„Урок 5 Материали за подготовка на класа: Появата на Книгата на Мормон“, Основи на Възстановяването: ръководство за учителя, 2019 г.
„Урок 5 Материали за подготовка на класа“, Основи на Възстановяването: ръководство за учителя
Урок 5 Материали за подготовка на класа
Появата на Книгата на Мормон
Преди Мороний да скрие летописа на нефитите, той пророкува за появата му в последните дни: „Защото никой не може да има силата да ги изкара на бял свят, освен ако не му е дадена от Бога“ (Мормон 8:15). Помислете защо Небесният Отец би избрал един необразован провинциален младеж да преведе и издаде една толкова влиятелна книга на нашето време.
Раздел 1
Как Джозеф Смит изважда наяве Книгата на Мормон чрез силата Божия?
Появата на Книгата на Мормон е съпътствана от няколко чудодейни събития, които доказват, че тя е била преведена чрез силата Божия (вж. Светии: История на Църквата на Исус Христос в последните дни, том 1, Знамето на истината, (1815 – 1846), 2018 г., глава 3, 4, 5, 6).
Един ангел служи на Джозеф Смит и му казва за древния летопис.
Вечерта на 21 септември 1823 г. ангелът Мороний се явява на Джозеф Смит и му казва, че Бог има работа за него (вж. Джозеф Смит – История 1:33).
Изучавайте, докато се подготвяте за урока
Прочетете Джозеф Смит – История 1:34–35.
Джозеф Смит превежда книгата, въпреки че е млад и неук.
Джозеф Смит е на 17 години, когато ангелът Мороний го посещава за пръв път и когато за пръв път вижда златните плочи. Докато е на възраст между 18 и 21 години, Мороний го посещава по веднъж всяка година и му дава „нареждане и сведения“ (Джозеф Смит – История 1:54). На 21-годишна възраст Джозеф получава разрешение да вземе плочите, за да могат да бъдат преведени. На 22 години превежда част от плочите с помощта на Мартин Харис, който му служи като писар. (Този ръкопис, който се състои от 116 страници, е загубен след това и не е превеждан отново.) На 23 години възраст Джозеф завършва останалата част от превода с помощта на Оливър Каудъри и други като писари.
Ема Смит, съпругата на Пророка Джозеф Смит, обяснява: „(По това време) Джозеф Смит… не можеше нито да напише, нито да продиктува смислено и добре написано писмо; какво остава да продиктува книга като Книгата на Мормон. И макар и да бях активна участничка в известните сцени и присъствах по време на превода на плочите… За мен това е удивително, чудо и изумление, както и за всеки друг. … Книгата на Мормон е с божествен произход – нямам и най-малкото съмнение за това“. (“Last Testimony of Sister Emma,” The Saints’ Herald, Oct. 1, 1879, 290).
Джозеф Смит завършва превода в изключително кратък период от време.
Смята се, че Джозеф Смит завършва превода за „най-много шестдесет и пет работни дни“, като превежда книга, „която съдържа 531 страници според настоящото ѝ издание. Това прави средно по 8 страници на ден. Имайте предвид това, когато превеждате книга или когато си съставяте график за четене на Книгата на Мормон“ (Russell M. Nelson, „A Treasured Testament“, „Ensign“, July 1993, 61–62).
Джозеф Смит превежда, без да си води бележки и без да преглежда ръкописа.
Ема описва процеса на превод на своя син Джозеф Смит III малко преди смъртта си през 1879 г.:
(Аз) смятам, че Църквата е установена по божествено напътствие. Вярвам напълно в това. …
(Джозеф) нямаше нито ръкопис, нито книга, от които да чете, (докато превежда). …
Ако имаше нещо такова, нямаше да успее да го скрие от мен. …
Плочите често лежаха на масата без никакъв опит да бъдат прикрити; загърнати в малка ленена покривка, която му бях дала, за да ги увива. Веднъж докоснах плочите, докато лежаха така на масата, като опипах очертанията и формата им. Те изглеждаха гъвкави като плътна хартия и шумоляха с металически звук, когато се прелистеха с палец ръбовете, както понякога прави човек със страниците на книга. …
Сигурна съм, че никой човек не би могъл да диктува текста на ръкописа, освен ако не бе вдъхновен; защото когато (аз) работех като негов писар, вашият баща ми диктуваше часове наред; и когато се връщахме след хранене или почивка, той веднага продължаваше оттам, където бе спрял, без дори да поглежда ръкописа или да иска да му прочета някоя част от него. Това бе нещо обичайно за него. Би било невероятно да го направи и учен човек; а за човек толкова невеж и необразован като него, бе просто невъзможно. (Emma Smith, in “Last Testimony of Sister Emma,” The Saints’ Herald, Oct. 1, 1879, 289–90)
На Джозеф Смит са дадени инструменти, които му помагат да превежда.
Джозеф не превежда Книгата на Мормон по обичайния начин. Той не знае оригиналния език на плочите и все пак превежда от този език на английски. Той по-скоро предава текста от един език на друг чрез откровение – чрез „дара и силата Божии“ (Учение и завети 135:3).
Джозеф Смит и писарите му описват два инструмента, използвани при превода на Книгата на Мормон. Един от инструментите, наречен в Книгата на Мормон „тълкуватели“ (Мосия 8:13), е най-вече известен на светиите от последните дни като „Урим и Тумим“ (Джозеф Смит – История 1:35). Оливър Каудъри твърди, че „вглеждайки се“ в Урима и Тумима, Джозеф „можеше да чете на английски знаците на „променен египетски“, които бяха гравирани на плочите“ (“Book of Mormon Translation,” Gospel Topics, topics.ChurchofJesusChrist.org).
От някои по-късни разкази се разбира, че Джозеф понякога използва друг инструмент, за да превежда Книгата на Мормон. Този инструмент е малък камък с овална форма, наричан гледачески камък, който Джозеф е открил няколко години преди да се сдобие със златните плочи. Според тези описания Джозеф е поставял тълкувателите или гледаческия камък в шапка, за да не пада светлина върху тях, и това му е позволявало да вижда по-добре думите, които са се появявали върху инструмента. (Вж. “Book of Mormon Translation,” topics.ChurchofJesusChrist.org; вж. също Richard E. Turley Jr., Robin S. Jensen, and Mark Ashurst-McGee, “Joseph the Seer,” Ensign, Oct. 2015, 51.)
Повече от година след публикуването на Книгата на Мормон, Джозеф е помолен на едно събрание да разкаже някои конкретни неща за появата на Книгата на Мормон. Според протокола на събранието той „каза, че не е планирано да разказва пред света всички подробности за появата на Книгата на Мормон“ и „че не е целесъобразно за него да разказва тези неща“ („Minutes, Oct. 25–26, 1831“, в Minute Book 2, с. 13, josephsmithpapers.org).
Старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява:
Много хора, които четат Книгата на Мормон, съвсем разбираемо желаят да знаят повече за нейната поява, включително самия процес на превод. … Това, което знаем за самата поява на Книгата на Мормон, е достатъчно, но не и изчерпателно. …
Вероятно подробностите за превода не са разкрити… защото от нас се очаква да се потопим в същността на книгата, а не да сме прекалено заинтересувани от процеса, чрез който сме я получили. (Neal A. Maxwell, “By the Gift and Power of God,” Ensign, Jan. 1997, 39, 41)
Размишлявайте, докато се подготвяте за урока
Как мислите, защо трябва да се интересуваме повече от „същността на книгата“, отколкото от „процеса, чрез който сме я получили“?
Раздел 2
По какъв начин свидетелствата за Книгата на Мормон предоставят допълнително потвърждение за нейната истинност?
По време на превода на Книгата на Мормон, Джозеф Смит и Оливър Каудъри научават, че Бог ще покаже плочите на трима очевидци (вж. Етер 5:2–4). Оливър, Дейвид Уитмър и Мартин Харис са „подтикнати от боговдъхновено желание да бъдат тримата нарочни очевидци“ (Учение и завети 17, въведение към раздела).
През юни 1829 г. плочите са показани на Оливър, Дейвид и Мартин по чудотворен начин. Те свидетелстват, че „един Божий ангел слезе от небесата и донесе, и положи пред очите ни плочите, тъй че ние можахме да погледнем и да ги видим, както и издълбаванията върху тях“ („Свидетелството на тримата очевидци“, Книгата на Мормон).
Веднага след преживяването на тримата очевидци с ангела, Джозеф Смит се връща в дома на Уитмър и възкликва към родителите си: „Татко, майко, не знаете [колко] съм щастлив; Господ направи така, че плочите да бъдат показани на още трима други освен мен – те видяха ангел, който им свидетелства, и ще трябва да дават свидетелство за истинността на казаното от мен; защото вече знаят за себе си, че не съм се захванал да мамя хората. И се чувствам освободен от товар, който сякаш бе твърде тежък за мен да нося; и душата ми се радва, че вече няма да бъда съвсем сам в света.“ (“Lucy Mack Smith, History, 1845,” 153–54, josephsmithpapers.org)
По-късно Джозеф показва плочите на още осем очевидци. Те заявяват: „ние пипнахме (плочите) с ръцете си, видяхме също и издълбаванията върху тях, … и знаем със сигурност, че (Джозеф Смит) притежава плочите, за които говорихме“ („Свидетелството на осемте очевидци“, Книгата на Мормон).
Въпреки различията си с Джозеф Смит, в резултат на които всеки от тримата очевидци поотделно напускат Църквата (Оливър Каудъри и Мартин Харис се връщат по-късно), те продължават да потвърждават свидетелството си като очевидци през целия си живот. Всеки от осемте очевидци също потвърждава свидетелството си за това, че са видели плочите, макар че някои от тези хора в крайна сметка се отчуждават от Църквата. Общата тежест на техните многобройни изявления, давани в продължение на много години и въпреки промяната на отношението им към Джозеф Смит и Църквата, е въздействащо свидетелство за достоверността на твърденията, които са публикували в Книгата на Мормон. (“Witnesses of the Book of Mormon,” Church History Topics, ChurchofJesusChrist.org)
Записвайте своите мисли
Запишете ваши преживявания, които са ви помогнали да узнаете истинността на Книгата на Мормон. При желание ще имате възможност да споделите своето свидетелство по време на урока.