Докато минавате през стаята за кръщения, приятелят ви пита: „Защо правите кръщения за мъртвите?“ Приятелят ви също пита: „В Библията пише ли за кръщения за мъртвите?“

Докато изучавате днешния урок, ще узнаете принципи, които могат да ви помогнат да отговорите на тези въпроси.

Може да си припомните от предишния урок, че през септември 1842 г. Пророкът Джозеф Смит се укрива от хора, които незаконно търсят да го арестуват. Докато се укрива, той пише писмо до светиите. В него Джозеф ги учи относно кръщението за мъртвите.

Прочетете Учение и Завети 128:12-13 и потърсете на какво учи Джозеф Смит относно символизма на кръщението.

В дневника си за изучаване на Писанията напишете няколко реда и обяснете как може да използвате ученията в стихове 12-13, за да помогнете на някого да разбере защо кръщението се извършва чрез потапяне.

Докато четете Учение и Завети 128:14, обърнете внимание как Джозеф Смит изтъква важността на поддържането на достоверни записи пред Господ за работата по спасението на мъртвите.

Изучете Учение и Завети 128:15 и потърсете причините, поради които извършваме кръщение за мъртвите.

В стих 15 изразът „без нас те не могат да бъдат сторени съвършени“ означава, че нашите предци, които са починали без Евангелието, не могат да напредват към съвършенство, докато не се извършат за тях спасителните обреди на Евангелието.

Прочетете следната информация, като отбелязвате изрази, показващи как вие може да помогнете на ваши предци, които са починали без да получат Евангелието:

„Вашите починали предци живеят в място, наречено свят на духовете. Там те имат възможността да чуят и приемат Евангелието на Исус Христос. Но те не могат да приемат сами за себе си обредите на Евангелието и не могат да се развиват, докато други хора не извършат тези обреди за тях.

Ваша привилегия и отговорност е да дадете на вашите предци този дар, като ги издирите и се уверите, че обредите за тях са извършени в храма. Те могат да изберат дали да приемат работата, която е извършена за тях или не“ (Member’s Guide to Temple and Family History Work 2009 г., с. 2).

Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: според вас, какви чувства биха изпитвали вашите предци към вас, когато се кръстите вместо тях? Ако сте имали възможност да участвате в кръщения за мъртвите, напишете също какви чувства изпитвахте по време на обряда.

Прегледайте Учение и Завети 128:15 и потърсете друга причина, поради която извършваме кръщения за мъртвите. Въз основа на наученото, допълнете следното учение: Спасението на нашите починали предци е за нашето спасение.

Докато продължавате да изучавате Учение и Завети 128, помислете защо извършването на работата по семейна история и храмовата работа за починалите ни предци е съществено за нашето спасение.

Прочетете Учение и Завети 128:16-17 и потърсете учения от един апостол в Новия Завет и от един пророк в Стария Завет. Защо може да е полезно да знаете, че в Библията има учения относно работата за мъртвите?

Някога вглеждали ли сте се отблизо в някоя метална верига? За да бъде веригата здрава, всяко звено трябва да се завари, след като е съединено с друго.

Прочетете Учение и Завети 128:18 и потърсете как звената на една верига се отнасят за ученията на Пророка Джозеф Смит относно кръщението на мъртвите. (Помнете, че диспенсация е период от време, когато Господ разкрива Своите учения, обреди и свещеничество (вж. Ръководство към Писанията, „Диспенсация“). В този стих думата чеда се отнася за нас, а думата бащи се отнася нашите предци.)

Може да запишете следното учение в Писанията си близо до стих 18: Кръщението за мъртвите помага да се съединим навеки с нашите предци.

В допълнение към кръщението, другите спасителни обреди – потвърждаването, ръкополагане в Мелхиседековото свещеничество (за мъже), надаряването в храма и обряда за запечатване – са също съществени, за да се осигури спояващата връзка между предците ни и нас.

За да увеличите разбирането си за истините, намиращи се в Учение и Завети 128, изучете следното изявление от президент Джозеф Фийлдинг Смит:

„Някои членове на Църквата се питат какво означават думите на Пророка, че ние без нашите мъртви не можем да бъдем сторени съвършени. Ако един човек спазва Божиите заповеди, ако е предан и истински във вярата като личност, няма ли да получи съвършенство? Да, при условие че неговите достойни мъртви предци получат същите привилегии, защото трябва да има семейна организация, семейна единица, и всяко поколение трябва да бъде свързано към предишното във веригата, за да се получи съвършенство в семейната организация. Така накрая ще бъдем едно голямо семейство с Адам начело, Михаил, Архангелът, застанал начело на своето потомство“ (Doctrines of Salvation, Брус Р. Макконки, 3 тома, (1954–1956), 2:175).

Според Учение и Завети 128:18 защо е важно да сме част от тази верига от хора, които са свързани или запечатани заедно?

Следните изявления могат да ви помогнат да разберете за какво проклятие става въпрос в стих 18:

Президент Джозеф Фийлдинг Смит казва: „Ако няма връзка между бащи и деца — което е работата за мъртвите, тогава всички ние ще бъдем отхвърлени; цялото Божие дело ще пропадне и ще бъде напълно загубено“ (Doctrines of Salvation, 2:122).

Старейшина Л. Том Пери от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Вечното семейство заема централно място в Евангелието на нашия Спасител. Няма да има причина за Него да се върне на земята да ръководи и царува над царството Си, ако вечното семейство не е установено за чедата на нашия Небесен Отец. Когато разберем вечната роля на семейството, тогава подхранването и развиването на здрави семейни връзки добива още по-голямо значение“ („Youth of the Noble Birthright“, Ensign, ноем. 1998 г., с. 74).

Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Въз основа на наученото от Учение и Завети 128, защо работата по семейната история и храмовата работа са съществени за нашето спасение?

Учение и Завети 128:19-25

Джозеф Смит изразява радост от Възстановяването на Евангелието и насърчава светиите да останат във вярата, докато работят по спасението на мъртвите.

Помислете си за случай, когато сте били щастливи да чуете добра новина. Когато я чухте, искахте ли да я споделите с други хора? Защо?

Прочетете Учение и Завети 128:19. Думата благовестия в този стих е друга дума за новини. Потърсете благовестията, които Пророкът Джозеф Смит казва, че сме получили.

По какви начини Евангелието на Исус Христос е глас на радост както за живите, така и за мъртвите?

В Учение и Завети 128:20-21, четем за някои от преживяванията, които Джозеф Смит има с небесните пратеници по времето, когато Евангелието е възстановено чрез него.

Една истина, която научаваме от тези стихове е, че ключовете, силата и властта на минали диспенсации са възстановени в диспенсацията на пълнотата на времената. Помислете дали да запишете тази истина в Писанията си или в дневника си за изучаване на Писанията.

Президент Джон Тейлър казва: „Ако бяхте попитали Джозеф как изглежда Адам, той веднага би ви отговорил; би ви казал неговия ръст, външен вид и всичко за него. Бихте могли да го попитате що за хора са били Петър, Яков и Иоан и той веднага би ви казал. Защо? Защото ги бе виждал“ (в Учения на Президентите на Църквата: Джозеф Смит 2008 г., с. 110).

Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: как знанието, че Евангелието е възстановено на земята чрез небесни пратеници, влияе върху вашата вяра и свидетелството ви за Възстановяването?

Учение и Завети 128:22-23 съдържа изрази на радостта, която Джозеф Смит изпитва поради възстановяването на свещеническите ключове и поради това, че светиите могат до помогнат за изкуплението на мъртвите. Докато изучавате тези стихове, може да отбелязвате изрази, които са важни за вас.

Прочетете Учение и Завети 128:24 и потърсете приношение, което Пророкът напътства светиите да правят на Господ. Какво можете да правите, за да допринасяте за тази „книга“?

Обмислете следната истина: Когато извършваме работа по семейната история и получаваме храмови обреди за нашите предци, ние даваме праведно приношение на Господ. Докато обмисляте тази истина, прочетете следното изказване, в което старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли описва вашата роля в работата по спасение на мъртвите:

„Много от вас може да мислят, че работата по семейната история предимно трябва да се върши от по-възрастни хора. Но аз не знам да са дадени възрастови ограничения в Писанията или в обявените напътствия от църковните ръководители, които да ограничават тази важна служба само до зрелите възрастни хора. Вие сте синове и дъщери Божии, чеда на завета и строители на царството. Вие не трябва да чакате докато достигнете съответна възраст, за да изпълните вашите отговорности в подпомагане дейността по спасението на човешкото семейство.

Не е случайност, че … дадени средства са на разположение във време, в което младите хора са толкова запознати с широк набор от информационни и комуникационни технологии. Явните умения и дарби на толкова много млади хора са подготовка да подпомогнат работата по спасяването.

„Приканвам младите хора на Църквата да научат за духа на Илия и да го изживеят. Насърчавам ви да изучавате вашата семейна история, да издирвате вашите предци и да се подготвите да извършвате кръщения като заместници в дома Господен за вашите починали близки (вж. У. и З. 124:28–36). … И ви увещавам да помогнете на други хора да открият своите семейни истории“ („Сърцата на децата ще се обърнат“, Лиахона, ноем. 2011 г., с.26).

За да прилагате наученото днес, направете си план да помогнете на някой от вашите предци да получи храмови обреди. Можете да работите с родителите си или с районния или клоновия консултант по семейна история, за да направите такъв план. Запишете плана си във вашия дневник за изучаване на Писанията както следва:
1. Моят план да намирам имената на предци, които се нуждаят от храмови обреди:
2. Моят план да извършвам храмова работа за предците ми: (Ако е възможно, планирайте да отидете в храма и да извършите кръщения и потвърждавания за тези от вашите предци, които успеете да намерите.)
В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

Аз изучавах Учение и Завети 128:12-25 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: