22.

Осигуряване на материалните нужди и развиване на способност за разчитане на собствените сили

22.0

Въведение

Членовете на Църквата сключват завет да „нос(ят) един другиму тегобите си (…) (да) скърб(ят) с онези, които скърбят (…) и да утешава(т) онези, които се нуждаят от утешение“ (Мосия 18:8–9).

Членовете на Църквата също така се насърчават да задълбочават своето разчитане на собствените сили чрез усърдна работа и помощ от Господ. Разчитането на собствените сили е способността, решимостта и усилията да осигуряваме необходимото за живота в духовен и материален план за нас и за семейството ни.

---

ЛИЧНИ И СЕМЕЙНИ УСИЛИЯ

---

22.1

Развиване на способност за разчитане на собствените сили

С помощ от Господ, членовете разчитат в по-голяма степен на собствените си сили по следните начини:

• Развиване на духовна, физическа и емоционална сила.

• Получаване на образование и намиране на работа.

• Подобряване на материалната подготвеност.

22.1.4

Материална подготвеност

Писанията учат колко е важно да бъдем подготвени (вж. Йезекиил 38:7, Учение и завети 38:30). Членовете са съветвани да бъдат подготвени, така че в момент на нужда да могат да се грижат за себе си, своите семейства и други хора.

Членовете се подготвят по-добре във финансово отношение, като:

• Плащат десятък и дарения (вж. Малахия 3:8–12).

• Изплащат и избягват дълга във възможно най-голяма степен.

• Изготвят бюджет и живеят според него.

• Спестяват за бъдещето.

• Получават необходимото образование, за да могат да осигуряват себе си и своите семейства (вж. 22.3.3).

Това да бъдем подготвени също така включва разработване на план за посрещане на основни нужди при извънредна ситуация. Членовете се насърчават да създадат и поддържат както краткотраен, така и дълготраен запас от храна, вода и други необходими продукти.

22.2

Служение на хората с материални и емоционални нужди

Учениците на Господ са учени „да се обичат (…) и да си служат един на друг“, и да „помага(т) на онези, които имат нужда от помо(щ)“ (Мосия 4:15–16). Членовете се стремят да възприемат другите така, както Спасителят ги възприема, да разбират техните уникални силни страни и нужди. Тези нужди може да включват храна, облекло, жилище, образование, професионална реализация, физическо здраве и емоционално благосъстояние.

22.2.1

Господното хранилище

Всички ресурси, налични в Църквата за подпомагане на нуждаещите се, се наричат „хранилището Господне“ (вж. Учение и завети 82:18–19). Те включват приноса на членовете под формата на време, таланти, състрадание, материали, заедно с финансовите ресурси за подпомагане на нуждаещите се.

Господното хранилище съществува във всеки район и кол. Ръководителите често могат да помагат на отделните хора и семействата да намират решения на своите нужди, като се ползват от знанието, уменията и службата на членовете на района и кола.

22.2.2

Законът за поста и даренията от пост

Господ е постановил закона за поста и даренията от пост, за да благославя народа Си и да осигурява начин те да служат на нуждаещите се. Членовете се доближават до Господ и увеличават духовната си сила, когато живеят според закона за поста. (Вж. Исайя 58:6–12, Малахия 3:8–12.)

Постът може да се практикува по всяко време. Но по принцип членовете съблюдават първия Господен ден от месеца като ден за пост. Денят за пост обикновено включва следното:

• Молитва

• Въздържание от храна и напитки за период от 24 часа (при физическа възможност)

• Даване на щедро дарение от пост

Дарението от пост е предназначено за подпомагане на нуждаещите се. Когато членовете постят, те са поканени да даряват сума поне равна на стойността на пропуснатите хранения.

Членовете може да дадат своето дарение от пост и попълнен формуляр „Десятък и други дарения“ на епископа или на един от неговите съветници. В някои области, те също така могат да направят своето дарение онлайн.

---

УСИЛИЯ НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

---

22.3

Модел за развиване на разчитане на собствените сили и служение на нуждаещите се

22.3.1

Търсете нуждаещите се

Епископът има свята отговорност да търси нуждаещите се и да се грижи за тях (вж. Учение и завети 84:112). Другите, които имат важна роля да помагат на епископа с тази отговорност, включват:

• Служещите братя и сестри.

• Президентствата на Обществото за взаимопомощ и кворума на старейшините.

• Съветниците на епископа.

• Другите членове на съвета на района.

22.3.2

Помагайте на членовете да правят оценка на краткосрочни нужди и да ги посрещат

Членовете се стремят да посрещат основните си нужди със собствени усилия и чрез помощ от роднини. Когато това не е достатъчно, членовете може да имат нужда от други източници като:

• Подпомагане от държавата или общността (вж. 22.12).

• Подпомагане от Църквата.

Подпомагането от Църквата може да включва помощ с краткосрочни нужди като храна, хигиенни продукти, дрехи, подслон или други основни нужди. Епископите може да ползват дарения от пост, за да посрещат тези нужди. Където могат да се правят поръчки на епископа, обикновено епископите осигуряват храна и други основни продукти по този начин (вж. „Bishops’ Orders and Referrals“ в Ресурси за ръководители и чиновници (LCR).

22.3.3

Помагайте на членовете да развиват способност за дългосрочно разчитане на собствените сили

Възможно е членовете да имат нужда от дългосрочна подкрепа, за да се справят с по-дългосрочни нужди. Образование, професионално обучение или други ресурси могат да им помагат да развиват разчитане на собствените сили и да осигуряват дългосрочните си нужди.

Планът за разчитане на собствените сили помага на членовете да откриват своите силни страни и нужди. Също така им помага да откриват полезни ресурси. Този план следва да се използва всеки път, когато се обмисля подпомагане от страна на Църквата.

22.3.4

Служете на хората с емоционални нужди

Много членове изпитват емоционални трудности. Служещите братя и сестри и ръководителите на района могат да играят важна роля в подпомагането на членовете с тези трудности.

22.4

Принципи при предоставяне на подпомагане от Църквата

С помощта на Господ, членовете се стремят да осигуряват своите нужди и тези на своите семейства.

Подпомагането от страна на Църквата има за цел да помага на членовете да развиват самостоятелност, а не зависимост. Каквото и да било подпомагане следва да подкрепя членовете в усилията им да разчитат на собствените си сили.

22.4.1

Насърчавайте лична и семейна отговорност

Ръководителите учат, че отделните хора и семействата имат основната отговорност за своето материално, емоционално и духовно благосъстояние.

Преди да се предостави подпомагане от Църквата, епископът (или друг ръководител или член, на когото той е възложил) преглежда с членовете какви ресурси използват те, за да посрещат нуждите си.

22.4.2

Предоставяйте материална помощ за основни нужди

Целта на подпомагането от страна на Църквата е временно да се посрещат основните нужди на членовете, докато те се стремят да разчитат на собствените си сили.

Епископите следва да преценяват добре и да търсят духовно напътствие, когато обмислят размера и продължителността на предоставяната помощ. Те трябва да проявяват състрадание и щедрост, като същевременно не създават зависимост.

22.4.3

Предоставяйте ресурси или заплащайте за услуги, вместо да давате пари в брой

Ако е възможно, епископът следва да избягва даването на пари в брой. Вместо това той следва да използва дарения от пост или поръчки на епископа, за да осигурява за членовете хранителни стоки или услуги. След това членовете могат да използват свои средства, за да покриват други свои нужди.

Когато това не е достатъчно, епископът може да помага, като временно заплаща сметки за основни услуги с дарения от пост (вж. 22.5.2).

22.4.4

Предлагайте възможности за работа или служба

Епископът кани подпомаганите да работят или служат в зависимост от способностите си. Това помага на членовете да поддържат чувство на достойнство. По този начин се увеличава и способността им да разчитат на собствените си сили.

22.4.5

Пазете поверителност на информацията, свързана с подпомагане от Църквата

Епископът и други ръководители в района пазят поверителна всяка информация относно членове, които може да се нуждаят от подпомагане от Църквата. Това защитава личния живот и достойнството на членовете.

22.5

Правила при предоставяне на подпомагане от Църквата

Църковните ръководители трябва да следват изложените в този раздел правила, когато предоставят подпомагане с дарения от пост или поръчки на епископа за храна и други основни стоки.

22.5.1

Правила по отношение на получаващите подпомагане от Църквата

22.5.1.1

Подпомагане на членове на района

По принцип членовете, които получават подпомагане от Църквата, следва да живеят в границите на района и членският им картон трябва да бъде в района. Подпомагане може да се получава независимо от това дали членът редовно посещава църковните събрания или живее според стандартите на Църквата.

22.5.1.2

Подпомагане на епископи и президенти на кол

Необходимо е писмено одобрение на президента на кол, преди епископ да може да използва дарения от пост или да одобри поръчка на епископа за себе си или своето семейство.

22.5.1.4

Подпомагане на лица, които не са членове на Църквата

Лица, които не са членове на Църквата, обикновено се насочват за подпомагане към местни ресурси в общността. В редки случаи, според напътствията на Духа, епископът може да ги подпомогне с дарения от пост или поръчки на епископа.

22.5.2

Правила за ползване на дарения от пост

22.5.2.1

Медицински или други здравни грижи

Във всяка област на Църквата е установен лимит за ползване на дарения от пост за заплащане на медицински, стоматологични или свързани с психичното здраве разходи.

За одобрени суми и насоки, прегледайте „Ползване на дарения от пост за медицински разходи“.

22.5.2.3

Връщане на средства от дарения от пост

Членовете не връщат средствата от дарения от пост, които получават като подпомагане от Църквата.

22.5.2.4

Размер на разходите от дарения от пост на ниво район

От епископите не се изисква да ограничават подпомагането с дарения от пост за членовете на района до сумата на получените в района дарения.

22.5.3

Правила за извършване на плащания

Ако е възможно, плащанията следва да се извършват директно към предоставящите стоки и услуги.

22.5.4

Правила за плащания, които биха облагодетелствали епископ или президент на кол

Когато подпомага членове с дарения от пост, епископът не може да използва средствата за плащане на стоки или услуги по начин, който би го облагодетелствал лично.

Ако плащане с дарения от пост би облагодетелствало президента на кол или притежавана от него фирма, се изисква одобрението на президентството на област.

22.6

Роли на ръководителите в района

22.6.1

Епископ и неговите съветници

Епископът има дадена от Бог отговорност да търси нуждаещите се и да се грижи за тях (вж. Учение и завети 84:112). Той делегира голяма част от тази работа на президентствата на Обществото за взаимопомощ и кворума на старейшините. Но все пак някои задължения се изпълняват единствено от епископа. Например епископът:

• Определя вида, сумата и продължителността на всяко материално подпомагане.

• Одобрява подпомагане с дарения от пост (вж. 22.4 и 22.5) и поръчки на епископа за храна и други основни стоки (вж. 22.13).

• Лично преглежда плановете за разчитане на собствените сили на членовете. Той възлага на други ръководители в района да проследяват напредъка по тези планове, според нуждата.

Епископът и неговите съветници имат следните отговорности:

• Учат на принципите и благословиите, свързани с (1) грижата за хората с материални и емоционални нужди и (2) развиването на разчитане на собствените сили (вж. 22.1).

• Учат на закона за поста и насърчават членовете да дават щедри дарения от пост (вж. 22.2.2).

• Отговарят за събирането и отчитането на дарения от пост (вж. 34.3.2).

22.6.2

Президентства на Обществото за взаимопомощ и кворума на старейшините

Под напътствието на епископа, президентствата на Обществото за взаимопомощ и кворума на старейшините имат ключова роля в грижата за нуждаещите се в района (вж. 8.2.2 и 9.2.2). Тези ръководители учат членовете на района да:

• Служат на нуждаещите се.

• Живеят съгласно закона за поста.

• Развиват способност за разчитане на собствените сили.

• Задълбочават своята лична и семейна подготвеност.

22.6.3

Служещи братя и сестри

Подпомагането при духовни и материални нужди често започва със служещите братя и сестри (вж. 21.1). Те съобщават за нуждите на тези, на които служат, на своите президентства на кворума на старейшините или Обществото за взаимопомощ по време на интервютата във връзка със служението и по друго време. Те може да споделят за нужди, които са поверителни, директно на епископа.

22.7

Роля на съвета на района

Важна роля на съвета на района е да планира как да се осигурява грижа за нуждаещите се и как да им се помага да разчитат на собствените си сили (вж. 4.4). Членовете на съвета правят тези планове въз основа на информация, получена от интервюта във връзка със служението, и въз основа на лично общуване с нуждаещите се. При обсъждане на нуждите на членовете, съветът уважава желанията на всеки, който поиска да запази поверителност.

22.8

Роля на съвета за младежите на района

Една от целите на съвета за младежите на района е да помага на младежите да бъдат посветени последователи на Исус Христос (вж. 29.2.6).

Под напътствието на епископството, съветът за младежите на района планира начини да служи на нуждаещите се в своя район и общност.