„32. Покаяние и църковни съвети относно членството“, Избрани откъси от Общ наръчник (2023 г.).
„32. Покаяние и църковни съвети относно членството“, Избрани откъси от Общ наръчник
32.
Покаяние и църковни съвети относно членството
32.0
Въведение
Като цяло покаянието се случва между човека, Бог и хората, пострадали от греховете на този човек. Но все пак понякога се налага епископ или президент на кол да помогне на членовете в техните усилия да се покайват.
Когато помагат на членовете с покаянието, епископите и президентите на кол изразяват обич и грижа. Те следват примера на Спасителя, Който е въздигал хората и им е помагал да се отвръщат от греха и да се обръщат към Бог (вж. Матей 9:10–13, Йоан 8:3–11).
32.1
Покаяние и опрощение
За да осъществи Своя план на милостта, Небесният Отец е изпратил Своя Единороден Син, Исус Христос, за да извърши Единение за нашите грехове (вж. Алма 42:15). Исус е изстрадал наказанието, което законът за правосъдието изисква за нашите грехове (вж. Учение и завети 19:15–19, вж. също Алма 42:24–25). Чрез тази жертва, както Отца, така и Синът, изявяват Своята безпределна обич към всички нас (вж. Йоан 3:16).
Когато упражняваме „вяра за покаяние“, Небесният Отец ни прощава, проявявайки милост чрез Единението на Исус Христос (Алма 34:15, вж. също Алма 42:13). Когато сме пречиствани и опрощавани, впоследствие ние можем да наследим царството Божие (вж. Исайя 1:18, Учение и завети 58:42).
Покаянието е повече от промяна в поведението. То е отвръщане от греха и обръщане към Небесния Отец и Исус Христос. То води към промяна в сърцето и ума (вж. Мосия 5:2, Алма 5:12–14, Еламан 15:7). Чрез покаяние, ние ставаме нови създания, помирени с Бог (вж. 2 Коринтяните 5:17–18, Мосия 27:25–26).
Възможността да се покайваме е една от най-големите благословии, които Небесният Отец ни е дал чрез дара на Своя Син.
32.2
Цели на ограничаването и отнемането на членството в Църквата
Ако даден член извърши сериозен грях, епископът или президентът на кол му помага да се покае. Като част от този процес, може да е необходимо той да ограничи някои привилегии на членството в Църквата за известно време. В някои случаи може да се наложи той да отнеме членството на този член за известно време.
Ограничаването или отнемането на членството на даден член няма за цел да бъде наказание. По-скоро тези действия понякога са необходими, за да се помогне на члена да се покае и да изпита промяна в сърцето. Те също така дават на члена време да се подготви духовно да поднови сключените завети и отново да ги спазва.
Трите цели на ограничаването или отнемането на членството са следните.
32.2.1
Оказване на помощ с цел защита на другите хора
Първата цел е да се помогне другите хора да бъдат защитени. Понякога даден член представлява физическа или духовна заплаха. Агресивно или манипулативно поведение, физическо насилие, сексуално насилие, злоупотреба с наркотици, алкохол или лекарства, измама и вероотстъпничество са някои от проявленията на такава заплаха. С вдъхновение, епископът или президентът на кол взима мерки в защита на другите, когато някой представлява опасност по тези и други сериозни начини (вж. Алма 5:59–60).
32.2.2
Оказване на помощ на члена да има достъп до изкупителната сила на Исус Христос чрез покаяние
Втората цел е да се помогне на члена да има достъп до изкупителната сила на Исус Христос чрез покаяние. Чрез този процес може отново да стане чист и достоен да получава всички Божии благословии.
32.2.3
Защита на почтеността в Църквата
Третата цел е да се защити почтеността в Църквата. Ограничаването или отнемането на членството на даден член на Църквата може да бъде необходимо, ако неговото поведение значително вреди на Църквата (вж. Алма 39:11). Почтеността в Църквата не се защитава чрез прикриване или омаловажаване на сериозни грехове, а чрез вземането на съответните мерки.
32.3
Ролята на съдиите в Израил
Епископите и президентите на кол са призовани и отделени да бъдат съдии в Израил (вж. Учение и завети 107:72–74). Те са носители на свещенически ключове да представляват Господ в подпомагането на членовете да се покайват (вж. Учение и завети 13:1, 107:16–18).
Епископите и президентите на кол често подпомагат покаянието чрез лично съветване. Това подпомагане може да включва неофициално ограничаване на някои привилегии на членството в Църквата за някакъв период от време.
За някои сериозни грехове, ръководителите подпомагат покаянието чрез провеждане на съвет относно членството (вж. 32.6). Тази помощ може да включва официално ограничаване на привилегии на членството в Църквата или отнемането му за някакъв период от време.
Епископите и президентите на кол подхождат с обич и грижа, когато помагат на членовете да се покаят. Отношението на Спасителя към жената, хваната в прелюбодейство, показва това (вж. Йоан 8:3–11). Въпреки че не казва, че греховете ѝ са опростени, Той също така не я и осъжда. Вместо това, Той ѝ казва да не съгрешава вече – да се покае и да промени живота си.
Тези ръководители учат, че „има… радост на небето за един грешник, който се кае“ (Лука 15:7). Те са търпеливи и имат подкрепящо и положително отношение. Вдъхват надежда. Учат и свидетелстват, че благодарение на единителната жертва на Спасителя, всички могат да се покайват и да бъдат чисти.
Епископите и президентите на кол търсят напътствие от Духа, за да знаят как да помагат на всеки член да се покайва. Единствено при най-сериозните грехове Църквата има стандартни правила за мерки, които ръководителите да предприемат (вж. 32.6). Няма две напълно еднакви ситуации. Съветването от страна на ръководителите и подпомаганият от тях процес на покаяние трябва да бъдат вдъхновени и може да се различават за всеки член.
32.4
Изповядване, поверителност и подаване на сигнал на властите
32.4.1
Изповядване
За покаянието е необходимо греховете да бъдат изповядани на Небесния Отец. Исус Христос казва: „По това може да познаете дали човек се е покаял от греховете си: Ето, той ще ги изповяда и ще ги изостави“ (Учение и завети 58:43, вж. също Мосия 26:29).
Когато членовете на Църквата извършват сериозни грехове, тяхното покаяние включва също изповядване на техния епископ или президент на кол. След това той може да упражнява ключовете на Евангелието на покаянието за тяхна полза (вж. Учение и завети 13:1, 84:26–27, 107:18, 20). Това им помага да получат изцеление и да се върнат на пътеката на Евангелието чрез силата на Единението на Спасителя.
Целта на изповядването е да се насърчат членовете да се освободят от товара, за да могат пълноценно да потърсят помощта на Господ в процеса на промяна и изцеление. Развиването на „съкрушено сърце и каещ се дух“ се подпомага от изповядването (2 Нефи 2:7). Доброволното изповядване показва, че членът желае да се покае.
Когато членът се изповядва, епископът или президентът на кол следва насоките за съветване, изложени в 32.8. Той с молитва търси напътствие относно правилните условия за подпомагане на члена да се покае. Размишлява дали провеждането на съвет относно членството би било полезно. Ако църковните правила изискват да се проведе съвет относно членството, той обяснява това (вж. 32.6).
Понякога член действа в ущърб на брачен партньор или друг възрастен. Като част от покаянието, обикновено следва да се изповяда на съответния човек и да поиска опрощение. Непълнолетен член, който извърши сериозен грях, обикновено се насърчава да се съветва със своите родители.
32.4.4
Поверителност
Епископите, президентите на кол и техните съветници имат свещената отговорност да защитават цялата поверителна информация, която е споделена с тях. Тази информация може да бъде получена при интервюта, съветване и изповеди. Същото задължение за поверителност имат и всички, които взимат участие в съвети относно членството. Поверителността е особено важна, защото членовете не биха изповядали грях или потърсили напътствие, ако споделеното от тях не остане поверително. Неспазването на поверителност накърнява доверието на членовете в ръководителите.
В съответствие със своето задължение за поверителност, епископ, президент на кол или техни съветници може да споделят такава информация само в следните случаи:
-
При необходимост от съветване с президента на кол, президента на мисия или епископа на члена във връзка с провеждане на съвет относно членството или свързани с такъв съвет въпроси.
-
Членът се премества в нов район (или свещеническият ръководител е освободен), докато се предприема мярка относно членството или се обсъждат други сериозни въпроси.
-
Епископ или президент на кол научава, че член, който живее извън района или кола, може да е участвал в извършването на сериозен грях.
-
Необходимо е да се разкрие информация по време на съвет относно членството.
-
Членът избира дали да даде разрешение на ръководителя да сподели информация с конкретни хора.
-
Може да е необходимо да се сподели ограничена информация, свързана с решението на съвет относно членството.
За да подпомага ръководителите да защитават другите и да спазват закона, Църквата осигурява помощ от страна на опитни специалисти. За да получат такова напътствие, ръководителите своевременно се обаждат на линията на Църквата за оказване на помощ при насилие, където има такава на разположение (вж. 38.6.2.1). Където няма – президентът на кол се свързва с правните специалисти към офиса на областта.
Съществува само един случай, при който епископ или президент на кол разкрива поверителна информация, без първо да поиска правно напътствие. Това се случва, когато разкриването е необходимо, за да се предотврати застрашаване на живот или сериозно нараняване и няма време за търсене на напътствие. В такива случаи задължението да се защитават другите взема превес над задължението за поверителност. Ръководителите следва незабавно да се свържат с властите.
32.6
Сериозност на греха и църковни правила
Сериозността на греха е важно съображение при определянето на условията, които (1) ще помогнат в защитата на други хора и (2) ще помогнат на члена да се покае. Господ казва, че „не мо(же) да глед(а) на греха и с най-малка степен на позволение“ (Учение и завети 1:31, вж. също Мосия 26:29). Неговите служители не трябва да пренебрегват доказателства за сериозен грях.
Сериозните грехове са преднамерено и тежко нарушение на Божиите закони. Категориите сериозни грехове са дадени по-долу.
-
Насилствени действия и системно насилие
-
Сексуална неморалност
-
Измамни действия
-
Злоупотреба с доверие
-
Някои други действия
Кога съвет относно членството е задължителен или може да е необходим
|
Вид на греха |
Съвет относно членството е задължителен |
Съвет относно членството може да е необходим |
|---|---|---|
Вид на греха Насилствени действия и системно насилие | Съвет относно членството е задължителен
| Съвет относно членството може да е необходим |
Вид на греха Сексуална неморалност | Съвет относно членството е задължителен
| Съвет относно членството може да е необходим
|
Вид на греха Измамни действия | Съвет относно членството е задължителен
| Съвет относно членството може да е необходим
|
Вид на греха Злоупотреба с доверие | Съвет относно членството е задължителен
| Съвет относно членството може да е необходим
|
Вид на греха Някои други действия | Съвет относно членството е задължителен
| Съвет относно членството може да е необходим
|
32.6.3
Кога президентът на кол се съветва с областното президентство за това дали е необходим съвет относно членството или друга мярка
Някои въпроси изискват допълнително разбиране и напътствие. За да знае как да помогне по най-добрия начин, президентът на кол трябва да се съветва с областното президентство относно описаните в този раздел ситуации.
32.6.3.2
Вероотстъпничество
Случаите на вероотстъпничество често имат влияние отвъд границите на района или кола. Трябва да им бъде обърнато внимание своевременно с цел защита на другите.
Епископът се съветва с президента на кол, ако чувства, че действията на даден член представляват вероотстъпничество.
Според настоящата употреба, вероотстъпничество се отнася за случаи, в които членът действа по един от следните начини:
-
Многократно действа в ясно и преднамерено обществено противопоставяне на Църквата, нейните учения, правила или ръководители
-
Упорства в представянето на учения като учения на Църквата (които не са такива), след като е бил поправен от епископа или президента на кол
-
Действа преднамерено и организирано с цел отслабване на вярата и активността на членове на Църквата
-
Продължава да следва учения на вероотстъпнически секти, след като е бил поправен от епископа или президента на кол
-
Официално се присъедини към друга църква и проповядва нейните учения
32.6.3.3
Присвояване на църковни средства
Ако член присвои църковни средства или открадне ценна църковна собственост, президентът на кол се съветва с областното президентство за това дали е необходим съвет относно членството или друга мярка.