Раздел 30: Ден 2
Напускане на Наву; пътуването през Айова; Учение и Завети 136:1-18
Въведение
След мъченическата смърт на Пророка Джозеф Смит, Кворумът на дванадесетте апостоли под ръководството на Бригъм Йънг, президент на Кворума на дванадесетте апостоли, ръководят Църквата и продължават делото на Господ. Те насърчават светиите да завършат храма в Наву и да се подготвят да се преместят на запад.
Светиите работят усърдно, за да получат благословиите на храма
Помислете си за случай, когато сте извършили нещо трудно, защото сте знаели, че резултатът си заслужава.
Едно от трудните неща, които светиите са напътствани да извършат след смъртта на Пророка Джозеф Смит, е да довършат храма Наву. На светиите се налага да правят големи жертви, за да построят храма Наву. Докато четете следния абзац, подчертайте жертвите, които светиите правят, за да построят първия храм в Наву:
На общата конференция през октомври 1844 г. президент Бригъм Йънг моли светиите да дадат своите десятъци и дарения, за да се построи храмът. В отговор сестри от Обществото за взаимопомощ даряват по едно пени всяка седмица за строителни материали. Много мъже дават десятък, като даряват от своето време, работейки по храма един ден от всеки десет дни. Други дават повече от една десета от средствата си. Джозеф Торонто дава на Бригъм Йънг 2 500 долара в злато и казва, че иска да даде всичко, което има, за да се построи царството Божие.
Първоначалният Храм Наву
Защо мислите, че светиите са имали желание да жертват толкова много, за да се построи храмът?
Макар светиите да правят жертви, за да се построи Храмът Наву, преследванията затрудняват завършването на храма. Много врагове на Църквата мислят, че след като Пророкът Джозеф Смит е убит, Църквата ще рухне. Обаче, след като членовете на Църквата остават верни и Църквата продължава да напредва, враговете й увеличават усилията си да прогонят светиите от щата Илинойс.
Докато четете следните абзаци, потърсете какво вършат враговете на Църквата в опит да я унищожат:
През септември 1844 г. полковник Ливай Уилямс, който е участвал в убийствата на Джозеф и Хайръм Смит, организира голяма военна акция, за да принуди светиите от последните дни да напуснат Илинойс. Та е рекламирана като „големия лов на вълци в окръг Ханкок“ (David E. Miller и Della S. Miller, Nauvoo: The City of Joseph 1974 г., с. 186). Чувайки за това, губернаторът на Илинойс, Томас Форд, изпраща в окръга генерал Джон Хардин от щатската милиция, за да поддържа мира.
Година по-късно, през септември 1845 г., полковник Уилямс повежда тълпа от 300 души, които атакуват поселищата на светии от последните дни в околностите, изгарят много незащитени домове, селскостопански постройки, мелници и купчини зърно. В средата на септември президент Бригъм Йънг моли за доброволци, за да спасят онези светии. Светиите в Наву приготвят 13 фургона, за да доведат семействата от отдалечените поселища до Наву в безопасност.
Как тези атаки затрудняват продължаването на работата по строежа на храма?
Много от жителите на Илинойс се страхуват, че присъствието на светиите от последните дни може да доведе до гражданска война. Те искат светиите да напуснат щата. На 24 септември 1845 г. Кворумът на дванадесетте апостоли обещава, че Църквата ще напусне през следващата пролет.
Обмислете защо може да е било трудно да се вземе решението да се напусне Илинойс. Също обсъдете как решението да се напусне Илинойс може да е повлияло върху усилията на светиите да довършат храма.
Макар светиите да знаят, че ще трябва да напуснат Илинойс, те продължават да строят Храма Наву.
-
Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Защо мислите, че светиите продължават да работят по храма, макар да знаят, че ще напуснат мястото?
По това време храмови обреди, необходими за възвисяване, не са били налични за всички членове на Църквата. В едно откровение от 1841 г. Господ обещава на светиите, че ако построят Храма Наву, те ще могат да получават такива спасителни обреди (вж. У. и З. 124:22-44).
Тези светии вярват, че храмовите обреди ще ги подготвят да живеят в присъствието на Небесния Отец във вечността и че семействата им ще могат да бъдат запечатани заедно за вечността. Разказите за жертвите на светиите и трудностите, които преодоляват, за да построят храма ни учат на следната истина: Получаването на храмовите обреди си струва нашите праведни усилия и жертви.
-
-
Защо мислите, че за получаването на храмови обреди си струва да се работи усърдно и да се правят жертви?
-
Какво е необходимо да правите, за да може да получите храмови обреди?
-
Обмислете дали има нещо, което е необходимо да спрете да вършите или да започнете да вършите, за да получите благословиите на храма.
Президент Томас С. Монсън описва жертвите, които някои съвременни светии правят, за да получат храмови обреди: „Преди много години четох за една група от над 100 члена, които тръгнали от Манаус (Бразилия), разположен сред Амазонската джунгла, за да стигнат до най-близкия тогава храм в Сао Паоло, Бразилия – на почти 4 000 км от Манаус. Тези верни светии пътуват с кораб в продължение на четири дни по река Амазонка и притоците й. След като приключили това пътуване по вода, те се качили на автобуси за още три дни пътуване – по неравни пътища, като разполагали с много малко храна и без място, където да спят удобно. След седем дни и нощи те пристигнали в храма Сао Паоло, където били изпълнени вечни обреди. Разбира се, тяхното пътуване за дома било също толкова трудно. Въпреки това, те получили обредите и благословиите на храма и макар портфейлите им да били празни, те били изпълнени с духа на храма и благодарност за получените благословии“ („Светият храм — маяк към света“, Лиахона, май 2011 г., с. 91).
Как примерът на тези светии може да ви вдъхнови, за да се подготвите да получите храмовите обреди?
Прочетете следните абзаци и подчертайте примери за праведни усилия на светиите в Наву да получат храмови обреди:
Църковните ръководители освещават помещенията в храма веднага след тяхното завършване, за да може работата по обредите да започне максимално бързо. Таванското помещение на храма е осветено за храмова работа на 30 ноември 1845 г. Светиите започват да получават своите надарявания през вечерта на 10 декември, като сесиите за надаряване продължават до 3 часа сутринта на 11 декември.
Президент Бригъм Йънг работи неуморно, за да осигури храмови обреди за светиите преди да са принудени да напуснат Наву, щата Илинойс.
Към края на 1845 г. над 1 000 члена получават храмови обреди. През януари 1846 г., Президент Бригъм Йънг записва: „Нетърпението на светиите да получат (храмовите) обреди – и нашето нетърпение да ги отслужим – бе такова, че аз изцяло се отдадох на Господното дело в храма ден и нощ, отделяйки за сън не повече от 4 часа средно на ден и прибирайки се у дома веднъж седмично“ (в History of the Church, 7:567). Много членове на Църквата допринасят за делото, като перат храмовото облекло всяка вечер, така че работата да може да продължи на следващото утро без отлагане.
На 3 февруари 1846 г. президент Бригъм Йънг излиза от храма, за да се приготви да тръгне от Наву на следващия ден и да пътува на запад. Обаче, отвън голяма група са се събрали в очакване да получат надаряванията си и той, изпитвайки състрадание, се връща, за да им служи. Това забавя тръгването с още две седмици. Според храмовите архиви 5 615 светии са надарени преди да тръгнат на запад. (Вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователна система на Църквата, 2003 г.), с. 303–304.)
-
-
Какво ви прави впечатление относно усилията на светиите да получат храмовите обреди?
-
Какви усилия и жертви е необходимо да правим, за да получим храмови обреди?
-
Светиите напускат Наву
След като получават храмовите обреди, светиите започват да напускат Наву през февруари 1846 г. Обаче, не всички членове на Църквата тръгват с основната група светии. Малък брой от тях не успяват да се подготвят да тръгнат навреме, а някои решават да останат.
Много от тези, които остават, продължават да бъдат преследвани. През септември 1846 г., седем месеца след като основната група светии тръгва, около 800 човека, въоръжени с шест оръдия, се подготвят да атакуват Наву. Останалите светии и няколко нови граждани, наброяващи само около 150 годни за битка мъже, се подготвят да защитават града.
След няколко дни на боеве, светиите са принудени да се предадат и им е казано да напуснат незабавно града. Тогава тълпата нахлува в града, плячкосва домове и обезобразява храма. Някои светии, които не успяват да избягат достатъчно бързо, са пребити или хвърлени в река Мисисипи. След като светиите бягат от Наву, те установяват бежански лагери по западния бряг на реката. Повечето хора нямат достатъчно храна или запаси, за да се издържат.
Църковните ръководители пращат спасителни отряди обратно през трудните местности на Айова, за да помагат на страдащите светии.
-
Прочетете следното послание, което президент Йънг отправя към мъжете, на които е възложено да набират спасителните отряди:
„Нека огънят на завета, който вие сключихте в Дома Господен, гори в сърцата ви, като неугасим пламък, докато вие … потърсите всеки човек … който е в състояние да отпътува, и предайте от този огън на неговата душа, за да може той да се вдигне … и да тръгне веднага, и да доведете мнозина от бедните хора от Наву.
„… Това е ден за действие“ (Journal History of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 28 септ. 1846 г., с. 5–6, Библиотека за църковна история, Солт Лейк Сити).
Това изявление на Бригъм Йънг ни учи, че Господ иска от нас да живеем съгласно заветите, които сключваме.
-
-
Какви жертви сте правили, за да спазвате заветите?
-
Какви благословии сте получили, защото сте живели съгласно сключените от вас завети?
-
Светиите прекосяват Айова и установяват централата в Уинтър Куортърз
След като основната част от светиите напуска Наву през февруари 1846 г., те тръгват на запад през щата Айова. „За светиите напускането на Наву е действие, породено от вяра. Те тръгват, без да знаят точно къде отиват или кога ще пристигнат на мястото, където ще се установят. Само знаят, че предстои да бъдат прогонени от Илинойс от враговете им и че техните ръководители са получили откровение да намерят убежище някъде в Скалистите планини“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual, с. 309).
Докато четете следния разказ от Орсън и Катрн Спенсър, търсете примери за тяхната вяра и доверие:
„След като напуска Наву, (Катрин), която винаги е била болнава и слаба, бързо рухва под нарастващите трудности. Скърбящият съпруг пише умолително писмо до родителите на жена си, молейки ги да я приемат в дома си, докато светиите намерят място, където да се установят. Отговорът им е: „Нека тя се отрече от унизителната си вяра и може да се върне, но ако не го направи, да не идва“.
Когато прочитат писмото пред нея, тя моли съпруга си да донесе Библията си и да отвори на Рут и да прочете първа глава, шестнадесети и седемнадесети стих: „Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти: защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог“ (Memoirs of John R. Young: Utah Pioneer 1847 г. (1920 г.), с. 17–18). Катрн Спенсър умира скоро след това.
Светиите са изправени пред много трудности по време на пътуването. Поради много дъждове и недостатъчно запаси, на светиите им отнема четири месеца, за да изминат 300 мили през Айова. Поради тези причини ръководителите на Църквата решават да не продължават на запад към Скалистите планини до пролетта на 1847 г. Те съветват светиите да се установят за зимата. Едно от най-големите селища, Уинтър Кортърз, е разположено на западния бряг на река Мисури, в днешния щат Небраска.
Временното селище Уинтър Куортърз
Учение и Завети 136:1-18
Господ съветва светиите да се организират и да се приготвят да продължат пътуването си на запад
Президент Бригъм Йънг получава откровението, записано в Учение и Завети 136, докато е в Уинтър Куортърз през януари 1847 г.
Докато изучавате Учение и Завети 136:1-18, обърнете внимание на Господния съвет относно това как светиите следва да се организират и подготвят, за да продължат пътуването си на запад.
Ще научите повече за пътуването на запад с учителя си по време на урока за този раздел.
-
Аз изучавах „Напускане на Наву,“ „Пътуването през Айова“ и Учение и Завети 136:1-18, като завърших този урок на (дата).
Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: