Раздел 32: Ден 1

Организации и програми в Църквата

Въведение

Тъй като Църквата продължава да се разраства, Господ вдъхновява църковните ръководители и членове да използват организации и програми в Църквата, за да благославят светиите. Когато тези организации и програми първоначално са създадени, те не са били така крайно необходими, както са сега, но с разрастването на Църквата, те стават от съществено значение за делото на Църквата по спасение на Божиите чеда.

Църковните организации и програми ни помагат да се подготвяме и да напредваме към вечен живот

Помислете как църковните организации и програми благославят живота ви.

Според вас каква е целта на църковните организации като Младите мъже и Младите жени? Как знанието за целта на една организация може да помогне на онези, които участват в нея?

Прочетете Моисей 1:39 и потърсете каква е целта на Небесния Отец във всичко, което Той върши. Помнете, че безсмъртие означава да живеем завинаги във възкресено състояние. Чрез Единението на Исус Христос всички хора ще бъдат възкресени, независимо от тяхното нечестие или тяхната праведност в този живот.Вечен живот означава да живеем завинаги като семейства в присъствието на Небесния Отец и да станем като Него.

Като имате предвид, че целта на Небесния Отец е да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека, каква според вас е целта на Църквата?

Понеже целта на Небесния Отец е да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека, такава е и целта на Неговата Църква. Небесният Отец установява Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, за да помогне на чедата Си да получат вечен живот.

1. В дневника си за изучаване на Писанията напишете няколко начина, по които Църквата помага на Небесния Отец да осъществи безсмъртието и вечния живот на Неговите чеда.

Църквата има няколко организации – наречени помощни организации към свещеничеството – и други програми, които ни помагат да напредваме към вечен живот. Опитайте се да назовете някои от тях.

Може да сте споменали Младите мъже, Младите жени, Общество за взаимопомощ, Неделно училище и програми като Семинар и Институт по религия и Семейната домашна вечер.

За да видите как църковните организации и програми ни помагат да учим и напредваме в Евангелието, за да можем да получим вечен живот, прочетете следното изказване от президент Бойд К. Пакър на Кворума на дванадесетте апостоли. Това изказване е относно програмите за Семинар и Институт, но то учи на принцип, който също може да се приложи и към другите помощни организации и програми на Църквата.

„Няма по-добър пример, в историята на Църквата, илюстриращ пророческата подготовка на този народ, от началото на програмите за Семинар и Институт. Тези програми бяха започнати, когато беше хубаво да ги има, но не бяха крайно необходими. Беше им дадено време да процъфтят и да станат опора за Църквата. Сега те са благословия за спасението на съвременен Израил в най-трудния момент“ („Teach the Scriptures“ (обръщение към учителие по религия към ОСЦ, 14 окт. 1977 г.), с. 3; si.lds.org).

Господ вдъхновява Своите ръководители в Църквата да установяват множество програми и организации, за да ни подготвят за изпитанията и предизвикателствата, с които се срещаме през този смъртен живот и за да ни помагат да напредваме към вечен живот.

Докато четете дадените по-долу исторически обобщения, търсете отговори на следните въпроси:

• Как води началото си тази организация или програма? (Обмислете дали да отбелязвате отговорите на този въпрос.)

• Според вас, как тя ни подготвя да се справяме с изпитанията и предизвикателствата в наши дни?

• Как тя ни помага да напредваме към вечен живот?

Неделно училище

През 1849 г. член на Църквата на име Ричард Балантайн чувства, че децата имат нужда от място, където да учат Евангелието в неделния ден. Светиите във Великобритания вече провеждат уроци в Неделното училище и брат Балантайн започва първия такъв урок в Юта в своя район в Солт Лейк Сити през декември 1849 г. Скоро след това и други райони започват да възприемат подобна практика, като всеки от тях използва собствен учебен план. През 1867 г. църковните ръководители създават Съюз на неделните училища в Дезърет, който благоприятства за уеднаквяване на учебните програми. Към 1870 г. има вече над 200 отделни класове по Неделно училище. Днес районите и клоновете провеждат много уроци в Неделното училище.

Млади жени

Президент Бригъм Йънг се среща с дъщерите си в дома си на 28 ноември 1869 г. и ги моли да бъдат ръководители, които да помогнат на връстниците си да придобият свидетелство за Евангелието, да бъдат скромни в облеклото си и действията си и да избягват светските моди и поведение. През 1870 г. се създава официална организация, за да съдейства за постигането на тези цели. Тази организация в крайна сметка става известна като Асоциацията за взаимно подобрение на младите жени (YWMIA), която по-късно се променя на Младите жени. В началото на 70-те години на 20-ти век ръководителите въвеждат програмата „Личен напредък“. През 1985 г. се одобряват ценностите и мотото на Младите жени.

Млади мъже

Асоциацията за взаимно подобрение на младите мъже (YMMIA) е създадена на 10 юни 1875 г. под ръководството на президент Бригъм Йънг. Целта на тази организация е да помага на младите мъже да се развиват духовно и интелектуално, а също и да им предоставя развлекателни дейности. През 1913 г. Църквата започва да работи с Бойскаути на Америка в САЩ. По целия свят, където е възможно, са създадени партньорства с други скаутски програми. Името на организацията се променя също, първо става Аароново свещеничество – асоциацията за взаимно подобрение, после Аароново свещеничество, а в последствие Млади мъже. През 2001 г. църковните ръководители въвеждат програмата „Дълг към Бог“.

Неделно училище за деца

През 1877 г. Орелия Спенсър Роджърс „почувства, че трябва да се направи нещо относно поведението на децата в квартала, които бягат неконтролируемо из града денем и нощем. Тя чувства, че тези деца не са учени на основни принципи и ценности (които да ги подготвят) по отношение или на знание или на поведение, за да напредват в Евангелието и дори да станат добри родители или граждани“ („History of Primary“, lds.org/callings/primary/getting-started/history-of-primary). Тя се среща с Илайза Р. Сноу, която по това време служи като Обща президентка на Обществото за взаимопомощ и те получават разрешение от президент Тейлър да организират Неделно училище за деца във Фармингтън, щата Юта, под ръководството на епископ Джон Хес. На първия урок на Неделното училище за деца, проведен на 25 август 1878 г., присъстват 224 момчета и момичета. През 1880 г. е призован общ президент на Неделното училище за деца и уроците започват да се организират в много райони.

Семинар и Институт по религия

През 1888 г. Църквата установява Общ съвет по образование и църковни академии и създава класове по религия, за да осигури духовна основа по светско обучение за онези, които не посещават църковните академии. През 1912 г. Джозеф Ф. Мерил, един професор и член на Църквата, предлага план, който да позволи на ученици в обществените училища да посещават часове по религия като част от деня им, докато ходят на училище. Тази дейност е наречена семинар и първите уроци се провеждат близо до гимназията Гранайт в Солт Лейк Сити, щата Юта, като се записват 70 ученика. С развитието на програмата за семинар, подобна програма се създава за младежи в студентска възраст. Тя е наречена Институт по религия за светии от последните дни и уроците започват през 1926 г. в Москоу, щата Айдахо. В началото на 50-те години на 20-ти век в Калифорния се поставя началото на уроците в семинара рано сутринта, през 60-те години на 20-ти век започва програма за семинар чрез домашно изучаване, след това семинар и институт продължава да се организира навсякъде по света.

Семейна домашна вечер

Президент Джозеф Ф. Смит учи, че църковните програми трябва да бъдат „допълнение към нашето преподаване и обучение у дома. Нито едно от сто деца не ще се отклони, ако домашната обстановка, примера и обучението в дома са в хармония с истината в Евангелието на Христос“ („Worship in the Home“, Improvement Era, дек. 1903 г., с. 138). През 1909 г. кол Гранайт в Солт Лейк Сити, щата Юта започва програма за седмична домашна вечер, която президент Смит казва, че е вдъхновена. През 1915 г. Първото президентство препоръчва месечните домашни вечери да се провеждат в цялата Църква. Първото президентство обещава: „Ако светиите се подчинят на този съвет (да провеждат домашни вечери), ние обещаваме, че ще последват големи благословии. Любовта у дома и послушанието към родителите ще нарастват. В сърцата на младежите на Израил ще се развие вяра и те ще придобият силата да се преборят със злото влияние и изкушенията, които ги заобикалят“ (в James R. Clark, съч., Messages of the First Presidency of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 6 тома (1965–1975 г.), 4:339). Петдесет години по-късно Църквата издава ръководства за семействата, които да се използват при седмичното евангелско преподаване. През 1970 г. църковните ръководители обявяват всеки понеделник вечер за семейна домашна вечер и заявяват, че никакви други църковни дейности няма да се провеждат тогава

Първоначално всяка организация и програма на Църквата действа независимо. След значителното разрастване на Църквата през 50-те години на 20-ти век, църковните ръководители виждат необходимост да оценят до колко църковните организации постигат целите на Църквата. Те решават да обединят и уеднаквят всички църковни организации и програми както в административно отношение, така и при определяне на учебният им план. Тези промени помагат на организациите и програмите да посрещат по-добре сложните нужди на разрастващата се Църква и да укрепват семейството. При това старание за уеднаквяване, всички църковни организации работят под напътствието на свещенически ръководители, които притежават ключовете да председателстват.

Освен това, под ръководството на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли е създаден координационен отдел, за да преглежда, оценява и координира всички материали, които Църквата издава. Това се прави, за да поддържа учението чисто и да спомага ученията на Църквата да не бъдат криворазбрани.

Обмислете как обединяването на помощните организации на Църквата и координирането им под ръководството на свещеничеството може да помогне да се постига по-добре целта на Небесния Отец относно Неговите чеда.

2. Обмислете следния принцип: Когато участваме в църковните организации и програми, ние получаваме благословиите, които идват чрез тях. След това напишете отговорите на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. Как църковните организации и програми са благославяли живота ви?

   2. По какъв начин програмите „Дълг към Бог“ или „Личен напредък“ са благославяли живота ви?

3. В дневника си за изучаване на Писанията напишете една или две цели, чрез които да подобрите участието си в помощните организации и програми на Църквата. Следните въпроси може да ви помогнат да помислите какви цели да си поставите: Как ще участвате по-пълноценно в организацията на Младите мъже или Младите жени? В Неделното училище? В Семейна домашна вечер? В семинара?

4. Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Как участието в тези помощни организации и програми може да ви помогне да се подготвите да получите свещеничеството на Мелхиседек или да преминете към Обществото за взаимопомощ?

5. В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

   Аз изучавах урока „Организации на Църквата и църковни програми“ и го завърших на (дата).

   Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: