Раздел 30: Ден 4

Пионери с ръчни колички, 1856-1860 г.

Въведение

Светиите, които пристигат в долината Солт Лейк през 1847 г., започват работа, за да приготвят селскостопански и други условия за бъдеща емиграция. През септември 1851 г. президент Йънг и съветниците в Първото президентство повтарят призива всички светии, живеещи в Айова и по света, да се съберат в долината Солт Лейк. Много светии от последните дни се отзовават на призива от президент Йънг с цената на големи жертви. Членове на Кворума на дванадесетте апостоли са изпратени да наглеждат миграцията и през 1852 г. повече светии пътуват до долината Солт Лейк , от която и да е година преди това. Освен това много светии пътуват до долината Солт Лейк в групи с ръчни колички между 1856 и 1860 г.

Светиите се подчиняват на съвета да се събират в долината Солт Лейк

Представете си, че сте помолени да пътувате около 2 090 км. пеша, като теглите количка, в която ви е позволено да карате само около 7.7 кг. лични вещи. Бихте ли се съгласили доброволно на такова пътуване?

Между 1856 и 1860 г. почти 3 000 светии избират да пътуват на запад през равнините на САЩ до Юта, като теглят притежанията си в ръчни колички. Повечето от групите с ръчни колички натоварват хранителни запаси, лични предмети и малко храна на количките и вървят пеша от Айова Сити, щата Айова до Солт Лейк Сити, щата Юта. Последните три групи започват пътуването си от Флорънс, щата Небраска.

Ако е възможно, съберете в дома си някои лични вещи, които считате да вземете със себе си, ако бяхте един от пионерите с ръчни колички. Претеглете всеки предмет, за да добиете представа колко може да вземете при ограничение от общо около 7.7 кг.

Докато изучавате този урок, обмислете следния въпрос: Защо мислите, че светиите имали желание да жертват толкова много, за да отидат до Юта?

Повечето членове на Църквата, включително живеещите извън Щатите, имат желание да се съберат със светиите в Юта. Обаче много от тях нямат достатъчно пари и запаси, за да стигнат до там. По тази причина президент Бригъм Йънг установява Кредитен фонд за емиграция през 1849 г. Фондът дава на емигрантите заем, за да им помогне да платят за пътуването и провизиите. Поради редица финансови проблеми, фондът намалява значително през 1855 г. и президент Йънг е загрижен, че няма да има достатъчно средства да се помага на светиите, които искат да емигрират през 1856 г. Той предлага на емигрантите, които се нуждаят от помощ от фонда, да пътуват, като използват ръчни колички вместо фургони. Ръчните колички са много по-евтини и биха позволили на повече светии да емигрират.

Макар пътуването да е трудно, 8 от общо 10 групи с ръчни колички, които пътуват между 1856 и 1860 г., с успех изминават разстоянието, като смъртността е около 3 процента, която е сравнима със смъртността на типична група с фургони. Но през 1856 г. четвъртата и петата група тръгват късно през сезона и са изправени пред сериозни изпитания. Това е групата на Уили, водена от Джеймс Г. Уили и групата на Мартин, водена от Едуард Мартин. След като изминават почти около 1 600 км. западно от Айова, храната и запасите им са на привършване. И двете групи са застигнати от зимни бури, които спират напредването им. Тези светии страдат тежко в изключителния студ и сняг.

На 19 октомври 1856 г. членовете на групата на Мартин се налага да пресекат широка река по време на зимна буря. Много хора от групата, заедно с Аарън Джаксън, са слаби и болни, затова преминаването през реката взема много жертви. Няколко дни по-късно Елизабет Джаксън описва какво се случва със съпруга й Аарън.

„Легнах си около девет часа вечерта. … Спах, според мои изчисления, до около полунощ. Беше ми много студено. Времето беше ужасно. Вслушах се да чуя дали съпругът ми диша - лежеше много неподвижно. Не можех да го чуя. Това ме разтревожи. Поставих ръка върху тялото му и за мой ужас разбрах, че най-лошите ми страхове се потвърдиха. Съпругът ми беше мъртъв. … Извиках за помощ останалите в палатката. Но те не можеха да ми помогнат с нищо. … Когато настъпи денят, някои мъже от групата подготвиха тялото за погребение. … Завиха го с одеяло и го поставиха в куп с още тринадесет други, които бяха починали, след което го покриха със сняг. Земята беше твърде замръзнала и те не успяха да изкопаят гроб“ (Leaves from the Life of Elizabeth Horrocks Jackson Kingsford 1908 г., с. 6–7; вж. също history.lds.org).

1. Ако можехте да напишете писмо до Елизабет Джаксън, което тя да прочете през това трудно време, какво бихте й казали, за да я насърчите да не се отказва? Напишете кратко писмо до Елизабет в дневника си за изучаване на Писанията.

Потърсете свидетелство за вярата на Елизабет в останалата част от разказа й:

„Той лежеше там, заспал в мир докато зазвучи тръбата на Господ и мъртвите в Христа се събудят и вдигнат в утрото на първото възкресение. Тогава отново ще съединим сърцата и живота си и във вечността ще намерим живот завинаги.

Няма да се опитвам да опиша чувствата си, след като останах вдовица с три деца при такива мъчителни обстоятелства. Не мога да го направя. Но вярвам, че ангелът, който води архивите в небесата, е записал всичко и че страданията ми заради Евангелието ще ме осветят за мое добро“ (Leaves, с. 7; вж също history.lds.org).

2. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. От разказа на Елизабет, каква е целта на нашите страдания и жертви в името на Евангелието?

   2. Изразът „осветени за мое добро“ означава, че страданията на Елизабет ще бъдат направени свещени и свети за нейно добро. Макар да не трябва да страдате като нея, по какви начини може да се наложи да страдате в името на Евангелието? Как може да бъдете благословени чрез подобни изживявания?

През следващите няколко дни след смъртта на Аарън Джаксън, групата на Мартин изминава едва около 16 км. Много хора умират по това време. Една нощ по време на тази част от пътуването никой няма достатъчно сили, за да разпъне палатките. Елизабет Джаксън сяда на една скала, като едно от децата й е в скута й и има по едно дете от всяка страна. Тя остава в това положение до сутринта. Елизабет доста се обезсърчава. Тогава, през нощта на 27 октомври, тя преживява нещо, което й дава надежда, че ще се спаси.

„Лесно може да се разбере, че при такива тежки обстоятелства аз паднах духом. Намирах се на шест или седем хиляди мили от родната си страна, в необитаемо скалисто планинско място, в бедствено положение, със земя покрита от сняг, води покрити от лед, три осиротели деца и почти без нищо, с което да ги защитя от безмилостните бури. Когато си легнах онази нощ на 27 октомври, получих поразително откровение. В съня ми съпругът ми стоеше до мен и каза: „По-весело, Елизабет, спасението наближава“ (Leaves, с. 8; вж. също history.lds.org).

Сънят на Елизабет се сбъдва. Първият спасителен отряд, изпратен от Солт Лейк Сити, достига групата с ръчни колички на Мартин на следващия ден.

На 4 октомври 1856 г., седмици преди зимни бури да застигнат групите с ръчни колички, други пътници съобщават на президент Йънг, че има групи от пионери в равнините все още на стотици мили разстояние. На следващия ден по време на неделната служба, Бригъм Йънг говори за спасяването на тези пионери с ръчни колички:

„Много наши братя и сестри се намират в равнините с ръчни колички и вероятно сега са на около 1 100 км. от това място, те трябва да бъдат доведени до тук и трябва да им изпратим помощ.

Това е моята религия; това е нареждането от Светия Дух, което имам, то е да спасим хората. … Това е спасението, към което се стремя сега, да спасим нашите братя, които ще загинат или страдат извънмерно, ако не им изпратим помощ.

Призовавам епископите още днес, няма да чакам до утре, нито в другиден, за 60 добри впряга с мулета и между 12-15 каруци …(а също и) 12 тона брашно и 40 добри кочияши, освен тези, които управляват впряговете.

Ще ви кажа, че цялата ви вяра, религия и изразяване на религията ви никога няма да спаси ни един от вас в селестиалното царство на нашия Бог, освен ако не осъществите тези принципи, на които ви уча сега. Отидете и доведете тези хора, които сега са в равнините“ („Remarks“, Deseret News, 15 окт. 1856 г., с. 252).

Кой е един от принципите, на който президент Бригъм Йънг учи светиите?

Много мъже и жени откликват на поканата от пророка да помогнат на страдащите светии. Два дни след проповедта на президент Йънг, мъжете тръгват да търсят имигрантите, като карат със себе си провизии.

3. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. По какъв начин тази спасителна акция може да е представлявала жертва за светиите, живеещи в долината Солт Лейк?

   2. Кои са някои от жертвите, които можем да правим, за да помагаме на хора с физически нужди?

   3. Кои са някои от жертвите, които можем да правим, за да помагаме на хора с духовни нужди?

На 21 октомври 1856 г. първите спасителни фургони достигат групата с ръчни колички на Уили. Някои от фургоните остават при тях, но повечето продължават, за да помогнат на групата с ръчни колички на Мартин. На 23 октомври групата на Уили изминава около 24 км. в условия на снежна виелица. Първите 5 км включват 180-метрово изкачване нагоре по един хълм, наречен Скалистия хребет.

Президент Джеймс Е. Фауст от Първото Президентство описва смелостта на децата пионери в кервана на Уили.

„Тринадесет члена от кервана на Уили, които загиват от студ, изтощение и глад са погребани в общ гроб в котловината Рок Крийк. … Двама от погребаните са героични деца на крехка възраст: Бодил (Мортенсен) на единадесет години от Дания и Джеймс Къркууд на единадесет години от Шотландия.

На Бодил очевидно е възложено да се грижи за малки деца, когато пресичат Скалистия хребет. Когато спират, за да лагеруват, вероятно са я пратили да събира дърва за огън. Намират я замръзнала до смърт до колелото на ръчната й количка, стискайки съчки пелин.

Нека ви кажа и за Джеймс Къркууд. Джеймс е от Глазгоу, Шотландия. По време на пътуването на запад Джеймс е придружаван от овдовялата си майка и трима братя, един от които, Томас, е на деветнадесет години и е инвалид, затова трябва да се вози в количката. Основната отговорност на Джеймс по време на пътуването е да се грижи за малкия си четиригодишен брат Джозеф, докато майка му и най-големият му брат Робърт дърпат количката. Докато се катерят по Скалистия хребет, вали сняг и духа ужасно студен вятър. На цялата група отнема 20 часа, за да изминат 24 км. Когато малкият Джозеф се уморява твърде много, за да върви, Джеймс, баткото, няма избор, освен да го носи. Изоставащи след основната група, Джеймс и Джозеф бавно напредват към лагера. Когато двамата най-сетне стигат до лагерния огън, Джеймс, „който толкова предано е изпълнявал задачата си, пада на земята и умира от излагането на студа и от свръхнатоварването“ („A Priceless Heritage“, Ensign, ноем. 1992 г., с. 84–85).

Президент Томас С. Монсън обяснява как можем да живеем съгласно принципа да помагаме на нуждаещите се в наши дни. Докато четете какво учи той, търсете още начини, по които можем да помагаме на хората около нас днес.

„През годините ми като висш ръководител изтъквах необходимостта да „спасяваме“ нашите братя и сестри от много разнообразни обстоятелства, лишаващи ги от благословиите, които Евангелието може да даде. Откакто съм президент на Църквата чувствам увеличена неотложност да се заемем с това спасително усилие. Когато верни членове на Църквата протягат ръце с любов и разбиране, много хора се връщат към пълна активност и се радват на допълнителни благословии в живота си. Все още има много какво да се прави в това отношение и аз ви насърчавам да продължавате да протягате ръце и да спасявате. Господ казва: „и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си“ (Лука 22:32)“ („Reach Out to Rescue“; LDS.org).

4. В дневника си за изучаване на Писанията напишете за случай, когато сте видели някой да помага на хора, нуждаещи се от духовна или физическа помощ. Как е помогнал този човек? По какви начини тази постъпка благославя този, който я извършва, и този, който я получава?

Отделете малко време, за да обсъдите кои хора около вас имат нужда от духовна или физическа помощ. Как може да им помогнете?

Следващият разказ може да ви помогне да определите някои от благословиите, които получават тези светии, затова защото издържат с вяра на страданията си:

През 1856 г. Франсис и Бетси Уебстър имат достатъчно пари, за да пътуват до Юта във фургон, но те даряват парите си в Кредитния фонд за емиграция. Дарението им позволява на още девет души да пътуват с ръчни колички. Брат и сестра Уебстър, които очакват бебе, пътуват до Солт Лейк Сити с групата с ръчни колички на Мартин и изтърпяват страдания заедно с цялата група.

Години по-късно по време на час в Неделното училище, той слуша как някои членове критикуват ръководителите на Църквата заради трагедията с ръчните колички. Неспособен да се въздържи, той става и свидетелства за благословиите да е бил в кервана с ръчни колички на Мартин.

„Моля ви да спрете тези критики, защото обсъждате нещо, за което нищо не знаете. Само историческите факти не значат нищо тук, защото те не дават уместно тълкувание на засегнатите въпроси. Грешка ли е да се изпрати кервана с ръчни колички толкова късно през годината? Да. Но аз бях в този керван и съпругата ми беше в него. … Страдахме повече, отколкото изобщо можете да си представите, и мнозина умряха от студ и глад. Но някога чули ли сте оцелял от този керван, който да каже и една критична дума? … Преминахме през това с абсолютното знание, че Бог е жив, защото Го опознахме чрез своите извънмерни страдания.

Влачех своята количка, когато бях толкова слаб и изтощен от болести и липса на храна, че едва можех да местя краката си. Гледах напред и като видех някоя пясъчна ивица или склон на хълм, си казвах, че мога да стигна само до там и там да се откажа, защото не бих могъл да издърпам товара през него. Продължавах до онази ивица и когато я стигах, количката започваше да ме бута. Много пъти се бях обръщал назад да видя кой бута количката ми, но очите ми не виждаха никого. Тогава знаех, че ангелите Божии са там.

Съжалявам ли, че избрах да дойда с ръчна количка? Не. Не. Нито тогава, нито за минута през целия ми живот. Цената, която платихме, за да опознаем Бог, беше привилегия, и аз съм благодарен, че имах привилегията да пристигна в Сион с кервана от ръчни колички на Мартин“ (в William R. Palmer, „Pioneers of Southern Utah“, The Instructor, май 1944 г., с. 217–218).

Един принцип, който можем да научим от свидетелството на Франсис Уебстър, е че ако издържим с вяра на страданията, можем да опознаем Бог.

5. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. Какво отношение или какво поведение виждате в онези, които с вяра издържат на страданията?

   2. По какви начини опознавате Бог чрез изпитанията, през които преминавате?

6. В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

   Аз изучавах урока „Пионерите с ръчни колички, 1856-1860 г.“ и го завърших на (дата).

   Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: