3.

Принципи на свещеничеството

3.0

Въведение

Свещеничеството е властта и силата на Бог. Чрез свещеничеството Небесният Отец извършва Своето дело „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“ (Моисей 1:39). Бог дава власт и сила на Своите синове и дъщери на земята, за да помагат за осъществяването на това дело (вж. глава 1).

3.2

Благословии на свещеничеството

Чрез завети и свещенически обреди Бог прави достъпни за Своите чеда големи благословии. Тези благословии включват:

• Кръщение и членство в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

• Дара на Светия Дух.

• Вземане от причастието.

• Власт и сила да се служи в църковни призования и отговорности.

• Получаване на патриархални благословии и други свещенически благословии за изцеление, утеха и напътствие.

• Надаряване с Божията сила в храма.

• Запечатване към членовете на семейството за вечността.

• Обещанието за вечен живот.

3.3

Мелхиседековото свещеничество и Аароновото свещеничество

Свещеничеството в Църквата е в две части – Мелхиседеково свещеничество и Аароново свещеничество (вж. Учение и завети 107:1).

3.3.1

Мелхиседековото свещеничество

Мелхиседековото свещеничество е „светото свещеничество според реда на Сина Божий“ (Учение и завети 107:3). То е силата, чрез която синовете и дъщерите на Бог могат да стават като Него (вж. Учение и завети 84:19–21, 132:19–20).

Чрез тази власт църковните ръководители направляват и отслужват всички духовни дела на Църквата (вж. Учение и завети 107:18).

Президентът на кол е председателстващият висш свещеник в кола (вж. Учение и завети 107:8, 10; вж. също глава 6 в този наръчник). Епископът е председателстващият висш свещеник в района (вж. Учение и завети 107:17, вж. също глава 7 в този наръчник).

За информация относно сановете и отговорностите на Мелхиседековото свещеничество, вижте 8.1.

3.3.2

Аароновото свещеничество

Аароновото свещеничество е „едно допълнение към… Мелхиседековото свещеничество“ (Учение и завети 107:14). То включва ключовете за:

• Служението на ангелите.

• Евангелието на покаянието.

• Отслужването на материалните обреди, включително кръщението за опрощение на греховете.

(Вж. Учение и завети 13:1, 84:26–27, 107:20.)

Епископът е президент на Аароновото свещеничество в района (вж. Учение и завети 107:15).

За информация относно сановете и отговорностите на Аароновото свещеничество, вижте 10.1.3.

3.4

Власт на свещеничеството

Властта на свещеничеството е упълномощаването да се представлява Бог и да се действа в Негово име. В Църквата цялата власт на свещеничеството се упражнява под ръководството на носители на свещенически ключове.

3.4.1

Ключове на свещеничеството

Ключовете на свещеничеството са властта да се ръководи упражняването на свещеничеството за ползата на Божиите чеда.

3.4.1.1

Носители на свещенически ключове

На всеки от апостолите Си Господ е дал всички ключове, отнасящи се до Божието царство на земята. Старшият жив апостол, президентът на Църквата, е единственият човек на земята, който е упълномощен да упражнява всички тези ключове на свещеничеството (вж. Учение и завети 81:1–2; 107:64–67, 91–92; 132:7).

Под напътствията на президента на Църквата, на следните свещенически ръководители се дават ключове, за да могат да председателстват в обхвата на своите отговорности:

• Президенти на кол и окръг.

• Епископи и президенти на клон.

• Президенти на кворуми на свещеничеството на Мелхиседек и Аарон.

• Президенти на храм.

• Президенти на мисия и центрове за обучение на мисионери.

Тези ръководители получават свещенически ключове, когато биват отделени в призования.

На други хора не се дават ключове на свещеничеството, в това число на съветници на местни свещенически ръководители и президенти на църковни организации. Ръководителите на тези организации председателстват под напътствията на носители на свещенически ключове (вж. 4.2.4).

3.4.1.2

Ред в Господното дело

Свещеническите ключове осигуряват ред в осъществяването на Господното дело на спасение и възвисяване (вж. Учение и завети 42:11, 132:8). Носителите на свещенически ключове ръководят Господното дело в обхвата на своите отговорности. Тази власт за председателстване е приложима единствено за конкретните отговорности, свързани с призованието на съответния ръководител. Когато свещеническите ръководители биват освободени от своите призования, те вече не са носители на съответните ключове.

3.4.2

Предаване на свещеничеството и ръкополагане в него

Под напътствията на носители на свещенически ключове, Аароновото и Мелхиседековото свещеничество се предават на достойни членове на Църквата от мъжки пол (вж. Учение и завети 84:14–17). След като бъде предадено съответното свещеничество, се прави ръкополагане в сан на това свещеничество, например дякон или старейшина. Носителят на свещеничеството упражнява свещеничеството съгласно правата и задълженията на този сан (вж. Учение и завети 107:99).

За повече информация относно предаването на свещеничеството и ръкополагането в него, вижте 8.1.1 и 18.10.

3.4.3

Делегиране на властта на свещеничеството за служба в Църквата

3.4.3.1

Отделяне

Когато биват отделени под напътствията на носители на свещенически ключове, членовете на Църквата получават власт от Бог да действат в съответното призование. Например:

• На жена, която е призована и отделена от епископа като президент на Обществото за взаимопомощ в района, се дава властта да ръководи работата на Обществото за взаимопомощ в този район.

Всички, които са призовани и отделени, служат под напътствията на тези, които председателстват над тях (вж. 3.4.1.2).

Когато бъдат освободени от призованието, те вече нямат свързаната с него власт.

3.4.3.2

Възлагане на отговорност

Председателстващите църковни ръководители могат да делегират власт чрез възлагане на отговорности. Когато мъжете и жените получават тези отговорности, на тях им се дава власт от Бог да действат в тези отговорности. Например:

• Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли делегират власт на седемдесетници, на които е възложена отговорността да ръководят делата на Църквата в области и да председателстват по време на конференции на кол.

• На членовете на Църквата се делегира власт да служат като служещи братя и служещи сестри.

Делегираната чрез възлагане на отговорности власт се ограничава само до конкретните отговорности и тяхната продължителност.

3.4.4

Праведно упражняване на властта на свещеничеството

Тази власт може да се използва единствено в праведност (вж. Учение и завети 121:36). Тя се упражнява чрез убеждаване, дълготърпение, благост, кротост, обич и доброта (вж. Учение и завети 121:41–42).

Тези, които упражняват властта на свещеничеството, не налагат своята воля на другите. Те не използват тази власт с егоистични цели.

3.5

Сила на свещеничеството

Силата на свещеничеството е силата на Бог, която Той упражнява, за да благославя Своите чеда. Силата на свещеничеството на Бог се получава от всички членове на Църквата, жени и мъже, когато те спазват сключените с Него завети. Членовете сключват завети чрез приемане на свещенически обреди. (Вж. Учение и завети 84:19–20.)

Благословиите на силата на свещеничеството, които членовете могат да получават, включват:

• Напътствия за живота им.

• Откровения да знаят как да изпълняват работата, за която са ръкоположени, отделени или им е възложена отговорност.

• Помощ и сила да стават по-подобни на Исус Христос и Небесния Отец.

3.5.1

Завети

Заветът е свято обещание между Бог и Неговите чеда. Бог определя условията на завета, а Неговите чеда се съгласяват да спазват тези условия. Бог обещава да благославя Своите чеда, когато те спазват завета.

Всички, които устоят до края в спазването на сключените от тях завети, ще получат вечен живот (вж. 2 Нефи 31:17–20, Учение и завети 14:7).

Родители, църковни ръководители и други помагат на отделните хора да се подготвят да сключват завети чрез приемане на обредите на Евангелието. Те се уверяват, че хората разбират заветите, които ще сключат. След като някой сключи завет, те му помагат да го спазва. (Вж. Мосия 18:8–11, 23–26.)

3.5.2

Обреди

Обредът е свято действие, извършено чрез властта на свещеничеството.

При много от обредите отделните членове сключват завети с Бог. Примерите включват кръщението, причастието, надаряването и обредът на запечатване в брак.

Обредите на спасение и възвисяване са необходими за вечен живот. За повече информация, вижте 18.1.

3.6

Свещеничеството и домът

Всички членове на Църквата – жени, мъже и деца, които спазват сключените завети, биват благославяни със силата на Божието свещеничество в домовете си, за да могат те и семействата им да бъдат укрепвани (вж. 3.5). Тази сила ще помага на членовете да осъществяват Божието дело на спасение и възвисяване за себе си и семействата си (вж. 2.2).

Мъжете, които са носители на Мелхиседековото свещеничество, могат да дават свещенически благословии за напътствие, изцеление и утеха на членове на семейството си. Когато е необходимо, членовете на Църквата могат също да искат тези благословии от свои близки, служещи братя или местни ръководители на Църквата.