Раздел 29: Ден 4
Учение и Завети 135
Въведение
На 27 юни 1844 г. Пророкът Джозеф Смит и брат му Хайръм, който служи като помощник на президента и патриарх на Църквата, са убити в Картидж, щата Илинойс. Кворумът на дванадесетте апостоли решава да се включи едно обявление за мъченичеството в края на изданието от 1844 година на Учение и Завети, което е почти готово за публикуване. Това обявление се основава на разказите на очевидците старейшини Джон Тейлър и Уилард Ричардс, членове на Кворума на дванадесетте апостоли. Сега то е записано в Учение и Завети 135.
Учение и Завети 135
Оповестява се мъченичеството на Джозеф и Хайръм Смит
Прочетете Учение и Завети 135:1. Представете си, че сте член на Църквата и живеете в Наву, щата Илинойс през 1844 година и помислете как бихте се чувствали, ако научите тази трагична вест.
Много светии са обзети от скръб, когато узнават за смъртта на Джозеф и Хайръм Смит. Помислете за собствените си чувства и за свидетелството ви за Пророка Джозеф Смит, докато четете за последните дни от живота му.
Джозеф Смит и светиите живеят в относителен мир в Илинойс за около три години. Обаче към 1842 г. отново започва преследването им. Отцепници в самата Църква и противници извън нея обединяват своите усилия в борбата срещу Пророка и Църквата. Някои граждани на Илинойс започват да се страхуват и да презират политическото влияние на светиите. Други хора започват да завиждат на икономическия растеж на Наву и критикуват властта на управляващите в Наву и милицията на града. Някои не харесват светиите, защото разбират погрешно характерни мормонски учения и практики, като множествения брак, някои от които се използват от отстъпили от вярата членове на Църквата. (Вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, (наръчник на Образователна система на Църквата, 2003 г.), с.263–266, 270–271.)
Към юни 1844 г. враждебността към Църквата значително нараства. Някои граждани обсъждат изгонването на светиите от щата, а други правят планове да убият Джозеф Смит. Някои от хората, които заговорничат срещу Пророка и Църквата, са бивши нейни членове, които са станали вероотстъпници. На 7 юни 1844 г. Уилям Лоу, който служи преди това като втори съветник в Първото президентство, и други вероотстъпници печатат първия брой на вестник, наречен Nauvoo Expositor. В опит да настроят обществото срещу Пророка и Църквата, тези мъже използват този вестник, за да клеветят Джозеф Смит и други ръководители на Църквата. Джозеф Смит и градският съвет на Наву разбират, че този провокаторски вестник ще доведе до насилие на тълпи срещу града. Те обявяват вестника за нарушаване на обществения ред и нареждат печатарската преса на Nauvoo Expositor да бъде разрушена.
Вероотстъпниците използват Nauvoo Expositor, за да клеветят Пророка Джозеф Смит и други църковни ръководители и да настройват хората срещу Църквата.
Съдържанието на вестник Nauvoo Expositor и разрушаването на печатницата му предизвикват нарастване на враждебността спрямо мормоните. Собствениците на печатницата предявяват съдебни искания срещу Джозеф Смит и други градски ръководители, като ги обвиняват в подбуждане на бунт. Тези обвинения срещу Джозеф Смит са отхвърлени от съдии, както членове, така и не-членове на Църквата, но това само още повече разгневява враговете му. Започват да се появяват съобщения за събиращи се тълпи, които възнамеряват да нападнат град Наву, и в ролята си на кмет на града, Джозеф Смит обявява военно положение (временно военно управление) и под напътствието на губернатора на Илинойс, Томас Форд, нарежда на Легиона Наву да защитава града.
Вълнението в областта нараства до толкова, че губернатор Форд пристига в Картидж, административния център на региона, за да неутрализира критичното положение. Той изпраща писмо на Джозеф Смит, в което му пише, че само съдебен процес срещу Пророка и други ръководители пред съдебни заседатели, които не са мормони, може да задоволи гражданите. Губернатор Форд също обещава пълна защита и справедлив съдебен процес, ако те се явят доброволно на съд. На което Джозеф отговаря, че животът му ще бъде в опасност по време на пътуването и че няма да се яви.
По това трудно време и след като се съветват заедно, Пророкът чувства, че ако той и Хайръм напуснат Наву и заминат на запад, светиите в Наву няма да пострадат. Следвайки това вдъхновение, Джозеф и Хайръм пресичат река Мисисипи и отиват в Айова. Обаче, някои от членовете на Църквата в Наву се съмняват в плана на Пророка. Няколко от тях идват при него и го обвиняват в малодушие, казвайки, че така той изоставя светиите сами да посрещнат гоненията. Пророкът отговаря: „Ако животът ми няма стойност за приятелите ми, няма и за мен“ (в History of the Church, 6:549). След като се съветват един с друг, Джозеф и Хайръм се връщат в Наву. Рано сутринта на 24 юни 1844 г. те тръгват за Картидж.
Прочетете Учение и Завети 135:4 и потърсете пророчество, което Джозеф Смит прави близо до Картидж.
-
Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
-
Как мислите, че се е чувствал Джозеф Смит като напускал семейството си, знаейки че няма да се върне при тях?
-
Как според вас Пророкът е „спокоен като лятна утрин“, въпреки, че знае че отива „като агне на заколение“?
-
Пророкът знае, че смъртта му ще запази живота на светиите.
Прочетете Учение и Завети 135:5 и забележете какво чете Хайръм и къде прегъва страницата, преди да тръгнат за Картидж.
Хайръм Смит чете и отбелязва страницата в този екземпляр от Книгата на Мормон, преди да тръгнат за Картидж. Забележете къде ъгълът на страницата е бил прегънат.
-
На 25 юни 1844 г. Джозеф, Хайръм и други ръководители плащат гаранция до провеждане на съдебен процес по обвинение в подстрекаване към безредици. Обаче, същата вечер Джозеф и Хайръм са задържани в затвора Картидж по обвинение в измяна, което Джозеф и адвокатите му обжалват като незаконно, защото такова обвинение не е споменато при предишното изслушване за гаранцията, заради което те не могат да бъдат пуснати под такава гаранция, а това изисква да останат в Картидж и да бъдат в опасност.
На 26 юни 1844 г. Джозеф се среща с губернатор Форд в затвора. Губернаторът обмисля да посети Наву и Джозеф моли да тръгне с него, понеже чувства, че не е в безопасност в Картидж. Губернатор Форд обещава, че ако тръгне от Картидж, ще вземе Джозеф и Хайръм със себе си. Същата вечер Пророкът дава свидетелство пред пазачите за истинността на Книгата на Мормон и за възстановеното Евангелие.
Сутринта на 27 юни 1844 г. Джозеф пише в писмо до съпругата си Ема следното: „Оставям се на съдбата си, знаейки, че съм оправдан и че съм направил всичко по силите си. Предай на децата и приятелите ми, че ги обичам“ (в History of the Church, 6:605). По-късно същия ден, въпреки че е предупреден за плановете да се нападне затвора и да се убият затворниците, губернатор Форд тръгва от Картидж, за да говори пред гражданите на Наву. Той нарушава обещанието си и не взема Джозеф и Хайръм със себе си. Преди да тръгне, губернатор Форд поставя за охрана на затвора милиция, наречена Картидж Грейс, която е най-враждебно настроената от милициите, събрани в Картидж и разпуска останалите от тях.
През горещия и влажен следобед на 27 юни апостолите Джон Тейлър и Уилард Ричардс са с Джозеф и Хайръм в затвора Картидж. Дух на обреченост обзема Пророка и онези, които са с него, докато стоят в спалното помещение на втория етаж на затвора. Пророкът моли Джон Тейлър да изпее „Беден странник, мъж познал скръбта“ (вж. Химни, номер 21) Ако имате достъп до този химн (или ако имате достъп до lds.org/music/text/hymns/a-poor-wayfaring-man-of-grief), можете да го слушате, да пеете или да четете думите на песента и да помислите защо те биха имали значение за Пророка в този момент от живота му.
Опитайте се зрително да си представите следните събития, сякаш сте с Пророка Джозеф Смит в затвора Картидж:
Спалното помещение в затвора Картидж, където тълпата напада Пророка, брат му Хайръм, Джон Тейлър и Уилард Ричардс
Малко след 17:00 часа на 27 юни 1844 г. тълпа от около 150-200 души, с боядисани лица, за да скрият самоличността си, обкръжава затвора. Охраната не оказва голяма съпротива, когато няколко души от тълпата се втурват по стълбата към стаята, където са Пророкът, брат му Хайръм и приятелите му.
Джозеф и другите подпират вратата, за да попречат на тълпата да я отворят насила. Някой от тълпата стреля през горната част на вратата и улучва Хайръм в лявата част на носа му. Той пада назад, въкликвайки: „Мъртъв съм!“ (в History of the Church, 6:617). По-късно Джон Тейлър пише: „Никога няма да забравя силното съчувствие и уважение, изразено по лицето на брат Джозеф, когато той се доближи до Хайръм и надвесвайки се над него, възкликна: „О! Мой бедни, скъпи братко Хайръм!““ (в B. H. Roberts, The Rise and Fall of Nauvoo 1965 г., с. 443).
По-рано същия ден един посетител дава револвер на Джозеф. Действайки в защита на присъстващите в стаята, Джозеф скача до вратата и се протяга да стреля покрай рамката на вратата към коридора. От шестте цеви само три стрелят, като раняват трима от нападателите. След това тълпата промушва оръжията си през полуотворената врата, а Джон Тейлър продължава да отблъсква дулата им, използвайки бастун.
С нарастването на конфликта при вратата, Джон Тейлър се опитва да избяга от стаята през прозореца. Когато се опитва да скочи през прозореца, той е прострелян в бедрото откъм вратата, а също и от някой, който е навън. Той пада на пода и докато се опитва да се скрие под леглото до прозореца, е сериозно ранен от още три изстрела. В същото време Уилард Ричардс започва да отблъсква оръжията, които се подават през вратата, като използва своя бастун.
Джозеф Смит тогава решава да избяга през прозореца, като според Уилард Ричардс така Джозеф се опитва да запази живота на Уилард Ричардс и Джон Тейлър. Докато Уилард Ричардс продължава да отклонява тълпата при вратата, Пророкът отива да отворения прозерец и възкликва: „О Господи, Боже мой!“ (в History of the Church, 6:618). Тогава куршуми идващи както отвътре, така и отвън, улучват Пророка, който пада през прозореца долу в двора. Тълпата вътре в затвора се втурва навън, за да се уверят, че Джозеф е мъртъв. Макар да няма членове на Църквата по пътя им към Картидж, някой се провиква: „Мормоните идват!“ и тълпата избягва. (Вж. History of the Church, 6:618, 620–621; вж. също Church History in the Fulness of Times Student Manual, с. 283.)
Прозорецът над кладенеца, през който Пророкът Джозеф Смит пада
-
Прочетете Учение и Завети 135:2 и забележете описанието на съдбите на Джон Тейлър и Уилард Ричардс.
На Уилард Ричардс само лявото ухо е одраскано от куршум, което е изпълнение на пророчество, което Джозеф Смит прави повече от година преди това, че „ще дойде време когато куршумите ще летят около него като град, че той ще види приятелите си да падат отляво и отдясно, но в дрехите му няма да има и дупка“ (в History of the Church, 6:619).
Забележете израза „за да запечатаме свидетелството за тази книга и за Книгата на Мормон“ в Учение и Завети 135:1. В този стих изразът „да запечатаме“ има смисъл да установи нещо за постоянно, като например свидетелство. Обмислете дали да напишете това обяснение в Писанията си. Също може да отбележите думата мъченичество в стих 1. Мъченик е човек, който умира като свидетел за истинността на своите вярвания или кауза. Думата мъченик произлиза от „гръцка дума, означаваща „свидетел“ (Bible Dictionary, „Martyr“).
Статуи на Джозеф и Хайръм Смит в Наву, щата Илинойс
Прочетете Учение и Завети 135:7 и потърсете за какво свидетелства мъченичеството на Джозеф и Хайръм Смит.
-
-
Аз изучавах Учение и Завети 135 и завърших този урок на (дата).
Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: